Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1935_03_01 Голямото и малкото

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3544 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 15 ноември 2012 - 13:32

"Силни и слаби степени", Младежки окултен клас Година 14 (1934 -1935) Том 2, Първо издание,
Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 2004, ISBN 954-8785-46-3
Книгата за теглене - PDF

Съдържаниена томчето


ГОЛЯМОТО И МАЛКОТО



„Отче наш“

Прочетоха се темите: „Функции на голямото и малкото.“

Някой богат от вас няма ли да си вложи капитала? Значи бедни сте. (Защото се четоха много малко теми.)


1    10


По известната система единицата е най-малкото. 1 − 10. Малкото се стреми. Голямото, и то се стреми. Друг е стремежът на единицата към десетте, друг е стремежът на десетте. Всъщност, ако ги оставиш, те все си остават същите, нямат никакъв стремеж. Десетте ще се увеличи ли след десет години? Това, което се увеличава, нито е голямо, нито е малко. Голямото и малкото − това са два резултата на един вътрешен процес в природата. В научно отношение може да кажете: „Докажи това.“ Всяко нещо, което доказваме, не е реално. Неща, които се нуждаят от доказателства, те не са реални. Каква нужда има да доказваме, че съществува слънцето, че съществува водата? Някои искат да докажат истината. Каква нужда има истината от доказване? Може да има доказване на отношението ù към нас. Това е друг процес. Имаш една глава, имаш две ръце, имаш една уста, имаш пет пръста. Петте пръста имат отношение към ръката, те са заловени заедно, имат отношение към нея. В палеца има ли съзнание, че е палец? В първия пръст има ли съзнание, че е първи пръст? Нямат съзнание. Има много прости процеси, с които ние си служим, не им даваме ясен отчет в себе си.

Вземете знаците плюс, минус, умножение и деление (+, −, : , х) те са знаци за събиране, изваждане, умножение и деление. Ти казваш: „Много прости работи са те − събиране, изваждане, умножение и деление.“ Но казвам: Може ли да извадиш, преди да си събирал? Ти може да извадиш това, което си събрал. Това, което не си събирал, никога не може да го извадиш. Между събирането и умножението има известно съотношение. Изваждането следва, след като си събирал. Тогава може да изваждаш. Как се познава, че си събрал числата? Ако съберете числата 1 и 10, какъв ще бъде резултатът? Тогава това число ще се увеличи с единица. При събирането числата се увеличават. При изваждането те се намаляват. Ако вие извадите 1 от 10, тогава ще имате втория процес, ще имате числото 9. 10 − 11, 10 − 9. Тогава числото 9 колко пъти е по-малко от единицата? Защо, като притурим към 10 единица, става 11, а като извадим единицата, става 9? Как ще си обясните разликата между 11 и 9? Притуряме единицата към десет и изваждаме единицата от десет. Разликата между двата резултата е 2. 11 − 9 = 2. За пример вие дадете 5 стотинки на едно дете, то ще се зарадва. Дайте му един орех, то ще се зарадва. Дайте 5 стотинки или един орех на един старец, той ще мисли, че това е унижение. Защо петте стотинки и орехът радват детето, а пък старецът го счита за унижение? Кой е прав − детето или старецът? В дадения случай кой има поправи понятия: детето или старият е прав. Кой има повече право − който събира или който изважда? Детето винаги събира. Като му даваш, то събира. Пък старият се научил повече да изважда. При всичките процеси той все изважда. Петте стотинки са малко за стария, а пък детето вижда, че с пет стотинки или с един орех много работа може да свърши. Като дадеш един орех на детето, то си мисли като един мъдрец, че може да посее този орех. Нали знаете историята на циганина. Той носил мляко на главата си и си мислил: „Като продам това мляко, ще си купя кокошка, после ще развъдя много кокошки. Тях ще продам, ще си купя теле, ще стана княз, ще се оженя за царската дъщеря.“ Подскочил от радост и разлял млякото. Вие може да се смеете на циганина. Циганинът е едно дете. Много хубаво мисли циганинът. Той направил само тази погрешка, че не дочакал и подскочил. Децата не дочакват завършването на процеса. Те чакат да намерят този процес у старите хора. Старите хора, тия песимисти, казват, че това е глупаво, че онова не струва. Те намират, че всяко нещо в детето е глупаво. Защо старият е недоволен? (Защото иска да му услужват винаги.) Понеже старият не го обичат, затова той е винаги недоволен. Старият е против много официалности. Но в душата има нещо. Той е крайно недоволен, понеже няма кой да го обича. Друго е като знае, че някой го обича. Старите имат една слаба страна. Те се смеят по някой път, че младите са глупави, но старите са два пъти по-глупави. Някой казва: „Аз не искам да бъда глупав.“ Всички искате да бъдете от умните, а при това си служите с глупостта. Не искате да бъдете глупави, а играете ролята на глупавите. Тогава преведете: каква е разликата между мъдреца и глупавия човек. Кога човек става глупав? (Когато има да дава.) Човек, когато има да дава, става много глупав. Пък щом има да взема, човек става друг. Като има да дава, той не знае какво да прави. Глупав процес е, когато човек има да дава. Всеки човек, който има да дава, е глупав. Когато се говори за карма, всеки, който има карма, е глупав. Тук не ти върви в живота, там не ти върви. Ти казваш, че причината е в провидението − в обществото, в майка си, в баща си търсиш причината. Нито в баща ти, нито в майка ти, в никого не е причината. Ти си направил една погрешка. Малките неща създават погрешките, а големите работи създават добродетелите. Малките неща винаги създават погрешките. Прави сега превод. Всичко ви се вижда малко тъмно, но няма време да се доказват тези работи. Например един брат може да ти направи една услуга и ти може да го обидиш. Той може да ти даде един малък подарък, а ти го захвърлиш, обидиш го. Или някой път той може да ти каже една дума и ти може да не я оцениш. Само малките неща създават погрешки. А пък при големите работи се създават добродетели. Като си човек добър, с големи работи се занимаваш. За да се познаете дали сте добри, вижте с кое число давате, дали с голямо или с малко. Искаш да направиш добро. Срещнеш беден човек, бръкнеш в джоба, извадиш 20 лева. Казваш, че е много. Изваждаш 10 лв. Пак казваш, че е много и най-после намериш 1 лев или едно десетаче и казваш: „Това му стига.“ Същевременно с това ти определяш и характера си. В природата има един закон. Тя всякога наблюдава постъпките ти. Както постъпиш, тя си има справочна книга. С малки работи се занимава тя. Тя хроникира всичко и го пази в запас. Един ден, като идеш при нея, тя постъпва така спрямо тебе.

