Jump to content

Recommended Posts

Цар Давид

Пророк, Посветен и поет

Думата Давид означава възлюблен. Той е най-малкият син Иесеев, от юдиното племе. Роден е във Витлеем в 1085- та година преди Христа. Животът му се описва в Първата книга на царете, от 16-та до 32-ра глава и във Втора книга на царете. Той е бил помазаник Божий, избран от Бога да царува над Израиля, помазан от Самуил дълго време преди въз- шествието на престола. Най-напред той бил избран за цар на юдиното племе и след 7 години го избрали за цар на целия Израил. Тъй той станал родоначалник на един царски род, който царувал до падането на Ерусалим под Вавилон.
Характерът на Давид е забележителен с верността му към Бога и на високите цели, за които е бил предопределен. Той пренесъл ковчега Господен в Ерусалим с голяма тържественост и определил подробностите на богослужението. Много е спомогнал за благоденствието на народа. Той не само е утвърдил еврейското царство, но и го разширил до обещаното на Мойсей.
Той имал много жени и много деца. Взел жената на Урия и от нея се ражда Соломон. Но съзнава погрешката си и се разкайва. Царувал е 40 години и умира на 77 годишна възраст.
В духовно отношение се отличавал с великодушие и щедрост, безкористност, деятелност, постоянство, непреодолима и беззаветна вяра в Бога. Отличавал се е също с искреност и ревностна служба на Бога.
Давид е избраник Божи, защото още при Саул Бог праща в дома на давидовия баща, който е родом от Витлеем, от рода Есеев. Давид е най-малкият син Иесеев и е пасъл овцете по това време. В 16-та глава, в първа книга на царете, в 12-ти и 13-ти стих се казва: „И той беше рус, доброок и красив наглед. И рече Господ: Стани, та го помажи, защото е той. Тогаз взе Самуил рога с елей, та го помаза пред братята му. И дойде Духът Господен на Давид от онзи ден и после. И Духът Господен се оттегли от Саула и дух лукав от Господа го смущаваше."
В тези няколко реда е казано много. Аз ще се спра малко само на няколко места. Първо ще се спра на думата Иесея. родът на Давид. Когато говорех за Кабала казах, че за прикриването на Истината са размествали буквите и думите от края, началото или средата. Тук буквата И е взета от края па думата „есеи" и е сложена в началото, за да прикрие истинското произхождение на Давид, че произхожда от средата на есеите. Второто нещо, което е забележително е, че Бог е, Който избира и помазва царете в древността, Той е, Който поставя и сваля царете. И третото нещо е Посвещението на Давид от Самуил. Помазването с елей е специален метод на Посвещение. Защото се казва: „И след това дойде Духът Господен на Давида от онзи ден и после." Посвещението е акт на свързване на човека с Бога. При Посвещението се прави връзка между обикновеното аз на човека и неговото висше Аз, в което живее Бог или Духът Божи. И като се казва, че Духът Божи дошъл на него, подразбира се, че е Посветен. Значи, той става цар Посветен, каквито са били много от царете на древността и са разполагали с голяма духовна власт и сила. Те са били във връзка с духовния свят, от където идвала тяхната сила, ръководство и подкрепа. Посочва се също, че той бил музикант, свирел на китара и пеел. Също бил поет и отличен воин - смел, решителен, благороден.
След Посвещението, както и преди Посвещението, всеки Посветен се подлагал на ред изпити, давали му се ред задачи, за да се види как е усвоил силите и знанията, които му са предадени при Посвещението. И Учителят казва, че след всяка лекция, която ни държи, ни се създават ред задачи, за да се види как сме усвоили даденото в лекцията. Това е същият закон. И затова Давид след Посвещението, което получил, му се задават ред изпитания, с които той трябва да се справи.
Първият изпит е борбата с Голиат. Когато излязъл срещу Голиат, той му казва: „Ти идваш против мен с меч и копие, и сулица, а аз идвам против тебе с Името на Господа Бога Саваота, Бога Израилев. В този ден ще те предаде Господ в ръката ми и ще те поразя, ще отнема от тебе главата ти и ще предам труповете на филистимския стан ден на небесните птици и земните зверове, за да познаят всички на земята, че има Бог в Израиля."
От тези няколко реда се вижда, че в лицето на Давид, макар и още юноша, имаме едни Посветен, който разполага с власт и сила, и който върши всичко в Името Божие; има непоколебима вяра, защото знае.
На второ място иде враждата на Саул, който няколко пъти иска да го убие, но Бог винаги го спасява. Въпреки враждата на Саул, той винаги се е отнасял благородно с него и въпреки, че е имал възможност да го убие, не го е направил.
Третото нещо е, че един път като бяга от Саул, отива при свещеника Архимелех и взема от светените хлябове на предложението Господне. След това в бягането си от Саул на няколко пъти води войни с филистимците и други народи. Като ги победил, той избавил жителите на града Кейла от тях. След това, при едно гонение на Саул се скрил в една пещера, където идва и Саул. Той отрязва едно парче от дрехата му, без да го убие и после отдалеч му казва, че Бог го е предал в ръката му, но той го пощадил. После идва изпита с овчаря на планината Кармил, който отказал да му даде каквото иска и той щял да го убие, но жената на овчаря била умна и занесла подаръци на Давид, а после като умрял мъжа й, тя се оженила за Давид. След това пак Саул го гони с войска и той през нощта се приближава до спящия Саул, взема му копието и кърчага с вода, и после отдалеч му ги показва, че е могъл да го убие, но не е искал. Тогава Саул му казва: „Ти