Jump to content

1935_02_08 Закон за освобождение


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Диана

"Силни и слаби степени", Младежки окултен клас Година 14 (1934 -1935) Том 2, Първо издание,

Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 2004, ISBN 954-8785-46-3

Книгата за теглене - PDF

Съдържаниена томчето

ЗАКОН ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ

„Отче наш“

Пишете върху темата: „Качествата на силния и слабия човек“.

Вие сте учили за топлината. Можете ли да ме осветлите научно, какво нещо е топлината. По какво се отличава топлината. Учените хора какво качество ù придават. Физиката има думата.

Как ще определите вие това, което се нарича щастие в света. То се счита като идеал, към който се стреми светът. На какво се основава щастието. Някой човек е щастлив, всичко му върви. А пък на някой не му върви. Вие казвате, че този човек е щастлив, а пък онзи е нещастен. По какво се отличават? Отличават се по това, че единият има частицата „не“, а пък другият няма тази частица. Този, който има тази частица, е нещастен, а който я няма, е щастлив. Например някой казва: „Имаш ли да ми дадеш 1000 лева?“ Ти казваш: „Да.“ Но след като кажеш, че имаш да дадеш 1000 лева, какво чувство ще изпиташ? Чувство на щастие или на нещастие. Казват ти: „Ти си длъжен.“ Какво чувство изпитваш? В някои случаи можеш да кажеш „не“. А в някои случаи можеш да кажеш „да“. Щастливият човек знае кога какво да каже. Питаш щастливия човек: „Имаш ли да даваш?“ Той казва: „Не.“ Щастливият човек никога не признава, че има да дава някому. Ако дава, той казва: „Ако давам, аз давам от добрата си воля.“ Щастливият човек всякога никому нищо не дава. Няма кому какво да дава. Щом имаш да даваш и щом даваш по задължение, ти не можеш да бъдеш щастлив. Вземете знанието, има знание за топлината. Какво нещо според вас е топлината? Тя съществува в природата. Простите и учените хора я знаят. Оперират с нея. Простите хора казват: „Топло е. Когато е топло, аз съм разположен, а когато не е топло, свивам се.“ Това е външната страна на топлината. Ако вие разбирате законите на светлината и топлината, много ваши неприятности ще отмахнете.

Представете си, че имате числото 1. Какво е числото 1? Ние сега разбираме, че числото 1 е цяло число. Не, не е цяло число. Може да кажеш: „Един вид светлина, друг вид светлина.“ Казваш „една светлина“, но не е това цялата светлина. Казваш „единица“, но тази единица по какво се отличава? Представете си, че имате една топка, да кажем, че тази топка е златна, нали така? По какво ще оцените една топка, как ще определите нейните качества? Трябва да определите колко е тежка. Някой път вие казвате за някого: „Неговата дума е тежка.“ Вие казвате така за някой човек, когато той мисли добре и постъпва добре.

Нещастието в света произтича от пресищането. Щастливите хора са непреситените хора, а пък нещастните хора са преситени. Разбраните неща в света носят благо на хората. А пък от неразбраните неща произтичат нещастията. Ако някой човек е нещастен, той ще има нещо неразбрано в живота. Най-първо не разбира своите сили и своя ум, своето сърце и своите стремежи. Не разбира условията, при които живее. Не разбира как да постъпи с хората и на това отдава причината, че условията са лоши. Вие казвате, че животът е лош. Значи не разбирате живота. Да го кажем обратно. За да направите работите, трябва да ги разбирате, но за да се разберат нещата, все таки трябва да има една мярка. Коя е сега мярката, с която трябва да се разбират? Дали нашите разбирания са прави или не са. Аз считам, че нормална топлина има онзи човек, който никога не се чупи, а се огъва. Щом се чупи, топлината му според мене не е нормална. Аз считам, че нормална светлина има онзи, който никога не се спъва в живота си. Всеки човек, който се спъва, всякога има нещо анормално в живота си. На онзи, който се спъва, му липсва светлина, а пък на онзи, който се чупи, му липсва топлина. Но това определение е в противоречие с вашите разбирания. Онзи, с когото не може да живееш, ти казваш, че е лош. Един богат човек не иска да те види, защото е лош. А пък той живее добре с другите. Къде седи тайната? Вие казвате: Този човек е лош. Вие не го разбирате. Всички хора, които не разбирате, са лоши за вас. А пък всички хора, които разбирате, са добри за вас. Разбраното нещо е добро, а пък неразбраното, е лошо. Вие някой път казвате: „Хората разбраха.“ Вие отивате при бакалина, искате той да ви кредитира. Как наричате, когато искате да ви дава на вересия? Каква дума употребявате? На кредит да ви дава? Защо искате бакалинът да ви кредитира? Кой бакалин ще има по-добро мнение за вас: който ви кредитира, или на когото плащате? Отивате да вземете нещо и почтено плащате − всякога бакалинът ще има за вас по-добро мнение. Когато вземате на кредит или плащате „аржан контé“? Сега каква е основата тук? Защо тогава ще вземеш на кредит? Щом имаш пари, не вземаш на кредит. Когато нямаш пари, не вземай на кредит. Ти нямаш пари, а отиваш да вземаш на кредит дрехи, обуща, шапка, минават се месец, два, три, четири, пет, ти не минаваш вече по улицата, дето си взел кредит. Заобикаляш наоколо към други улици. Някой ти казва: „Да минем по тази улица.“ Ти казваш: „Не, тази улица не ми е приятна.“ И заобикаляш по друга улица. Направиш заем от някого и после казваш: „По тази улица не ми е приятно да минавам.“ И после направиш три, четири заема. Тези улици стават неприятни за тебе. Ти казваш: „Без кредит не може.“ В цялата наша сегашна култура все се кредитират, но работите не вървят с кредит. Работата върви донякъде. Но има едно нещо, което куца, когато е с кредит. Разбира се, аз разглеждам нещата от гледището на природата. Природата не обича да вземаш на кредит. На кредит можеш да вземеш, но тя не гледа с добро око, щом вземаш на кредит. Природата дава даром, понеже е богата. Тя казва: „Какво искаш?“ И ти дава. Да вземеш на кредит от нея, то е изключено. Тя може да ти даде даром, но да изкопчиш от нея нещо на кредит, то е много трудна работа. И често хората загазват, когато природата ги кредитира. Тази погрешка правят лекарите. Като заболее един човек, те го карат да го кредитира природата. Понеже природата сама по себе си е много учтива и добра, лекарите казват на болния: „Слушай, ти по добър начин от природата не можеш да вземеш. Ще тропнеш, ще кажеш малко рязко, тя тогава ще ти даде.“ Лекарите ще ти дадат един горчив хап и, като го ядеш, природата ще усети, че има нещо горчиво в тебе. Щом усети, че ти си направил това, тя те хване и писнат лекарите. На какво основание ще ви кредитира. Двама души от Христовите ученици дойдоха при Исуса с майка си. Майка им, като дойде при Исуса, Му каза да кредитира двамата ù синове. Единият да седне отляво на него, а другият отдясно, когато Той дойде в царството Си. Христос зададе въпроса: Могат ли твоите синове да направят това и това? − „Могат.“ Христос каза: „Всичко могат да направят те. Но единият да седне отляво, а другият отдясно, не мога да направя. То е за онези, които заслужават това.“ Сега думата „заслуга“ на какво се дължи. Заслужил значи, че известна работа ти е била поверена и ти си я направил добре. За пример вие имате известни окултни познания. Някой казва: Този човек това и онова може да направи. Всичко може да направи, но не може да го направи, както трябва. По какво се отличава един обикновен човек от един човек, който е запознат с окултната наука? Окултният ученик хваща змията за шията, а който не е, я хваща за опашката. Тогава змията се обръща и го ухапва, а окултният ученик я хваща за шията. Ти не може да убедиш онзи, че не може да я хване за опашката, защото ще го ухапе някъде.

