Jump to content

Recommended Posts

ПЛОТИН

Сведенията за биографията на Плотин ни дава Порфирий, негов ученик. Плотин е египтянин, роден в Ликопол към 205 година след Христа, при управлението на Септимий Север. След като се запознал с много учители по философия, той станал меланхоличен и дълбоко замислен. На 28 годишна възраст се срещнал с Амониус и от него се почувствувал удовлетворен, при него намерил средата си, това, което търсил. Той слушал Амониус 11 години. По това време в Александрия била широко разпространена славата на индийската Мъдрост и Плотин имал силно желание сам да отиде в Индия и да се запознае на място с тази Мъдрост. Затова той се включил във войската на император Гордиян, който по това време предприемал поход към Персия и Индия. Но походът завършил безуспешно и Плотин не осъществил намерението си и едва се спасил. На 40 годишна възраст заминал за Рим и останал там 26 години до смъртта си. В Рим той живял съгласно древния питагорейски обичай, въздържал се от месно ядене, бил вегетарианец, често си налагал пост и ходел облечен в древни питагорейски дрехи. Той държал публични беседи в Рим и си спечелил голяма популярност и почит всред всички съсловия. Бил спечелил приятелството на императора и даже се ползувал с голямо уважение от него и от съпругата му. Императорът бил склонен да му предостави един град, в който той възнамерявал да приложи принципите на платоновата република. Но министрите осуетили това намерение. Плотин умрял в Рим на 66 годишна възраст през 270 година след Христа. Той бил Посветен в мистериите и бил известен като чудотворец. Бил запознат добре с науката за числата.
Неговите съчинения възникнали предимно като отговор на въпроси, поставени му от слушатели. Той ги написал в последните 16 години от живота си, а Порфирий ги редактирал и издал по-късно. Съчиненията на Плотин са наречени с общото име Енеади - Девятки и са шест на брой. Всяка от тях съдържа девет отделни трактата, затова се наричат и девятки. Следователно шест по девет прави всичко 54 трактата, всеки от които има по много глави.
Във всяка книга се разглеждат отделни въпроси. Първата Енеада разглежда предимно морални проблеми. Първата книга е озаглавена Какво е животът и какво е човекът. Втората книга носи заглавието За добродетелите. Третата: За диалектиката, четвъртата: За блаженството, петата: Дали блаженството се състои в продължителността на времето, шестата: За красотата, седмата: За най-висшето добро и за другите блага, осмата: Откъде идва злото, деветата: За един разумен край на живота. Това са деветте раздела на първата Енеада. Другите Енеади са от по-метафизично естество. Преди Порфирий да отиде при Плотин, последният вече бил написал 21 книги. По това време Плотин е бил на 59 години. Той написал 24 книги, след като Порфирий отишъл при него като ученик. Когато Порфирий отишъл в Сицилия, в последните години преди смъртта си Плотин написал още девет книги, с което всичко правят 54 на брой под общото заглавие Енеади.
Във всичките си съчинения той развива идеите на Платон и отчасти на Аристотел, но в Светлината на това, което е научил от Амониус, в Светлината на мистериите. Главното, характерното у Плотин, е възвишеното, чистото вдъхновение в името на издигането на Духа до доброто и истинното. То отвежда душата от отделните предмети към съзерцание па Едното, на Истинното, на Вечното, към размисъл върху Истината, което означава, че душата постига блаженство от това съзерцание. Основният тон на неговата философия ни води към добродетелта и интелектуалното разглеждане на Вечното, на Едното, като неин източник. След това той разглежда особеното съдържание на добродетелта и пътищата за почистване на душата от страстите, от пороците и от неверните представи за злото, за съдбата, а също и от неверието и суеверието. Той посочва пътищата за придобиване на добродетелите, за развитието и пречистването на душата. Той твърди, че трябва да имаме методи за съзерцание на Бога, а не само да се казва, че трябва да съзерцаваме Бога. Той казва: „Добродетел, която е насочена към една последна, крайна цел и с Мъдрост обитава в душата, показва Бога. Душите в света са сродни на висшето, на Бога, следователно как могат да се откъснат от Него."
Той застава на гледището, че трябва да се пробуди възторгът, вдъхновението от съзерцанието и съприкосновението с Бога. Душата, като се отделя от тялото, се приближава до Божеството. Плотин казва, че истинската реалност, Божественото се познава само чрез екстаз. Отделянето на душата от тялото се извършва само от чистата мисъл. Екстазът за него не е просто възторг, а усещане и фантазията, не е разпалване на кръвта, а излизане вън от съдържанието на сетивното съзнание. То е чистото мислене, при което душата влиза в контакт с Божеството. Плотин казва: „Често, когато се пробуждам и от тялото идвам при самия себе си, и съм вън от тялото, аз съм вътрешно при самия себе си, имам удивително съзерцание и водя Божествен живот." В тези екстази той не е бил в безсъзнание, но изпълнен с възвишени мисли и идеи, които напълно съзнавал и живее с тях и когато излезе от състоянието на екстаз. Плотин поддържа, че Абсолютната Същност, Бог, присъствува в мисленето на самосъзнанието и в него съществува като същност, или че самото мислене е Божественото.
