РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ

[Нурия]

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ

Понеже в тази глава се говори за разпространението на Богомилството, ще повторя накратко това, което вече казах в Пета глава за първите стъпки на Богомилството и неговите апостоли.

Истинската дата на основаването на Богомилското общество е през 928 година, когато патриарх Стефан отстъпва на Боян манастира „Св. Параскева". Боян е основоположник на Богомилското общество. Патриарх Стефан е един от първите му ученици. Пред него Боян повиква презвитер Богомил, на когото обяснява учението и му възлага задачата да го разпространява в България. Други от неговите ученици и апостоли на учението са следните: Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавраил Лесновски, Никита Странник, Хамерун Дубровнишки, Михаил Унгарец, Петър Осоговец, Теодор Преславец и др.

Тези ученици и първи апостоли на Богомилството Боян разпраща по света да разнесат учението, което той носи от духовния свят като ново учение, което трябва да обнови света.

Патриарх Стефан е изпратен във Венеция, като образува там братство. Оттам ходи и по други места да разпространява учението. Във Византия е изпратен Никита Странник, който работи в пределите на цялата империя.

През 929 година Боян изпраща на Запад Богомил с Михаил Унгарец. Те обикалят цяла Западна Европа, където основават ред братства. След известно време Богомил се връща, а Михаил Унгарец остава да ръководи братствата в Европа. През време на своето пребиваване в Европа той написва много книги, за които споменах в пета глава. Наред с Никита Странник във Византия работи и Василий Византиец, който е бил във връзка с Боян още когато последният е учел във Византия. Той е основал братство в Кипър и обикалял и много други места.

Теодор Преславец, един от първите ученици на Боян, е ръководел братството в Средец. Той е един от най-добрите помощници на Богомил в работата му из България. Заедно с него или сам е обикалял цяла Западна България и основавал братства. И той е написал много книги, за които вече споменах.

Редом с Теодор Преславец е работил и Петър Осоговец, ръководител на братството в Доростол. Той работил в Североизточна България и в земите на днешна Румъния и Западна Русия. И от него има интересни книги.

Хамерун Дубровнишки е друг от работниците в полето на Богомилството. И той също е написал много ценни книги, за които вече споменах.

Светомир Македонец е работил в Южна Македония, но е ходил и основавал братства надалеч по света. Той е комитопол, т.е. наследствен княз. Писал много писма до различните братства по света.

Симеон Антипа е един от най-активните работници за богомилското дело. Той е ръководител на братството в Краков, но обикалял цяла Средна Европа и Западна Русия. Най-напред е работил във вътрешна България, като придружавал Боян и Богомил. Написал е много ценни книги върху Богомилството, като най-важна от тях се смята Историята на Милостта Божия, в която се дават сведения за учението, за учениците и събитията в тяхната вътрешна връзка. Разгледани са тридесет и две години от дейността на движението - от 928 до 960 година.

Учениците, за които споменах, са били изпращани през 928-929 година. Те се пръснали по света и работили, разнасяйки учението, като създали братства и само понякога минавали през България, за да искат насока и осветление. Нуждите на времето били наложили всеки да работи самостоятелно, като се придържа към основните принципи, получени от Боян, понеже нямало време, нито възможност да искат наставления по всички въпроси. Но за направеното винаги се е долагало. Духовната верига от устрем, мисъл и чиста ревност за делото трябвало да роди буря, да разрови въглените на жадно духовно искане и метежът се наложил.

Боян с покривало на лицето обикалял цяла България и събирал ученици. Народът се събирал да слуша жадно думите му, които говорили за Правда, за Величие в живота и за търпелива кротост.

Така постепенно богомилите станали много, неизброими, те били вече половината от църквата и народа и техните сухи, бледи като вощеници, светнали от бдение и пост очи, сухи ръце привличат вниманието на народа. Те говорят тихо, умно, никога не се карат и не спорят, кротки са, но изобличават всяка неправда, казват истината всекиму в лицето, проповядват, без да дирят многобройни слушатели — чисто, без корист и умисъл.

И народът отивал на тълпи подир тези непознати апостоли, които давали само една гаранция за истинността на своята доктрина — че тя ги учила да живеят разумно и чисто. Те говорят на народа реч без хитрост, без хитрословие, разбрано. Думите им били прости, сравненията взети от близката природа и от всекидневния живот.

И народът разбрал, че да се живее чисто и разумно, не е мъчно — достатъчно е да се живее естествено.