Един човек, който не може да се справи със своите мъчнотии, той не е окултен ученик. Първата стъпка на един окултен ученик е тази. Същото може да се каже и за добрия човек. Един човек, който не може да се справи с мъчнотиите в живота, той не е добър човек. Един човек, който не може да се справи с любовта, той според мен, не е добър човек. Кой е добър? Който знае как да се справи. Един човек, който не може да се справи със своята разумност, не е добър човек.

Каква беше сега другата основна мисъл? Окултният ученик, който не може да се справи със своите мъчнотии, не е окултен ученик. Защо ви е окултизъм, когато не можете да решите една задача? Ако ви кажа да разделите числото десет на три, как ще го разделите? Може да се раздели без остатък, но трябва да знаете как. Сега математически да се дели е трудна работа, един дълъг процес. Ще ви приведа един пример. Един мъдрец попаднал в едно царство. Завели го при царя, при държавния глава, който управлявал това царство. Царят казал: „Вие от де сте попаднали?“ Мъдрецът казал: „Защо вашето царство пропада?“ − „Защото бяхме много добри.“ Мъдрецът разправил на царя следното. Като орал нивата си, намерил вътре богатство − един котел със злато. Отива той при бившия стопанин на нивата и казва: „Аз купих нивата от тебе, а не купих златото. Да дойдеш да си вземеш златото, да не ми пречи.“ Другият казал: „Не, аз ти продадох нивата и всичко, което е в нея. Вземи си златото, не ми трябва златото.“ И спорят сега − единият не иска да вземе златото, и другият не иска. И двамата са добри. Вие сега как бихте разрешили този въпрос? Най-после купувачът казва: „Ако не дойдеш да си вземеш златото, аз ще те дам под съд.“ И го дава под съд. Златото му създава голяма мъчнотия, не може да работи, докато то стои там.

Отиват при съдията да се съдят. Съдията мислил, мислил, вижда че и двамата са прави. Продавачът казва: „Аз му продадох нивата и всичко, което е в нея.“ А пък другият казва: „Аз му дадох пари само за нивата, това злато е негово.“ Продавачът разбира, че продава всичко, което е в нивата.

Царят попитал: „Съдията как реши въпроса.“ − Съдията попитал първия, който продал нивата: „На колко години си?“ − „На 45.“ Пита другия: „Ти на колко години си?“ − „На 40.“ − „Женен ли си?“ − „Женен.“ − „Жива ли е жена ти?“ − „Жива.“ Пита първия: „Жена ти родила ли е нещо?“ − „Родила е момче, на 20 години е.“ Пита втория: „Жена ти родила ли е нещо?“ − „Родила е момиче, на 19 години е.“

45 − ж − 20

40 − ж − 19

39

Парите дават на сина и на дъщерята, те да се оправят с тях.

Сега в този пример, който ви дадох, каква е целта? Дадено е за известно насърчение, че тези хора са много добри. Често в живота има такива противоречия, които не знаем как да ги разрешим. В дадения случай ти не знаеш как да постъпиш. Допуснете, че в дадения случай вие имате да вземате от някого 100 или 200 лева. Имаш да вземаш, но не знаеш как да постъпиш, по добър или по лош начин да ги вземеш. Николай, я кажи кой начин е най-добрият. (Добрият начин не всякога е най-подходящият.) Представи си, че имаш да вземаш от тоя човек, но това е изкопаното богатство в нивата. Представи си, че имаш да даваш. Това е продадената нива. Умният човек трябва да даде някому нещо или да го държи отговорен, че има да взема нещо от него.

