67. ОБЪРНАТАТА КОЛА

[Dela]

67. ОБЪРНАТАТА КОЛА

ВК: Сега искам да те питам. Ти си роден в село Водица, Поповско. Твоят род по линията на баща ти откъде идва? ПГ: От село Госталци, Търновски окръг. Когато стават въстанията, в Дряновския манастир се заграждат околните хора. Обаче оня, който снабдявал с барут другите, от цигарата му паднала угарката, в която имало искра, барутът се възпламенил, манастирът се разбил и турците влезли. И тогава моите прародители, по-точно - дядо Пеню, на когото и аз нося името, заедно с неговия брат Станко, който е в Разградско, се изселили. Правителството им дало право кой, където иска, там да се засели. Нашето правителство това след Освобождението.

Прадядо Пеню ражда дядо Боби. Аз се казвам Пеню Ганев Бобев. Дядо Боби ражда четирима синове: моя баща Ганю, чичо ми Ради, чичо ми Колю, чичо ми Пеню. И баща ми решава да стане пособчанин (жител на село Посабина), да отиде при братята си. Отива вечерта и говори за една къща. Обаче не дава капаро и през нощта дохожда друг, който дава по-голямо капаро, повече пари на оногози и той признава него. Така ние останахме в старото село - Водица. Посабина е турско село и е богато. Да, особено в скотовъдството, кози отглеждаха. Чичо Колю имаше 80 кози, от които вечерно време ги музеха, та аз се зачудих. А пък децата им там, в двора - дворът е толкоз голям, на чичо Колю синовете, че се събираха 18 деца, а пък стрина Колювица не може на маса да ги събере - малък е трапезникът, че на едно дълго платно ги нареди. ВК: Не може да ги събере, децата. ПГ: И аз понеже бях малък и се чудя, като се връщат от жътва, как така децата познават майките си, защото 18 деца, ха-ха-ха! И всички се разделят и отиват веднага на четири снахи. И аз се чудя.

ВК: Така, Това е баща то, нали се казвал Ганю. А майка ти, откъде е майка ти? ПГ: Майка ми пак, и тя е от Водица, от Арабаджиеви, Арабаджи Петю. А пък на Арабаджи Петю синът му е мой вуйчо, на мама брат. Той отиде в Америка и напечели много пари и си купи два коня големи, ей, едри, яки. Тръгва веднъж да отиде в Попово, като си казва: „Да не отивам празен само." А пък много дърва имахме. Нарязал един кубик дърва и ги натоварил на каруцата. Седнали с вуйна. Обаче, като дохождат тука, на Ковачевския баир, където се наклонява шосето надолу, конете вземат преднина. Той не може да ги озапти, защото това са големи коне, много яки, много добре охранени, и дървата се свличат и удрят конете в краката. Конете се подплашват, започват да бягат вече галоп. Вуйчо пада с дървата, те го намъкват в краката на конете, а пък винтовете долу на оста на колата закачат вуйчо за гърдите и едното колело пада в близкия коловоз на шосето, а другото е високо и колата се обръща и вуйчо пада. Обаче му се обелила косата съвсем и пада тука нанадолу и главата му остава гола.

Ние с мама в това време отивахме да влачим вълна в Ковачевец, понеже в нашето село няма дарак. Като срещнахме вуйна, гледаме - карат вуйчо обратно, връщат го в село. Мама почна да плаче зарад брата си. Беше много добър вуйчо. ВК: Така. Значи майка ти е от Арабаджиевите и ти се раждаш във Водица.