Ще ви приведа един пример. Един богат американец умрял и отишъл на небето. Почнал да разправя, че правил училища, църкви и други неща. Казали му: „Ти като направи църквата, нали всички хора знаят това?“ Той казва: „Да, писаха вестниците.“ − „Значи платено ти е за църквата, за училището. Кажи едно добро, за което не са ти платили.“ Той мислил, мислил и му дошло на ума, че една вдовица минавала по пътя и му искала нещо. Той бръква и ù дава един долар. Тогава ангелът намерил, че той е направил едно добро и отишъл при Господа да каже, че е направил добро, за което не му е платено. Господ казва: „Дайте му два долара и да си върви в другия свят.“ Вие казвате, че малките неща се увеличават, нали така? Как е възможно малкото да се увеличава? Как е възможно голямото да се смалява? Голямото и малкото са два процеса. Има процес на голямото, което нито се увеличава, нито се намалява. То увеличава малкото. За да увеличите единицата, ще вземете от десеттях една единица и ще я направите два пъти по-голяма. Ако едно число се увеличава, то става, като вземете от едното и притурите на другото. Както при числото 10 − числото 10 най-после ще вземе функцията на единицата. Сменяват се. В природата има положителни и отрицателни величини. Вие ще дойдете до закона, който функционира в органическия и в разумния свят. Малкото винаги означава условията, при които може да се развиваме. Малкото не може нито да се увеличава, нито да се намалява. Малкото показва пътя, по който може да се развиваме. Голямото число има простор. Допуснете, че вие имате една голяма къща, дето живее само един човек, и друга къща, дето живеят сто души. Къде ще предпочетете да живеете? − Там, дето има само един човек. Защото там, дето живеят сто души, ще бъдете ограничени. Обаче, дето живеят сто души, там има друго преимущество. Тези хора взаимно си помагат, споразумяват се. Там работите стават по-лесно. Но има друга мъчнотия. В къщата на единицата ще имаш някои неудобства, но когато искаш да извършиш някоя работа, ще ти бъде по-мъчно. Някой път имаш мъчнотии, казваш: „Моите работи не вървят.“ Защо не вървят? Вие сте в къщата на единицата. Някой път ще кажете: „Моите работи вървят.“ Тогава сте в къщата на стоте. Разбиране има между тия хора. Те си помагат взаимно.