Всеки човек, който дава на кредит, умен ли е? И всеки човек, който взема на кредит, умен ли е? Имате и другото положение. Дава без кредит и взема без кредит. Сега кое положение е по-добро: на кредит или без кредит. (Без кредит.) Аз не говоря за външните отношения, които сега съществуват между хората. Не, аз говоря за нещо по-дълбоко. Кредитирането в света произтича от някои причини, които съществуват в природата. Но дали тези причини са правдоподобни или не. Това е въпрос. Някои хора казват, че ние сме заставени от държавата да воюваме. Или някой е заставен да напусне дома си. Щом човек е заставен насила, това е един произвол. Когато казваш: „Аз съм заставена да го направя, това е произвол.“

Казваш: „Пет минути не можеш ли да задържиш въздуха.“ Ако един обикновен човек задържи въздуха си една минута, ще му се завие главата. Един обикновен адепт, който е запознат с окултните науки, може 20 минути да задържи въздуха си, да запази съзнанието си. След двайсет минути ще трябва пак да отпусне. Има някои адепти, които могат цял един ден да задържат дъха си, други за един месец, а други има за една година, някои за 10 години, други за 15, други за 120 години. За 120 години той прави една вдишка и една издишка. Това са непонятни работи. В 120 години едно поемане на въздуха и една издишка. Но нека вземем най-малкото − 1 минута, или 20 минути. Който може да задържи 1 минута дъха си, при 20 минути какво ще стане с него? Ще изгуби съзнанието си. Коя е причината? Той не е свикнал. Той не разбира законите на природата. Онези хора, които много се безпокоят, те бързо дишат. Казват за тях: „Как се запъхтял.“ А пък онзи, който е спокоен, диша бавно. Щом се успокоиш, дишаш медленно. Бързото дишане показва, че има нещо анормално в тебе. Ти трябва да се успокоиш. Човек трябва да внесе известно успокоение в себе си. Някой казва на друг: „Измени мисълта си.“ Онзи казва: „Не мога да я изменя.“ В какво седи причината, че не можеш да измениш мисълта си? То е едно самозаблуждение, че не може да измениш мисълта си? Минава някое дете и фиксира на дървото узрелите ябълки. Казват му да не гледа ябълката. − „Докато са ябълките, не мога да не гледам тази работа. Нямам ли право да гледам?“ Има право да гледа. Но след като гледа детето, у него се зароди желание да вземе една ябълка. Ще вземе камък, ще хвърли веднъж, дваж и някой път падне ябълка. Значи на това дете, което има желание към ябълките, не може да му кажеш, че, като минава покрай ябълката, не трябва да гледа. Като му кажеш да не гледа, то, като минава, все ще се обърне. Ако няма нито една ябълка на дървото, няма да гледа.

Имаш да вземаш хиляда лева. Казват ти: „Прости му.“ Ти казваш: „Не мога, понеже ми трябват.“ И прав си в дадения случай. Докато мислиш, че ти трябват, ти доброволно не можеш да направиш това. Всяко нещо, което доброволно не може да се направи, е произвол. Ние страдаме от това. Казват ти: „Прости му.“ То е произвол, понеже не е доброволно. Не ти е приятно да простиш. След като простиш 1000 лева, ти ги помниш с години и казваш: „Аз го кредитирах и най-после му простих.“

