Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1935_02_22 Практическа философия22 февруари 1935 г., Младежки Окултен Клас, София

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3506 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 15 ноември 2012 - 13:22

"Силни и слаби степени", Младежки окултен клас Година 14 (1934 -1935) Том 2, Първо издание,
Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 2004, ISBN 954-8785-46-3
Книгата за теглене - PDF

Съдържаниена томчето


ПРАКТИЧНА ФИЛОСОФИЯ


Добрата молитва “

Пишете върху темата: „Функции на голямото и малкото“.

Четоха се темите: „Отличителните черти на слабия и силния“.

Някой път искате да знаете нещо за цветовете. Буквата А е свързана с червения цвят; Е − с портокаления цвят; буквата И − с жълтия цвят; буквата О − със зеления; буквата Ю − със синия; буквата У − с виолетовия. Трябва ви малко практична философия. Какво разбирате под думите „практична философия“? − философия, която има приложение. Има една отвлечена философия, метафизическа философия, има една философия, която може да се приложи в ежедневния живот.

Някои от вас кашляте, неразположени сте. Защо сте неразположени? Защото този, който кашля, знае, че неговите дробове не функционират правилно и следствие на това има известно неразположение. Ако ви боли глава, имате пък друго неразположение. Неразположението, което произтича от неправилното функциониране на вашите дробове, е едно, а от главоболието е друго. Ако ви боли стомахът, коремът, пак имате едно неразположение, но неразположението, което произтича от стомаха, се различава. Когато го заболи коремът, човек става много мек. Когато го болят гърдите, става раздразнителен, а когато го боли главата, не мисли. Казва: „Боли ме коремът.“ − Ставаш мек. Когато те болят гърдите, нервен си, сърдиш се, а пък, като те боли главата, казваш: „Да става, каквото ще.“ Не мислиш. Когато казваш „да става каквото ше“, глава те боли. Ако си нервен, имаш нещо в дробовете, те не функционират правилно. А пък когато си мекичък, значи стомахът те боли.

Онзи, който има метафизическа философия, може да пита: „Защо е така?“ Може да се обясни. Ако ви свържат краката, какво влияние ще упражни това върху вас? Няма да може да се движите. Ако ви свържат ръцете, няма да може да работите, защото с краката се ходи, а с ръцете се работи. Защо човек, когато го заболи стомахът, става мекичък? Когато сте изгубили своята мекота, невидимият свят ви свързва стомаха малко, за да станете малко по-мек. Щом се придобие мекотата, вашият стомах придобива своето нормално състояние.

Нека вземем числата: 123456789. Като ги поставите в този ред, колко милиона имате? 123 милиона, 456 хиляди и 789. Имате числото 1, то е първото число. 9 е последното число в тази система. Ако вземете числата 10 и 9, числото 9 е малко по-малко, но ако го турите на мястото на единицата, числото с колко ще се увеличи? Ако турите 2-те на мястото на 1-то, ще имате два пъти по-голямо число. Ако турите 3-те отпред, ще имате три пъти по-голямо число. Ако турите 4-те отпред, ще имате четири пъти по-голямо число. Всяко едно число увеличава, но вие трябва да знаете функциите на числата, на живите числа. Трябва да знаете как функционира всяко число в дадения случай, как функционират числата в природата. За пример, ако изучавате химия, как ще намерите каква е пропорцията, кои са частите, които влизат в образуването на водорода. Колко йони влизат в образуването на водорода. За да съедините водород с кислород, колко атома водород трябват и колко кислород? (Два атома водород и един атом кислород.) За да уравните техните валенции, значи колко трябват? − В2 К1. Тогава имате едно съотношение 2:1. Значи, за да уравновесите кислорода с водорода, потребни са два атома водород и един атом кислород. Тогава се уравновесяват, образува се отношение.