Някой път вие не теглите аналогия между процесите. Вие считате, че нещата стават произволно. Ти казваш: „Аз съм много нещастен.“ Баща ти не е умрял, майка ти не е умряла, братята ти не са умрели. Как си обясняваш, че си нещастен? Казваш: „Нещастен човек съм аз, не намирам никакъв смисъл в живота.“ В какво седи нещастието? В дадения случай нещастието седи в това, че вие сте остарели. Има едно остаряване моментално. Има едно подмладяване моментално. Вие в дадения случай сте недоволни от живота. Вие сте стар. Усещате, че сте стар в живота. Като че оставате самичък. Вие не сте в състояние да измените вашата съдба. Какво правите тогава, като се намерите в това положение? Как излизате из задънени улици? Казвате: „Ние в задънени улици не влизаме.“ Вървят двама студенти, закъсали в университета, с два различни възгледа в живота. Единият казва: „Пари трябват, без пари не може да се учи. Като има пари, човек може да свърши. Без пари не може.“ Виждат те, че върви един богаташ, милионер, и пада кесията му. Единият студент се навежда и взема кесията му. След това виждат, че друг милионер иде и върви по пътя. Нещо пада и от него. Онзи вдига неговата кесия, бута го и му казва: „Нещо падна от теб.“ Милионерът му казва: „Много ти благодаря! Ела с мене, аз се нуждая от един човек. Ти си беден човек, който може да върши моята работа.“ От тези двамата, кой е спечелил? Единият, който взема кесията с парите или онзи, който върна парите и си намери работа, чрез която може да свърши учението? Всички хора закъсват по единствената причина, че искат да уредят своите работи по-рано, преди да уредят чуждите. Ние не сме дошли да уреждаме своите работи, но има много работи да уреждаме, работите на другите. Ти, като дойдеш на земята, трябва да свършиш най-първо работата на Бога, а после своята работа. Например едно дете, след като се роди, като е работило дълго време в природата, е свършило една работа не за себе си, а за природата. Това дете изревава. Изреваването е една работа не за него, а за природата. А пък с този рев на детето въздухът влиза в него и детето се научава, че трябва да върши чужди работи и тогава му плащат. Какво му се плаща? Това дете започва да живее. Защото, като свърши детето чуждата работа, животът ще дойде. Като плаче, влиза въздух и животът почва да функционира. Ако едно дете ви хване за гушата и ви стисне, нали ви става тежко. Вие искате да се освободите. Има една подобна аналогия. Имаш тъжни чувства, нещо те души. Имаш някои тъжни чувства, мрачни чувства, значи хванал те е някой. Щом си тъжен и скръбен, това показва, че не работиш за другите. Щом си тъжен и скръбен, ти не работиш за Бога. Ти мислиш да уредиш своите работи.

Искам да се извади един правилен процес оттук. Правилен процес е, когато ние работим за Бога; процесът е непреривен. А когато работим за себе си, процесът е преривен. За пример някой човек забогатее, става милионер, но идва един съдебен пристав и му конфискува имота. Викат човек пред Бога затова, че не е изпълнил работите си. Има заведено дело против него. Една вдовица искала пари от него, но той не ù дал. Той казва: „Тези пари са мои.“ Никому не дава, нищо не изпълнява. Най-после от невидимия свят изпращат един съдебен пристав. И вие казвате: „Ето, горкият човек умря. Не е умрял, отишъл е там да го съдят за неизпълнение на някоя длъжност. Вас ви е страх, че ще умрете. Ще умрете, разбира се. Аз да ви кажа, че ще умрете. Щом не живеете добре, ще ви съдят. Веднага ще дойде ангелът, съдебният пристав. Някой път може да се задоволи, някой път не. Ако живеете добре, ще минете без съдба. Сега се различава едно нещо. В невидимия свят, когато съдят някого за неизпълнение на длъжност, без автомобил го карат − той напред, ангелът след него. Когато не те съдят, а те завеждат в онзи свят за изпълнение на твоята длъжност, тогава те завеждат с автомобил. За пример за Илия дойде един огнен автомобил и замина за онзи свят. Той си хвърли кожуха на Елисея и замина с колесницата за онзи свят. А пък другите хора все на обществени разноски ги карат, на много прости каруци ги турят от четири дъски, но пеш отива той. Казват: „Аз видях, че хиляди хора вървят след ковчега, а пък аз виждам, че той върви пеш подир погребалното шествие.“ Какво е понятието на живите хора и какво е понятието на този човек, който върви подир тялото. Той разсъждава, след като е заминал за онзи свят. Какво е неговото разсъждение? Вие трябва да знаете, че и вие ще вървите след ковчега си. Ковчегът отпред, вие отзад. Ще вървите подир ковчега си, ако не разбирате.

