Jump to content

1. ПЕДАГОГИЧЕСКИ МУЗИКАЛНИ МЕТОДИ ОТ УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

1. ПЕДАГОГИЧЕСКИ МУЗИКАЛНИ МЕТОДИ ОТ УЧИТЕЛЯ

В младежките си години бях назначен в село Равна, околия Годечка. Дадоха ми една стаичка с един стол, маса - бедни години, но млади години и всичко се издържа. Селото бе малко, децата от първо до четвърто отделение ги учех в една стая, като бяха разпределени по чинове - всяко отделение по няколко чина. Трудна работа, но можех да приложа някои от идеите на Учителя напълно самостоятелно и да се радвам на плодовете им, без някой да подозира откъде идват тези идеи. Всеки ден, всеки урок се започваше с песен и се завършваше с песен, независимо дали беше по четене, смятане, естествена история, история, география - така, както се преподаваха тогава предметите на учениците от началното училище.

Така подействувах на децата в училището, че те научиха и затвърдиха музикалната нотна стълбица. Като им кажа например тон „ла", те вземат и го изпяват като тон „ла". Като им кажа „долно до" или „горно до", те го изпяваха. Децата затвърдиха много добре всичко това, като се почне от първолаците, та до по-големите деца. Идваха инспектори и видяха какво съм постигнал.

Един от инспекторите бе чул, че пея много добре и свиря на цигулка, и той организира една конференция на учителите от Годечката околия и ме определи да държа сказка на учителите и да им покажа как се учат учениците и ограмотяват по музика в началното училище. И аз взех моите ученици от селото, премениха ги родителите им с новите им дрешки и като ги погледнеш, не можеш ги позна -пременени и докарани, от красиви по-красиви. Заведох ги в гр. Годеч, а околията бе голяма-това бе бившата Цариградска околия и имаше на конференцията събрани около 150 учители.

Започна моят урок. Хубавото на тази система и метод на педагога Борис Тричков, от когото бях заимствувал, е, че учениците сами водят учебния час по пеене. Те сами дават тон, сами се разпяват на един глас, децата сами се сменяват, без аз да се намесвам, защото аз съм седнал при учителите, дошли на конференцията. Предварително бях написал нотната стълбица на черната дъска и едно от децата излезе и с една пръчка показваше нотите и децата ги изпяваха. После излезе друго и започна да посочва нотите, но вече с две пръчки. С лявата ръка - първия глас и с него се разхожда по всички ноти, а с дясната ръка - за втория глас задържа на някои ноти. Голямо преживяване е това - особено ако се съчетавате вдъхновение тези комбинации. После излезе ново дете и започна да показва онова, което умее, като с едната пръчка усилваше темпото, а с другата пръчка правеше разни качвания и сваляния по нотната стълбица. Като ги слушах, на мен ми настръхна кожата, а камо ли на останалите учители, които за пръв път виждаха такова чудо, дошло от едно малко и бедно планинско селце. Най-после децата си извадиха нотните тетрадки и започнаха да пеят едно или друго нотно упражнение, като сами си тактуваха - едно, две, три. Пяха децата много работи и после аз им написах едно упражнение на дъската. И без да са го упражнявали, те го изпяха на „прима виста". С това завърши моят урок пред учителите. Те всички станаха на крака и започнаха да ръкопляскат.

Изведоха децата навън и аз започнах да обяснявам, че това е процес на много дълга работа, траеща години. Говорих им, че за мен не е важно какъв урок ще да имаме и по какъв предмет, но винаги, на всеки нов час ще накарам децата да изпеят по няколко песни и след това започва урокът. Така и с песни го завършвам. Изобщо, моите деца пееха много добре, а всички се учудиха как е възможно такова нещо. Та това бяха деца от първо до четвърто отделение, т. е. на възраст от 8 до 12 години.

Докато аз говорех на учителите вътре в салона, децата ме чакаха вънка. Излязоха учителките, купили два килограма бонбони и напълнили им джобовете с бонбони, а те, бедничките, кой на село ще им купи по ония времена бонбони? Радват се децата на бонбоните, подскачат от радост. Учителките също се радваха, защото от опит знаеха, че това е голямо постижение и необикновено вдъхновение. Излизам аз и като ги гледам как се прегръщате моите деца, нещо в мене също заплака от радост. Върнахме се на село и месеци и години децата си спомняха за този необикновен ден на всеобща радост. За мен бе ясно кому дължа това вдъхновение-това бе наградата за моя труд и реализация на ония методи, които бе ни давал Учителят в Своите беседи по това време.

Моят час по пеене бе най-строгият ми час. Не позволявах да мърдат, да шушукат. Детето трябва да бъде концентрирано. А пък като предавам история, география или нещо друго и като видя, че някое дете се прозява, то аз знам от Учителя каква е причината - че идват други влияния отвън в класа и всички знания, които преподавам, се отхвърлят и отбиват като гумена топка. Тогава спирам часа и ги карам да изпеят някоя весела, динамична песен като тази:

Трупай, трупай, снежко бял,

ти ме правиш бодър, знам!

С бяла дреха, зная аз,

ниви пазиш ти от мраз.

Бузичките с цвят червен

боядисваш днеска мен

Трупай, трупай, снежко чист,

рой снежинки с цвят сребрист!

После ги карам да пеят по-бързо. Децата се раздвижват, развеселяват се, стават бодри и после продължавам урока си с тях, без никой да се прозява вече. „Това е метод на учителите, който трябва да се използува" - бе казал Учителят в Младежкия окултен клас. И аз го прилагах с голям успех при моите деца.

А сега ще ви пренеса в Школата на Учителя: ние се намираме в клас, насядали на столовете в салона, всеки държи на коленете си тетрадка, слуша и записва Словото на Великия Учител. Но идва момент, когато учениците заспиват и дори някои така захъркват, че заглушават говора на Учителя. Ще се учудите и запитате: как е възможно такова нахалство? Случваше се и то често - особено някои от възрастните приятели заспиваха, че дори захъркваха геройски. Обикновено тогава Учителят спираше и казваше: „Изпейте някоя песен" - и някой подхващаше. Затова, когато бях в клас, Учителят се обръщаше към мене и казваше: „Пеню, изпей някоя песен!" И аз викна и запея. Ония, спящите, се събуждат и се оглеждат гузно. Но пък ония, гдето хъркат, подскачат и питат: „А бре, какво става тука? Кой пее и кой му позволява да пее в клас?" Всички се смеят и им обясняват, че лично Учителят е посочил Пеню. След това всички изпяваме няколко песни и се трансформира състоянието на салона. Чрез музиката слезе отгоре нова енергия и те се освежават, разсънват се и се пробуждат, и след това работата е резултатна и не отива на вятъра. Един от онези, който хъркаше най-силно и комуто се смяха най-много, защото го бях стреснал с моя силен глас, на следващият път ми носи една беседа от Учителя и ми показва, че там е написано, че окултният ученик трябва да пее тихо, защото силният глас прогонва светлите същества и ангелите. Аз се смея и казвам: „А бре, братко, това се отнася за учениците и за пробудените съзнания, а не за онези, които спят и хъркат като заклани свине!" Онзи се обижда и си тръгва ядосан.

А веднъж бе зимен ден и валеше пухкав сняг и когато Учителят отново ме накара да изпея някоя песен, че да събудя спящите и хъркащите, дойде ми в главата онази песен на децата за снежко бял. И аз я изпях. Всички се смяха и накрая с ръкопляскания ме възнаградиха. Учителя приключи беседата с думите: „Днес видяхме един сполучлив музикален метод за трансформиране на съзнанието! "

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...