Тогава по силата на същия закон, защо на човека са потребни два крака, а не три? Защо са две ръце и два крака, а не повече? У някои същества, например стоногата, има сто крака, нали? Природата е правила своите опити и тя казва: „Аз правих опитите; на някои животни, на млекопитаещите дадох четири крака, а на човека дадох два, защото условията се измениха.“

При тези условия водородът и кислородът са поставени така. Съществуват значи известни условия. Какви са не знаем, но такива са условията. Защо на човека не са потребни четири крака? Защото тогава гръбнакът му ще бъде не перпендикулярен спрямо повърхността на земята, но хоризонтален. Но човек като има два крака, мъчнотията е в това, че движението е неустойчиво. Човек, като ходи, трябва много да мисли, ако не мисли, веднага ще се спъне. Правата мисъл е, която може да държи тялото право. Ти не може да бъдеш прав, ако не мислиш. Онези хора, които са се прегърбили, значи са престанали да мислят. Щом човек почне да мисли много, как ще живее, как ще прекара на стари години, превива се гръбнакът му, сгърбва се. Някои искат да бъдат прави. Правотата се образува от човешката мисъл. Когато мисълта господствува, когато тя е силна, не че чувствата липсват, но мисълта господствува, тогава човек е прав. Но когато чувствата вземат надмощие и човек мисли как ще прекара, тогава ще си изкриви гръбнака. Някои тела се изкривяват, някой човек е изкривил пътя, защото е напуснал правата мисъл. За да спаси човека от това положение, природата поставя на кривия път един център, от който излизат радиуси. Следователно, ако вие се движите по една крива линия, пак трябва да имате един център и кривата линия да е в зависимост от центъра. Всяка точка на окръжността образува с центъра права линия. А пък правата линия е човешката мисъл. Тя трябва да има господство. Цялата крива повърхност трябва да е под влияние на мисълта. И целият ви живот трябва да се обгръща или да е свързан с правата мисъл. Вие казвате: „Аз как ще живея?“ Ако имаш формата на един вол, ще живееш като вол. Ако имаш формата на една мечка, ще живееш като мечка. Ако имаш формата на една змия, ще живееш като змия. Ако имаш формата на една риба, ще живееш като риба. Ако имаш формата на една птица, ще живееш като птица. А щом имаш формата на човек, ще живееш като човек. Ти питаш: „Как ще живея?“ Като вълк, като риба, като змия, като птица няма да живееш, а ще живееш като човек. А пък човекът е същество, което мисли. Ще обмислиш всяко нещо, което правиш. Не го прави, без да мислиш, не давай ход на своите чувства. Ти казваш: „Аз така чувствувам.“ Животното има право да каже: „Аз така чувствувам.“ А пък човек казва: „Аз така мисля.“ Но някой път ти чувствуваш и казваш: „Аз така мисля.“ − Не, не се заблуждавай. Ти първо чувствуваш и после мислиш. А пък ти трябва първо да мислиш, а после да чувствуваш. Животните първо чувствуват, а после мислят. Вие свързвате любовта с чувствата. То е едно заблуждение. Чувствата се подкрепят с любовта, но любовта не започва с чувствата. В животинското царство любовта функционира в чувствата, а пък в човешкото царство любовта функционира в мисълта. Това са положения, твърдения. Ще кажете: То е така, но аз чувствувам това и това. Вие напуснете това положение. Ти чувствуваш, че времето ще се развали. Много добре. Какво ще направиш? Ти като чувствуваш, че времето ще се развали, ще го промениш ли? Няма да го промениш. Какво показва чувствуванието ти? Че си бос, че си тънко облечен. Значи трябва да вземеш мерки, веднага да намериш някоя дреха, някои обуща, каквото и да е, да вземеш предпазни мерки за тялото си. Иначе ще се простудиш, ще дойде някоя болест. Казваш: „Аз така го чувствувам.“ Щом го чувствуваш, трябва да вземеш предпазни мерки. Ти чувствуваш, че ще заболееш. И при това не можеш да предотвратиш болестта. Ти трябва да мислиш и да вземеш някакви предпазни мерки. Само чрез мисълта можеш да предотвратиш едно болезнено състояние, което ще дойде. Изобщо всички болести се дължат на човешките чувства. Ако изгубиш сетивата, няма да чувствуваш. За да си изгубиш зрението, то си има ред причини, това са ред разумни причини. Ако не спазваш разумните закони, ще си изгубиш зрението. Ако всеки ден се втренчваш в слънцето, след няколко години ще изгубиш зрението си. И ако си при голяма горещина, при огън, може да изгубиш след време зрението си. Или при какви условия можеш да изгубиш сетивата си? При падане, при някой удар. За пример човек от страх се парализира. От много големи безпокойства, плачове и грижи отслабват очите му. Умрял баща му, майка му, той плаче, плаче и отслабват очите му. Ако той плаче дълго време, ще върне ли баща си? − Не. Какво може да допринесе плачът? Ще плачеш, за да те чуе някое разумно същество и да те освободи. Ти си изгубил пътя в гората, седнеш и плачеш. Като плачеш, какво ще допринесеш е това? Плачът е радио, ти съобщаваш на невидимия свят, че плачеш, че си изгубил пътя и тогаз, като те видят, ще ти помогнат. Ако плачеш разумно, някое същество по радиото ще се привлече, ще види, че си се изгубил и ще ти помогне. Той ще каже: „Аз зная пътя.“ Когато онова дете плаче, то е зов към онази, разумната, майка. То казва: „Аз съм слабо същество и ако ти не се грижиш за мене, аз не ще успея. Както съм увито в люлката, в това безизходно положение само ти ще ме извадиш в правия път.“ Щом детето излезе от люлката и се освободи от тези ограничения, не плаче.

