Jump to content

Recommended Posts

Пророк Илия

Илия е най-забележителната личност в еврейския народ след Мойсей. Той е родом Тесвиец от галатските жители. Нищо не се знае за родителите му и за детството му. Със своята смелост и вярност на Божията дума той е подигнал гнева на цар Ахава и царица Изабела, особено когато ги заплашва, че поради греховете на Изабела няма да вали дъжд няколко години. Това се случило около 908 година преди Христа. Ръководен от Бога, той избягал при потока Херит, където, както казва Библията, го хранили враните. Тук трябва да кажа, че под врани се разбира определена категория ученици на окултната школа на пророците, която е била под ръководството на Илия. Той е бил Учител на пророците. И враните са неговите ученици, които му носили храна. След избиването на пророците на Ваала, той избягал в Божията планина Хорив, където имал видение от Бога, който го утешил и успокоил. Оттам Бог го изпратил в Дамаск да помаже Азаила за цар на Сирия. После той помазал и Уйя за цар на Израил. Елисей помазал за пророк, който да го замести след неговата смърт. След шест години той осъжда цар Ахава и царица Изабела за това, че искат да вземат лозето на Навутея. После той предрича смъртта на Охозия и призовава огън от небето против стражите, които искали да го уловят. Като бил предизвестен, че скоро ще бъде взет от земята, дал последните си наставления на пророческото училище, преминал Йордан, като го ударил с кожуха си и той се разделил, и минали по сухо с Елисей, и бил възнесен с огнена колесница на небето. Възнесението на пророк Илия се случило около 896 година преди Христа. Той е бил смел, дръзновен, верен на Бога, строг, самоотвержен и ревностен за Божията Слава. Отличавал се с висока нравственост. Това е накратко историята на Илиевия живот. По-нататък ще я разгледам по-подробно.
За пророк Илия Щайнер казва следното:
„В Библията четем, че Илия предизвиква, така да се каже, цялата свита и целия народ на цар Ахава, под чиято власт той живее. Че той сам се противопоставя на жреците на Ваала, неговите противници, че накарва да издигнат два олтаря - един за жертвите на Ваала, върху който те слагат своите жертвоприношения и друг, върху който Илия слага своите жертвоприношения. После показва, че това, което се разказва за жреците на Ваала няма никаква стойност, защото при тяхното жертвоприношение не се случва нищо особено духовно, докато при жертвоприношението на Илия веднага се показва величието и значението на Йехова. Това е една голяма победа, която Илия спечелва над жреците на Ваала, на привържениците на Ахав
След това се разказва по един чуден начин, че Ахав има един съсед Навутей, който притежава едно лозе и че цар Ахав иска да вземе това лозе. Навутей отказва категорично да даде лозето, защото за него то е свещено наследство от неговия баща. Сега, в Библията намираме два факта: от една страна ни се разказва, че царица Изабела става враг на Илия и обявява, че ще се погрижи Илия да бъде убит, така както бяха избити от него пророците, жреците на Ваала, чрез Илиевата победа върху олтара. Но както Библията ни разказва нещата, тази смърт чрез Изабела не настъпва, напротив, случва се нещо друго. Навутей, съседът на царя е поканен да застане начело на един празник на поста (покаяние), на който били поканени и други първенци на царството. На този празник той бил убит под подстрекателството на Изабела. Значи, тя се заканва да убие Илия, а убива Навутей. Тя не е съобщавала, че иска да убие Навутей, а напротив, заявила, че иска да убие Илия. Следователно, тези неща не съвпадат. Но ето какво ни показва окултното изследване: В лицето на Илия имаме работа с един Велик Дух, който броди, така да се каже, невидимо из царството на Ахава и този дух понякога се вселява в душата на Навутей. Така че Навутей е един вид физическата личност на Илия. И когато говорим за личността на Навутей, ние говорим за физическата личност на Илия. В смисъла на Библията Илия е невидим образ, а Навутей е видимият образ на Илия във физическия свят.