Има един анекдот за един български чорбаджия. В турско време било, във Варненско. Срещнал един беден българин и му купил един бял дроб с булото на агнето. Онзи, който взел джегера, как да го кръстим? (Иван.) Хайде да му турим името Станчо. А чорбаджията ще го кръстим дядо Стоян, понеже стои, а Станчо, понеже става. Станчо върви из улицата, а Стоян го води. Който ги срещне, пита чорбаджията: „Къде?“ Чорбаджията отговаря: „Рекох да направя добро на този Станчо. Купих този джегер за децата му, да ядат, да живеят.“ И друг го пита по улицата и той все така отговаря. Най-после Станчо излиза от търпение, хвърлил му джегера и се свършил въпросът. Най-първо дядо Стоян няма право да прави добро, да купува джегер на едно агънце и да го даде на Станчо. Нито пък Станчо има право да вземе този джегер, понеже произволно са взели този джегер. Стоян казва, че е направил едно добро. И ние сега почваме едно добро, което е произволно от единия край до другия. Някой заклал едно агне и после виждаме лошите последствия. Нещата в света не са направени разумно. Неразумни са тези неща, които не са обмислени. Ние можем да кажем: „Той няма ли право да заколи едно агне.“ Той има право да заколи едно агне, както има право да извади кесията си, да бръкне в нея и да даде една монета. Изваждаш кесията си, отваряш я. Имаме ли право да бръкнем и да извадим нещо от кесията си? Само една монета? (Имаме.) Но от чуждата кесия? (Нямаме право.) Ти като заколиш едно агне, трябва да знаеш твое ли е или не. Ти не трябва да купиш едно агне и да го заколиш. Това не трябва да бъде твое право. Или другояче казано, имаш право да продадеш едно агне, което сам си направил. Някой направил гърнета и ги продава. Чуждите гърнета продават ли се? Най-първо ти, като продадеш чуждите гърнета, ще отговаряш за тях. Ти не си ги пекъл и не знаеш тяхната стойност, дали са здрави или не. Утре онзи, който ги е купил, ще каже: „Не са хубави тези гърнета.“ Оттам е безпорядъкът, който съществува. Известни идеи, които днес в съвременната епоха така силно възприемаме, не са изпечени, не са изпитани. Известни максими не са изпитани. Купиш едно гърне и после трябва да купиш друго. Искам да ви наведа на тази мисъл. Вие имате известни схващания за живота, искате да живеете, да се наредите според сегашните ваши разбирания. Вие сте на кривата посока. Най-първо вие не сте авторитет. Вие имате известни разбирания, искате нещата да се случат така, както вие искате. Отивате при един човек да ви кредитира или да има относително доверие във вас. То е негова работа. Защо ще искате сега доверие? Вие ще кажете: „Без доверие в света не може.“ Ти казваш: „Аз имам известно убеждение, дай ми хиляда лева назаем.“ Аз искам полица. Ти казваш: „Доверие нямаш ли в мене?“ Ако аз искам полица, доверие нямам. Онзи, ако не иска да вземе полица, какви са неговите съображения? Ако аз искам да ми дадат полица, значи аз се осигурявам. Аз нямам доверие в него, нали така? А пък той, щом не иска да ми даде, няма доверие в мене. Тогава де седи погрешката. Как може да се построи един свят, дето хората нямат доверие един в друг. Който взема пари, няма доверие. И който дава пари, и той няма доверие. Според окултната наука в човешкия ум има известни черти, които показват, дали човек е честен. Най-първо челото е тази крива линия и после носът и брадата. Челото, носът и брадата ще определят качествата на неговата честност. Много пъти челото кредитира, а носът не. Някои носове има, които не са честни. Има бради честни и бради нечестни, има чело честно и чело нечестно. Как ще познаеш къде са тези черти на носа? Как ще ги поставиш? Тези черти са външни, но те съществуват в духовния живот, в човешката мисъл, в човешките чувства и в човешките сили, в това, което прави човек в дадения случай. От това зависи неговата честност. Честността на човека още не показва, че е морален човек. Честността е преходно състояние към моралния живот. Някой е честен. Дадеш му 100 лева, честен е. Дадеш му 1000 лева, честен е. Дадеш му 10 000 лева, честен е, но като дадеш от 100 000 нагоре, като дойдеш до 150 000 лева, тези линии се пречупват. Тези линии до 100 000 лева издържат тежестта. При 150 000 лева тези линии се огъват от тежестта, става едно огъване и честността не функционира. Или една кола е натоварена и върви по пътя. Счупва се. Натоварена е повече, отколкото трябва, но не може да функционира. Целият сегашен свят, ние сме натоварени с известни идеи. Това е един объркан свят, понятията са такива, объркани. Един мисли за доброто едно, мисли за честността, за живота, за щастието, мисли как да нареди живота. Един за друг вие сте чужди, понеже не се разбирате. Понеже всеки гледа на живота от свое становище. Най-първо вие не може да имате нормални отношения към света, към хората, ако нямате отношение към природата. Това е първото нещо. Всякога трябва да имаш нормални отношения към природата. Това трябва да го съзнаваш. Ако нямаш нормални отношения към природата, ти не можеш да имаш нормални отношения и към хората. Те ще бъдат за тебе нещо неразбрано. Нормалният живот в света зависи от едно, от това което в света се нарича така: „Даром сте взели, даром давайте.“ Ако ти не разбираш закона на даряването, ти не може да имаш нормални отношения. Само при закона на даряването, навсякъде като вървиш и даваш от себе си, ти живееш един нормален живот. Щом престанеш да даваш, ти не си в един нормален живот. Този закон съществува в природата. След като сърцето ти нормално бие, пулсира, ти си в нормално състояние. Щом сърцето ти бие неравномерно, ти си в едно анормално състояние. Щом почваш да се обезверяваш, ти си в анормално състояние. Казвам: Нормално състояние е, когато човек това, което даром е взел, даром го дава. Както един извор, от който изтича излишната вода и в който се втича вода. Човек трябва да бъде един струящ извор. Та ще си правите диагноза. Не да ви туря сега тези помпи, това е насилие. Аз съм против кладенците, против помпите в живота. Аз съм за водите, които текат, а не да отидеш да въртиш колелото и да изваждаш с помпа. Но да отидеш при извора който тече, да отидеш при него със своето бакраче и изворът свободно да ти дава. Можеш да кажеш: „В старо време как са живели?“ И в старо време, и днес хората живеят един изкуствен живот. Някой може да ме пита: „Ти женен ли си?“ − „Женен съм два пъти. И двете жени умряха.“ „Деца имаш ли?“ − „Четири.“ „Къде са те?“ − „Умряха и те.“ „Ами мислиш ли да се жениш и колко пъти?“ − „Колкото жени намеря.“ Един мъж за колко жени може да се ожени? − Ако живее 120 години и ако всяка година си позволява по една женитба и по една жена за 120 години? Ти ще кажеш: „Какъв морал може да има в това? − Всяка година по една жена!“ Да кажем, че вие сте се прераждали сто пъти и във всяко прераждане сте имали по една жена. Значи сто жени сте имали. И от всяка жена сте имали по 4 деца, вие сте имали 400 деца. Прав ли съм? Това е външният свят. Но тоя външен свят е израз на вътрешния живот. Вътрешният живот се проектира навън. У нас има неща неуредени в живота. Стяга те нещо вътре, плашиш се за твоето бъдеще. Какво се плашиш за своето бъдеще. Защо има да се плашиш от бъдещето? Казваш: „Защо ще го тегля аз?“ Не се безпокой за бъдещето си. Вие, щом мислите за вашето бъдеще, гледайте дали тече водата или искате да вадите водата с някаква дръжка. Ако вашата вода тече като извор, не се плашете от него. Работите ви са уредени. А пък ако за вашето бъдеще искате да вадите вода, това е сериозно. Питам: Вашето бъдеще дали прилича на вземане водата от извора или трябва да вадиш водата? В последния случай работата ви е сериозна, тогава ще се намерите в трудно положение да извадите това, което искате.

