Jump to content

1935_03_29 Знание и виждане


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

"Двата университета", Младежки окултен клас Година 14 (1934 − 1935) Том 3,

Първо издание, Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 2005

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

ЗНАНИЕ И ВИЖДАНЕ

„Отче наш“

Резюме има ли? Прочетоха се три резюмета на темите: „Отличителните черти на силния и слабия човек“, „Функции на голямото и малкото“, „Отношение на целите и дробни числа“.

Пишете на тема: „Свойства на глаголите“.

Какво се говори в миналата лекция? (Да мисли човек.)

Разлика между знание и виждане. Разлика между тези две неща. Кога човек се подмладява и кога остарява? Виждането подмладява, а знанието състарява човека. Младият човек се отличава с виждането, всичко забелязва, има подвижност. Старият всичко знае, но нищо не вижда. Знанието зависи от неговата опитност, от онова вътрешно преживяване. Някой път вие искате да знаете какво ще добиете от знанието. За пример искате да знаете как ще се отразят 20 тояги върху задницата ви. Или този пример е малко груб?

Искате да знаете как ще се отразят 50 килограма злато на вашия гръб. Идеята за доброто и злото да знаете. Цял един процес е вътре във вас, да извършите едно престъпление. Искате да знаете какво нещо е престъплението. Или искате да знаете какво нещо е доброто. Злото може ли да се види? Злото е невидимо и доброто е невидимо. Резултатите са видими. Какво е понятието у вас за злото? Човешката мисъл има спомагателни процеси, които тепърва трябва да учите.

За пример имате аритметични числа и алгебрични числа. А плюс В е равно на какво? Какво означава, когато две числа се турят в скоби? Защо математиците турят скоби? Каква роля играят скобите? Осведомете ме сега. Малко светлина върху въпроса от ваше гледище. То е един незавършен процес. (Когато трябва да се умножат няколко числа с едно друго число, то първите се поставят в скоба.) Като се събират, право ли е да се турят в скоба? (Ако трябва да се събират, няма нужда.) Значи тук скобите са излишни. Тогава отварям скоба: А + В = С. В алгебрата А какво означава? (Някакво число, цяло или дробно, положително или отрицателно.) Да кажем, че имате двама добри хора или двама работници. На какво са равни? Да кажем, че и двамата души работят, то на какво ще бъде равна изработената работа? Ще бъде ли равна на С? Събрана, тяхната дейност ще бъде ли равна на С? Каква е разликата между аритметичните и алгебричните числа? Алгебричните числа са общи, те са символи на известни числа.