Ти казваш: „Аз изгубих вярата си.“ Хубаво, при какви условия може да се изгубят сетивата? Аз съм един разумен човек, мога ли да изгубя сетивата си? Умен човек съм, гениален човек съм. При какви условия мога да изгубя сетивата си? Ако ти се движиш по един път, хубаво постлан, може ли да счупиш каруцата си? Ако караш тази каруца лудо, може да я счупиш. Но ако влезеш в един път неравен, с много дупки, ти по-лесно ще счупиш каруцата си. А при добрия път по-малка е вероятността да я счупиш. Ти казваш: „Аз мога да умра.“ При какви условия може да умре човек? Научно ако човек престане да яде, ще умре. Ако престане да диша, ще умре. Питам: Човешката мисъл зависи ли от човешкото ядене? Яденето ли създава мисълта или яденето е създадено от мисълта? Мисълта създава яденето. Винаги нисшето произлиза от висшето, а висшето никога не произлиза от нисшето. Кой седи по-високо: чувствата или мисълта? Че Бог, за да създаде света, Той през цялата вечност мисли, мисли, мисли, намисли и направи света. Бог направи света и ние го чувствуваме. Следователно нашите чувства не са нищо друго освен отражение на Божествената мисъл в нас. Следователно под чувства ти трябва да разбираш Божията мисъл. Трябва да знаеш, че твоите чувства са отражение на Божията мисъл. Значи в малък размер имаш неговата мисъл. Когато ние чувствуваме някоя промяна, значи става нещо извън нас и ние го чувствуваме. Ти чувствуваш, че обичаш някого. Ако този „някого“ не съществува, ти не може да го обичаш. Значи чувствуваш нещо, което съществува вече някъде.

Има известен род риби, които са живели хиляди години в подземни пещери и са изгубили своето зрение, деформирали са се очите им. Ти казваш: „Ако аз изгубя условията.“ Вие вземате една предпоставка. Ти казваш: „Мога да изгубя.“ Това са предположения. Казваш: „Мога да забравя.“ − Можеш. Казваш: „Мога да осиромашея.“ − Можеш, можеш да предположиш. Но разумното кое е? Бог е създал света и светът е разумен. Питам се: Ти, който живееш в един разумен свят, каква опасност има да изгубиш онова, което Бог ти е дал? Като го изгубиш, това показва, че ти не вървиш в правия път на постановленията, които съществуват. За пример ти си в едно училище и не се съобразяваш със законите на училището. Или не спазваш правилата на математиката. Тогава всякога ще имаш погрешка. В българския език много мъчно беше едно време да знаеш къде се пише е-двойно, ер-малък. Трудно беше тогава. На английски пак е мъчно. Някои букви не се произнасят, непотребни са, но трябва да ги поставиш. Две-три букви ще ги поставиш, те никак не функционират, те са като книжни. Но ако не ги поставиш, то думата не може да се чете. Тогава ще впрегнеш паметта си да помниш. Ако не помниш, ще правиш погрешки.

Сега кое е по-право да се пише: обичам или убичам, обичен или убичен? С какъв цвят започва думата обич − със зеления. Може да обичаш някого, има значи какво да вземеш.