Философията на Плотин е висш идеализъм и той като всички мистици и Посветени различават три обекта, към които насочва своята мисъл, три проявления на Реалността. Първото нещо е Абсолютната Същност сама по себе си. Второто нещо е Логосът, второто лице на Бога, Синът, и третото нещо е сетивният свят, външната природа. Ще се спрем накратко на тези три момента от неговата философия.
1) Абсолютната Същност е основата, чистото битие, непроменливото, което е основание и причина на всяко появяващо се битие, чиято възможност е отделна от неговата действителност, а абсолютната действителност е в самото него. Той е също тъй същественото единство или единството, което е същността на всички същности. Принципът, истинното, не е в проявяващото множество на съществуванието, обикновената субстанциалност на нещата, съгласно която всяко от тях е отделна единица от другите, а по-скоро чисто и просто тяхната същност е тяхното единство.
Абсолютно чистото битие е абсолютното добро. Доброто е онова, към което е привързано всичко, за което жадуват всички неща и същества и го имат за принцип, от който всички се нуждаят, докато самото то не изпитва нужда, самозадоволява се и е мярка и граница на всичко, то дава от самото себе си Логоса и същността, душата, живота и дейността на Логоса. Но самото То не е нищо от онова, чиито принцип е То. Абсолютното битие е познаваемо и остава в себе си. Абсолютното единство не позволява на нещата да се разпаднат, То е здрава връзка на единството на всичко, която прониква, събира и обединява всичко, което се намира в опасност да се разпадне, да се раздвои във вид на противоположност. Ние го наричаме Едното и Доброто. То нито е, нито е нещо, някаква единица, а е над всичко, То е центърът на универсума, Вечният ред на добродетелта и източник на Божествената Любов, около него се движи всичко и към него се насочва всичко. От него Логосът и самосъзнанието винаги вземат началото си и изходната си точка. Плотин свежда всичко до тази Абсолютна Същност. Единствено Тя е истинното. Единствено Тя остава съвършено еднаква със себе си във всичко. Но от това Първоначално произлиза всичко, Едното се разгръща във връзка със създаването и във връзка с пораждането. Това Абсолютно Добро е извор, който няма друго начало, но е Начало на всички реки, така че То не се изчерпва от тях, а като извор остава спокоен в самия себе си и е в отношение към тях, и по такъв начин съдържа в себе си тези реки като такива, така че те, които излизат на повърхността и текат в разни посоки, още не са изтекли, но вече знаят накъде да изтекат и накъде да текат.
2) Логосът е проявлението на Абсолютната Същност. Той е Синът, второто Божествено Същество, Божественият разум. Тъй като по такъв начин разумът излиза от Абсолютната Същност без изменение, то е непосредствен отблясък на тази Същност, а не е резултат от волята или разширението. Бог като единица, като Абсолютно Добро е неподвижното и пораждането е Светлина, излъчвана от Него, като Той остава неизменен. Едното свети около себе си, а разумът, Логосът произтича от него, както Светлината на Слънцето. Всички субстанциални неща, които имат трайност, излъчват около себе си от своята субстанция една същност, която е зависима от тях. Както огънят разпространява около себе си топлина, снегът - студ, цветята - аромат, така и Логосът осветява битието. Онова, което е достигнало до своето съвършенство, преминава в еманация и ухае около себе си.
Тъй като Едното е съвършено и без недостатък в себе си, то се прелива и това преливане е породеното. Но това породено се обръща изцяло към Едното, Доброто. Едното е негов предмет, съдържание и изпълнение. То е изпълнено с Бога, желае го. И това е разумът. Първото спокойно битие е Абсолютната Същност, а разумът е съзерцание на тази Същност. Или той, разумът, възниква поради това, че Първата Същност вижда самата себе си и чрез връщане към самата себе си тя е виждащото виждане. Изтичащата наоколо Светлина е съзерцание на Едното. Така Разумът, Логосът е породен от Абсолютната Същност и съдържа в себе си тази същност. Плотин казва: „За да можем да кажем какъв е характерът на това пораждане, как от единицата са произлезли двойката и много други, това е въпрос, който е бил известен и поставен от древни времена, трябва да призовем Бога, но не на глас, а като в молитва, разпрострели самите себе си до Него. Това можем да сторим само когато ние, самотни в нас, се приближаваме до Самотния. В своя вътрешен свят съзерцаваният трябва да бъде при самия себе си като в храм, да остава спокоен в себе си и издигнат над всичко и така да съзерцава, че да няма никакво изменение. Мисленето не е вън от Логоса, в мисленето Логосът има самия себе си като мислещ. Предметът на мисленето, онова, към което той се връща обратно, е Абсолютно Единство, в което обаче като такъв не се прониква и който не се определя, и остава непознат. Но мисленето се състои в това да има предмет самото себе си. Това са идеите на Платон и те са Първообразите на сетивните неща, на сетивния свят. Това, което у Платон са идеите, тук при Плотин е творящият, пораждащ разум и интелект, който има за предмет самия себе си, мисли самия себе си.
