Jump to content

91. УЧИТЕЛ В ТУРСКО СЕЛО


Recommended Posts

91. УЧИТЕЛ В ТУРСКО СЕЛО

Мен турците не ме обичаха, защото те коренили гора, кой колкото може и колкото иска. А тя беше дъбова гора. Някои изкоренили дори по десет декара. Там горските не ги закачаха, защото те им носеха ракия и ги черпеха. Горските смятаха за тях: „Ех, турска работа!" Оставяха ги да секат. Обаче аз, като отидох и като видях училището, видях издънките от млада гора дъбова, дето са поникнали. А те бяха доста пораснали и там ги използвали, че с тях наковали на чиновете, които са се разсъхнали, както и столовете, това бяха все дъбови пръти. Това направил моят предшественик, който бил дошъл от Лом. Понеже чиновете и столовете се люлеят, за да не се люлеят, той им наковал от дъбовите пръти. Аз като отидох, реших нещо ново.

Най-напред като отидох в това село, турците не ме пущаха да живея в училището. Защото колегата ми преди мене живял в училището и печал свинско. А те не ядат свинско, което мирише много лошо. Понеже аз съм вегетарианец, турците започнаха да ми предлагат да живея в одая. Дадоха ми една одая на края на селото с едно малко прозорче, 20 на 30 см, толкова мъничко. В тяхната къща те си имат една входна стая. Понеже ходят семейни, в тази стая се събуват и влизат в одаята да пият кафе. Та, тази одая ще я отстъпят на мене, тя да ми бъде квартира. Но аз отидох а гр. Попово, намерих инспектора и му разказах всичко това. А инспекторът ме посъветва да си нанеса багажа в училището. „А ако те ти бутат багажа, ти няма да им кажеш нищо, но ще дойдеш да ми кажеш. Тогава ние с околийския управител ще дойдем в селото и ще уредим тоя въпрос."

И аз отидох и си нанесох багажа в училището. Взех цигулката, понеже нямах какво да правя, и започнах да свиря. След малко влезе при мене един стар турчино голяма брада и каза: „Олмааз.олмааз!", ядосан, тропна с бастуна си и излезе. А аз си рекох: чакай да видя къде ще влезе, в коя къща. Ще отида в общината да кажа това на писарите. Аз не зная турски, кметът е турчин, но писарите разбират турски и ще ми обяснят какво иска да ми каже тоя турчин. Писарят каза на един прислужник да иде да повика въпросния турчин, който живееше срещу училището. И по едно време иде той ядосано и казва, че съм свирел при джамията, а джамията било свято място и там не се свирело. А аз казах да му кажат, че в руджието в Разград, където те учат за ходжи, самите ученици имат цигулки, да свирят. Цигулката е като молитва и затуй той да не се сърди на това. Тъй, ама той си остана на своето си. Излезе и с бастуна отиде нанякъде.

Обаче аз отивах всяка сутрин на една височина, на изток на селото, минавах през една дъбова гора и отивах чак на върха да посрещам Слънцето. И като отивах горе на върха, правех си гимнастиките и туй упражнение, което си правех така, те и турците го правят. И един турчин ме видял, че сутринта рано посрещам Слънцето и казал на ходжата: „Даскалът се моли сутрин!" И тогава този дядо, Бурук Мустафа, който не ме искаше, като чул, че съм се молел на Бога и съм правел гимнастиката, той ме възлюбил и започна да идва при мене и станахме приятели.

И сега, какво стана: те, като са коренили гората, са нямали документ за нея. Аз отидох и казах на инспектора това. А инспекторът ми каза да се оформят и да се вземат имотите от училищното настоятелство. Те не разбират и слагат палеца (урбуса), а аз отдолу пиша името. По тоя начин им оформих документите. После той ми каза да пиша, че искам да създам училищен фонд. Така и направихме. От този фонд подновихме училището и платихме заплатите на турските учители за 3 години. И сега, вземахме им нивите на всички, които бяха коренили гората. Дадоха ми синджир от общината, измерих нивите, което трая една седмица, и направих скица на нивите. И в една тетрадка написах, например на Буру Мустафа, да кажем, колко декара е - пет декара и толкова ара. Така направих документ на училищните ниви и ги отчуждихме и ги дадохме под наем и взехме 150 000 лв. наем. Общината три години не беше плащала на тримата турски учители. А пък секретар-бирникът е братовчед на моя зет, който води сестра ми. Аз отивам при него, Димитър му беше името, и му викам: „Свато, защо не си платил?" Той удари една псувня. „Остави ги, каза, да работят, цигани са те." Не ги харесва.