си благословен, чедо мое, Давиде. Ти непременно ще извършиш велики дела. И наистина ще преуспееш." По-нататък се описва как Давид избягва при филистимците и че те обявяват война на Израил. Той искал да отиде да се бие в стана на филистимците срещу Израил, но филистимските пълководци се противили на това и той се върнал с хората си назад. Но докато бил с хората си на фронта, амалчаните: нападнали града, в който той живеел, ограбили го и откарали със себе си жените и децата. Той пита Господа, да отиде ли да ги гони и ще ги стигне ли? Господ му казва да ги гони и че ще ги стигне. Той ги стига, разбива ги, освобождава жените и децата си и взема обратно имота. В тази война с филистимците Саул бива убит и Господ казва на Давид да възлезе в Хеврон. Там го помазали за цар на юди- ния дом, а един от останалите живи синове на Саул станал цар на останалите племена. Дълго време враждували двете царства, но Давид постепенно се засилвал, а сауловия дом отслабвал. В Хеврон му се родили шест синове от шест жени. Първородният му е Амнон, а Авесалом е третият. След 7 години и 6 месеца двете царства се обединяват и Давид става цар на целия Израил; отива в Ерусалим, където царува още 33 години над Израил. След това си взема още жени и му се родили още 11 деца, между които Натан и Соломон, по чиято линия идва Исус от Назарет.
Давид искал да съгради дом на Господа, но Господ му казва чрез пророк Натан, че той няма да съгради дом на Господа, но неговият син, който ще го наследи, ще направи това. И Господ ще го благослови и утвърди във веки. След това взе жената на Урия-хетееца с измама, за което пророк Натан го изобличава; той съзнава грешката си и се разкайва. От нея му се ражда Соломон. Това беше един изпит за него, но той не го издържа и затова му дойдоха много неприятности. И Господ му каза: „Ето, заради това ти престъпление ще подигна против тебе злини от дома ти, и ще взема жените ти пред очите ти, и ще ги дам на ближния. Защото ти направи тайно, но аз ще направя това нещо пред всичкия Израил и пред Слънцето."
След това иде враждата с Авесалом, който взема властта и Давид избягва от Ерусалим. Дълго време има война между тях, в която война Авесалом пада убит, за което Давид много скърбял. Когато той е вече доста стар и отпаднал, един друг от синовете му се провъзгласява за цар. Но пророк Натан съобщава на Давид това и той казва, под влияние на Витсаве, да помажат Солон за цар вместо него. И преди смъртта си той му дава следния съвет: „Аз отивам в пътя на всичката зима, а ти се крепи и бъди мъж. И пази поръченията на Господа Бога своего и ходи в пътищата Му, и пази повеленията Му и заповедите Му, и съдбите Му, и свидетелствата, както е писано в Мойсеевня закон, за да благоденстваш във всичко, което правиш и всякъде, дето и да се обърнеш, за да утвърди Господ словото Си, което говори за мене и рече: Ако внимават синовете ти в пътя си, да ходят пред мене с Истина, с всичкото си сърце и с всичката си душа, непременно няма да оскудее от тебе мъж върху престола Израилев."
В живота на Давид има много качества на обикновен човек, но има и качества на Мъдрец, пророк и Посветен. Той е бил във връзка с Бога, за което се споменава още от Посвещението му от Самуил, където се казва, че Дух Господен дошъл на него и останал с него. И при всички случаи, когато е държал връзка с Бога, той е действал справедливо и мъдро. Но когато висшето му съзнание се оттегляло за известно време, той е правил известни погрешки, които заплащал с големи страдания.
Посветените са на степени и за тях са допустими известни грешки, защото и те имат задачи, които трябва да разрешават. Една от последните задачи, които има да разреши един Посветен, е въпросът за пола. Затова виждаме, че и Давид, който е Посветен в известна степен на Посвещение, не е разрешил този въпрос и има много жени. Това негово многоженство има и друго значение, а именно да подобри расата и народа, и затова виждаме, че от неговия род се ражда Исус от Назарет, чрез който се проявява Христос. Така че, не трябва да ни смущават погрешките на един Посветен, защото те не са съвършени в пълния смисъл на думата, което се постига, когато дойде последното Посвещение. До това време всеки Посветен може да прави една или друга погрешки, които изкупва със страдание.
От астрологично гледище той се намира под влиянието на Слънцето, Юпитер, Марс и Венера. При такава една астрологична комбинация естествено, че са възможни грешките, които намираме в неговия живот. Но това не отнема от него ореола му на Посветен и Мъдрец. Той дълбоко е познавал и окултната наука, което показва, че е бил от школата на есеите. Тази наука той е изложил в своите псалми в поетична форма. Имал е връзка с много възвишени духове, които са му предали космичната Мъдрост, която той изложил в псалмите. За псалмите му Учителят казва, че те са му дадени от различните чинове от ангелската йерархия, с която той е бил свързан. И всеки псалом, или по-право всеки стих представя определена магическа формула. И един кабалист, на име Ленан, е правил опит да подбере някои от тези стихове като магически формули, които се употребяват за постигане на различни цели. Аз ги изнесох, когато говорих за Кабала.
Сега ще направя един бегъл преглед на псалмите, като ще се стремя да изтъкна и изнеса най-характерното, което го отличава като Посветен и Мъдрец. Щайнер го нарича еврейския Хермес и го определя като носител на слънчевото учение и течение.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...