Ти казваш „аз“, започваш с аз. Когато у хората се развие азът, те дохождат в стълкновение − идва червения цвят. Един казва: „Аз ще взема.“ И друг казва: „Аз ще взема.“ Има стълкновение, излиза кръвта навън, има разбит нос, червен цвят. При какви условия може да употребите гласната А? Някой път може да имате повече червена кръв, отколкото в здравия. Тогава турете А на заден план, а като сте анемичен, пишете А. А, А, А, А. (Учителя пее тази гласна ниско и после високо.) Лекуваш анемията си. Анемичен си, нямаш никакъв подтик да работиш. Тогава ще започнеш една разумна работа. (Учителя пее буквата А високо и ниско.) Това е практична философия. Не ти върви напред в живота, закъсал си, а пък ти трябват парици, зелен цвят ти трябва. Пей: „И, и, и"! (Учителя пее „И, и, и“.) Тревожиш се откъде да вземеш хляб. На вас може да се вижда малко глупаво да пеете „и, и, и“. Че тревогата мислиш ли, че е по-умна. Ти започваш да пееш „и, и, и“. Това е магия. Ако вземете онази философска страна, това е едно приложение. Има приложение на червения цвят, на зеления цвят. Има много методи, с които може да си служиш. Ако дълго време пееш за зеления цвят, ще образуваш силна вълна, ще привлечеш много хора, които могат да ти помогнат. Като цъфне цветето, ще привлече много същества, много хора да го миришат. Най-напред ти трябва да съзнаеш, да образуваш нещо в себе си, за да привлечеш вниманието на хората. Ти искаш да добиеш вяра. Но слаб си във вярата. Ще употребиш Ю.Ю, ю, ю“! (Учителя пее гласната „ю“ високо и ниско.) Най-първо ти трябва да развиеш вярата. Казано е: „Придай ми вяра“. Пееш в себе си тихо, да не те знаят хората. Ти ще си вървиш и ще си пееш, и ще видиш, че след време това неразположение ще се махне. Ще ти дойде повече светлина в твоя ум. Щом дойде повече светлина в ума ти, ще дойде и вярата. Да направим едно сравнение. Да кажем, че един възрастен човек води кон и лесно може да се качи на коня. А пък малкото дете само може да води коня, но не може да се качи на него. Ако ти имаш една мисъл, която може само да я развеждаш и не може да се качиш на нея, тогава ти си малко дете. Тогава децата докарват коня до някоя канара, хвърлят се от канарата отгоре му и го възсядат. Та не само да водиш, да мислиш върху нещо. Ти като мислиш, водиш коня, но ти трябва да се качиш на гърба му, да те слуша. И ако едно дете се качи на коня, какво зло има в това? − Няма никакво зло. То е нормално състояние, което съществува. Ако една мисъл се качи вътре в твоя мозък, какво лошо има? Мисълта, ако не е в твоя мозък, тогава е опасно. Щом влезе в твоя мозък, тогава е вече добре.

По някой път вие седите и мислите върху някой въпрос. Разправяше ми една дама следното: „Десет години аз мислих защо умря мъжът ми и заболях. Постоянно мислих за мъжа си. И нещо ми каза: Ти десет години като мислиш, че мъжът ти умря, какво спечели? Оправиха ли се работите ти? Ти в света си родена само за мъжа си ли да мислиш? Само твоят мъж ли съставя целия свят.“ Нещо ù говори отвътре: „Само твоят мъж ли съставя целия свят.“ Ти на мъжа си даваш една функция, която не е права. Ти само за Бога може да мислиш така. Мъжът ти е един слуга. Отишъл си е той, пък мислиш защо е умрял. Той не е умрял, а само се е освободил от теб. Защо умря? Тя казва: „Нещо ми казва: Освободи се от тебе. Сега живее по-добре, а пък ти да се спретнеш да работиш и да не разчиташ на мъжа си.“ И дамата продължи да ми говори: „Като почнах да мисля така, работите ми се оправиха. Като почнах да работя, престанаха безпокойствата в мене. А по-рано работите ми бяха неуредени.“

Та казвам: Не считайте случайните неща в един порядък, който не съществува. Всеки човек, който ви помогне, тази помощ, която ви дава той, може да кажеш, че е случайна. Не случайна, но спада към временния порядък. Може да ти направи една услуга и онова, което може да направите на другите, и то е временна услуга. Не очаквайте постоянни услуги от когото и да е. Сега не вземайте другата крайност и да кажете: „От никого да не очакваш услуга.“ Ти работи, пък остави онзи въпрос за услугата, тя да дойде сама.