Всякога можем да кажем: „Ти знаеш ли?“ Какво трябва да разбирате под тези думи? Онзи, който не разбира вътрешния смисъл на думите „ти знаеш ли“, той казва: „Обясни ми това.“ Има някоя идея, която трябва да изпъкне при тези думи. Ти знаеш ли? За мене това са едновременно математически величини. Ти − това е едно математическо число. Когато кажа „т“, изпъква едно същество, което има мъчнотии, които трябва да преодолее. Не са преодолени мъчнотиите. И показва посоката, при която мъчнотиите могат да се разрешат. „Ти“ винаги има отношение към великото в света. Когато кажа „ти“, в моя ум подразбирам великото, което ражда всичко. Щом кажа „аз“, подразбирам нещо, което е излязло от „ти“. Когато едно разумно същество ти говори, какво ще ти каже? То казва: „Ти“ и ти вземе името. Може да каже „аз“. „Ти“ може да бъде на твоето място. Имате идеята „аз“. Това е на български език, а в английския „аз“ е само една буква I. На български вместо „аз“ ти казва „я“. Значи едновременно това местоимение е едно разумно същество, което има известна работа. В думата „ти“ изпъква т-то. То показва, че имаш трудна работа, която трябва да извършиш. Буквата „и“ показва начина или метода, по който извършваш тази работа. Ти говориш някому и казваш: „ти“, а за себе си казваш „аз“. Какво подразбира думата „аз“? „Аз“, който съм излязъл от „ти“. С неговите правила и с неговата сила мога да извърша това, което „ти“ върши, не в същия размер, а в малък размер да извърша. Защото, като съберете всичките хора в света, които казват „аз, аз, аз“, като се обърнат към Бога няма да казват „аз“, но ще казват: „Ти, Господи!“ Сега всички ония, които казват на Господа „Ти“, колко души са те? Може да проверим и да намерим едно число. Ако едно същество се обръща към синовете си какво ще каже? Ще каже: Вие. Какво означава тогава „вие“? (Множество.) Каква е разликата между „вие“ и „ти“? Когато бащата се обръща към сина си, казва: „Ти, сине.“ Как се пише „вие“? Това е местоимение, но „вие“ какво означава още? (Казваме: „Кучето вие.“) Как се е писало по-рано „вие“? (С „й“.) В дадения случай думата „вие“ за мене е една формула, процес на развитие. В − тук имате диаметъра на кръга. И двете страни на окръжността разделена (фиг. 1). Тук е посоката на движението. Л пък тази посока, дъгите, това са резултат вече. Какво означава това? Буквата З. Това е човешката уста. Тук са двете страни, които се отварят, тук се възприемат нещата. В тази посока е движението (фиг. 2). На всяка една идея вие трябва да знаете посоката на движението. Имате една мисъл, трябва да знаете посоката ù. Вие мислите, че мисълта е нещо като ябълка, може да я държите. То е механическо схващане. Но един ден тази мисъл изчезне от вас. Вие мислите, че я държите. Грешно ли е това положение? Представете си, че едно дете държи ябълка, казва: „Тази ябълка аз я държа.“ Но отвори ръката и вижда, че ябълката я няма. Какво ще помисли това дете? Представете си, че аз му давам една ябълка от сняг. То я държи и, без да забележи, ябълката се стопи и формата ù изчезне. То си отваря ръката, няма я. Една ябълка колко години, колко време може да държи едно дете в ръката си? Колко време може да остане една ябълка неразвалена? Сегашните обикновени ябълки колко време може да издържат? То ще я изяде. Ако не я изяде, ще се развали. Ако я изяде, то ще я консервира. Изяждането е процес на консервиране. Яденето и мисленето − те са почти синонимни процеси. Ние трябва да мислим, за да не би нещата, които имаме, да се развалят. Ако ти не мислиш за някои работи, те сами по себе си ще изчезнат. Ви мислите, че някои мисли ги имате и с тях може да постъпите, както искате. Но всяка мисъл си има известен път. Мисълта е семка, която може да посеете. Известни мисли може да ви послужат.

MOK%2014-3-10.png
MOK%2014-3-11.png

Дайте ми сега само една дума, която изразява един метод, един спасителен метод. Имате ли други такива магически думи, които, като кажете, се отварят работите, тръгват работите. Сега какво разбирате под думата „светлина“? Колко идеи изпъкват едновременно от думата „светлина“? Колко неща изпъкват? Сега ние се натъкваме на мъчнотии, както някой път готвачът се натъква на големи мъчнотии. Някой готвач, за да сготви едно хубаво ядене, за да го научат да го сготви, той ще плати 4-5 хиляди лева на някой майстор. Да кажем, че той получава 30 хиляди лева на месец, трябва да плати 4-5 хиляди лева, за да научи едно царско ядене. Ако вие имате такова ядене, което сте научили за 4-5 хиляди лева, как ще го продадете? Някой от вас има ли такова скъпо ядене, че да може да го продаде? Ако не знаете такова ядене, аз ще ви кажа някой път, но няма да го съобщавате. Как се готви едно ядене, което струва 5 хиляди лева, и кому ще го продадете, кажете ми. Колко готвача има, които биха платили в България 5 хиляди лева, за да го научат. Турци може да намерите все таки. Но ние се отклоняваме от главната мисъл.

Вие казвате: „Трябва да се живее.“ Но, за да живее човек, трябва да бъде най-първо млад. Младият се отличава по това, че той вижда, а пък в какво седи виждането? Ти трябва да възприемеш светлината, но едновременно в тебе трябва да има светлина, да разбираш тази светлина, да разбираш приложението на светлината. Кое е първото, което трябва да видиш? Кое е онова, което трябва да вижда младият в светлината? Ако дойде светлината при гладния човек, кое ще му разкрие? На гладния човек ще му разкрие де се намира храната. А под думата светлина аз разбирам това, което дава възможност на човека да постигне онези желания, които той има. Всякога, когато може да постигнеш едно свое желание, ти имаш светлина. А пък когато не можеш да постигнеш едно свое желание − аз говоря за разумните желания − това показва, че нямаш светлина на пътя. Там, дето няма светлина, нещата са непостижими. Представете си, че вие искате да бъдете земеделец. Значи тази нива трябва да я виждаш. Важни са и условията на нивата. Вие трябва да имате светлина и топлина, и влага, и други условия. Ако нямате светлина, топлина и влага, вие никакъв земеделец не може да бъдете. И онова, което желаете, да бъде за вас постижимо. Например вие сеете семе, но това семе без топлина, светлина и влага не може да расте.

Та казвам сега: Същия метод имате. Вие имате вече нивата, вие сте земеделец. Вие трябва да знаете Най-първо как да орете вашия мозък. Той е една нива. Трябва да използувате светлината и топлината. На какво може да уподобите светлината? На какво може да уподобите топлината? − Топлината съответствува на топлите чувства. Топлото чувство служи като едно условие за възрастването, за оплодяването на една мисъл. Чувствата служат като условие за израстването на мислите. А пък мислите, като израстват, носят плодове у себе си. А пък тези плодове са необходими за самия живот. Кое е онова, което ви заставя да мислите? Един ден у Бога се ражда желание да създаде нещо в себе Си, да създава същества така щастливи, както е Той. − Дали е така, не съм видял, но предполагам сега. Но все таки, за да можеш да предполагаш, трябва да имаш една малка своя опитност. И на какво се основава тази опитност? Откъде са взели философите тази идея?

Младият седи сам и по едно време казва: „Не си струва да се живее.“ И му идва идеята да си има другар. Така философите дошли до тази идея и предполагат това. Тази идея е турена в ума на философите, че това същество седяло само. И му дошло наум да създаде нещо. Но вие имате едно понятие за създаването съвсем не такова, каквото се разбирало първоначално. Вземете за пример създаването на дома, женят се хората. Като се ожени човек, какво добива? Каква е била първоначалната идея? Вие не схващате първата идея. Схващате само един резултат, че се събират двама души на едно място. Вие за женитбата трябва да мислите. Когато престанете да изопачавате идеята за живота, тогава ще разберете. Ти казваш: „Ще се родя и ще умра.“ Ти не знаеш истината. Вие имате идеята, че всеки, който се роди, трябва да умре. Всеки, който умре, трябва да се роди. Смъртта подразбира живота и животът подразбира смъртта. Този, който умира, трябва да се ражда. На земята всеки, който се роди, трябва да умре; всеки, който умре, пак трябва да се роди. Първото положение, че всеки, който се роди, трябва да умре, е по-ясно, понеже всички, които се раждат, умират. Но че всеки, който умира, трябва да се роди, това може да се докаже. Вземете едно житно зърно. Ако го поставите в почвата, почва да се разлага, да умира. Но дойде до положението, дето житното зърно наново покарва. В житното зърно в почвата една микроскопическа част в него организира другите части и новото се ражда. Процесът на раждането какъв е? (Поникването.) Ако посееш едно житно зърно, то само ли ще се яви. Де са тогава бащата и майката? Вие казвате, че за да се роди едно житно зърно, трябва да има баща и майка. Питам тогава: Де са бащата и майката на житното зърно? (Топлината, светлината.) Те са условия. Кой е бащата на житното зърно? − Човекът, който го сее. А пък земята е майката в дадения случай. Земята му дава условията и утробата. Посява се житното зърно в земята. То израства. А пък човек е бащата. Той хвърля в нивата житното зърно и завлича отгоре. Житното зърно става ли като баща си? Всъщност човек не е баща на житното зърно, понеже житното зърно не е като човека. Човек прилича ли на житното зърно? Може ли да ми нарисувате житно зърно (фиг. 3)? Житното зърно носи само устата на баща си. То, като се роди, в средата нали има един ръб? То изниква благодарение само на това, че човек го е сял. Житното зърно не го е създал човек.

Питам тогава: Една мисъл, която не прилича на тебе, твоя ли е? Казвам: В дадения случай само това, което прилича на тебе, то е твое. А пък щом прилича на тебе, то всякога ще те придружава, ти не може да го изгубиш. Това, което е подобно на тебе, не може да се изгуби. Идеите, които са се изгубили, не че изчезват всъщност, а с тях не разполагаме ние. Те са само външни условия. Онези идеи, с които работим, те трябва при най-усилните времена да останат. Някой път човек трябва да мине твърде много мъчнотии и страдания, за да види коя е оная, основната идея, на която може да разчита. Де ще остане в тебе една идея. В човека остават две идеи -злото и доброто. Кога? − Когато ти изгладнееш, в много лоши условия, то в тебе ще дойде идеята да убиеш някого или да убиеш себе си. Този човек, който е бил инертен дотогава, страда, страда и му идва идеята, че трябва да работи. Човек взема мотиката и работи. То е доброто. А пък при другото положение, тогава казваш: „Ще го убия − ще убия себе си, ще убия и него.“ Поляризиране има. „Няма да посея, няма работа. − Ще го убия или най-после ще убия и себе си.“ Често, когато вие паднете в мъчнотии, две неща се явяват във вас. Като сте ученици, вие казвате: „Аз трябва да се стегна да работя, да уча.“ Зароди се тази идея, някой казва: „Кой ще ходи да учи? Най-после ще се удавя някъде, ще се самоубия.“ Някой ученик, като се обезсърчи, иска да умре, друг иска да се самоубие, а трети тегли куршума на учителя си и свършва работа. Той иска да убие другиго. Сега има един вътрешен процес. Две идеи се раждат едновременно в човека. Ако не знае как да обясни нещата, той ще дойде в едно противоречие. Идва му идеята да го убие. Природата иска да му покаже, че той станал активен. Но, за да бъдеш активен, представи си, че ти си камък, който е седял дълго време някъде, или някое дърво − навлезли стотина птички, направили си гнезда в тебе и си мътят пиленца. Вие си мислите, потънали сте във философски размишления. Били сте дърво едно време, дървото е един философ, който мисли. Загнездено е то в материята, мисли, мисли. Като забравил този философ да се движи, птичките си направили гнезда и философът един ден казва: „Тази работа няма да стане, тогава ще се движа.“ Но какво ще стане с тези яйца на дървото? Той ще се освободи от това чуруликане, но тези птички как ще си обяснят този процес на това дърво? Това е състоянието на един човек, който, след като е минал през големи изпитания, му идва идеята да стане активен. Той се обезсърчил, седи и мисли, нито учи, нито работи. Но идват известни страдания и той идва до две решения: да учи ли или да се удави някъде Но който отива да се дави, той не е разбрал въпроса. Защо отива той да се дави? Първият ученик, който се е обезсърчил, като мислил какво да прави, казал: „Ще отида да се удавя.“ И като се хвърлил да се дави, станал риба. И всички риби сега са ученици, които не са искали да се учат и са станали риби, почнали да плуват. Какво ги правят сега? Изваждат ги хората, пекат ги на огън и ги ядат. Това са мързеливите ученици, които искаха едно време да се давят. Те влязоха във водата и станаха риби. Произходът на рибите − как го обяснява съвременната наука?

MOK%2014-3-12.png

Сега ще дойде другият въпрос: Вярно ли е това? Дали е вярно или не е, но факт е, че рибите живеят във водата. Това е вярно. По-рано рибите не са живели във водата. Те не бяха отначало риби, измениха се значи. Тези същества, които искаха да се самоубият, след като влязоха във водата, разбраха, че не могат да се самоубият, измениха формата си и станаха риби. Като влязоха в лошите условия, във водата, роди се идеята да станат активни. Рибите са много активни. Тези риби почнаха да се ядат едни други, да се самоунищожават. По-груби същества от рибите надали има. Гълтат се. Една риба глътне друга, а пък друга, по-голяма, глътне нея. Като намериш една риба, в нея ще намериш друга, а в другата − трета. Една в друга се нагълтали. Тези риби изпитаха своята философия. И най-сетне, като се намериха в трудно положение, измъчваха се и дойде им наум, че трябва да излязат по който и да е начин навън от водата. Те казаха: „Ние дойдохме да се давим от белите на живота.“ Започнаха да се учат. Научиха се рибите, че могат да излязат из водата, и станаха птици. В първия случай те се обезсърчиха, отидоха да се давят във водата и станаха риби. После, като излязоха от своите условия, станаха птици. Рибите, които излязоха из водата, станаха птици. Това показва, че те поправят своята погрешка.