Но когато вникнем във Великия Дух на Илиевото дело и когато оставим да действува върху нас целия дух на Илия така, както ни го представя Библията, можем да кажем: В лицето на Илия пред нас застава всъщност духът на целия еврейски народ. Той е твърде велик, това ни показва окултното изследване, за да може да обитава напълно в душата на своята земна форма, в душата на Навутей. Той я обгръща някак си като един облак. Но той не е само в Навутей, но броди като природна стихия из цялата страна и действа в дъжда и в слънчевата светлина. Това ясно изпъква, като вземем цялото описание, което започва с това. че царува засуха, но чрез това. което Илия разпорежда във връзка с Божествено духовните светове, сушата и всички неволи, конто бяха обхванали страната, биват премахнати. Той действува като една природна стихия, като един природен закон. И бихме могли да кажем: ние се научаваме да познаваме най-добре това, което действува в духа на Илия, когато прочетем и се вглъбим в 104- ти псалом, където Йехова е описан като Божество на природата, който прониква всичко със своето действие. Но разбира се Илия не трябва да се отъждествява със самото това Божество. Той е земно копие на това Божество, той е онова земно копие, което едновременно е душата на еврейския народ. Той се явява като лицето на Йехова.
Така разгледан този факт бива илюстриран твърде особено и с това, че същият дух, който живее в Илия, се преражда в Йоан Кръстител."
Според Преданието, пророк Илия е бил ученик на пророк Ахия, който принадлежал към школата на есеите, както и Илия и всички пророци са от школата на есеите. За него се говори в Третата книга на царете, 14 глава, а също и в 11 глава 29 стих от същата книга, където е казано: „И в онова време, когато Иеровоам излезе из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия, силонецът, облечен в нова дреха. И двамата бяха сами в полето. И хвана Ахия новата дреха, която носеше и раздра я на 12 парчета, и каза на Йеровоама: вземи за себе си десет части, защото така говори Господ Бог Израилев: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка и ще дам на тебе десет племена, а ще оставя на него само две племена, заради раба ми Давида и заради Ерусалим." Така че Ахия е бил пророк през царуването на Соломона. Според преданието той е говорил в Името Божие на Соломон при построяването на храма.
Илия е бил Велик Посветен и е разполагал с големи знания и Мъдрост. Владеел е природните стихии и закони и е можел да прави различни неща, които може да се нарекат чудеса. Той е можел ла спре да не вали дъжд, а също е можел да направи да вали. Можел е да сваля огън от небето, да умножава хляба и да възкресява мъртви.
Първото чудо, което Илия е направил, е било затварянето на небето да не вали дъжд три години. Това е описано в 17 глава от първи до седми стих. Второто чудо е умножаването на хляба и възкресението на умрялото дете, което се описва в същата глава от 7-ми до 16-ти и от 16-ти до 24-ти стихове. Ще приведа пасажи от тази глава:
 
1.„И Илия Тесавецът, който беше от галатските жители, рече Ахаву: Жив Господ, Бог Израилев, пред когото предстоя, няма да бъде през тази година роса и дъжд, освен чрез моето слово.
И биде Слово Господне към него и рече му: Иди оттук и обърни се към изток, и скрий се при потока Херит, който е срещу Йордан. И ще пиеш от потока и заповядах на враните да те хранят там. И отиде да направи според Словото Господне, защото отиде та седна при потока Херит, който е срещу Йордан. И донасяха му враните храна заран и вечер, и пиеше от потока. И след няколко дни изсъхна потокът, понеже не стана дъжд по земята."
 
2. „И биде Слово Господне към него и рече: Стани та иди в Сарепта сидонска, и седи там. Ето, заповядах там на една вдовица жена да те храни. И стана та отиде в Сарепт. И като отиде при портата на града, ето там една вдовица жена, която събираше дърва. И викна към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода със съда да пия. И като отиде да донесе, викна след нея и рече: донеси ми моля уломък хляб в ръката си. А тя рече: Жив Господ Бог твой, нямам нито една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко елей в кърчага. И ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го направя за мене и за сина ми, та да го изядем и да умрем. А Илия й рече: Не бой се. иди и направи, както рече, но от него направи първо на мен една малка питка, та ми я донеси, и после направи за себе си и за сина си, защото така говори Господ Бог Израилев: делвата с брашното не ще да се изпразни, нито кърчага с елея ще оскудее до деня, в който Господ ще даде дъжд по лицето па земята. И тя отиде и направи според Илиевото Слово. И ядеше тя и той, и домът й много дни: делвата с брашното не се изпразни, нито кърчакът с елея оскудя, според Словото Господне, което говори чрез Илия."