Казвам: Няма какво да се плашите за вашето бъдеще. Ако е извор, това е нормално за вас, няма какво да се безпокоите. Какво ви носи бъдещето? − Носи ви живот и щастие. Казвате: „Хората остаряват и умират.“ Това е вашето минало. Да кажем, че имам да давам. Дойдат онези кредитори и ни изпъдят от къщата. И я вземат. Това е моето минало. Казват: „Той е нечестен човек. Това и това му се случи.“ − Случило му се е много добре.

Иване, я ми разреши един въпрос. Ако ти дадат един малък нож, с който е убит един човек, ти би ли си рязал хляба с него? (Никога!) Един нож ти дадат, с който е прободен някой човек. Значи една мисъл, с която някой е пробол някого, никому не е допринесла добро. Не я дръж в ума си. Да допуснем, че вие имате желание да бъдете учени хора. Какво е качеството на учения човек. Има учени хора, чието знание е построено така, че те са кладенец, трябва да се тегли, а пък има учени хора, които са извори. Един човек не иска да бъде слаб, но иска да бъде силен. Силата е необходима, за да се справи с мъчнотиите в живота. Мъчнотиите в живота произтичат от съвсем други съображения. Силата някой път се справя с мъчнотиите в живота, но ни най-малко предназначението на силата не е да се справя с мъчнотиите в живота. Силата в живота трябва да служи на живота. Силата, която ние имаме, трябва да служи на живота. Тя е най-добрият слуга. Да служи тя на живота. Следователно трябва да имаме сила, за да служим на живота. Учен човек е онзи, който служи на живота. Учен човек е онзи, който служи на възвишеното, на доброто − да знаеш как да постъпиш в даден случай. Да ви наведа сега едно правило. То е сега теоретически. Теоретически разговори могат да се водят по това. Едно правило, което трябва да имате и от което можете да извадите друго правило. Едно правило ви давам, от което можете да извадите друго правило. Представете си, че имате двама млади хора, и двамата заболели, в една стая са. Казвам на едногото от тях: Ти тук по един час ще си почиваш на слънце, на прозореца ще си туриш гърба и ще си почиваш. Единият от тях се пече на слънце, на прозореца ще си тури гърба и ще се пече. Единият от тях се пече, а пък другият седи на кревата. Онзи, който се пече, постепенно оздравява, а пък онзи, който не се пече, боледува. Какво правило може да извадите от това? Значи болният трябва да възприема нещо. Болестта е, че липсва нещо на човека. По единствената причина, че му липсва нещо, идва болестта. Щом даде на организма това, което му липсва, човек става здрав. Как няма да се зароди във вас едно болезнено състояние! Вие седите и сте млад. Гледам някои сте млади, а някои сте на 50 − 60. Казваш: Съвсем я закъсах, работа няма, това няма, онова няма. Гледаш си обущата и казваш: „Съдраха се обущата. Днес съм гладувал.“ Плашите се. Турите си една мисъл. На 20 години сте. Сатурн е дошъл във вас и от страх почва да се сковава сърцето ви. Мислите какво ще се прави. Питам: След като се страхувате, какво ще правите? Страхът има смисъл само, когато можеш да бягаш. Няма по-опасно нещо, щом не можеш да бягаш. При страха можеш да бягаш. Няма по-страшно нещо. Иде една мечка, ти си се вцепенил, трепериш, по-ужасно от това няма. Питам сега: При такива вътрешни сътресения какви ли не страхотни мисли идат. Не можеш да бягаш. Кога страхът е нормален? − Когато можеш да бягаш. Ако не можеш да бягаш, ще се научиш да бягаш. Ще вземеш специална лекция за бягане. Ако не можеш да бягаш, значи спирачките са силно турени. Природата е предвидила тези работи. Когато човек се уплаши, тогава природата вдига всички спирачки. И хукваш с каквато бързина искаш.

