Jump to content

Recommended Posts

5. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

В 13 глава е описана Тайната Вечеря и свързаното с нея. Тя почва с думите: "А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, и като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби". Следва измиването нозете на учениците и Петър се противи, не иска Исус да омие нозете му, на което Исус му казва: "Ако не те омия, нямаш дял с Мене". Тогава Симон Петър Му казва: "Не само нозете ми, но и ръцете и главата ми. Исус му казва: Който се е окъпал, няма нужда да омие друго, освен нозете си, но е целият чист; и вие сте чисти, но не всички".
Думите: "Ако не те омия, нямаш дял в Мене" и "Който се е окъпал, няма нужда да омие друго, освен нозете си, но цял е чист; и вие сте чисти" показва, че не става въпрос за едно обикновено омиване, само за един пример на служене, но тук е скрита по-дълбока идея. Това омиване има отношение към пречистването на астралното тяло, което се пречиства отгоре надолу. И най-долната част на астралното тяло е в областта на краката. С измиването на краката от Исус е показано, че цялото астрално тяло на учениците е пречистено. Затова Той казва, че който е окъпан, т.е който е пречистен, няма нужда от друго къпане, освен от омиване на краката, т.е от пречистване на долната част на астралното тяло. Това показва, че учениците са били преминали първата част на школата, където се извършва пречистване на астралното тяло. Те са, така да се каже, организирали своето астрално тяло, образували са в него духовните органи и със измиването на нозете им от Исус става отпечатването на тези органи на астралното върху етерното тяло и те могат да влязат в съзнателна връзка с духовния свят. Те няма да минат по пътя на древното Посвещение, а минават едно ново Посвещение. Омиването на нозете им е началото на едно такова Посвещение.
В тази глава по-нататък се загатват за много Тайни, но ще посоча само няколко мисли, с които всеки сам може да размишлява и да открие Тайните, скрити в нея. След омиването на нозете им, Исус им казва: "Знаете ли какво ви сторих? Вие ме наричате Учител и Господ и добре казвате, защото съм такъв. И тъй, ако Аз, Господ и Учител ви омих нозете, то и вие сте длъжни един другиму да си миете нозете. Защото ви дадох пример да правите, както Аз направих на вас".
След това говори вече, че един от 12
-те
ще го предаде. Той казва: "Отсега ви казвам това нещо, преди да е станало, та когато стане, да повярвате, че Аз съм това, което рекох. И казва още: "Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема. И който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил. И като рече това, Исус се развълнува в Духа Си и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще ме предаде".
В 23 стих е казано: "А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно и затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи ни за кого говори. А той, като се обърна така на гърдите на Исуса, каза Му: Господи, кой е? А Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй като натопи залъка, взе и го даде на Юда Симонова Искариотски. И тогаз, подир залъка, Сатана влезе в него. И така Исус му казва: Каквото вършиш, върши го по-скоро... И тъй, като взе залъка, излезе, а беше нощ".
"А когато излезе, Исус каза: Сега се прослави Човешкият Син и Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си и скоро ще Го прослави. Чада Мои, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и на вас казвам сега, където отивам, вие не можете да дойдете".
Във всеки образ, във всяка сцена, във всяка дума тук са скрити дълбоки Тайни, върху които сега не може да се спирам. Ще кажа само, че тук се дава ключа за разбирането на Голготската Мистерия, която не е само едно историческо събитие, но е и едно космично и мистично събитие. Същото се отнася и до Тайната Вечеря, която не е само една обикновена вечеря. В нея са скрити много Тайни.
В заключителната част на главата Исус казва: "Нова заповед ви давам, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си". Това няма нужда от коментарии и обяснения. На края на главата Исус отговаря на въпроса на Петър, който казва, че ще даде живота си за Него. Исус му казва: "Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял, преди да си се отрекъл от Мене три пъти".