 
3. По-нататък в същата глава се описва как се е разболяло детето на жената и умира. Илия го взема при себе си в горницата и като прави известни операции, извиква към Господа: „Господи, Боже мой, нека се върне душата на това дете в него." И послуша Господ Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и оживя. И взе Илия детето, та го сне от горницата в къщата и даде го на майка му. И рече Илия: Виж, жив е син ти. И рече жената на Илия: Сега познавам от това, че си Божи човек и Словото Господне в устата ти е Истина."
4.Четвъртото чудо, което направи Илия, е чудото на планината Кармил. Това е описано в 18-та глава от третата книга на царете. Там се описва как Господ казва на Илия да се яви на цар Ахав. В 17-ти стих се казва: „И като видя Ахав Илия, му рече: Ти ли си, който смущаваш Израиля? А той му рече: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом, защото вие оставихте заповедите Господни и отидохте след валаамите. Сега, прочее, проводи и събери при мен всичкия Израил на планината Кармил и пророците ваалови, 450 на брой, и 400- те пророци на Ашера, които ядат на израилевата трапеза. И проводи Ахав до всички израилеви синове, събра пророците на планината Кармил. Дойде Илия при всичките люде и рече: Докога ще ходите между две мъдрувания! Йехова, ако е Бог, следвайте Го. Ако Ваал е Бог. следвайте него. А людете не му отговориха ни реч.
Тогаз рече Илия на людете: Аз сам останах пророк Господен. Вааловите пророци са 450 мъже. Нека ни дадат два юнца и нека изберат единия за тях си, и нека го раздробят, и нека го турят на дървата и огън да не турят. И аз ще приготвя другия юнец. и ще го туря на дървата и огън няма да туря. И призовете името на Бога си. и аз ще призова името на Господа. И онзи Бог. който отговори чрез огъня, той нека е Бог. И отговориха вс ичките люде. та рекоха: добро е това слово.
И рече Илия на вааловите пророци: Изберете един юнец, та го пригответе вие първо, защото сте много. И призовете името на Бога си, огън обаче да не туряте. И взеха юнеца, който им се даде, та го приготвиха и призоваваха името на Ваала от сутринта та дори до пладне и викаха: Послушай нас, Ваале! Но нямаше глас, нямаше слушание. И скачаха около олтаря, който бяха съзидали. А около пладне Илия им се присмиваше и казваше: Викайте с голям глас, защото Бог е, или се разговаря, или има нещо работа, или е на път, или може да спи и ще се събуди. И викаха с голям глас, и режеха се според обичая си с ножове и с копия, доде се изле кръвта на тях. И като премина пладне и те пророчествуваха, дори до часа на приношението, но не беше глас, не бе слушание, не бе внимание.
Тогава рече Илия на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И поправи олтаря господен, който беше съборен. И взе Илия 12 камъни, според числото на племената на Яков, към когото беше слово Господне и рече: Израил ще бъде името Ти. И съзида с камъните олтар в името на Господа. И направи бразда около олтаря, която вмешаваше две стаи семе. И нареди дърветата, и насече юнеца на късове, та го тури на дървата. И рече: Напълнете с вода четири водоноси, та излейте на всесъжението и дървата, и рече: Повторете, и повториха. И рече: Потретете - и потретиха. И обикаляше водата около олтаря. Още и браздата се напълни с вода. И в часа на приношени- ето приближи се Илия, пророкът, и рече: Господи, Боже Авраамов, и Яковов и Израилев, нека бъде известно днес, че ти си Бог на Израиля, и аз твой раб и че според Твоето Слово направих всичките тези дела. Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тези люде, че Ти, Господи, си Бог и Ти си обърнал сърцата им назад. Тогаз падна огън от Господа, га пояде всесъжението и дървата, и камъните, и пръстта, и облиза водата, която беше в браздата.
И като видяха това всичките люде, паднаха на лицето и рекоха: Йеова! Той е Бог! Йеова! Той е Бог! И рече им Илия: Хванете вааловите пророци, никой от тях да не избяга. И хванаха ги. И низведе ги Илия при потока Кисон и изкла ги там.
И рече Илия на Ахава: Възлез, яж и пий, защото иде глас на много дъжд. И възлезе Ахав да яде и пие. А Илия възлезе на връх Кармил и наведе се на земята, та тури лицето си между колената и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към небето. И възлезе, та погледна, и рече: Няма нищо. А той рече: Иди пак, до седем пъти. И седмият път рече: Ето, малък облак колкото човешка длан възлязва от морето. И рече: Възлез, кажи Ахаву: Впрегни колесницата си, та слез, за да те хване дъждът. И между това. небето се помрачи от облаци и вятър и стана голям дъжд. И качи се Ахав в колесницата, та отиде в Израел. И ръката Господня биде върху Илия, и стегна чрес- лата си, та тичаше пред Ахава дори до входа на Израел."