А то селото останало от римско време, Крапец. Крапец значи Крепост. И има манастир там. Като дойдат от други места някои учители, ме молят да им намеря дълга стълба, щото е изгнила стълбата, която я направили още от римско време. Този манастир е от първите манастири. И в дюшемето му било заровено някакво имане. И някой си, Хазанджи се казва, чисти турци, ама те на одая не ходят. В другите одаи има нечистота, въшки им намират. А пък тия турци са чисти. А в тяхната къща, и одая имат те, е чисто, юрганите, всичко е чисто.

ВК: От тия ниви, които вие дадохте на изполица, събрахте 150 000 лв. и платихте на учителите. ПГ: И изхвърлих всички чинове, черна дъска. Името й е черна. Тя не е боядисвана никога. И отидох в Попово и много пари похарчих за училището.

Инспекторът каза още: „Ще ги караш да хвърлят фереджетата." А пък туркиня да хвърли фереджето и такета... И отидох в Попово и поръчах закачалки на всичките стени, да си закачат дрехите. Турците имат обичай, когато се молят, жените трябва да бъдат с фередже, а мъжете - с шапка. Коран когато имат. И аз рекох, ама те не слушат. Пък инспекторът ми каза: „Ти ми кажи само името на този, който не те слуша, аз ще го накажа." И аз им казвам: „Ще ви докладвам, щом ви заваря, че сте с фереджета. Значи, когато имате Коран, имате право, в останалото време нямате."

И слушаха ме колегите, бяха добри турци. Само че единият излезе хайдутин, взе ми 500 лв. И знаеш ли къде държах парите? Аз поръчах и библиотека, шкаф, и държах парите си в двойната завивка на Корана. Турях си парите там, за да не ги нося у мене. И един от колегите ми, Мехмед, ги намерил, когато ме нямало - те всякога влизаха в канцеларията, когато ме нямаше. Пък аз ходех по селата да правя снимки. И така ми отидоха парите, а те бяха много пари тогава - 4- 5 заплати може би, не помня. Сега, да отида да ги докладвам - ще ги пребият от бой в Околийското управление. Там и майчиното си мляко ще кажат. Рекох си: ще ме намрази цялото село, че Мехмед го били заради мене, заради мои пари. И реших: няма да кажа на никого. И така ми взеха 500 лв. и аз не казах на никого, никой не знае. Това ми беше файдата, ползата от турското село.

ВК: Искам да ми разкажеш за Елена Григорова, когато е била в село Мърчаево, където всички са пиели вино, ракия, и как постепенно, чрез нея Темелко и другите са влезнали в Братството и са престанали да пият. ПГ: В Мърчаево имаше една компания, която, денем каквото изчукат, вечер го изпукват. Събират се и си изпиват парите.

Елена бе назначена в Мърчаево. Те пък със Стайна дойдоха при мен в турското училище. Така стана в турското училище. Пък турците са много добри, да знаеш, в едно отношение: където има вода да извира, те правят там чешма. Това е едно хубаво качество. После, гостенин дойде ли, веднага ще го заведат в одаята, ще му донесат завивка и им е приятно да те нагостят, гост да им бъдеш. По саафир, казват. Като реших аз да отида в Мърчаево при Елена, наизлязоха всичките турци. Те си крият жените. На чешмата например, имат много хубава чешма и има едно село друго горе, взеха водата, всичките я взеха там. Жените са отишли там и си приказват, хем си наливат вода хубава. Обаче аз като отида да си взема за мене, те се махат и отиват десет крачки далеч от чешмата. И сега като отидоха, аз реших да си тръгвам, а те: „Даскале, бе, недей бяга от нас. Ти като нашето село няма да намериш." Много богато село и щедри и ме обичат. А отначало не ме харесваха. А пък Бурук Мустафа всякога запържваше киселото мляко, подквасяваше с краве масло. Запържва го и така ми донася. Всеки ден ми донасяше.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...