Три неща трябва да пазите в ума си. Мисълта ви да се пречиства от Божествения Дух. Тогава, ако Духът ръководи вашата мисъл, той ще ви храни с най-хубавите плодове. А пък първият плод на Духа − това е Любовта. Следователно Духът, за да почисти вашата мисъл, ще ви храни с Любовта. Мисълта може да е чиста само когато се храните с първия плод на Духа, когато се храните с Любовта. А пък, за да бъдат чисти вашите чувства, за да се поправят вашите чувства, Божествената мисъл трябва да ръководи вашите чувства. Следователно чувствата ви трябва да служат на Божествената мисъл. А за да се усили вашата воля или за да бъдат вашите постъпки нормални, трябва да са ръководени от Божествената воля. Ние казваме: „Да бъде Волята Божия на земята, както е горе на небето.“

Казвам: Ако човешката мисъл се повдига от Божествения Дух, от плода на Любовта, ако човешките чувства се повдигат от Божествените чувства и ако човешките постъпки стават нормални чрез Божествената воля, това е правият път, по който човек може да бъде силен. Вие всички искате да бъдете силни. Човек не може да бъде силен, ако неговата мисъл не се храни от плода на Любовта. Човек не може да бъде силен по сърце, ако чувствата не се ръководят от Божествената мисъл. И човек не може да бъде силен в своите постъпки, да има характер, ако не се ръководи от Божествената воля. Всички други правила, които може да имате, без тези правила, нямат значение; каквото искаш да правиш, все го отлагаш. Не отлагай! Минаваш покрай един път и виждаш едно камъче на пътя. Вземи го и го отстрани от пътя. Не считай, че това е маловажно. Отместването на един камък от пътя има сила, то може да внесе нещо хубаво в тебе. Малките работи играят важна роля. Ти казваш: „Защо трябва да се спра от пътя си?“ Ти имаш една малка погрешка, която трябва да поправиш. Тази малка погрешка е един камък. Вдигни я и я тури настрана от пътя. Как е станала тази погрешка, не ходи да се занимаваш с нейното естество, тури я настрана от пътя. Направил си за пример една погрешка в музиката, не можеш да вземеш правилно до. Дайте ми сега тона до. Нали има музиканти, солфежирайте, вземете долно до. За да вземеш правилно тона, три неща трябва да станат. Вие не бързайте да пеете. За да изпея правилно тона, най-първо трябва да помисля, трябва да видя какво съдържание има и после изпълнението − това е моята постъпка. За да изпея правилно тона до, трябва да произведа червения цвят. Щом произнеса правилно тона до, то моята мисъл ще се усили, ще се усилят моите чувства и ще се яви един подтик за работа в мене. Може да пееш тона до, може да правиш опит, докато го вземеш правилно. С известен интервал ще вземеш тона до. Има едно място, дето ще произнесеш правилно тона до, защото ще произведе това, което ти търсиш. Колко трептения има в до?