Заваляването на дъжда е петото чудо на Илия.
Понеже жената на Ахав, Изабела, като научава за избиването на вааловите пророци от Илия, се заканва, че ще го убие, затова той избягва в пустинята. Там той пожелал да умре и легнал под едно дърво и заспал. И ето, ангел се допре до него и му рече: Стани и яж. И той погледна и вижда при главата си потребник с ядене и кърчаг с вода. И яде и пи, и пак легна. И върна се ангел Господен пак, та се допре до него и рече: Стани и яж, защото ти е много пътят. И стана, и яде и пи. И като се укрепи, пътува 40 дни и 40 нощи, докато стигна планината Хорив, Божията планина. Там се заселва в една пещера. Тук биде Слово Господне към него и рече: Що правиш тук, Илия?
И тук след бурята, вятъра и огъня чува тихия глас на Бога и разбира, че само по този път ще се оправи света, а не с бури и кланета. След това Бог му казва да се върне към Дамаск и да помаже Азаил за цар на Сирия, Иуйя да помаже за цар на Израил, а Елисей, Сафатовия син да помаже за пророк вместо себе си. Тогава му казва Бог, че има в Израел още 7 хиляди, които не са се поклонили на Ваала.
Като тръгнал оттам, намира Елисей, че оре на нивата с 12 чифта волове и мина Илия покрай него, и хвърли върху него кожуха си. И той остави воловете и се завтече след Илия и слугуваше му. След това Господ му казва да отиде при Ахава, който е в лозето на Навутея, когото уби и да му каже, че и той ще бъде така убит и кучетата ще лижат кръвта му. Но Ахав се стреснал от това, смирил се от думите на Илия и затова Бог не прокара това нещо върху него, а го остави за неговите наследници.
След смъртта на Ахав се възцарява неговият син Охозия. Той се разболява и праща хора при вааловите пророци да питат дали ще оздравее. „Но ангел Господен рече на Илия Тесиеца: Стани, възлез да посрещнеш вестителите на сама- рийския цар и речи им: Няма ли Бог в Израил, та отивате да питате Ваала? Сега, прочее, така говори Господ: Няма да слезеш от одъра, на който си възлязъл, но непременно ще умреш. И отиде си Илия." И върнали се пратениците на царя и казали, че ги срещнал човек, който им казал да не ходят при Ваала и че царят ще умре. Тогава той ги попитал: Какъв беше този човек? И те му казали: „Човек космат и препасан около чреслата си с кожен пояс. И рече царят: Илия е това."
„И тогава проводи царят при него петдесетоначалника с 50-те му. И възлезе при него и ето, той седеше на върха на планината. И рече му: Человече Божи, царят рече, слез. И отговори Илия и рече на патдесятника: Ако аз съм човек Божи, нека слезе огън от небето и нека изяде тебе с 50-те ти. И слезе огън от небето и изяде него и 50-те му. И прати пак царят при него друг петдесетоначалник с 50-те му. И отговори той и рече: Така говори царят, скоро слез, человече Божи. И отговори Илия та му рече: Ако аз съм человек Божи, нека слезе огън от небето и нека пояде тебе и 50-те ти. И слезе огън от небето, та пояде него и 50-те му. И пак изпрати царят трети петдесетоначалник с 50-те му. И третият петдесетоначалник дойде, та коленичи пред Илия и молеше го и рече му: Человече Божи, нека бъде, моля се, многоценен пред очите ти животът ми и животът на тези 50 твои раби. Ето слезе огън от небето и изяде първите двама петдесетоначалници с 50-те им. Нека бъде, прочее, многоценен животът ми през очите ти. И рече ангел Господен на Илия: Слез с него. Да се не убоиш от царя. И стана, та слезе с него при царя. И рече му: Така говори Господ, понеже си пратил вестители да питат Ваала, като че няма Бог в Израиля, за да искаш Словото Му. Затова няма да слезеш от одъра, на който си възлязъл, но непременно ще умреш. И умря според Словото Господне, както говори Илия."
Сега ще предам цялата втора глава на Четвъртата книга на царете, в която се говори за заминаването на Илия и за началото на Елисеевата дейност.