След това в 14 глава Исус загатва за велики космични и мистични Тайни. Той свързва двата космоса - микрокосмоса и макрокосмоса. И Той казва: "В дома на Отца Моего има много жилища". Домът на Отец е великият свят, безграничният космос, а хората са малкият космос, за които има жилища в дома на Отец. А Христос свързва тези два свята, два космоса. По-нататък Исус казва по повод на запитването на учениците за Пътя: "Аз съм Пътят, Истината и Животът и никой не отива при Отца, освен чрез Мене". Малкият космос - човекът - може да проникне в Тайните на великия космос само чрез Христа, когато Той се роди в човека като висше Аз. По-нататък казва: "Аз съм в Отца и Отец е в Мене". Тук е загатнато за една от най- великите Мистерии на Битието, отношението на Сина към Отца. "Аз съм в Отца" е едно положение, а "Отец е в Мен" е друго положение.
Забележителни са също и думите: "Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз и той ще ги върши. Защото Аз отивам при Отца". Тук Христос говори за живата вяра, защото всички съвременни християни вярват механически в Христа, но никой не може да върши това, което Христос е вършил. Това значи, че те нямат тази вяра, за която Той говори. В окултен смисъл вярата е духовният център на сърцето, който, когато се събуди, човек придобива тази вяра, за която Христос говори. И по-нататък казва: "И каквото и да попросите в Мое Име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина. Ако Ме любите, ще упазите Моите заповеди. И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъде с вас във века, Духът на Истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва във вас и във вас ще бъде". Значи, в учениците е събудено нещо, което светът не познава, но учениците Го познават - това е Духът на Истината, Който е един от членовете на висшата човешка природа. "Вие Го познавате, защото пребъдва във вас и във вас ще бъде" Със следващата мисъл Христос ясно показва, че Той е връзка между макрокосмоса и микрокосмоса: "В онзи ден ще познаете, че Аз съм в Отца Си и вие в Мене, и Аз във вас. Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби. А който Ме люби, ще бъде възлюбен от Отца Ми и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему". По-нататък допълва тази мисъл, като казва: "Ако Ме люби някой, ще опази учението Ми и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище в него"... "А Утешителят, Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм казал". Значи, Божественото, Което се събужда в ученика, То ще напомни на ученика всичко, каквото Учителят му е казал. Този вътрешен Дух е напомнял на учениците всичко, каквото им е казал Христос и те са го записали.
В началото на 15 глава Христос казва: "Аз съм Истинската Лоза и Отец Ми е Земеделецът. Аз съм Лозата, вие сте пръчките. Който пребъдва в Мене и Аз в него, той дава много плод, защото отделени от Мене не можете нищо да сторите". В тези няколко думи е изказана идеята за отношението между Сина, Отца и човешката душа. Христос е Лозата, а всички хора, всички същества, са пръчки на тази Лоза. Отец е, Който обработва тази Лоза. Това са велики Тайни, които са запечатани със седем печата и по- хубаво е да не се разпечатват. Тези печати се разпечатват при Посвещението на всеки един човек. Важното за нас е, че без Христа, без пробуждане на Божественото в нас, ние нищо не можем да постигнем.
По-нататък Христос говори за Любовта и че тя се състои в изпълнение на заповедите, на учението на Христа. В края на главата казва: "А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене. Но и вие свидетелствайте, защото сте били с Мене от началото". В този стих е отразена Тайната на висшата човешка и космична троичност. С този разговор, който Исус води с учениците преди Своята смърт, Той ги води към Посвещение, което се извършва с Неговата сила, която е силата на Бога.
В началото на 16 глава Исус казва: "Това ви казах, за да не се съблазните". И по-нататък нарежда, че неговите ученици ще бъдат гонени, преследвани, като мислят, че с това служба принасят Богу. "И това ще сторят, защото не познаха нито Отца, нито Мене. Аз сега отивам при Отца, Който Ме е пратил. И никой от вас не Ме пита къде отиваш... Обаче Аз ви казвам истината, че за вас е по-добре да отида Аз, защото ако не отида Аз, Утешителят няма да дойде на вас. Но ако отида, ще ви го изпратя. И Той като дойде, ще обвини света в грях, за правда и за съдба. За грях, защото не вярват в Мене. За правда, защото отивам при Отца и няма да Ме виждат. А за съдба, защото князът на този свят е осъден. Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде онзи, Духът на Истината, ще ви упъти на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори и ще ви извести за идните неща. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви известява. Всичко, що има Отец, е Мое, затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви извести".