Искате да започнете една реч, искате да говорите на един ваш приятел, искате да му повлияете. Той се е ожесточил. Искате да смекчите неговото чувство. В дадения случай вие до трябва да вземете много вярно. Да започнете сега приложението. Всеки от вас може да пее, но първата дума трябва да е в такъв тон, че да имате резултат. Как ще познаете този резултат? Вие искате да започнете да му говорите, но имате безпокойство. Чакайте тогаз. Искаш да говориш по един начин, но нещо ти казва: „Не“. Искаш да почнеш по друг начин, но нещо ти казва: „Не“. И може да минат 10 − 15 минути, ще дойде момент, когато в тебе ще утихне. Тогава ще започнеш речта си много музикално и работите ще се наредят много добре. Аз съм виждал мнозина, които са идвали при мене и ми казват: „Кажи ми нещо.“ Искат да им се каже нещо утешително. Най-първо помнете едно: Вие, за да се ползувате, трябва да приличате на едно тихо море, с една гладка повърхност, за да може да получите онова, възвишеното, което ще ви се даде. Щом повърхнината ви малко се вълнува, вие няма да имате едно правилно отражение на нещата. Та най-първо съзнанието ви да бъде тихо като огледало, за да могат отраженията да бъдат правилни, не да владее човек себе си, но в даден момент съзнанието ви да прилича на гладка повърхност, че да отражава нещата. Щом съзнанието ви е развълнувано, ще има неправилно отражение и ще имате криви заключения за природата, ще имате криви заключения за отношенията между хората и т. н.

Срещам един човек и му казвам: Всички твои нещастия в живота зависят от числото 3. Срещам друг човек и му казвам: Всички твои нещастия произтичат от числото 5. Срещам трети и му казвам: Твоите нещастия зависят от числото 2. Правете сега превод на 3: челото, носът и устата. Това е всичкото. Не мислиш право, не чувствуваш право и не ядеш правилно. Ти не мислиш, както трябва, не чувствуваш, както трябва и не ядеш, както трябва.

Или числото 5. То значи ръката. Не се упражнява без пръсти. Ти си музикант, искаш да пишеш, да работиш, искаш всичките хора да работят за тебе. Тогава ще страдаш, нищо повече. Много пъти вие може да смените едно ваше чувство, едно ваше неразположение. Вие, като потъркате двата пръста − палецът и показалецът на дясната ръка, после ще сложите на слънчевия възел двата пръста и ще се смени вашето неразположение. Ще потъркаш палеца и показалеца, ще ги приближаваш и ще ги отдалечаваш, и ще се смени състоянието ви.

Отварям с два пръста тази книга (Библията). Тогава употребявам единицата, едното. Показвам с показалеца. Я, Олга, чети, аз ще ти показвам: „Пазете се да ви не излъсти някой.“ Аз отварям с двете ръце Библията, турям си единия пръст, показвам; ти казваш, че законът работи произволно. Не е произволно. Има един разумен закон, органически закон. Този пръст е жив. Този пръст е слуга на другите пръсти, които имам. Те показват кой е праведен и кой не е праведен. Онзи, който ни е пратил на земята, той има всичкото разположение да бъдем ние добри. Много пъти вие казвате: „Ти не постъпи с мене добре.“ Някой път отиваш при една своя приятелка и ù казваш: „Ти не постъпваш с мене добре.“ Защо твоята приятелка не постъпва с тебе добре? Защото и ти не постъпваш добре е онзи, който те е пратил на земята, нищо повече! Щом хората постъпват зле с тебе, то е защото и ти постъпваш зле спрямо онзи, който те е пратил. Щом ни се даде крив тон, нашето съзнание може да ни предаде криво тоновете на природата. После оттам насетне ние мислим, чувствуваме и постъпваме криво през деня. Ще се спреш в дадения случай да имаш ясна представа за нещата.

Пазете се от недоволството в себе си. Не искайте да го изгоните. Но като дойде едно недоволство, съблечете всичките дрехи. Вие питате откъде иде, коя е причината, че сте недоволни, през къде сте минали. Да се поразговори недоволството, да ви разправи защо е недоволно то. Не свързвайте недоволството със себе си. Не казвай: „Аз съм недоволен.“ Недоволството е нещо отделно от човека. Да ви приведа простия пример. Майката, преди да се е оженила, е била отлична мома. Много е доволна, със съседите е живяла много добре. Оженва се, ражда едно бебе. Идва детето в къщи и казва на майка си: „Едно друго дете ме би.“ Пък никой не бил детето, но то паднало и се ударило. То излъгва майка си, че го било друго дете. Ти трябва да попиташ детето си как стана тази работа. Защо е недоволно?