Ето каква е разликата между един постоянен и един преходен, случаен ред на нещата. Да кажем, че се задушавате в една стая от нечист въздух. Могат да дойдат хора в тази стая и да ви донесат чист изкуствен въздух и да ви свестят. Не очаквайте винаги това. Вие излезте вън от стаята на чист въздух. Този чист въздух съществува. При известни условия могат да дойдат и да донесат чистия изкуствен въздух. Но ако всякога чакате хората да ви донесат чистия въздух, може да чакате другите хора да ви направят щастливи и весели. То е така, но най-първо вие сами създайте едно общество весело и щастливо.

Щастлив ли е направен светът или нещастен. Злото ли е по-голямо или доброто? За онзи, който е заборчал, светът е лош; за онзи, който е богат, светът е добър. Единият мисли, че светът е много лош, че хората са много лоши, защото този-онзи искат нещо от него. И той мисли, че хората са лоши. А пък онзи, който е богат, никой не взема от него, отнасят се хората добре към него. Той мисли, че светът е добър. Когато ние говорим, че светът е добър или лош, то са неща относителни. Но светът сам по себе си е добър. Вие сте част от света. Вие казвате, че светът е лош. Но вие сте част от света и тогава питаме, лош ли е светът? Та правата философия е да имате права мисъл.

Тези музикални тонове как ще ги съедините? Вие сте музиканти, нали? Имате тона сол. Кой цвят имате? (Син.) Имате си, кой цвят имате? (Виолетов.) А тонът до кой цвят има? (Червен.) (Учителя свири на цигулката и ние пеем следните тонове: сол, фа, до, ми, ре, до, ми, сол, до, ми, ла, сол, ми, ре, ре (горно), ре. (долно), сол, си, ла, сол, ми, фа, сол, ла, си, ла, сол, си, ла, си, ла, сол, фа, ми, ре (долно), до (горно). Тази песен е за трансформиране на известни състояния. (Учителя свири и пее мелодия на следните думи: „Нашите работи вече се оправят. Ние сме вече свободни от световните грижи. Няма вече да правим старите погрешки". Искаш да се оправят работите, нали. Учителя свири нещо живо и весело.) Като пееш, ще се оправят работите ти.

Някой път идваш до тъжните песни. (Учителя свири и пее.) − „Ако ще стане промяна, ако се изменят добрите условия на живота, ще загазим, ще страдаме. Не зная как ще се оправят работите тогава.“ Сега това са въображаеми работи, които не съществуват. Този човек си създава цял един свят на нещастия. В музиката има тонове, които могат да те отбият от пътя. (Учителя свири.) Препоръчвам ви винаги да пеете. Човек постоянно трябва да се учи да пее в душата си. После трябва да дойде външното пеене, да дойде резултат. Най-първо мисли върху пеенето, върху музиката. И дълго време като мислиш, мислиш, тази мисъл ще произведе едно състояние на обич към музиката. Тогава ще дойде втората степен: ти ще привлечеш музиката към себе си и след това дълго време като чувстваш, ще дойде външното изражение и ще пееш. Онзи, който дълго време не е мислил върху музиката и после дълго време не я е чувствувал, не може да я изрази. Човек от външното да изрази това, което е мислил и чувствувал. Мисълта създава, чувствата привличат, а постъпките изразяват нещата. Те са три положения, които при сегашната система на музиката трябва да приложите. Трябва да използувате богатия материал, който има в музиката. Всеки от вас да си избере свои песни; почти навсякъде има малки пасажи за лекуване. Някои весели парчета има. Трябва да знаете какви да си изберете.

