АМОНИУС САКУС

[Ани]

АМОНИУС САКУС

Амониус Сакус се е родил към края на втори век след Христа, неизвестно точно кога и е умрял през 243 година. Той не е писал нищо, но е говорил на учениците си, които впоследствие предават това, което той им говорил. Той сам казва, че не изнася някакво свое учение, а продължава делото на Великия Хермес. И той казва още, че учението за което говори, се намира в книгите на Хермес, откъдето Питагор и Платон са почерпили знанието и са го пренесли в Гърция.

Американският професор Александър Уилдер, говорейки за Амониус, казва: „Дълбоката му духовна интуиция, широките му познания, близостта и приятелството му с отците на църквата Пантен, Климент и Атенагор и с най-учените философи на епохата, спомогнали да се подготви за задачата, която изпълни така добре. Той успя да съедини и съгласува мненията си с най-големите учени и общественици на римската империя, които бяха малко склонни да губят времето си с диалектически разсъждения и суеверна практика. Постигнатите плодове на неговата дейност днес се виждат във всички християнски страни, защото всички главни учения носят белега на неговата моделираща ръка. Всички стари философи имат последователи между съвременниците и дори сред самия юдеизъм, подчинен на изменения, които бяха внушени от Александрия.

Амониус беше човек с големи познания, чудновато надарен, водещ живот без петна, пълен с обич и доброта. Неговото почти свръхчовешко съзнание и множество други качества му придадоха титлата Теодидактус - Божествен Учител, но той скромно, следващ примера на Питагор, се задоволяваше да носи титлата Филалет или приятел на Истината.

Както Орфей, Питагор, Конфуций, Сократ и самият Исус, Амониус не е писал нищо. Вместо това той предаваше най-важните си учения на учените и дисциплинирани личности, като ги задължаваше да пазят тайна, както бяха постъпили преди него Зороастър, Хермес, Питагор и други, и както постъпваха при мистериите. Освен няколкото ръководства, които дължим на учениците му, ние притежаваме само няколко негови изказвания, предадени от противниците му и от тях научаваме онова, което той наистина е учил. Амониус задължаваше учениците си под клетва да не разкриват най-висшите учения с изключение на онези, които бяха напълно подготвени и изпитани."

Сред многобройните ученици на Амониус мнозина били мъже, прочути в другите науки, например Лонгин, а след това Ориген. Но най-прочут негов ученик, като философ, е Плотин, който в забулена форма предава учението на Амониус. От произведенията на Плотин, запазени и до днес ние най-вече познаваме учението на Амониус и въобще синтетичната неоплатоническа философия. Други представители на тази философия са Порфирий, ученик на Плотин и Ямблих, ученик на Порфирий, Прокъл и др. В следващото изложение ще изложа накратко техните идеи и схващания.