97. СПАСЕНИЯТ ПАРАХОД

[Dela]

97. СПАСЕНИЯТ ПАРАХОД

Учителят може да си прави тялото видимо и невидимо, а може и да си напуска тялото. Това ни доказва следният случай. Аз съм сякъл и даже Учителят ми е помагал на Рила. Един път, де, ама през другото време все аз сека клекове, И от клековете направили много пейки, така-магаренца, за да можем да сядаме вечерно време от 6 ч до 10 ч - нашите братя и сестри имат разкази, стихове, някои певици има, изобщо всяка вечер можем да се забавляваме, правим нещо като вечеринка. Някои пеят, други свирят, трети прочитат свои разкази, които през деня са написали. Значи, творчеството, което през деня е направено. Имаше даровити братя и сестри.

Докато те пееха, свиреха и четяха свои работи, аз бях седнал до Учителя от лявата Му страна. И както слушахме изнесеното от братя и сестри, Учителят клюмна глава, заспа и се облегна на моето дясно коляно. Всички се изумиха. Как тъй Учителят допреди малко слушаше какво пеят или какво изнасят артистите, а пък заспа и се облегна на Пенювото коляно! Той само се облегна на мене и настана гробна тишина. Всички бяха като гръмнати: на Учителя лошо ли Му стана, какво - и мълчат. А клековете пращят, горят много силно. И всички мълчим и се чудим какво да правим.

След малко Учителят се раздвижи и каза: „Спасихме един параход от погиване." Значи, Учителят седи при нас, но се излъчва духом и отива при капитана на кораба и го упътва как да обърне кораба, защото морето било развълнувано и имало опасност корабът да загине. И той бил дал тревога да му помогнат. Учителят, значи, му помага, като му внушава как да възвие парахода и спасил хората от удавяне. А ние през това време бяхме пред огъня на Рила и тялото на Учителя беше полегнало на моето коляно.