Такъв е много накратко и в общи линии пътят на Богомилското движение от 928 година, когато е основано обществото, до 970 година, когато всички тези дейци на Богомилското движение, включително и Боян, са избити. След това дълго време движението остава скрито, като че не съществува, но то работи под земята, защото цял народ е вече с него. Семената са посяти, земята е разорана и в следната епоха избухва с още по-голяма сила и устрем и залива света с новите идеи.

Венгеров казва, че Богомилството се разпространило в България толкова бързо, че по-голяма част от народа преминал към него. Клинчаров даже приема, че Богомилите са станали болшинство сред народа. То се разпространило между бедни и богати, селяни и висши кръгове, мъже и жени... Проникнало е между всички слоеве на обществото, което показва, че не е съсловно движение, а общочовешко духовно учение за повдигане на целия народ на една степен по-високо в неговото развитие.

Възникнало в България, Богомилството се разпространява бързо в съседните страни и след това преминава в Западна Европа. Най-напред то прониква в страните на Балканския полуостров — Византия, Сърбия, Босна, Херцеговина, Далмация и после преминава по-далеч — в Италия, Франция, Германия, Англия, Испания, Русия, Чехия и другаде. Навсякъде то намира готова почва, готови души, подготвени от предишната богомилска вълна, за която говорих по-преди и разнася новите идеи за братство, равенство и свобода по света.

Богомилите в различните страни са наричани с различни имена: богомили, катари, патарени, албигойци, българи, бугри и пр. Много думи и изрази, останали в Италия и Франция, показват произхода на Богомилството от България. Например, средновековният писател Роберт Алтисиот нарича албигойците български хора. Някои във Франция ги наричат просто българи, понеже страната, от която изхожда това движение, е България. После тази дума е съкратена на бугри. Средновековният писател Вилховдуен нарича България Бугрия.

Богомилството, където и да прониквало, считало за център на движението България и оттам получавало упътвания и осветления. От България отивали пратеници във всички страни, където имало богомилско движение, за да го подкрепят и просветлят.

Ще кажа няколко думи за движението в разните страни. По-големи подробности по този въпрос се намират в книгите на чуждестранните автори: Гьорингер в неговата Книга на Богомилството; Смидт — История и доктрина на катарите и албигойците и Карл Кисеветер — История на ордена на Розенкройцерите според архивите на ордена.

Във Византия Богомилството проникнало от България още от основаването му, както видяхме по-горе и се разпространило по цялата империя, както между народните маси, така и между управляващите. Видният български богомил Василий загинал мъченически в Цариград в 1118 година на кладата. По-нататък ще се спра по-подробно на него.

Богомилството се разпространило в Босна, Херцеговина и Далмация. В Далмация център на богомилското движение е бил град Трогир, който е бил в търговски отношения с Италия. Този град бил главен посредник за разпространение на Богомилството в Италия.

Италия

Оживените отношения между България и Италия се доказват от много факти. Между другото това показва и разпространението на имена от български произход в Северна Италия. В окръга Торино в 1047 година се споменава за една местност Вулгаро. Споменава се в 1116 година един благородник в Торино на име Булгарело. В окръга Врчели в 1149 година се среща замък на име Вулгаро. В Италия Богомилството прониква за първи път в края на десети век от Втората богомилска вълна. Първото по-силно изявяване на Богомилството в Италия е към 1030 до 1935 година. Замъкът Монте Форте е бил тогава главен център на Богомилството в Италия с ръководител Жирар. Бил устроен, поход против замъка. След превземането му заловените били закарани в Милано и там изгорени на обща клада. Те с радост отишли на кладата. Но въпреки пречките Богомилството се разпространило в Ломбардия и в 12 век то било вече доста силно там. В 1200-та година папа Инокентий Трети поръчал на град Витерба да вземе мерки против богомилите. Въпреки това някои от тях били избрани в 1205 година за консули на града и даже съвършеният богомил Шатиниони бил избран за камариер. В 1220 година в Тоскана е имало вече 50 души съвършени богомили. Папа Онорий Трети в 1220 година заповядал на италианските градове да изгонят богомилите, но изгонените богомили после били повикани и им връщали имотите, понеже имали привърженици във висшите кръгове. В някои градове, като например Ривола и други, жителите освобождавали затворените богомили. Въпреки преследванията най-благородните граждани на Милано били богомили и давали убежище на съвършените, помагали за отваряне на училища, салони за събрания и други.