Това, което засяга всинца ви, което ви спъва, е, че всички се стремите към завършените работи. Завършените работи за хора, които не ги разбират, са много опасни. Да допуснем, че вие сте един певец. Ръкопляскат ви, дават ви букети, но то е външната страна. Ако вие с вашето пеене не може да добиете добродетели, вие не сте разбрали какво нещо е пеенето. Ако влезете в един съвършен свят, ще видите, че е свят на пеенето. Тогава навсякъде ще видите музика във всички степени. В онзи свят, понеже техните работи са уредени, то времето, което имат, го употребяват за пеене, но то не е кряскане, както тук се разбира. Там и, като ти говорят, говорът е музикален. Всяка дума, която ти изказват, я изказват музикално, без никакъв дисонанс. Всяка дума е музикално изразена. Всички неща там вървят по законите на музиката. Та сега на вас казвам: Музика за изглаждане на ония състояния, та да не ви боли главата, да не сте нервни. Защото ако сте нервни, причината е в дихателната система. Ако сте меки и страхливи, стомахът е причината, а ако му отпуснеш края, боли те главата. Тогава музикално трябва да лекуваш главата си. Като пееш, трябва да мислиш. Тогава, ако искаш да лекуваш дробовете си, като пееш, трябва да чувствуваш. Като чувствуваш, ти трябва да помагаш на дробовете си. А пък като пееш на стомаха си, там трябва да работиш. Не да чувствуваш само нещата, но да ги реализираш, да добият нещата известна форма, да имат реален израз. Когато говориш външно, това се отнася до физическото тяло. Когато пееш вътрешно, това се отнася до твоята дихателна система. Човек, който пее външно, той си образува една външна аура и много малко е разположен към заболяване. И ако заболее, лесно ще оздравее. Не само да пее по принуждение, това е външен подтик. Обезсърчиш се, почни да пееш. Нямаш нито пет пари, почни да пееш. Гладен си, почни да пееш. Ще се измени състоянието ти.

Та сега ви давам общи правила, върху които да мислите. Има методи. Които се интересуват, тук може да имат един метод за самовъзпитание. Вие искате да пеете, ще пеете за главата си, за дробовете си и най-после ще пеете за цялото си тяло. Ще пеете за главата си, за мисълта, си, да станете умен. Ще пеете, за да станете добри. Защото от добрината зависи да не сте нервен. После ще пееш за стомаха си, та храносмилането да става правилно. Да няма никаква лакомия. И най-после ще пееш за тялото си, та да функционира добре.

Сега вие казвате: „Господ ще оправи работите.“ Как ще оправи работите? Ще пееш за главата си, за да мислиш правилно. За пример всеки от вас трябва да има една песен с думите „аз да мисля право“. Направете си една песен с тия думи „аз да мисля право“. Ти ще кажеш: „Чакай да видя, дали мисля право.“ Когато казваш така, влизат чувствата. Когато казваш: „Чакай да питам другите хора, дали мислят право“, то е вече чувствувание. Ти кажи: „Аз ще мисля право, няма какво да питам хората, дали мислят право.“ Правата мисъл не зависи от хората, а зависи от горе, от един висш свят. Значи аз ще дам всички добри условия, при които правата мисъл идва. Няма да допусна никакви мрачни предмети. Защо да пущам нещо грозно в ума си да ме смущава. Нищо грозно няма да туря в ума си. В ума си ще туря най-хубавите картини. Щом една картина ми е неприятна, не е мисъл, а чувство. Срещна един човек, който ми е неприятен, това действува на дробовете. Като погледнеш един човек, да не мислиш, че е добър, а да е умен. Най-първо търси умните хора, а поле търси добрите хора, после търси силните хора и най-после търси обичните.

Някои знаят повече, някои − по-малко. Едно знание, което го носиш на гърба си, то е товар. Ако ти носиш един товар на гърба си, и не можеш да го използуваш, какво те ползува. − Нищ не те ползува. Знанието дотолкоз е полезно, доколкото то може да се ползува. Вие всякога трябва да превеждате нещата, да ги туряте в известно съотношение.

Неделчо, какво помниш от лекцията, кои неща ти останаха ясни. Не онова, което твоите другари разбраха, него остави. То не е меродавно за тебе, а онова, което в тебе е останало, то е меродавно за тебе. То ще бъде полезно за тебе. При един кладенец колко неща са ти потребни? Най-първо кладенецът трябва да е изкопан, нали така? После трябва едно въже, свързано с една кофа, и най-после трябва един, който да върти този кръг и да изкарва вода. Трябва да са там кладенецът, въжето, кофата, и онази ръчка, за която може да завива въжето. Всеки един от вас трябва да има едно въже, една кофа, с която да почерпва, да изважда вода.

Какво е човешката мисъл? Човешката мисъл е ти трябва да мислиш. От природата ще си изваждаш това, което нямаш. Природата никога не кара човека да работи там, дето няма условия. Тя казва: „Ще си изкараш вода от този кладенец, ще си изкараш толкоз, колкото можеш. Та много пъти ние в света се спъваме по единствената причина, че изваждаме повече вода, отколкото ни трябва. Ще си изкараш вода толкоз, колкото вода ти трябва за път.

Седи един човек с изкълчен крак. Аз уподобявам съвременния живот на това. Седи някой с изкълчен крак и казва: „Боли ме, боли ме крака.“ Идва някой и болният казва: „Не ми бутай крака.“ При това положение няма да се оправи кракът му. Минава един и той казва: „Не ми бутай крака.“ И онзи не смее да го бута. Най-после идва при него един, който иска да му направи добро, казва: „Аз няма да бутам крака ти.“ И му казва един лек начин за оздравяване. Казва: „Аз имам едно въже.“ И му свързва ръцете отзад. Има и друг начин. Казва: „Ако ти свържа краката, лесно ще оздравееш.“ Свързва му краката и му оправя крака. Онзи вика, изпъкват му очите, но който му помага, казва: „Ти викай, колкото искаш.“ Наставя му крака. Болният казва: „Ти човещина нямаш, ти ме измъчи.“ Онзи казва: „Аз човещина нямам, но пък ти нямаш ум. Ако имаше ум, не щеше да изкълчиш крака си. Ти стана причина да изгубя човещината си. Понеже ако беше вървял по правия път, не щеше да се изкълчи крака ти. Аз дойдох да изправя тази погрешка.“

Та все таки, за да се изправи една погрешка, все трябва да ни вържат. Ще ти вържат ръцете, онзи ще работи, ще ти изскочат очите, докато се поправи погрешката. Сега у всинца ви има едно желание − да ви са наредени работите. Аз мисля, че по-наредени от вашите работи няма − аз не съм виждал. По-обезпечени хора от вас не съм срещал. И при това вие седите и си уреждате работите. Вие се спъвате. Когато един баща праща сина си в училище, не трябва синът да мисли за материалното. Той трябва да каже: „Аз трябва да уча.“ Нищо повече. Материалните работи са уредени. Той трябва да учи това, което изисква програмата на училището. Човек трябва да мисли, трябва да чувствува, трябва да действува. Това е голяма философия: да мисли право, да чувствува право и да действува право. Тези думи може да ги турите за правило. Човек затова е дошъл, а не да си урежда работите. Той е дошъл в света, за да мисли право, да чувствува право и да действува право. Другите неща ще дойдат. Но не мислиш ли право, не чувствуваш ли право и не действуваш ли право, твоите работи не могат да се уредят. Ние, без да мислим право, без да чувствуваме право и без да действуваме право, искаме да уредим живота си. Ти казваш: „Хората не се отнасят към мене добре.“ Тогава не мислиш право, не чувствуваш право, не постъпваш право. Това е единствената практична философия. Има и други методи, но с това трябва да почнеш. Ти не може да постъпваш право, ако не мислиш право, ако не чувствуваш право. Не турям нещата с главата надолу обърнати.

Коя е основната мисъл? Три неща трябва да спазваме. А е началото на нещата. Краят кой е? В математиката имате X, У, Z. А е началото на нещата, а пък У е краят на нещата. Сега как ще преведете? Ти казваш: „A е началото на нещата.“ А означава един човек бременен, който трябва да роди. Ти си бременен с една идея, която трябва да родиш. А − ти носиш една идея, която трябва да родиш. Тази идея трябва да се роди и да израсте отвън. След като родиш една идея в себе си, само тогава ще дойде твоето спасение, а ако не родиш тази идея, твоето спасение не може да дойде. Дошъл е човек в света, какво е родил?

Неделчо, кое е детето на човека? Какво трябва да роди човек? Ти какво трябва да родиш? Нали Христос казва: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Небесно.“ Човек трябва да роди една идея. Какво трябва да роди? Или другояче да кажа, какво трябва да направи човек, като дойде в света? Какво трябва да направите за вашата къща, за да бъде къщата ви удобна. Най-първо на вашата къща трябва да отворите една врата и два прозореца. Това е най-важното. През вратата ще влизаш и излизаш, а двата прозореца са за светлината. После ти трябва едно огнище, една камина. Човек като пали огъня, да има отде да излиза димът. Сега де е човешкият комин? (Носът.) Приема той въздуха, слиза надолу в дробовете. Коминът му издиша. Това е вашият комин. Ако горението става правилно, няма кадеж, тогава човек мисли добре, но ако има кадеж, то този човек не мисли добре. Това е едно оприличаване донякъде. Та човек, когато не чувствува правилно, става нервен. Когато главата не функционира правилно, човек не мисли. И когато стомахът не функционира правилно, то човек става много мек, без идея, отпуснат, флегматик, нехаен. И когато човек стане съвършено мек, ленив, мързелив, то това произтича от недоброто функциониране на стомаха. Мозъкът трябва да се лекува чрез стомаха, нервността − чрез гърдите, а пък правата мисъл − чрез мозъка. Затова човек трябва да държи мозъка си в правилно положение. Да мисли правилно. Да държи дробовете си в изправно положение; като чувствува правилно, да не се нервира. Какво има да се нервираш, че си изгубил сто хиляди лева? Един американец при катастрофа изгубил първия си пръст и той благодарил на Бога, че му останали другите пръсти. Той бил умен човек, казал: „Благодаря на Бога, че не е цялата ръка.“ Дойде малкото зло, трябва да благодарим, че не е дошло голямото зло. Винаги при малките тревоги благодари, че си се избавил от голямото зло. Окултният ученик така трябва да разсъждава. Скъсал те учителят, или турил ти три, благодари. Като ти тури единица, пак благодари и кажи: „Благодаря, че не ме изпъди из училището. След време и единицата, и двойката можеш да поправиш, стига да не те изпъдят от училището. Нулата може да стане шесторка, като туриш една опашка отгоре.

Колко неща ви казах? Какви ви са бележките? Ако не мислиш правилно, ако не чувствуваш право, а мислиш малко, ще се изкривиш. За да ходиш право, мисълта ти трябва да вземе надмощие. Човек се изкривява всякога, когато не мисли право. Всякога забелязвам в природата: онези, които искат да имат права стойка като свещ, да мислят право. Някои от вас не мислят, че са загазили, а казват: „Искам да живея.“ Това е чувство. Важно е не да живееш, ти вече живееш. Ти не си пратен да живееш, а си пратен да мислиш. Животът ти е даден вече. Щом си пратен да живееш и не си пратен да мислиш, тогава положението ти ще се обезсмисли. Често ми правят забележки. Те съвсем са се изгубили, всички са станали философи, всички са загазили. Някой си свил раменете и ходи така свит. (Учителя показва такова ходене.) Казва си: „Какво ще се прави?“ Ако си цигулар, ще вземеш цигулката си и ще свириш. Ако си здрав, ще вземеш мотиката и ще отидеш на лозето. Ако е лятно време, ще вземеш сърпа и ще жънеш. Ако е пролетно време или есен, ще вземеш ралото и ще ореш. Светът е разумен и ти не мисли, че си пратен да страдаш. Страданието е нещо временно. А всички вие сте пратени да се научите да мислите. Невидимият свят има всичкото разположение. По хиляди начини, по кои ли не начини не ви утешават: ще се оправят работите, мислете, мислете право. Ти казваш: „Аз съм загазил.“ Всяко нещо, което се гази, може да се изгази. Ако отпред, дето отиваш е дълбоко, върни се назад. Ако можеш да плаваш, влез навътре. Ако не можеш, върни се назад. Ако товарът ти е голям, остави част от него. Вземи само тази идея, която можеш да носиш, а пък мрачната идея я остави на втори план.

Та по кой начин трябва да се въдвори правата мисъл в мозъчната система, да се предотврати сегашната неврастения. Дихателната система да предотврати онази леност или мекота, при която човек няма инициатива да работи, отлага работите, от ден за ден отлага, отлага и най-после изгубва всичките условия.

Всеки ден напиши нещо. Ти казваш: „Кой ще го чете?“ Ти ще го четеш. Ти напиши нещо за себе си и ако ти се харесва, пак го прочети. Пиши за себе си, а не за другите. Ако това, което пишеш, не те ползува, защо ще го дадеш на другите? Това, което пишеш, да измени твоето състояние. Мислете за себе си, чувствувайте за себе си, постъпвайте за себе си най-първо, защото това, което е добро за вас, е добро и за вашите ближни. Правилото е да обичате вашите ближни. Ако аз мисля, чувствувам и постъпвам право, това е добро за мене, това е добро и за моите ближни.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

17 лекция от Учителя, държана на 22 февруари 1935 г., София, Изгрев.

Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни