Jump to content

Recommended Posts

Сефер Йецира

Няколко пъти вече казах, че най-главните и най-старите книги върху Кабала са Сефер Йецира, наречена още „Книга на творението", или „Маасе Берешит" и „Зохар", наречена още „Кабала денудата" или „Маас Меркава".
Според преданието, Сефер Йецира е написана от Авраам, а авторът на Зохар е неизвестен, но по мнението на кабалис- тите е дело на няколко души. Освен тези две книги в древни времена още, по подобие на Сефер Йецира, са създадени още две забележителни книги от неизвестни автори, в които, както в Сефер Йецира, е широко употребен методът на аналогията.
По-рано изнесох някои мисли от Зохар. Сега, за пълнота на изложението, ще изложа накратко съдържанието на Сефер Йецира, а след това и на другите две книги, които носят следните имена: „Тридесет и двата пътя на Мъдростта" и „Петдесетте врати на разума".
По превода на Папюс Сефер Йецира се състои от седем глави, а според един руски превод от шест глави. Папюс е разделил една глава на две, но съдържанието е същото. Ще изложа накратко съдържанието на всяка глава, както Папюс го е направил и като прибавя по няколко мисли от самата книга.
Първата глава е посветена на десетте числа и двадесетте и две букви, разделени на три вида: три букви-майки, седем двойни и дванадесет прости. Тази глава започва със следната забележителна мисъл:
„Посредством 32-та пътя на Мъдростта, пътища чудни и тайнствени, Йа, Йеве, Саваот, Бог на Израиля, Бог жив и Цар на вечността, Ел Шадай, Милосърден и прощаващ, Най- великият, Пребиваващ във вечността. Велико и Свято е Неговото Име, е създал света чрез своите три сефарими - Сефер, Сефор и Сипур. тези три думи на еврейски се пишат по един и същ начин и се превеждат с думите: писмо, число и слово. Словото Божие, това е Неговото писмо, Божията д\исъл, това е Неговото Слово. По такъв начин мисълта, Словото и писмото у Бога не са три, както у човека, а едно, заключаващи се в десетте сефироти, т.е. в десетте свойства, освен Неизречения, и двадесет и двете букви. Буквите се състоят от три основни, седем двойни и дванадесет прости. Десетте сефироти, освен Неизреченият, съставят числото десет, т.е. числото на пръстите на ръцете, пет срещу пет. Но между тях съществува пълно единство."
Втората глава се занимава с подробно разглеждане на десетте сефироти, с техните крайни изводи, в зависимост от разместване на буквите на думата Тетраграм. Тази глава започва с думите: „Десетте сефироти, освен Неизречения, техният вид е подобен на пламтящи пламъци, краят на които се губи в безконечността. Словото на Бога се движи между тях, влизайки и излизайки непрекъснато подобно на вихри. Те непрекъснато се изпълват с Божественото Слово, покланяйки се пред престола на Предвечния. Десетте сефироти, освен Неизреченият, считат, че техният край се съединява с началото, както пламъкът е съединен с главнята, затова, защото Господ е един над всичко и няма друг, подобен на Него."
„Първият сефирот е Духът на Бога живаго. Това е дважди благословеното Име на Вечно Живия. Гласът, Духът и Словото е Духът Святий."
След като говори за всички сефироти, тази глава завършва със следните думи: „Това са десетте неизречени духове на Бога живаго: първият е Духът на Бога живаго, от Духа произтича етерът, от етера водата, от водата - огъня, горе, долу, изток, запад, север и юг."
Третата глава разглежда 22-те букви и техните главни подразделения. Ще предам няколко мисли от тази глава.
„Двадесет и двете букви са съставени от три букви-май- кп - алеф. мем и шин: седем двойни и дванадесет прости. Трите букви-майки - А. М и Ш - представят въздуха, водата и огъня. Водата - М - е няма, огънят - Ш - свирещ, съскащ, въздухът е посредник между двете, като действие на закона установяващ равновесие между заслугата и вината."
„Тези 22 букви Той (Бог) начертал, дал им форма, значение и влияние и от тяхното различно съчетание Той създал душата на всичко това, което е било създадено и което ще бъде създадено. Посредством тях Йах, Предвечният Саваот, Бог израилев, Бог вечно жив, Господар на всичко живущо, Велик и Чист, Пребиваващ във вечността, Името на Когото е Свято, е създал света."
Четвъртата глава е посветена на подробното развитие на аналогичните съотношения между трите букви-майки и триединството. Тя завършва с разглеждането на техните комбинации. Тази глава започва със следната мисъл:
„Три майки - алеф, мем и шин. Тяхната основна черта - чашата на правдата и чашата на виновността, и законът, установяващ между тях равновесие. Трите майки - алеф, мем и шин - велика тайна, чудна, съкровена и запечатана с шест печата и от тях са произлезли въздухът, водата и огънят, разделящи се на начала мъжки и женски.
Трите майки - алеф, мем и шин и с тях трите бащи - те заедно са създали всичко.
Трите майки - алеф, мем и шин в света: въздухът, огънят и водата. Небето е създадено от огъня, земята от водата, а въздухът - от духа, намиращ се между тях.
Трите майки в годината - топлата, студената и умерената температура. Топлото е създадено от огъня, студеното - от водата, а умерената температура - от духа, намиращ се посред тях.
Трите майки в човека - главата, гърдите и стомахът. Главата е създадена от огъня, стомахът - от водата, а гърдите - от намиращия се между тях дух."
Според един коментатор думата въздух на еврейски започва с алеф - първата майка. Първата буква на думата вода е мем, а шин е крайната буква в думата огън.
„Огънят е субстанция на небето. Водата, сгъстявайки се, образува земята. Най-после тези два враждебни принципа се разделят и помиряват от третия елемент - въздухът. В човешкото тяло това са главата, гърдите и стомахът."
Петата глава изучава с подробност седемте двойни букви и съответствуващия му септенер: „Седем двойни имат две произношения и са символ на мекота и твърдост, на сила и слабост."
„Седемте двойни са: бет (б), гимел (г), далет (д), каф (к), фе (ф), реш (р) и тау (т). Те образуват думите: живот, мир, знание, богатство, красота, плодовитост, господство. Те се наричат двойни, защото те могат при помощта на разместването да се превърнат в думи, имащи противоположно значение. Така, вместо думата живот се получава думата смърт; вместо думата мир се получава думата война, вместо думата знание - невежество, вместо думата богатство - бедност, вместо думата красота - безобразие, вместо плодородие - безплодие и вместо господство - робство.
Седемте двойни са свързани със седемте страни на света: изток, запад, височина, дълбочина, север, юг и най-после Светият Дворец, утвърден в средата и поддържан отвсякъде.
Тези седем двойни, като ги съединява и разделя, Бог създал с тях звездите и света, дните в годината и вратата, посредством които човек се свързва със света. С тях Той изявил седемте небеса, седемте стихии, седемте жизнени форми от времето на творението. И по такъв начин Той изобразил септенера, който в небето се състои от седем звезди, които са: Слънцето, Венера, Меркурий, Луната, Сатурн, Юпитер и Марс. Дните на седмицата са седемте дни на творението, а седемте врати на човека са двете очи, двете уши, двете ноздри и устата." (Този ред на планетите е халдейско-вавилонски. Този ред е запазен и у Птоломей, и у Талмуда.)
Шестата глава се занимава с дванадесетте прости букви н техните съотношения. Те съответствуват на следните неща в човека: зрение, слух, обоняние, реч, хранене, действие, мисъл, гняв, смях, сън, размножение и ходене.
Те определят дванадесетте посоки на света: североизток, югоизток, източна височина и източна дълбочина. Северозапад, югозапад, западна височина и западна дълбочина. Южна височина, южна дълбочина, северна височина и северна дълбочина. Те се простират във вечността и това са ръцете на вселената.
Посредством съединението и разместването на тези 12 прости букви Бог е създал 12-те знака на зодиака, 12-те месеца на годината, 12-те членове на човека. Знаците на зодиака са: овен, телец, близнаци, рак, лъв, дева, везни, скорпион, стрелец, козирог, водолей и риби. 12-те члена на човека са: лявата и дясната ръка, двата крака, двата бъбрека, черният дроб, жлъчката, далака, червата, пикочния мехур и артериите.
Посредством различните букви са създадени различни зодиакални знаци, месеци и различните органи в човека, съ- ответствуващи на тези знаци. Така чрез алеф, която управлява речта, се създава знака Овен, месец март и в човека - черния дроб. Чрез вау създава Телец, месец април и в човека жлъчката. Посредством заин създава знака Близнаци, месец май и в човека далака. Посредством буквата хет създава знака Рак, месец юни и в човека стомаха. Посредством буквата тет създава знака Лъв, месец юли и в човека десния бъбрек. Посредством буквата йод, която управлява действията, създава знака Дева, месец август и в човека лявата ръка. Посредством буквата ламед, която управлява съвокуплението, създава знака Везни, месец септември и в човешкото тяло жлъчката. Посредством буквата нун, която управлява обонянието, създава знак Скорпион, месец октомври и червата в човешкото тяло. Чрез буквата самех, която управлява съня, създава знака Стрелец, месец ноел-\ври и в човека стомах-кева. (Древните са считали, че стомахът се състои от две части - кева и коркевок.) Чрез буквата аин. която управлява гнева, Той е създал знака Козирог, месец декември и в човека черния дроб. Чрез буквата цаде, която управлява храненето, създава знака Водолей, месец януари и в човека стомах-коркевок. Чрез буквата коф, която управлява смеха, създал знака Риби, месец февруари и в човешкото тяло далака."
Според кабалистите Сефер Йецира е написана от Авраам и в нея той е скрил всички идеи и закони на окултната наука. Кабалистите са правили много коментарии на тази тайнствена книга.
Общо казано, Сефер Йецира може да се нарече книга за създаването на кабалистиката, отколкото кабалистична книга за творението на вселената. Цялата тази книга е основана на тайнственото Име Йах или Йехова, които е създал света чрез буквите. В края на Сефер Йецира се намира Името на Бога, употребено в множествено число. Авторът на Сефер Йецира препоръчва още в самото начало характерния метод на окултната наука - аналогията.
Формата, която авторът дава на своето съчинение, изразява една велика мисъл. Съществува математическо съотношение между видимата форма и невидимото, даващо начало на формата. Той показва съотношението, което съществува между буквите, съставящи Словото и идеите, които то изразява. Така че, съставяйки Словото, речта, образувана от думите, значи да образуваме идеи. Затова Сефер Йецира при разказа за сътворението на света се ограничава в развитието на еврейските букви, представящи идеите и законите. Затова, докато Зохар представя космогонията на света, то Сефер Йецира представя стълбата на Истината.
Според учението на Сефер Йецира за основа на човешкия дух служи Истината и разума, затова той може да дава отчет за успеха и развитието на мненията посредством изчисления. Следователно. Зохар ни представя безусловната Истина, а Сефер Йецира говори за нейното разбиране и приложение в дела.
Сефер Йецира си служи с дедуктивния метод, изхождайки от идеята за Бога като Първопричина за всичко съществуващо, преминавайки към явленията в природата.
С това кратко изложение на съдържанието и основните идеи на Сефер Йецира дадох бегла представа за това древно окултно съчинение. В еврейската кабалистика има още две подобни съчинения, които са органически свързани със Сефер Йецира, защото говорят за неща, за които се споменава в Сефер Йецира. Това са „Тридесет и двата пътя на Мъдростта", която е съставена по подобие на Сефер Йецира и по дедуктивния метод, а другата - „Петдесетте врати на разума", която е съставена по индуктивния метод, започвайки от разглеждането на природата и стига до идеята за Бога, като си служи с метода на аналогията. Ще предам накратко тяхното съдържание.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...