Богомилството имало голям успех и във Флоренция. То било пренесено там от лица, дошли от Ломбардия, където е бил главният център на Богомилството в Италия. В 1231 година било констатирано, че има много богомили в Рим както между духовенството, така и между миряните; както мъже, така и жени. При преследванията после мнозина от тях загинали в пламъците.

В 1231 година папа Григорий Девети учредил във Флоренция инквизиция против Богомилите и поверил тази работа на доминиканците. В 1233 година се въвежда инквизиция и в Ломбардия. В 1254 година папа Инокентий Четвърти обявил кръстоносен поход против богомилите в Италия. Към края на 13 -век богомилите се явяват вече и в Сицилия.

Франция

От Италия Богомилството преминава във Франция, където намираме първите му следи в последните години на десети век. Италианецът Гундулф го е пренесъл там. Въодушевени апостоли, мъже и жени, тайно го разпространяват във Франция от провинция в провинция, както в градовете, така и в селата. Тази готова почва се дължи на работата, извършена от Първата богомилска вълна в началото на десети век, за която говорих по-рано. Във Франция това движение, което се е наричало Албигойство, направило голям напредък. Най-напред там Богомилството се разпространява в провинцията Аквитания, където в град Тулуза са идвали Богомил и Михаил Унгарец и са основали братство. Този град става център на движението и оттам то се разпространява във всички области на юг от река Лоара. В 1022 година Богомилството било разпространено вече почти във всички френски области. Благородници, хора от народните маси, духовници, отличаващи се със своята религиозност и ученост, са ставали негови привърженици. Голяма част от жителите на град Орлеан преминава към Богомилството, откъдето пращали хора да разпространяват тези идеи в околните градове. В областта Шампан главен богомилски център е бил замъкът Монвимер. В областта Перигор Богомилството прониква в много замъци, от които замъкът Монфор бил важно богомилско огнище. Много хора се отказвали от своя дотогавашен живот, за да живеят чистия живот на съвършените.

В 1220 година от България отишъл във Франция пратеник, за да окуражи тогавашните албигойци и да им даде съвети при силните гонения да потърсят убежище в България. Инквизицията и другите мерки на църквата били насочени не само против Богомилството, но и против другите свободни идейни движения, обаче те били учредени първоначално против Богомилството и то дало сравнително най-много жертви на инквизицията. В 1178 година се обявил кръстоносен поход против френските богомили. Той бил придружен с големи жестокости. По-после против тях бил обявен втори кръстоносен поход, който бил по-продължителен и който съставя една от най-кървавите епохи на историята. С художествен жив език Морис Магр излага потресаващи факти за избиването на албигойци те. По заповед на папа Инокентий Трети калугери обикаляли цяла Франция, за да проповядват кръстоносен поход срещу град Тулуза и околните градове. Извършвало се буквално клане на албигойци. Улиците на градовете били пълни с убити. Някои мислели да намерят спасение в църквите, обаче кръстоносците ги запалвали и те изгаряли живи. Например 12 хиляди души по този начин загинали в катедралата Сен Назар. Цели градове били отдадени на пламъци и войниците избивали всеки, който се опита да избяга от пламъците. В 1227 година се създала инквизиционна комисия, която имала право да арестува богомилите. А в 1232 година се учредила инквизиция в цяла Франция. Към края на кръстоносните походи едно от последните убежища на албигойците във Франция бил замъкът Монтегюр. Той паднал в 1244 година и тогава 200 души съвършени, които живеели там, били изгорени от инквизицията без съд. Тогава много албигойци избягали от Франция в съседните страни и занесли там новите идеи.

Германия

В Германия Богомилството прониква през Унгария, Италия, Фландрия, а също така и от Франция след бягството на гонените албигойци. В 12 век в град Кьолн имало вече доста силно богомилско движение. Там то е било пренесено от Фландрия или Франция. По това време имало богомилски общества и в Саксония, Бавария и Швейцария. Но изобщо богомилското движение в Германия е било по-слабо, отколкото в Италия и Франция. В 1167 година в Кьолнската катедрала повикали богомилите и един виден богослов Екберт влязъл в спор с тях и след това били изгорени на кладата. Те отишли на кладата с радост и ентусиазъм. Един от тях, на име Арнолд, когато вече пламъците го обгръщали, казал на съмишлениците си: "Братя, бъдете твърди в своята вяра, от този ден вие сте съединени с мъченичеството на Христа". В град Бон на кладата били изгорени много богомили. Има сведения за Теодорих и много други. В Германия най-силно е било богомилското общество в Бавария. Там имало около 40 богомилски кръжоци. Много от тях имали свои училища. В Австрия, особено във Виена, имало също така богомили, които били във връзка с тези от Далмация и Ломбардия. И Вествалските богомили имали свои училища. В 1231 година по заповед на папата доминиканците във Вюрстбург учредили инквизиция с клонове в цяла Германия. Император Фридрих я взел под свое покровителство. Тогава били изгорени много богомили, принадлежащи на всички класи от двата пола и от разни възрасти. Те били пращани на кладата без присъда с лъжливи свидетелства. Сродно движение на Богомилството в Германия било Братството на свободния дух. И даже нямало в някои отношения точна граница между тези две течения. И след кървавото опустошение сред немското Богомилство богомилският дух бил пренесен в това Братство на свободния дух, което продължило да работи в това направление.