В този последен пасаж, както и в целия разговор след Тайната Вечеря, Исус изяснява на учениците отношението на трите члена на висшата Божествена Троица в човека, която е означена с думите: Отец, Син и Дух Святи или Дух Утешител. Понеже тази Божествена природа постепенно се събужда в учениците, затова Той им говори за Тайните и отношенията, които съществуват между тези три части на Божествената природа на човека.
"И вие, прочее, сега сте на скърб. Но Аз пак ще ви видя и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да отнеме. И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име. Досега нищо не сте искали в Мое име. Искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна". След тези обяснения Исус казва: "Досега съм ви говорил с притчи. Настава час, когато няма да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца". Оттук ясно се разбира, че учението, което Христос е предавал, има две страни: екзотерична, външна, предавана в притчи и езотерична, вътрешна, предавана в ясно слово. Притчата е образното предаване, а словото е предаване с езика на мисълта. След това пак повтаря: "В онзи ден ще искате в Мое име". "В онзи ден" - това е денят на пробуждането на съзнанието. Накрая на главата, в 32 и 33 стих се казва: "Ето, настава час, даже дошъл е, да се разпръснете всеки при своите си и Мене да оставите сам. Обаче не съм сам, защото Отец е с Мене. Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скърб, но дерзайте, Аз победих света".
"Аз победих света" - за да победи някой, трябва да е във война. Значи, Христос е във война. С кого? Със света, а светът, това е Черната ложа, това е князът на този свят, за когото Христос казва, че е осъден вече. Значи, Христос е слязъл в царството на княза на този свят и го побеждава. Води се една борба в света на духовете, която на физическия свят завършва с разпъването на Христа на Голгота. И князът на този свят сега си мисли, че с това е победил своя враг. Но се излъгал. Защото, още преди разпъването Христос казва: "Аз победих света". Тази победа е извършена в духовния свят и тук, на земята, има своя завършек. Като минава през смъртта и я побеждава, с това Христос нанася последно поражение на княза на този свят. Затова Той казва: "Дерзайте, Аз победих света".
В 17 глава като че е дадена есенцията на цялото Евангелие на Йоана. В нея е вложена такава Мъдрост, че за да бъде поне една част разбрана, трябва да се напише цяла книга. Това е Мъдростта, която християнският езотеризъм разкрива на своите посветени. Това е така да се каже, молитвата на Христа към Вечното Начало. Тук също е изнесена идеята за отношението на Сина към Отца и за отношението на Отца и Сина към тези, които Синът е посветил в Тайните на Отца. Тук всяка дума е пълна със смисъл и значение, и няма място за тълкуване и коментарии, защото мисля, че всяко тълкуване и коментар, биха опетнили това, за което се говори. Изнесените тука истини са такива, които трябва да се преживеят, за да бъдат разбрани. А преживяването е процес на Посвещение. Тук се намират думите: "А това е Живот Вечен, да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога и Исуса Христа, Когото си изпратил". След това, като се моли на Отца да пази тези, на които е предал Словото, казва: "Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия. Те не са от света, както и Аз не съм от света. Освети ги чрез Твоята Истина". За този стих Учителят казва, че е един от най-дълбоките стихове в Евангелието на Йоана. И Той казва, да ги освети, значи да хвърли Светлина в техните умове, за да разбират правилно нещата.
Ще предам 24 стих без да го коментирам: "Отче, желая, гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тези, които си Ми дал, за да гледат Моята Слава, която си Ми дал. Защото си Ме възлюбил преди създаването на света. Отче праведни, светът не Те е познал, но Аз Те познах и тези познаха, че Ти си Ме пратил. И явих им Твоето Име, и ще явя, та Любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях и Аз в тях".
Цялата 17 глава е една молитва на Христа, с която Той се готви да напусне този свят, след като е изпълнил задачата и мисията, която Му е възложена от Отца, от Великото Начало.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...