„И като щеше Господ да възведе Илия на небето с вихрушка, отиде Илия с Елисей от Галгал. И рече Илия Елисею: Седи тук, моля, защото Господ ме проводи до Бетил. И рече Елисей: Жив Господ и жива душата ти, няма да те остави. И слязоха във Ветил. И излязоха синовете на пророците, които бяха във Ветил при Елисея, та му рекоха: Знаеш ли, че Господ днес взема господаря ти от върху главата ти? И рече: И аз зная това, мълчете. И рече му Илия: Елисее, седи тук, моля, защото Господ ме проводи в Йерихон. А той рече: Жив Господ, жива душата ти, няма да те оставя. И отидоха двамата. И отидоха 50 мъже от синовете на пророците, та застанаха насреща отдалеч. А те двамата застанаха при Йордан. И взе Илия кожуха си, та го сгъна и удари водата. И раздели се оттук и оттам, и преминаха двамата през сухо.
И като преминаха, рече Илия Елисею: Искай що да ти направя, преди да се въззема от тебе. И рече Елисей: Двойна част от духа ти да бъде, моля, в мене. А той рече: Мъчно нещо поиска ти. Но ако ме видиш, когато се вземам от тебе, ще ти бъде така, ако ли не, не ще бъде.
И като ходиха та още и говореха, ето огнена колесница и огнени коне, и раздвоиха ги един от друг. И възлезе Илия с вихрушка на небето. А Елисей гледаше и викаше: Отче мой, Отче мой, колесница Израилева, конница Негова. И не го видя вече. И хвана дрехите си и ги разкъса на два къса.
И като дигна Илиевия кожух, който падна от него, върна се и застана на брега на Йордан. И взе Илиевия кожух, който падна от него, та удари водата и рече: Де е Господ Бог Илиев? И като удари и той водата, раздели се оттук и оттук. И премина Елисей.
И като видяха синовете на пророците, които бяха в Йерихон отсреща, рекоха: Илиевият дух почива на Елисея. И дойдоха да го посрещнат и му се поклониха до земи. И рекоха му: Ето сега има 50 силни мъже с рабите ти, нека отидат, молим, да потърсят господаря ти, да не го е дигнал Духът Господен и го е хвърлил в някоя гора или някой дол. И рече: Не изпращайте. Но като го принудиха толкоз щото се посрами, рече: Изпратете. Изпратиха, прочее, 50 мъже, та търсиха три дни, но не го намериха. И когато се върнаха при него, защото той остана в Йерихон, рече им: Не рекох ли ви, не отивайте?
И рекоха градските мъже Елисею: Ето сега положението на града е добро, както господарят ни вижда, но водите са лоши и земята е безплодна. Рече: Донесете ми ново блюдо и турете сол в него. Донесоха му. Излезе при източниците на водата, та хвърли солта там и рече: Така говори Господ: Изцелих тази вода, не ще да бъде вече от тях смърт или безплодие. И изцелиха се водите дори до този ден според Елисеевото Слово, което говори.
И възлезе оттам във Ветил. И като възлизаше по пътя, из- лезоха от града малки деца, та му се присмиваха и казваха му: Възлизай, плешивий! Възлизай, плешивий! А той се обърна назад и като ги видя, прокле ги в името на Господа. И излязоха из дъбравата две мечки, та разкъсаха от тях 42 деца. И отиде оттам на планината Кармил и оттам се върна в Самария."
От изложените дела на Илия се вижда, че той е един Велик Посветен, един Велик Маг. на когото природата е разкрила своите тайни и който е във връзка с Духа Господен, с Духа на Слънцето, които го ръководи и в чието име той всичко върши. Законът в окултната наука е, че зад всеки Посветен стоят същества от ангелската йерархия, които го ръководят и му помагат. Това ръководство е според степента на тяхното Посвещение. Илия беше под прякото ръководство на Божествения Дух, затова беше силен и мощен и можеше да направи всички тези чудеса.
Кожухът, с който той удари водата на Йордан, който го остави на Елисей, това е неговото етерно тяло, което той предаде на Елисей, а с него заедно му предаде и своето знание и своята сила, които са скрити в това тяло. В случая това тяло не се разрушава, както при обикновените хора, а е безсмъртно. И с приемането на това тяло той получава двоен дял от Духа на Илия, т.е. от силата и знанието на Илия.
Това, което изнесох за Илия са само жалоните, които показват посоката, в която трябва да търсим разгадката на Илиевата тайна.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...