Англия

В Англия Богомилството по-слабо се разпространило. В 1159 година някой си Жерар с около 30 души свои съмишленици, мъже и жени от континента, се преселили в Англия, за да се спасят от преследването и се установили в Оксфорд. Там спечелили доста привърженици чрез чистотата на своя живот. Кралят заповядал да ударят на челата им печат с нажежено желязо и да ги изгонят и никой да не ги приема. Мнозина от тях загинали на кладата. Потомци на богомилите в Англия са квакерите.

Испания

В Испания Богомилството се разпространило в северните й части, съединени с Франция: Арагона, Каталония, Леон, Навара. В 12 век и началото на 13 век там отивали и съвършени от Франция да проповядват учението. Папа Григорий въвел инквизицията в Испания за борба против богомилите. Много от тях били изпратени на кладата.

Русия

1004 година Богомилството проникнало в Киев. Разпространявал го някой си Адршан. И в Русия Богомилството било подложено на големи гонения и преследвания.

Освен това Богомилството проникнало и в Чехия и в други страни. Богомилите не били мирен елемент. Те са проникнали навсякъде. След откриването на Америка те отишли и там. Те са били много смели хора. Горните сведения за разпространението на Богомилството в различните страни на Европа съм вземал от книгата на Боян Боев Мисия на Богомилството във връзка с мисията на славянството.

Богомилското движение раздвижва широките народни маси, буди и съживява, просвещава, внася борчески дух, подем и идеен живот. Ето защо с право Клинчаров казва: "С унищожението на богомилското движение в Средните векове българската реакция не само уби жизнените сили на българския народ, от които той имаше нужда, за да се бори срещу похитителите на неговата политическа свобода и национална независимост, но с унищожението на Богомилството за дълги години се отне съдържанието на българската култура, която за това до началото на 19 век представлява монотонна степ."

След първия погром, който понася Богомилството до 970 година, когато всички негови дейци, заедно с Боян и Богомил са избити, настава един малък период на затишие.

Богомилството било проникнало нашироко в народните маси, но след избиването на водачите настава едно смущение, едно затишие, което продължило доста време. През периода от 969 година при смъртта на Петър до 1018 година Българската държава води война на живот и смърт с Византия и в това време богомилите са били в първите редове на борбата с чуждия завоевател и през времето на Самуила им е била дадена по-голяма свобода да разпространяват своето учение. Според някои сам Самуил бил запознат с учението на богомилите и го споделял, а според други - това не е вярно. Но както и да е, важно е, че през този период те са имали по-голяма свобода. Но конкретни сведения за дейността на богомилите в България през този период няма.

В периода от 1018 година, когато България пада под византийско робство до 1185 година, когато се освобождава от него, Богомилството е водило много активен живот. Народните маси са били подтиснати още повече от чуждия господар, докато болярите, които предават Самуил на Беласица, защото вземал страната на народа, а тях ограничавал, били запазили своите права и привилегии. Това давало добра почва за учението на богомилите сред народа. Като идеализирали миналото на българския народ, богомилски настроените проповедници през 11 век започнали да нападат византийската светска и духовна власт, да подбуждат населението към неподчинение на властта. В 1040 година Петър Делян, внук на Самуил, вдигнал въстание в центъра на което стояли богомилите.

