Jump to content

ХУДОЖНИКЪТ И ДЕТЕТО


Recommended Posts

ХУДОЖНИКЪТ И ДЕТЕТО

Когато сме приканени и сме тръгнали в Божествения път, трябва да имаме оная проста вяра, която имат децата, и да избягваме недостатъци като посочения в следния разказ:

В Англия, един велик художник искал да изрисува картина, в която да изобрази крайната беднотия. С дни и месеци той обикалял Лондон, за да намери субект, който да подхожда на идеята. Намира най-после едно дете окъсано, което му прилегнало на сърцето и си казва: “Ето лицето, което ще послужи за създаване на картината!” Приближава се до него, дава му своята картичка с адреса и му казва: „Елате след 4 дена, има да ви говоря нещо.” Това дете, като вижда човека тъй облечен, дума си: “как ще отида при него така, почти изпокъсано”, и отива при познати да се пооблече и се представи, както се представят на царете; намира дрехи, облича се и отива у живописеца. “кой сте Вие?” – попитал го художникът. “Аз съм еди- кой.” – “Я си вървете! Ако исках такива, облечени, има ги с хиляди.

Вие ми трябвахте тъй, както Ви видях тогава.”

И ние, когато Небето ни покани на работа, искаме да се облечем. Обаче, силата не е в нашите дрехи, шапки, ръкавици и

чепичета, нито в яките, вратовръзките и часовниците – те не съставят нищо важно; силата е в нашия ум, в нашето сърце, в благородните пориви и стремежи да правим добро. Когато имаме тия неща, другите сами по себе си, на свое време, ще дойдат.

Ето чо векъ т, НБ, 16 ма р т 1 914 г. в Софи я.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...