Казвам: В съвременната наука трябва да приведем всичките ù числа. Ти казваш: „Трябва да извадим.“ Не, трябва да събереш. Олге, как би събрала две добродетели? Как би събрала два тона? (То е съзвучие.) До и сол за пример, те са хармонични. В терца може тоновете да се събират, как ще ги съберете? Какво ще дадат? (Съзвучие.) Добре, имате цяла нота до и сол. Тук имате един процес. Посятото семе е до, сол е цвят, който е цъфнал. Имате двоен акорд. Да кажем, че имате троен акорд, като вземете си. Имате вече един завършен процес: до, сол, си. Това е завършен процес, имате вече узрял плод. Трима души вземат тези тонове: единият взема до, другият − сол, а третият си. Тези трима души, като пеят, образува се акорд. Това е завършен плод. Как се образуват обертонове? Тези трима души ще усетят, че са зависими един от друг. Помагат си. Всеки един ще почувствува една приятност, ще почувствува, че другият допълва неговото пеене. До ще даде на сол, си ще даде обмяна. Всяка една нота ще даде обмяна, увеличават се те, събират се. Имате цял процес. До, сол, си, имате завършен процес. Но едновременно вие може да вземете двоен акорд в себе си, може да вземете и троен акорд. Как ще вземете първия тон със своя ум? До ще вземете със своя ум, сол със своите чувства, а пък си ще вземете със своите постъпки, със своята воля. Едновременно ще поставите нотите. Вие не сте правили опит едновременно да слушате и трите тона в себе си, да слушате до с ума си, сол в сърцето си и си във волята си. Вие може да мислите, че до може да поставите във волята. Не, волята е последен процес в нас. До може да бъде в нашия ум, сол − в сърцето, и си − в нашата воля. Но за това трябва една дълга школовка. Теоретически може да ви се покаже пример, но и опит трябва да се направи. Най-напред направете опит с трима души. Първо единият да вземе до, вторият − сол, и третият − си. После ще се сменят. Колко пермутации тогава ще има с тримата? Първият, който е взел до, после ще вземе сол и т. н. Колко пермутации ще има? (6.) За да се образува завършен психологически резултат, непременно трябват три основни тона. Процесът най-малко трябва да мине през три тона − до, сол, си. Непременно трябва да мине през три тона. (Между си и до има дисонанс.) Дисонансът де се ражда? Дисонансът показва, че този завършен плод ще се изяде. Но музикантът казва, че има дисонанс. Значи намясто е този дисонанс. Значи плодът ще бъде изяден. Щом вие искате животът ви да тече по мед и масло, вие гладен ще ходите. Философия на музиката е това. Ще допуснете дисонанс, както върви в природата, за да бъдете благодарни. Вземете сега тези три тона, за да се види къде е дисонансът. Вземете сега трима души до, сол, си. Камертон нали имате тук? Де е дисонансът? (Когато до, сол и си се вземат едновременно.) Някои от вас вземете до, други − сол, трети − си, едновременно ги вземете. Има дисонанс. Но това е от хубавите, меките дисонанси. Има два вида дисонанси. Този е от пасивните дисонанси. Този дисонанс е само в това, че има полутон. Всякога при полутоновете има изтичане, там става изтичане. Това, което се дава от тебе, се смалява, а това, което се възприема, се увеличава. Когато се смаляваш, даваш. А когато се увеличаваш, вземаш. Ти даваш толкова, колкото си взел. Никога няма да даваш повече и няма да вземаш повече.

Допуснете сега, че имате една премия. Ще ви дадат сто хиляди английски стерлинги при една премия. Да ви кажа опитността на червения цвят в живата природа. В дадения случай кое ще предпочетете? Да научите какво влияние има червеният цвят, как да го употребите или да вземете сто хиляди лири стерлинги. Колко души кандидати има за червения цвят. За стоте хиляди лири всички може да сте кандидати. С червения цвят ще продължите живота си, много работи може да направите. Със стоте хиляди ще имаш удобства, автомобили, залъгалки. И в едното, и в другото има удобство. Но в дадения случай хубавите работи природата ги е скрила, тя ги е направила много скромни. В дадения случай трябва да знаеш, дали скромното има съдържание или не. Някои неща може да са скромни, но това, скромното, носи мощното, силното в себе си. За някои казват, че е скромен. Но ако той носи мощното, силното, в себе си, той е скромен; ако не носи, той не е скромен. Мъдрецът остава винаги последен, той не се състезава с никого. Той има на какво да разчита. Онзи, който на никого не разчита, той винаги излиза пръв навсякъде. Той няма в себе си нещо силно, мощно. В бързите работи трябва да знаете, че процесът не е завършен. А пък в скромността вие сте свързани с реалното. Скромният човек няма да остане така.