Светлината бяга ли, или се движи? По какво се отличават хората, които бягат и които се движат бързо. По какво се отличава онзи, който от страх бяга, и онзи, който го гони? Страхливият има по-големи крачки от онзи, който го гони, и не може да го стигне. Кой от двамата е по-голям герой. При бягането страхливият е герой. (Щом не може да го стигне, онзи, страхливият е герой.) Сега на мен са ми давали разни възражения. Чудя се на възраженията. Казват ми: „Не си ли бил при лоши условия?“ Допущам, че не съм живял в тях. Казвам: Какво нещо са лошите условия? Представи си, че имаш добър баща, добра майка и една отлична обстановка. Един бръмбар влезе в ума ти, че баща ти и майка ти могат да умрат. Ти казваш: Аз сам какво ще правя? Това е вече едно смущение. Казваш: „Възможно е баща ми да не ми остави нищо. Възможно е майка ми да не ми остави нищо.“ И разни мисли влизат в ума ти − че баща ти може да умре. Казваш: Знам, че бащата и майката на този и онзи умряха. Еди-кои си обедняха. Тези разсъждения са прави, но аз поставям въпроса малко по-другояче. Ако онова начало, от което всеки е излязъл, е баща на човека и ако онова начало, в което той живее, е неговата майка, която е създала всичко, тогава какво има да се безпокои човек, който е излязъл от тези две начала? Де е поводът сега да се безпокоиш? Защото, ако първото начало, от което ти си излязъл, умре, тогава твоята работа е свършена, и ако второто начало, в което ти живееш, и то умре, то всичко е свършено. Смъртта в света не е един закон. То е едно изключително условие, при което хората живеят. Вие вземате изключителните условия за правило. Че умира някой, то е изключително условие. Че обеднява някой, то е изключително условие. Че заболява някой, то е изключително условие. Вие оставете изключителните условия, не се безпокойте. Най-първо си задайте въпроса защо се безпокоите. Старият се безпокои, че е остарял, а младият се безпокои, че ще остарее. Старият се безпокои, че е остарял, станал е на 80 − 90 години. Питам: Защо трябваше да се безпокои старият, че е остарял? Николай, защо трябва да се безпокои? (Защото изгубва всички сили за борба в живота.) Срещал съм хора на 85 − 90 години и казва той: „Съжалявам, че едно време не постъпих, както трябва, трябваше да постъпя малко по-другояче.“ Едни съжаляват, че не са постъпили, както трябва, а пък други съжаляват, че са постъпили, както трябва. Единият казва: „На 85 години съм, много помагах на домашните си и много съжалявам, че направих това.“ А пък друг съжалява, че не е помагал на домашните си. Кой е на правата страна? Който е помагал, или който не е помагал? Единият помагал и съжалява, че е помагал. А пък другият не е помагал и съжалява, че не е помагал? (На правата страна е онзи, който е помагал.) Защо съжалява, че е помагал? Онзи е помагал и давал и никой не му върнал това, което е дал и съжалява, че е помагал. А пък онзи съжалява, че не е давал. Защото ако беше давал, щеше да забогатее. И казва: „Аз станах сега сиромах.“ Кой е на по-правата страна от двамата? Единият дава и нищо не е взел, а пък другият казва: „Ако бях давал!“ Че и той можеше да даде и да не вземе. В дадения случай какво е трябвало да прави? Кой има повече опитност. Който е давал, или който не е давал? (Който е давал.)

Окултните ученици не трябва да държат сметка за бъдещето. Желязото, колкото и да се безпокои, то пак ще ръждяса. Освен ако дойде някой много учен човек и направи желязото да не ръждясва. То е друг въпрос. А пък на златото казвам: Няма да се безпокоиш, каквито и да са условията ти няма да раждясаш. Вие някой път правите криви заключения. Вие мислите, че когато страдате, сте на крив път, а пък когато сте щастливи, сте на прав път. Страданията не показват, че сте на крив път. Щастието не показва, че сте на прав път. Най-първо вие сте пратени на земята да извършите една работа, която не знаете. Всеки от вас е изпратен да извърши една работа. За какво е изпратено ралото? − Да оре. За какво е изпратена мотиката? − Да копае. За какво е изпратен ножът? − Да реже. За какво е изпратено перото? − Да пише. За какво е създадена ръката? − Да работи. За какво е създаден кракът? − Да ходи. За какво е създаден езикът? − Да говори. За какво е създадено ухото? − Да слуша. За какво е създадено окото? − Да гледа. За какво е създаден носът? − За да възприема миризмите. Всяко нещо си иска своето предназначение. И бъдещето на носа зависи от функциите, които изпълнява. Ако този нос възприема миризмите, както трябва, той е в нормално състояние. Ако ухото възприема звука, както трябва, то е намясто. Ако окото възприема светлината, както трябва, то е намясто. Казвам: Онова, което трябва да коригирате в себе си, кое е? Някои от вашите възгледи за живота не са прави. Вие ще кажете така: „Много съм страдал.“ Страданието, това е труд, работил си. За какво може да страда човек? Три неща има, за които човек може да страда: на физическото поле − че не е имал достатъчно работа да работи, да яде и да пие; в духовния свят − че не е имало кой да го обича; в умствения свят − че е нямало кой да мисли за него. За три работи страда човек. Вие страдате, че няма кой да мисли за вас. Вие страдате, че няма кой да ви обича. Вие страдате, че няма кой да ви даде да ядете. Страдаш, че няма кой да ти даде да ядеш. Страдаш, че няма кой да те обича. И страдаш, че няма кой да те буди.

