Jump to content

72. ПЪРВАТА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

72. ПЪРВАТА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

ВК: И по-нататък, кога ти дадоха беседи от Учителя? По-нататък какво стана? ПГ: И като прочетох „Древната мъдрост", на корицата пишеше: теософски книги, преведени на български, всичките колко са. И аз си ги написах на един лист.

Скоро ни произведоха фелдшери. И аз казах на тези братя: „Ще отида в София." А те ми казаха: „Ще отидеш при Учителя. Учителят се намира на ул. „Опълченска" 66." Сега, аз нито „Опълченска" зная, нищо не зная. Вече съм фелдшер, с две нашивки. И отивам и търся книжарницата на нашия брат Голов, защото само Голов имал теософски книги. Отидох, но тази зима той бил умрял. Дъщеря му - абитуриентка, осми клас завършила и тя, с черни дрехи, гледам, заместя баща си. Тя продава вече в книжарницата. Влязох и рекох: „Дай ми тези книги!" - „Отде си взел този лист?" - пита момичето. „Аз познавам, рекох, Боян Боев и Георги Куртев." И тя каза: „Аз ги познавам." Пък те били наши братя. Пък то един часа стана следобед и тя трябва да затвори книжарницата вече и излязохме двамата и аз рекох: „Слушай, аз тебе те моля да ми кажеш как ще намеря тука улицата, къде, как ще намеря г-н Дънов." Пък тя ми каза: „Сега оттук като тръгнеш, все на запад ще вървиш и гледай всякога коя улица навлизаш и ще намериш най-после една улица, която се казва „Опълченска", Ще тръгнеш на север и ще дойдеш най-после до един номер, 66. Има копче там, ще натиснеш копчето и ще излезе един човек - хазяинът. У тях живее г-н Дънов."

Така и направих. Питах, минавах, гледах улиците, гледах, гледах, гледах и току намерих „Опълченска", намерих 66. Като натиснах копчето, излезе един човек, който каза: „Откъде идеш?" Той бил страдал от бронхит и не говори както трябва. „Ида от Скопие." - „Кой те прати тука?" Рекох: „Боян Боеви Георги Куртев." Той ги познава, де, наши братя. ВК: А той кой беше? ПГ: Той е Гумнеров, който е хазяинът на Учителя, а пък е на Касационния съд секретар. Значи, високоинтелигентен и културен. ВК: Ама така говореше, дрезгава ПГ: Той е болен, понеже го болят гърдите и затуй не говори нормално. Вика: „Откъде идеш? За какво ти е?" и т. н.

И аз влязох вътре и той влезе при Учителя и Му каза. Има столове вънка, там, под прозореца в градината, наредени столове, Учителят бил говорил беседа от отвътре, а пък хората от отвънка слушат. И седнах на един стол и той отиде и каза на Учителя, че „един войник от Скопие Те търси". И аз дойдох и те ми бяха казали: „Ще Му целунеш ръка." Брат Боев и Георги Куртев така ме бяха съветвали и аз направих същото. Той ме запита: „Кой ти даде адреса?" Аз Му казах: „Братята Боян Боев и Георги Куртев." Хубаво, обаче си погледнах часовника, защото трябва да пътувам с варненския влак и трябва да сляза на Попово. И Учителят каза: „Постой малко." И отиде в Горницата и ми носи Първа серия „Сила и живот". „По малко, каза, ще четеш, а по много ще мислиш върху прочетеното." И аз казах: „Ще пътувам с варненския влак." -„Добре", каза Учителят. Излезе вънка и ми показа: „Оттук, каза, ще вървиш. Тя, гарата, е близко. Ще отидеш."

Това ми беше срещата с Учителя за пръв път. Значи, у тях, на ул. „Опълченска", на 66.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...