Ти, щом не разбираш живота, риба ще станеш. Щом почнеш да мислиш, че има един изход от тези мъчнотии, в които се намираш, птица трябва да станеш. Трябва да почнеш да учиш. Преходът от рибите към птиците трябва да внесе идеята, че от тези мъчнотии, в които се намирате, сега може да ви дойде мисълта: „Да му тегля един куршум.“ − Ще станеш риба, ще влезеш в лоши условия. Тогава ще опиташ най-лошите последствия на живота. Рибният живот е най-лошият. Необмислени последствия. Първите християни имаха рибата като емблема. Рибата като емблема е вече тази, която мисли да стане птица, а не онази риба, която отива да се дави. Защо именно рибите са студенокръвни? Вие изменяте условията на живота, помисляте, туряте една мисъл да се самоубиете, Ще видите веднага, пулсът ви ще започне да се бави. Един човек, който изстива, той има обратен процес. Турете мисълта, че искате да живеете, веднага температурата във вас ще се повдигне. Щом имате обезсърчителна мисъл, температурата се понижава, щом имате насърчителна мисъл, ще има повишение на температурата. Нормалната топлина, която има човек, показва нормалния процес на мисленето. А пък изстиването на тялото на човека показва анормален процес. Вътре има бълникане, обезсърчаване, няма съгласие между мислите и чувствата.

Та казвам: Топлината на живота или доброто кръвообращение показват правилния процес. Всякога топлината на живота, доброто кръвообращение, правилното дишане, хубавата топлина на живота показват един правилен процес на мислене. Те са външните изрази на мисълта. А пък всякога, когато мисълта не е права, тогава често ви изстиват ръцете, после има повишение на температурата някой път. Това повишение е тресене. Повишението на температурата и тресеното е един временен пожар, който става в човека. Едно изгубване на естествената топлина показва, че низшите чувства в човека вземат надмощие.

Та казвам сега: Правата мисъл е необходима. Вземете всички онези мисли, които произвеждат една нормална естествена топлина. Те са правите мисли. За пример вие казвате: „Аз трябва да съм добър.“ Каква идея трябва да бъде в ума ви, конкретната мисъл, която може да бъде полезна заради вас? Ако аз искам да направя едно добро, ето откъде щях да започна. Седя и поглеждам някоя ябълка. Казвам: „На тази ябълка аз ще направя добро.“ Ще взема 3-4 ябълки, ще ги изям и семките им ще посея. Това е едно добро. Плодът, който ще изям, това е заплатата, която ми плаща дървото, а пък семките ще посея. Щом посея семките, това посяване е вече добро. Когато тези дървета почват да растат, щом почне това семе да расте, то има вече отношение между мене и ябълките. Аз съм болен човек, щом почнат да растат семките на ябълките, веднага в мене ще започне здравословен процес. Когато посееш едно житно зърно, ти ще споделиш същите блага, които житното зърно има. Доброто е нещо конкретно. Не мислете, че като направите добро, няма да се ползувате. Комуто и да направите доброто, и на едно житено зърно да е, пак ще се ползувате. Даже да преместите един камък от едно място на друго, пак ще пожънете същите последствия.

При сегашните си мисли вие приличате на онзи старовременен ученик, който искал да учи тайните на окултната наука. Учителят му го турил в един палат, дето били всички скъпоценни камъни, но бил затворен на тъмно, всичко било мрак. Той, като се разхождал вътре, тук ритне, спъне се, върви на друго място, пак се спъне и т. н. Казва: „Като ме туриха на това място, какво ще науча? Само ще се науча да ритам. Този ритам, онзи ритам.“ И не знае какво да прави. Идва един ден учителят му и му казва: „Какво правиш?“ − „Спъвам се, дето ходя, все се спъвам, все ритам.“ − „Знаеш ли онова, което риташ, какво е? Защо поне не го пипнеш, от пипането поне можеш да разбереш.“

Какво му е липсвало на ученика? Защо се е спъвал той? (Той нямал светлина в ума си.) Защо е нямал светлина? (Не се е занимавал.) Понеже учителят му съзнавал, че в него има една користолюбива цел да обсебва всичко, казал му: „Всичко това няма да го употребиш за своето благо, но за благото на своите ближни и за слава Божия. Тъмно било и той казал на ученика си: „Аз ще ти кажа какви условия ти си изгубил, дето си ритал. Веднага той завъртва един ключ, цялото място се облива в светлина и той вижда всички пакости, които е направил. Казва му: „Ти имаше всички условия да станеш знаменит в света, но не си готов. Ученикът му казва: „Дай ми втори опит.“ − „Ще ти дам втори опит, но трябва да чакаш сега.“ И сега хората чакат. Всички съвременни хора са от тези ученици, с които учителят е направил така. Вие сте тези ученици.

Например един тегли куршум, убие някого − ритане има в света. И уж вършат нещо. Нищо не вършат. Ще кажете: „Като дойде Христос.“ Той, Учителя, ще дойде и ще види, че всички неща в света са обърнати с главата надолу. Какво ще им каже? Възкресението показа втория опит. Тези погрешки трябва да се поправят. Възкресението е процес на разбиране. От живота трябва да разберем бъдещите условия.

До какви заключения сте дошли? Аз ви разправям толкова години. Ако ви пратят в света, какво ще направите, кажете ми сега. Ако ви пратят две идеи, ще се родите или ще решите да работите, или ще решите да се самоубиете при едни от най-благоприятните условия. Аз зная, че ако изпратя когото и да е от вас, или ще решите да работите, или ще решите да се самоубиете. Питам: Ако сте решили да се самоубиете, какво ще получите? − Казвам: Вие ще станете риби. Индусите казват: Карма. − Кармата, това е риба, нищо повече. Щом имаш карма, ти си една риба в астралния свят. И като се намериш в лошите резултати, казваш: от този трябва да открадна, от онзи и т. н. Мислиш да направиш някаква пакост. Трябва да дойдеш до правата мисъл, да престанеш да бъдеш риба. Вие трябва да престанете да бъдете риба. Вие искате да уредите вашия живот, като се гълтате един друг. Някой казва: „Ще уредя своя живот, ще глътна онзи.“ Ти ще го глътнеш, но и тебе ще глътнат. Не си по-голям, за да глътнеш всички. Ще глътнат и тебе. Тогава нищо не се разрешава. Въпросът е сега да се излезе от тези трудни положения. Ако имате една ваша идея, каквато и да е, за излизането от това положение! Няма никой от вас, който да не е чувствал желание някой път да се удави. Какво чувство сте изпитвали, когато някой път сте искали да се хвърлите, да се удавите? Колко души от вас сте искали да се хвърлите и да се удавите? − Може би малцина от вас.

Аз говоря за човешкото естество. Има известни сили в света. Самоубийството е един неестествен начин. Природата иска да покаже на човека, че той става активен. Той трябва да преодолее някои неща, трябва да убие нещо в себе си. Убийство значи, че трябва да се откаже от нещо. Има известни желания, от които човек трябва да се откаже. Той трябва да се откаже от тях, за да се избави. Това е правилното решение. Отказването, това е разрешението на въпроса. Да знаеш как да се откажеш.

Допуснете, че сте в дъното на един кладенец. Имате едно въже там. Имате желание да живеете долу в кладенеца. Вие може да се спуснете с въжето долу, в кладенеца и, ако отрежете това въже, питам: Не скъсвате ли пътя на вашето издигане нагоре. Като отрежете това въже, което е връзката, тогава как ще излезете? Ако скъсате въжето, вие ще се изложите на една опитност. Не можете да се върнете назад. Не е лошо желанието да слезете на дъното на кладенеца, но не е разумно да скъсвате въжето, с което сте слезли. Вие сте слезли в живота. Слизането в живота, това е слизането в кладенеца. Кое е въжето? Това е вашата вяра. Ако вие се обезсърчите и обезверите и престане всяка вяра във вас, тогава какво желание ще се яви във вас? Вие ще искате да се самоубиете. Самоубийството е скъсването на това въже, с което сте слезли. Всяка една идея има своя резултат. Сега, като говоря, виждам вашето положение. Вие седите и не разбирате работите. Не ги разбирате, понеже се смущавате. Не знаете къде да турите новите неща. Казвате: „Ако приемем новото, тогава с този сегашен живот какво трябва да правим?“ Представете си, че имате едно шише. Какво трябва да го правите? Да допуснем, че това шише е празно, какво трябва да го правите? Трябва да го напълните. Представете си, че нова вода искате да турите и водата от шишето трябва да я излеете навън. Но в дадения случай разумно ли е да кажете: „Дотегна ми да го пълня и изпразвам.“ И счупите шишето. Какво се ползувате, като счупите шишето? Вие вече създавате известна неприятност на другите хора. Едно счупено шише какво е? − Всяка една лоша мисъл е едно счупено шише, една форма, която е строшена. И всеки човек, като мине по този път на лошите мисли, той всякога ще се натъкне на някое парченце.

Новите идеи трябва да ги приемете. Всяка нова идея, след като сте я разбрали, донася радост във вас. Трябва да се роди радостта във вас, че имате една нова идея, която може да опитате. Една нова идея, то е като една семка, която може да посеете в земята. След няколко години вие ще имате един резултат. Вие имате едно състояние − животът ви се е обезсмислил. Посейте новата идея. Сега по кой начин може да посявате идеите? Вие всички искате да бъдете обичани. Вие започвате с криви методи. Вие сте вече обичани. Процесът на обичането вече го има. Бог, Който ви е изпратил на земята,

Той ви обича. А пък вие искате да ви обичат. Сега кой е вторият процес? Вие искате да ви обичат. Вие искате да бъдете богати, щастливи, много работи искате. Но тези работи, които вие искате, ги имате вече. Вие имате вече един отличен ум, едно отлично сърце, една отлична душа, един отличен дух, имате дадени известни способности, чувства, грамадни богатства, но при все това искате да бъдете обичани. Какво разбират младите, че искат да бъдат обичани? Това е неразбрана идея.

Единственото нещо е, че вие трябва да обичате. Законът на обичането е изпразване. Да те обичат, значи да си напълнено шише. Някой казва: „Искам да обичам, или да ме обичат.“ Щом той казва: „Искам да ме обичат“, то си представям едно шише, което е пълно с вода. Щом кажа, че искам да обичам, това подразбира едно шише, което ще се изпразни. Това е покритата идея. Кое е по-добре засега? Като се напълни шишето, може ли да се пълни още? Ти като си обичан, вече не могат да те обичат. Ти си едно напълнено шише. Какво ще те пълня аз? Един, който е обичан, втори не може да го обича. Питаш, двама не може ли да те обичат? Двама души не могат да те обичат. Само един може да те обича. Тогаз вие, като искате много да ви обичат, аз подразбирам друг въпрос. Значи ще тури един човек един пръст вода в шишето, после ще дойде втори човек и той ще тури два пръста вода и т. н. Сто души, като дойдат, ще напълнят шишето. А пък може да дойде един човек и той да напълни шишето. Каква разлика има един да ви обича или сто да ви обичат. Сто души, като пълнят шишето, един от стотината може да изтърве шишето и да го счупи. Опасно е да ви обичат сто души. А един като ви обича, може да бъде внимателен. Един като ви обича, той може да задоволи вашите нужди. И вие може да обичате само едного или мнозина. Как ще обясните вие сега едного да обичате? Някой човек е празно шише, ще отидеш да го напълниш. То значи да го обичаш. Но във вас този процес е неясен. Вие не може да схванете идеята. Вие не може да схванете идеята, че Бог ви обича. Това не е ясно във вас. Пък и вие как трябва да обичате не ви е ясно. Вие смесвате процеса да ви обичат и да обичате като едно и също нещо.

Понеже слънцето изгря, да не говорим по-дълго време.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

22 лекция от Учителя, държана на 29 март 1935 г, София, Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...