В духа на Питагор Плотин казва, че нещата като числа са в Логоса. Той казва: „Едното - числото - не е първото, напротив, единицата не е число. Първото число е двойката, но като неопределена двойственост. Тя е също душата. Числото е първото, онова, което усещането взема за биващо е по-късното."
3) Третото нещо е променливият свят, природата, в която работи Логосът и в която се извършва еволюцията на душите. Сетивният свят има в свой принцип материята, от която произлиза злото. Материята е не- биващото, което има в себе си образа на биващото. Материята е съществуване във възможност. Нейното битие е само оповестяване на ставането. Тя е изоставена като слаб и тъмен образ, който не може да се оформи. Небитието изразява природата на материята. Материята е отрицателното спрямо мисленето. Злото съществува като форма на небиващото. Но небиващото съществува не като изцяло небиващо, а като друго едно биващо. Злото не е абсолютен принцип, независимо от Бога. Злото се корени в небитието, в материята. В осмата книга на първата Енеада Плотин казва: „Но как познаваме злото? - Доколкото мисленето се отвръща от себе си, възниква материята. Материята съществува само чрез абстракцията на другото. Онова, което остава, когато отнемем идеите, това е, казваме ние, материята, злото." Ето защо мисълта става нещо друго, става немисъл, тъй като тя се осмелява да се насочи към нещо друго, което не е нейно. Това, което не е нейно, това е материята, това е злото. Плотин казва: „Но като съществува доброто, защо е необходимо и злото? - Понеже материята трябва да бъде в цялото, понеже цялото по необходимост се състои от противоположности. Цялото не би съществувало, ако не би била материята. Природата на света е смес от Логоса и необходимостта. Необходимостта на злото можем да схванем така. Щом доброто не е единственото, материята е необходима за реализиране на доброто, тя е негова противоположност. И наистина, излизането е дейност и връщането обратно в себе си също е дейност, следователно в него се съдържа различаване и противопоставяне. Материята е необходима при излизането на доброто отвън, тя съставя последната противоположност за излизането. Или би могло да се каже също, че злото е крайното, което се получава от постепенното слизане и от падането, и отвъд него не може да стане нищо. Но след първото е необходимо нещо друго, а по такъв начин и най-крайното. А това е материята, която няма нищо вече от доброто, това е небходимостта на злото."
Плотин казва: „Бог е присъщ на всичко и е в този свят, по който и начин да става това, така че светът участвува в Него. Ако Той е отделен от света, Той е отделен и от нас и ние не бихме могли да кажем нищо за Него и за Неговите създания. Този свят също има нещо от Него и не е напуснат, нито някога ще бъде напуснат от Него. Защото цялото участвува в Божественото повдигане много повече от частите, а още повече участвува в него Световната душа. Това доказва битието и разумността на света."
Това са основните положения на Плотиновия идеализъм. Според Плотин нашата душа не принадлежи единствено на света на Логоса, където тя първоначално е била съвършена, блажена, без всякакви недостатъци. Само нейната способност да се движи, душата като живот произлиза от разсъдъчната Световна душа, а душата на усещането - от душата на сетивния свят. Така че, Плотин приема първата Световна душа като непосредствена дейност на Божествения разум. Тя е Чистата душа, която витае над подлунната област, обитава в горното небе на неподвижните звезди. От тази душа на свой ред произтича една съвсем сетивна душа. Желанието на единичната, особената, отделената от цялото душа й дава тяло, което тя получава в горната област на небето. С това тяло тя получава фантазия и памет. Най-сетне тя се отправя към душата на сетивния свят и от нея получава усещане, страсти и вегетативно запазващият се живот. По-конкретно това слизане на душата става по следния начин: Душата се спуща от Млечния път и от Зодиака в намиращите се по-долу кръгове на планетите и във всеки кръг получава нови способности и във всеки кръг също започва да упражнява тези сили. Най-напред в кръга на Сатурн придобива способността да прави умозаключения за нещата, да разсъждава. В кръга на Юпитер добива силите на волята, в кръга на Марс - наклонностите и влечението, в кръга на Слънцето - усещането, мнението и въображението, в кръга на Венера - влиянията, най- после в кръга на Луната - способността да ражда.
Плотин се е занимавал и с астрология и е писал под псевдонима Манилиус. От него е известна една астрология под названието Астрономикон.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...