ДЪЩЕРЯТА НА ГРАФ МОРЕЛИ

[Цецка]

ДЪЩЕРЯТА НА ГРАФ МОРЕЛИ

Един пример от 19 век. Това се е случило във Франция.

Някой си граф Морели имал млада дъщеря, на име Елисавета, била е на около 21-22 години, много интелигентна, с характер, със силна воля, красива извънмерно. Един виден поет и виден музикант, почти виртуоз, един ден, когато той върял по пътя, срещнал я и се влюбил лудо в нея. Но понеже бил много чувствителен, търсил начин, по който да се запознае с нея. По цели нощи не спял, мислил за начина, по който да се запознае с нея. Дохожда му една светла идея и написва на една бележка тъй: ”Мъчно е да се живее без идеал.” Турил я в един плик, той изучил нейните нрави, къде ходила тя, и един ден се приближил, турил в джоба й писмото, без тя да усети нещо. Вечерта, като се върнала, тя изважда писмото и чете:

”Мъчно е да се живее без идеал.” Какво е това: ”Мъчно е да се живее без идеал”? - Разбира се, види се някоя моя приятелка е писала това.” След 2 седмици той пак турил друго писъмце в джоба й, пише тъй: “Но, ако тази душа е надзърнала своя идеал надалече, какво трябва да прави?” Вечерта тя изважда писъмцето, чете и все си казва : “ Тази приятелка… е назърнала, какво трябва да прави?” След 1 месец той пак написал друго писъмце, и пак го турил в джоба й: “Ако този идеал е толкова висок като слънцето, начинът за постигането му.” Четвъртия път писал: “Крила трябват, но време трябва за да израснат.” “Какво ми пише пак?” – казала си тя – “крила ми трябват… Щом нямаш идеал, търси го.” Но, когато той искал да тури петото писмо, тя имала в джоба си един чек от 10 000 франка, отива да си купува една дреха. Турил той писмото, вътре писал тъй: “Няма сила като Любовта!” Като бръкнал, той извадил гюздана, но с благородна мисъл, като съобщи във вестниците, че се е изгубил, той да иде да й го предаде, и тъй да се запознае с нея. Но в този момент един полицай го пипва, обръща се тази мома и казва: “Г-не, Вие сте роден за нещо по-благородно, Вие сте талантлив, с такива работи не трябва да се занимавате.” И, като го погледнала, той забравил всичко, така се смутил, видял голямата си погрешка и не знаел какво да каже. “Г-це, какво казвате?‟ – “Оставете го, господинът не е направил нищо лошо,” но тя го изгледала тъй сериозно, и забелязала в очите му само една сълза. Тия двама хора разбраха ли се? С какви впечатления остана тя за него? Че е един обикновен апаш, нали?

Този музикант беше писал: “Мъчно е да се живее без идеал”, но идеалът е нещо вътрешно. И той решил да се накаже: снел хубавите си дрехи, облича работнически, съдрани дрехи, хвърлил си обувките и бос се решил да иде да служи по някой начин в дома на този граф Морели, който имал грамадно имение. Най-после се домогнал той, като един прост, одърпан работник да работи в градината на граф Морели. И правел отлично впечатление на графа със своята скромност.

Досега много писма сте турили в джоба на Христа, сега остава да хвърлите вашите дрехи и обуща и да работите боси в градината на граф Морели. Тази градина е бъдещият свят, бъдещата култура, в която с боси крака – с абсолютна чистота трябва да работите за новата култура, и да съградим света върху нови основи.

Братя и сестри на Христа , НБ, 19 октомври 1921 г. в София.