Сега пратени ли сте в света, него да реформирате или себе си. Света ли да уредите или себе си да уредите? Разбира се, себе си. Първата държава е това. И ако вие се вслушате в себе си, трябва да знаете, че природата е вложила едно чувство във вас, което предсказва какво ще бъде вашето щастие и, ако го слушате, вие няма да грешите. Това чувство ще ви покаже, както когато природата показва, че времето ще се развали. И тази развала ни най-малко не е зло. Че ако времето не се разваляше, щеше ли да бъде добре за хората. Големият живот седи в развалянето и оправянето на времето. Кога времето се разваля? И кога то е в нормално състояние. Ако не се разваля, трябва да те е страх. Ако не се разваля, всичко изсъхва. И ако не се поправи, всичко изгнива. Когато не се разваля, то има повече светлина и топлина, отколкото трябва. И всичко изсъхва. А пък ако не се поправи, нямаше да има топлина и всичко щеше да изгние от влагата. Нормално е, когато се развали и поправи. Нормално е, когато има промени, които стават. Скръбен си, развалило се е времето. Радостен си, поправило се е времето. В радостта и скръбта, в това е смисълът на живота. Ако ти искаше да живееш, без да се разваля и без да се поправя времето, такъв живот не съществува и тогава животът ти щеше да бъде само нещастие. Ако животът ти е само нещастен, то е анормално състояние. Ако животът ти е само щастлив, и то е анормално състояние. Нещастие, което не влече след себе си щастие, и щастие, което не влече след себе си нещастие, и двете са анормални. Когато щастието влече след себе си нещастие и когато нещастието влече след себе си щастие, това са нормални състояния. В сегашното състояние, това е пътят. И само при една такава философия няма да се безпокоите. Другояче въпросът остава неразрешен. За пример някому от вас може да му хрумне на ума да стане певец. Обикновен певец може да станете, както една жаба, която пее. Но един певец да привлече вниманието на света, това са изключителни условия. Или ако вие станете голям философ, да привлечете вниманието на света, това са изключителни работи. Великите работи в света са изключителни работи. Защо искате да ставате философ в света, че всички да ви признават? Защо имате тази амбиция? Коя е тайната? Интимната тайна. Вие искате да станете виден певец, че всички да ви признават. Интимната ви мисъл коя е? Представете си сега, че някой човек е толкова силен, че като бутне някого, ще се го търколи на земята. А пък друг, като идва, казва: „От десет метра разстояние като духна, и онзи ще се търколи на земята.“ А пък трети, като е на онзи край на земята, само като помисли, и работите стават. Кое е по-хубаво сега: като бутнеш, като духнеш или само като помислиш, да станат работите? Да помислиш и да станат, то е най-хубавият метод. Някой казва: „Помисли, че си здрав.“ Онзи казва: „Не мога.“ Казва му тогава: „Духни.“ Аз идвам по обратен път и пак казва: „Не мога.“ Тогава казва: „Бутни го.“ И пак казва: „Не мога.“ Щом казваш, че не можеш да го бутнеш, тогава какво ще бъде разрешението на въпроса? Вие разсъждавате. Не се късат дебелите въжета. Казваш: „Не може да се оправи животът.“ Един адепт свързал един свой ученик само с един конец и му казал: „Този конец не можеш да го скъсаш.“ И ученикът седи така. Казва на другите: „Не може да се скъса.“ Друг казва: „Слушай, скъсай конеца.“ Ученикът казва: „Не мога да го скъсам.“ Другият казва: „Или ще скъсаш конеца, или от тебе нищо няма да стане.“ Той взема тоягата си, удря 4-5 пъти, скъсва конеца и му казва: „Ти можеше да скъсаш конеца, без да те ударя. Но аз ти нанесох четири удара, за да го скъсаш.“ Как се нарича едно число в математиката, което е пред другите? − Коефициент. Ако го повишите в четвърта степен, усилвате го. Така е, и когато някой човек ти каже нещо веднъж, два пъти, четири пъти. Следователно всички страдания в света са онези тояги, с които ти казват: „Скъсай конеца!“ Идва страданието, идват четири страдания. Това е коефициентът, придобива се сила.

Вие ще направите резюме на това, което съм казал. Всеки ще направи резюме, на това, което съм казал. Идущия път ще проточим конеца, ще продължим идущия път. Направете едно малко резюме, докато скъсаме конеца. Още конците не са скъсани. Така че въпросът не е разрешен. Един стар живот и един нов живот се различават. Старият живот си върви по старите пътища. Някой път ние мислим, че вървим по нов път. Трябва да се научиш да вървиш по нов път.

Вие погледнете някой човек и казвате: „Не ми хваща окото.“ Вие много повърхностно го разглеждате. За да познаеш един човек, трябва да разгледаш устата му, брадата му, носа му. Това са три основни работи. После ще погледнеш в окото му, ухото, скулите, гърлото, ръцете, краката, гърба, рамената, после лакътя, гърба. Погледни го зад тила, погледни му тялото. Всеки един човек има скрити неща. Всички хора са дегизирани. Ние никога не виждаме хората в тяхното естествено положение. За едни ти минаваш за груб, хладнокръвен, за други минаваш за умен и добър. Някой вижда нещо хубаво в тебе, а пък друг не вижда. Питам: Ако вие не разбирате законите на природата? Имате един плод, който едва е завързал от един месец, какъв ще бъде? Сега е стипчив, след няколко време ще бъде кисел, а по-нататък, когато узрее, ще го намериш вкусен. Нещата трябва да се разглеждат, когато са узрели, а не когато завързват и не са узрели. Тогава имаме незавършен процес. Та ние разглеждаме живота като един незавършен процес. Той завършва, за да започне втори. На всички незавършени процеси резултатите са в завършените процеси. Ако се обезсърчите, то е незавършен процес. Ако скърбите, то е незавършен процес. След завършването на един процес, ще започне един нов процес.