Във византийските извори от първата половина на 11 век няма конкретни данни за имената на богомилските проповедници в българските земи. В Бориловия синодик има една анатема срещу трима богомили — Тодор, Стефан и Добри, които са поставени между прекия ученик на поп Богомил — Михаил, който след смъртта на Богомил поел ръководството на богомилското движение, и известният богомилски проповедник Василий, загинал на кладата в Цариград през 1111 година. Богомиловия ученик Михаил е действал приблизително между 970 и 1010 година, докато за Василий се знае, че е започнал своята проповедническа дейност приблизително към 1070 година. От това се вижда, че посочените в Бориловия синодик трима богомилски водачи — Тодор, Стефан и Добри, са живели и проповядвали вероятно между 1010 и 1070 година, т.е. в края на Първата Българска държава и началните години на византийското робство.

През 11 век богомилите в югозападните български земи страдали не само от преследването на византийските църковни власти, но на тях било съдено да изпитат ударите и на кръстоносците, които към края на 11 век на път за Ерусалим минали през Югозападна България и попаднали на едно укрепено селище, близо до Битоля и Прилеп, което било населено с еретици. Надъхани с религиозен фанатизъм и раздразнени от враждебното отношение на местните жители, които се бранели от грабежите им, немските рицари се нахвърлили върху споменатото селище, завзели го и го подпалили, но населението се защитавало упорито, макар и да не успяло да отбие ударите на нападателите.

Освен в Македония през 11 век Богомилството продължавало да бъде силно разпространено и в Тракия. От съчинението на Михаил Псел За действието на демоните се вижда, че богомилски братства съществували към 1050 година в найюжните краища на Тракия, а именно — в Херсонес /Галиполски полуостров/. Като един от главните проповедници там действал някой си Марко.

Най-значителен център на Богомилството в Тракия през 11 век бил Пловдив и неговата околност. Това личи от съчинението на византийската писателка Ана Комнина. Като описва този голям и важен град, разположен в сърцето на тракийските земи, тя отбелязва, че в него живеело многобройно еретическо население, съставено от арменци, т.е. монофизити, манихеи и богомили.

Богомилството е било силно развито през 11 век и в Мала Азия. Затова свидетелства съчинението на цариградския монах Евтимий от Акмония, написано след 1034 година. От неговото съдържание личи, че към това време еретиците развивали твърде дейна пропаганда на своето учение всред населението на тези области. Начело на богомилските проповедници стоял някой си Йоан Чурила, когото Евтимий нарича пръв разпространител на новопоявилата се ерес. Център на дейността му бил град Смирна. Като негов помощник бил някой си Рахей, а освен тези двамата имало и други дейни проповедници на ереста, наричани с названието апостоли. Ако се съди по някои пасажи от съчинението на Евтимий, малоазийските богомили се наричали с името християни или христополити, т.е. граждани, подчинени на Христа. Наред с това име било проникнало и името богомили. Наред с името богомили в Мала Азия през 11 век си пробило път и едно друго название за означение на еретиците. Това название било фундагиати или фундаити, което ще рече торбоносци. Това название било измислено от противниците им.

Успехът на богомилите в Мала Азия бил значителен. В това учение се увлекли много хора. Там главно селяните навлезли в богомилското движение, като и самият Чурила бил селянин и обърнал цялото село към Богомилството. Освен в селата Богомилството печелело последователи и в градовете. За това свидетелства пак Евтимий, като казва, че Чурила успял да откъсне от христовата вяра цели градове. Както личи от описанието на Евтимий, ръководителите на богомилите били твърде смели и опитни хора, готови всеки момент да защитават своите възгледи и да оборват своите противници. От описанието на Евтимий също се вижда, че и в Мала Азия богомилите се делели на съвършени и обикновени. Съвършените били по-малко. И там също те били подлагани на гонения и дори на смърт.

Богомилите в пределите на Византийската империя имали и своя литература. Една от най-разпространените сред византийските богомили творба е била т.нар. Гръцка легенда за сътворението на света. В нея се разказва подробно за сътворението на Вселената и за първоначалното сътрудничество между Бога и Сатанаил. Сатанаил е представен като пръв между ангелите, който се опитал да се възбунтува срещу Бога, но бил свален от Небето и се превърнал в зъл дух /Сатана/. След падането му неговото място взел архангел Михаил. Такова е положението на Богомилството през 11 век.

Въпреки строгите мерки Богомилството продължавало да се разпространява и през 12 век в своите два главни центрове — Македония и Тракия. Към края на 11 и началото на 12 век като важно средище на Богомилството се очертава и самата столица — Константинопол.

Към 1092 година пред духовния съд бил изправен някой си Нил. След това Влахернит, който принадлежал към свещенослужителите и завербувал много знатни хора. Според сведенията той принадлежал към съвършените богомили.