Jump to content

85. ЗАВЪРЗАНИТЕ ДУХОВЕ И ЗАТВОРЕНИТЕ ДУХОВЕ


Recommended Posts

85. ЗАВЪРЗАНИТЕ ДУХОВЕ И ЗАТВОРЕНИТЕ ДУХОВЕ

ПГ: Веднъж, когато Братството посети Рила, цяла нощ валя дъжд. Но въпреки дъжда, Учителят каза: „Ще се качим на върха!" И се качихме на върха и като слизахме нанадолу, там, при езерото, което е четвъртото ли... както и да е, при езерото седнаха малко да си починат, така, братята са седнали, а пък няма платнище - ние не бяхме екипирани тогава. Ние сега сме въоръжени, колкото и дъжд да вали, пет пари не даваме. А пък тогава нямахме нищо. Дъждът валеше и всички бяхме мокри, а пък само бай Ради имаше платнище, донесено от войната, и го носеше. Той беше единственият, който носеше нещо, за да не го вали дъжд. Иван Кавалджиев свиреше на цигулка, ама толкова хубаво свиреше! Значи, представете си - отгоре вали дъжд, а той под платнището свири „Махар Бену Аба", обаче тъй дълбоко го свири, толкова хубаво!

Трябва да кажа, че Учителят беше добре екипиран, братята охраняваха Учителя, грижеха се за Него, доставяха Му всичко, от което имаше нужда. Вода Му донасяха, поливаха Му да се умие, закуска да Му поднесат, изобщо, услужваха на Учителя. И не са видели кога Учителят е излязъл от палатката Си. Кой знае, може да са отишли до своите си палатки нещо да свършат или пък по други свои нужди. И поглеждат - Учителят Го няма в палатката. Като Го няма, казали: „Ах, Учителят ходи всякога при чешмичката." Той се радваше много на чистата вода, на чешмичката. Отишли при чешмичката, обаче Учителят и там Го няма. Помислили да е до клозета, почакали, почакали, отишли, погледнали, няма Го и там; и дадоха тревога, че Учителят Го няма, да не ни е напуснал. И тогаз целият лагер се разтревожи много.

ВК: А защо помислиха, че ги е напуснал? Предния ден какво е имало? ПГ: Беседа имаше и беше казал, като се ядоса: „Аз ще ви напусна! Такива ученици не искам. Аз искам да ме слушат моите ученици! А вие си правите каквото му дошло човек на ума."

И по едно време, имаше просеки, аз бях направил просеки, сега, където е хижата, зад нея имаше гъсти клекове и бях направил просеки, така, и там сечех за вечерния огън, защото нашите братя и сестри, повечето бяха учители и през деня съчиняваха, някои пееха, други съчиняваха стихотворения, други разказваха нещо. А имаше други, които разправяха комедии. Имаше един, Генчо художника, който разсмиваше с разни комедии. ВК: Всички работеха духовно, а никой не искаше да сече дърва.

ПГ: И затуй аз веднъж, като се нахранихме, взех брадвата и отидох да сека дърва за вечерта и подир малко погледнах: ето, и Учителят взел една брадва, там, от кухнята, и Той дойде, хвърли Си горната дреха и започна и Той да сече. И каза: „Ние сега сечем тези клекове, в тях са затворени стари духове, отпреди милиони години още. Ние ги освобождаваме, тези духове." Значи, с изсичането на клековете ние не нанасяме поражение, а ги освобождаваме, тези духове, които са затворени в клековете. Те били отпреди милиони години, обаче били извършили престъпление и затова били вързани в клековете. А ние ги освобождаваме сега, като ги сечем и ги горим. Това го каза Учителят не само на мене, но на всички.

Когато търсеха Учителя, приятелите не Го намериха, а после Го намериха при мене. И веднага нададоха тревога: „Станете, Учителят сам сече дърва с Пеню!" Тогава надойдоха всички. Станаха от леглата си и като почнаха да носят! Тогава направиха фотографии и на Учителя как носи дърва. И така натрупахме за вечерта много дърва, а имаше и за цяла седмица насечени дърва, защото дойдоха всички да носят.

Нашите братя мислят, че някои от братята и сестрите са родени за физическа работа, а други са за духовна работа. Така някой отвори Библията и съзерцава, обърнал очи нагоре, а пък оня брат долу сече дърва, който според тях е определен само за работа. А пък мене ме викаха, за кого ли не ме викаха да му построя палатката. Аз съм за физическа работа. И аз съпровождах конете, които носеха багажа на идващите братя и сестри. Аз съм за физическа работа. На мене ми помагаха Кирчо и други, които вече не ги Помня.

Та, Учителят имитираше като актьор тия, духовно определените, как съзерцават, а пък други работят физическа работа. Той казваше: „Вие трябва да знаете да работите всичко, от каквото имате нужда. И физическа, и духовна работа. Защото, когато работиш физическа работа, можеш да мислиш и за духовната работа в момента. Ръцете ще вършат едно, а мисълта ще работи друго."

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...