Та ще направите резюме какво сте разбрали от тази лекция. От вашето резюме ще разбера какво може аз да разбера и после ще продължим. Тази лекция е, за да имате правила как да се справите с ежедневния живот, с днешния живот, с днешните мисли, чувствувания и несрети. Защото, както сега вървите, вие ще остареете. Млад сте, а преждевременно сте остарял, грохнал сте. Някои от вас приличат на 85-годишни старци. Вие отсега нататък трябва да живеете. Вашите страдания са − вие страдате на сън. Нито един от вас няма страдание. Вие всички сънувате, че страдате. Сега аз бих ви предал много примери. Събуждаш се от страх и сърцето ти тупа, тупа. Казваш: „Мечка ме гони, разбойници щяха да ме оберат. Едвам се спасих.“ И сърцето тупа, тупа. Това ти взема един час. Казваш: „Щяха да ме убият.“ И това, което опитвате в живота, и това е насън. Реално няма. Теория има. Това не са реални страдания. По какво се отличава едно реално страдание? Едно страдание, на което не може да узреят плодовете, е фиктивно. Когато едни хора страдат, други са щастливи. Такъв е законът. Едни работят, а пък други почиват. Тези, които ще почиват, после ще работят. Обмяна има. Промяна има. Природата е правила много опити с разни животни, правила е опити и с всички степени. Човек е най-последният модел. И на човека казвам: Ако не искаш тази форма, има по-долна форма. Някой човек не че страда, а застарява, като мисли, че всичко знае. Видял съм и малки деца, които са стари. Човек да не мисли за много работи, за които не трябва да мисли. За пример той мисли, че е учен, че е красив, мисли какво ще кажат хората. Има много работи, за които не трябва да мисли. Да мислиш за съществените работи. Един болен не могъл да яде. Дадох му един лек. Да повика един човек, който е здрав, а не болен и може да яде добре. Четири пъти да го нахрани и той да го гледа. И той ще оздравее. И оздравява. Но болният, за да оздравее, не трябва да разсъждава. Трябва да се отвлече психологически вниманието на болния от едно състояние, което ражда болезненото състояние. Защо остарявате преждевременно? Влюбил се е преждевременно в старостта. А пък в който се влюбиш, на него приличаш. Не се влюбвай в старостта, а се влюбвай в младостта. Някой път има известни тъжни стари чувства в човека. Някой се чувства на 85 години, на 90, на 120 години. И като дойдат тези чувства в тебе, тогава остаряваш. Най-долният духовен свят е полуматериален. И те са нито в този свят, нито в онзи свят. Някои от тях ще ти дойдат на гости. Всеки ден може да ти дойде някой стар умрял човек и почва да си разправя хала. Дойде ти една мисъл и казваш: „Остарях.“ И веднага се махне тази мисъл, виждаш, че си млад. Вие, младите, сте стари подмладени. В миналото сте били стари. И в бъдеще ще става лесно подмладяването. Ще турите човека в магнетически сън и ще му внушите, че е млад. Стига да мисли за деветнадесет годишна възраст и за качествата на деветнадесетте години. Блажени, които вярват. Най-напред кръвта остарява. В старите хора има преобладаващо влияние на венозната кръв. Стават утайки, наслоявания.

Всички планети трябва да бъдат 12. След Сатурн откриха Уран, Нептун и Плутон. (Учителя се обърна към една сестра.) В тебе има несъответствие между лицето и пръстите. Каквото си намислила, не го правиш така, както го мислиш. Твоите пръсти трябва да станат най-малко с половин сантиметър по-дълги, за това ти трябват 10 години труд. А пък друг, гледам, има валчесто лице и дълги пръсти. Този човек иска да прави много работи, които не може. Той може да проточи лицето си с половин сантиметър, понеже пръстите му са дълги. Най-първо ще седнеш и ще си представиш, че всичките ти работи са уредени. Че ти си в сън, сънуваш, мислиш, че си в палат. Разхождаш се в градина. Живееш, заповядваш на слугите, качваш се на автомобил.

В звука има пречупване. (Оттук до края е разговор.)

Когато музиката влезе в по-гъста среда, идва тъга в музиката. Когато човек възкресява мъртвите, показва, че в него става пробуждане на съзнанието. Съзнанието взема по-широка област. В църковното пеене много тонове не са никак реални. Няма никаква реалност. В католическите църкви музиката не е реална. В религиозното пеене всички трябва да вземат участие, да пеят. А не едни да пеят, а други да са публика, защото е казано: „Хвалете ги.“ Всички трябва да хвалят. А пък едни мълчат като риби. С малките скърби се лекуват по-големите. А с големите скърби се лекуват по-малките. Една мишка била хваната и казала на един човек: „Освободи ме и аз ще мога да ти направя една услуга.“ − „Какво ще ми направиш?“ − казал човекът и я освободил. После разбойници хванали човека, вързали го и мишката пригризала въжетата. Някоя малка мисъл може да прилича на малката мишка, която може да те освободи. Един ден пари ще давате за страданията, ще искате да ги купите, но няма да можете да ги купите. С години чака някой да му дойде ред да си купи щастие. А пък един ден ще дойде обратното − да чака за една малка скръб 2-3 години. Ще ви домилее страданието един ден. С радостите и страданията става нещо разнообразно. Някои страдания те избавят от някои големи нещастия. За пример някой те бутне и те събори в тъмнината. Нищо не ти казва. Ти паднеш, а по пътя по-нататък има разбойници. Ако беше вървял по-нататък, щеше да срещнеш разбойниците. Всеки ден иде комисия и пита какво искаш днес. Но ти не казваш нищо, комисията минава и ти оставаш без нищо. Един човек тръгнал в турско време за Цариград. Пашата му казал за 40 дни да дойде, инак ще го убие. Той закъснял, забавил се тук-там и се помолил на Бога да му прати някое конче да се качи. Той вижда едно турско заптие с едно конче и си казва: „Благодаря, че Господ ме послуша.“ Заптието му казало: „Носи кончето на гърба си.“ И той казал: „Господи, ти не разбра моята молитва.“ Когато човек закъснее, не е господар на съдбата си и ще носи кончето.

Лотарийният билет с три деветорки има възможност да спечели. Когато човек е раздвоен, да не взема билет. Като нямаш никакво раздвоение, ще спечелиш, а като си раздвоен, няма да спечелиш.

„Отче наш“

15 лекция от Учителя, държана на 8 февруари 1935 г., София, Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...