Вие как искате: първи ли да излезете, или последни да бъдете? Да ви дам пример. Представете си, че на един цар се развалил автомобилът по пътя. Вие сте десет души техници. Излизате да поправите автомобила. Иде първият, не може да го поправи. Излезе вторият, и той не може. Най-после остане десетият. Деветте души царят ги чака час и все не могат да го поправят . Най-после дойде последният и той го поправи. Кой е първият сега? Кой излезе пръв и последен? Който го поправи, той е пръв. Ти може последен да излезеш, но ако поправиш автомобила, ти си пръв. Вика го царят при себе си и му казва: „Мене ми трябва такъв един техник, че като се развали автомобилът, да го поправи.“

Онова, което знаете, да сте сигурни в него. Не само теоретически, но да имате и една опитност, да се не колебаете. Вие имате известни възгледи. Казвате: Толкоз време съм учил окултни науки. В какво седи окултната наука? В известно познание, което може да употребите. Не че всичко да знаете, но да има някои неща, в които да сте сигурни. Вие искате да утешите някой човек. С кое число ще го утешите? С числото 2. Числото 2 утешава човека. Имате един човек, като дойде друг при него, той се утешава. Или търсите утеха в природата. Числото 2 утешава. Стойността на числото 2 ще знаете. Числото 2 е силата на човека. Ако не знаеш как да го употребиш, то е число на противоречие. Ако знаеш как да го употребиш, то е сила.

Сега аз искам да ви попитам нещо. Аз искам да зная. Олге, може ли да ми опишеш какво нещо е нещастието. Как ще опишеш нещастието? Ти виждала ли си нещастието? (Да.) Какво е това нещастие? Нещастието е оскъдност във всяко отношение: в здраве, в учене, в блага, в умствено отношение, в братство, във всичко. Ами това, което е оскъдно, как се натрапва то. Като е толкоз глупаво това нещастие, как е съумяло да се натрапи на умните хора? Нищо няма, пък се е наложило и на царе, и на всички. Сега не може да се обясни как това, което е лишено от всичко, е завладяло света. Ти си мислила право. Оскъдността не е в нещастието, оскъдността е в нас. Като дойде едно същество, с което ти не си хармонираш, то се явява едно чувство в тебе и ти казваш: „Този човек не ме обича.“ То е нещастие. Има някой човек, когото ти не обичаш. Не че той не е добър, но ти не го разбираш. Казваш: „Не ми е приятен.“ Дойде втори, и него не разбираш, и си нещастен. Не че той е беден, той има богатства, но ти не го разбираш и не го обичаш.

Може някой да ме апострофира. Николай, какво ще каже апострофиране? (Апострофиране е реч да отречеш нещо.) Един апострофира другиго, казва: „Ти нищо не знаеш.“ Другият казва: „Остави ме, ти нали казваш, че нищо не разбирам.“ Нищо не знае, а пък го държи на пътя. Този, който апострофира, е винаги слаб човек. Силен е онзи, когото апострофират. Някой път може да апострофираш. Да не мислиш, че онзи, когото апострофираш, е слаб човек. Ако той те хване и те държи за ръцете, ще видиш, че не е слаб човек. Тогава ще кажеш: „Ще ме извиниш, аз направих една малка погрешка в своите изчисления.“ Ако апострофираш, трябва да го хванеш за ръцете и да го държиш, да знаеш, че е на място твоето апострофиране. (Някой път не е позволено апострофирането. Вчера например един професор излезе с крива теория и студентите го апострофираха.) Този „професор“ апострофираха богомилите; богомилите − студентите го хващат и го държат. Той апострофира сега. Той не е от умните професори. Понеже богомилството има 500 години откак уж е умряло, но то е още живо. Значи не е умряло.

