ВНУШЕНИЕ ОТ ВПЕЧАТЛЕНИЯ

[Hristo Vatev]

ВНУШЕНИЕ ОТ ВПЕЧАТЛЕНИЯ

Законът на внушението работи единично... Има мисли, които действат върху задната част на главата ви. Вие трябва да се освободите от тях. Някои мисли действат по наследство върху стомаха ви, и вие слушате нещо постоянно да ви казва: Хляб, ядене! Вие се поддавате на това внушение и постоянно мислите за ядене. Не, не е време сега за ядене. Тази мисъл иде отдолу, тя е наследствена. Други мисли идат чрез внушение от под лъжичката. Те са по-благородни внушения. Трети мисли идат от предната част на главата. Те не са опасни. По някой път идат внушения от слепите очи. Тогава ще почувствате силно притискане на главата. Сега именно трябва да знаете да трансформирате вашите енергии и да ги прекарате нагоре към предната част на главата си, към разумната част на мозъка. (МОК - IV г. - 11 лекция - 22).

Какво придобива човек, за пример, ако изучи свойствата на холерните бацили? Като ги изучава, той търси начин да се предпази от тях и ако е заболял, да знае как да се лекува. Една опасност има при това изучаване: в ума на човека се задържат различни впечатления от опасните бацили и трябва да мине известно време, докато се освободи от тях. (БОЖЕСТВЕНАТА МИСЪЛ - 136).

Един виден американски лекар проучвал болестите, от които страдали съвременните хора и намерил, че са толкова разнообразни, с разни вариации за всеки болен, че се принудил най-после да ги класифицира с името „своеобразните болести на съвременния век”. Дохожда при него един богат търговец от Ню-Йорк, който страдал силно от крак. Той се показвал на много лекари, но никой не могъл да му помогне. Преглеждали го с рентгенов апарат, обаче нищо не намерили в крака му. Външно кракът бил съвършено здрав, но болката била нетърпима. Когато се явил при този виден американски лекар, който лекувал повече по природен начин, той го запитал: „Спомняш ли си преди 5 ÷ 10 години най-много да си виждал някой човек със счупен крак? Можеш ли да си спомниш подобна картина от своя живот? Търговецът, като си помислил малко, спомнил си следния случай. Веднъж отивал към главната гара на Ню-Йорк, и там видял един човек, на когото кракът току що бил счупен, и силна струя кръв текла от него. Това му направило силно впечатление, но той скоро забравил този случай. Струвало му се, че образът на този човек съвършено се изгладил от паметта му. Тогава лекарят обяснил болката в крака му, именно, с този спомен, който по закона на самовнушението е действал в неговото подсъзнание, и сега изпъква в съзнанието му като действителен факт: Той усещал болка, като на счупен крак. Сега, по обратен път той ще трябва пак чрез самовнушение да изхвърли този образ от подсъзнанието си. И действително, този болен успял да се излекува по начина, който американският лекар му препоръчал. Ако болката на крака му се беше продължила дълго време, лекарите биха прибягнали до отрязване на крака. (ЗА ТОВА СЕ РОДИХ - 192).