Но злото не трябва да се апострофира. Дайте му място. Оставете силният с по-силен да се бори. Ти, слабият, не искай да се бориш със злото. Идеята да се борите със злото оставете настрана. Оставете по-силният да се бори със злото. Доброто и злото се споразумяват. Ако искаш, хвани доброто и му направи една услуга, но не ходи да се занимаваш със злото. Защото ще се намериш в цяла беля. Там е философията. Англичанинът казва: „Да се почистя.“ Почистване трябва на всички наши понятия и разбирания. Цялата философия, религиозните вярвания трябва да се почистят. Те са били намясто едно време. Но всички тези форми, в които сега живеем, те са остарели. И всички тези стари форми и понятия трябва да ги отхвърлим и да възприемем новите форми, които природата е създала. Природата е създала нещо ново, новите форми на живота трябва да възприемем. Животът за нас се е обезсмислил. Не че животът се е обезсмислил, но формите на мислите, чувствата и постъпките са се обезсмислили. Понятието за доброто, понятието за благородството, всичко това трябва да се измени. То е било за децата, а сега трябват нови понятия за тях, те са израснали. То е, за да създадете един импулс в тях. Като приемете новите идеи, ще имате импулс. Когато човек не добива смисъла, то формата е стара. Щом внесеш нови форми, които природата сега ти дава, непременно ще се зароди в тебе едно вдъхновение.

Вие, младите, чакате хората. Като отидете между хората, обменете си вашите идеи. Най-първо изслушайте хората. Като ги изслушате, подхвърлете една ваша идея. Не да искате те да станат членове, но ние трябва да направим хората да мислят, да чувствуват и да постъпват право. Дали ще дойдат хората при нас, това е второстепенно. Но ние трябва да научим хората да чувствуват право, да мислят право и да постъпват право. Вас ви е страх да не би вие да се излъжете. Ако не знаете да говорите, да, но щом знаете да говорите... Сега вие ще кажете: „Аз съм от Бялото Братство.“ Ти за Бялото Братство ще кажеш най-после. Ти направи услугата на човека и след години той ще знае името ти какво е. Направи му една услуга като човек, когото той не знае. И тогава той казва: „Не съм срещал такъв човек, името си не казва.“ И след 10 години го срещаш и казваш името си. Той се интересува от теб.

Та ние трябва да заинтересуваме окръжаващите с ония идеи, които носим, понеже са Божествени. Ние трябва да бъдем като слънчевите лъчи, дето отидем, да събудим хората и да кажем: „Станете! Не спете повече!“

Кои са главните неща, които останаха от тази лекция? Страданието е път за Любовта. Нещастието е в неразбиране на благата, които Бог е дал. За пример аз казвам, че съм нещастен. Животът в мене е едно благо, което ми е дадено. Но този живот е такова съчетание, че аз се считам за нещатен. Яденето ми не е такова, каквото аз искам, условията също, аз се считам за нещастен. Това е мое разбиране.

(Учителя пее.) „Ела с мене, когато слънцето изгрява, да излезем горе на планината, аз ще те направя щастлив.“ Това значи следното. Всички учители, които са идвали в света, не са казали друго, а са казали: „Ела с мен, ще ви изведа, опит ще направим.“ За това са се разговаряли. Христос е казал така: Аз не отричам нещата, но искам да ви отклоня от кривите разбирания. Те съществуват, те имат временно съществувание. (Някой човек се намира в оскъдни условия.) На какво се дължи беднотията? Бедните условия са за ленивите, а пък оскъдните − за мъдреците. Вземете следния случай: Ти наследиш една градина, добре уредена, а пък един мъдрец наследи наполовина, с нищо не е насадена. Той изкопава дупки и сади плодни дръвчета. След 10 − 15 години той има по-хубава градина от твоята, десет пъти по-хубава от твоята. Ти си наследил благото, а пък той е станал проводник. На това благо е станал проводник. Хубави са богатите условия, но при оскъдните условия можем да произведем по-хубави неща. Бог, като е създал в света оскъдните условия, Той е турил в тях едно благо. За пример у англичаните неблагоприятният климат, който имат, е създал този характер у тях. Онези народи, които са поставени при много по-добри условия отколкото англичаните, не работят да развият този характер. Неблагоприятните условия в Англия развиха този характер.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината! В Истината е скрит животът.

18 лекция от Учителя, държана на 1 март 1935 г., София, Изгрев.

Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни