Jump to content

Recommended Posts

7. „МАЛКАТА БУБОЛЕЧКА"

Ние, съвременниците на Учителя, присъствувахме на различни случаи, когато Той даваше Своите песни: или в салона, или при частни разговори, на планината. Но имаше случаи, когато ще бъде извикан някой от учениците и ще му бъде възложено да напише песен по Негов мотив. Учителят поднасяше нотния текст на приятелите с музикална и поетическа дарба, да създадат текст на песента. И накрая, имаше немалко случаи, когато Той на цигулката Си изсвирваше мелодията няколко пъти и караше присъствуващия да я изпее и заусти и след това го караше да напише текст на научената от него мелодия. Думите биваха създадени и приятелят ги пееше. Трябваше тези песни да се нотират и да се приобщят към творчеството на Учителя. Това бе разбираемо от само себе си, но много трудно изпълнимо, колкото и чудно да ви изглежда това.

Така Учителят извиква веднъж сестра Олга Славчева, един много слънчев човек, добра поетеса и много музикална, с добър глас. Взима цигулката и започва да свири пред нея една мелодия и я кара да я заусти и научи безпогрешно в разстояние на час. Накрая й казва: „А сега, рекох, сложете й подходящи думи!" Олга припва навън, отива в малката си барака и както е под впечатлението на всичко преживяно, създава поетични думи на мелодията и я озаглавява „Малката буболечка". Защо точно малката буболечка, а не нещо друго? Това са потребностите на Духа, Който е дал песента и не можем ние да се бъркаме с нашите обикновени човешки съзнания.

Отива тя след това и поднася на Учителя най-тържествено думите на песента, Той ги одобрява и я кара да ги пее пред Него. Точно в този момент при Учителя има и други сестри и те наблюдават целия този процес на одобрение и първо изпяване на песента с думи, написани от Олга Славчева. Така че впоследствие сред приятелите няма никакъв спор за музикалния и поетичния текст.

Минават години и Олга непрекъснато пее тази песен, но никой нея нотирва, за най-голяма почуда. Понеже през 1938 година излизат отпечатани песните на Учителя в песнопойката на брат Кирил Икономов, то Олга се сеща, че нейната песен не е включена, и изведнъж разбира, че не е нотирана. А песента й е дадена на 27 май 1933 година - това тя си го е записала в дневника, но не е нотирала песента. Отива тя при Мария Тодорова с решение да й изпее песента и Мария да я запише, като музикант. Изпява я няколко пъти на Мария, тя работи с пианото и с нея и я нотирва. Но когато занася нотите на песента на друг да я изсвири на цигулка, тя не звучала така, както Олга я знаела от Учителя.

Разбрала, че песента не е нотирана както трябва, тя дойде при мене. „Брат Пеню, мойта песен „Малката буболечка" е много хубава песен, и по мелодия, и по съдържание е прекрасна, но Мария Тодорова не можа да ми я нотира така, както аз я пея. Аз ще ти я изпея няколко пъти, та да я изправим!" Тя ми подаде нотния лист и я изпя няколко пъти. И аз я коригирах. Аз имам педагогически умения, нали толкова години съм учил децата да пеят по ноти, учих цигулка при професионалист и бях напълно сигурен, че моят добър слух ще ми помогне. След това й изсвирих песента с цигулката - това, което бяхме коригирали, и тя я одобри, напълно остана доволна от нашата работа.

Дойде време да я отпечатат в песнопойката. И понеже тази песнопойка бе съставена от Мария Тодорова, тя я отпечати с погрешките, така, както тя я беше нотирала и както Олга не я одобри. Освен, че е грешно нотирана, не знам защо махнали два куплета от думите. И така, освен, че я измениха, но я окастриха. Олга бе изключително недоволна, обидена и разсърдена. И беше права. Тази мелодия е дадена от Учителя, а Олга Славчева е написала думите на първият куплет по лично нареждане на Учителя, Той я одобрява в присъствието на свидетели и никой няма право да я изменя. Аз сега ще ви дам всички думи на песента, така, както ги е дала сестра Олга и както ги допълни Учителят:

Малката буболечка

„Мене роди Бог със Любов

и озари със живота нов.

Едвам-едвам расте и зрее ми душата,

но ето веч, вървя нагоре, Слънцето где блести.

Ще видя туй, душата ми що люби и копней."

Един ден в Мърчаево Учителят свиреше с цигулката същата песен. Аз бях наблизо. Той ме извика и каза: „Сега ще й турим още думи, защото са малко, и така ще я завършим." Учителят лично ми издиктува думите на следните два куплета на „Малката буболечка":

Тъй буболечката шепти

и се стреми по нанагорния път.

и пречките една след друга побеждава:

безброй скали, поля, долини, смело преминава

и все напред се тя към върха възвишава.

 

Тъй векове безброй летят

и времето я преобразява.

И ето веч порасна тя, девица мила,

чиста роса, душа красива, творение на Бога,

разлива мир и светла радост по света.

Изминаха толкова години оттогава, когато Учителят даде тази песен и Олга написа думи за нея. Изминаха още също много години, откакто се отпечати тази песен погрешно. Единствено аз я зная как се пееше навремето от Олга, защото аз от нея я научих, а аз бях добър слухар - така се казваше по наше време за онези музиканти, които имат точен слух и добра музикална памет. Аз съм срещал много народни инструменталисти, като чуе веднъж една песен, едно хоро, веднага го запечатва в паметта си, така, както сега се записва чрез магнетофон онова, което ви разказвам. Голямо нещо е музикалната памет, но и тя е довреме и затова трябва да се записва всичко. Една голяма грешка бе, че ние не записвахме всичко, което Учителят ни говори за музиката, макар че всички около Него бяхме все знаещи по нещо от музиката. Смятахме, че това, което ни казва Учителят, ще го знаем вечно и вечно ще го помним.

А сега тази песен, аз ще я изпея на моя син Петър, нали той е музикант, свири като цигулар в Софийската филхармония, а вече е и концертмайстор; така че той ще я запише така, както трябва -знанията му и постът, който заема сега, го задължават да направи това. Ще му дам и онзи нотен текст, който го имам от времето, когато с Олга Славчева работихме и я поправихме. Така че ще имате от мен точния и верен музикален нотен запис на песента, с всички куплети на песента.

Каква хубава песен е тази, но понеже решиха, че „Малката буболечка" си е малка като буболечка и решиха да минат и без нея. А забравиха, че Бог се изявява във Великото, а се проявява чрез малкото. Ето това, „малкото", бе онова, което ни спъна по наше време и това ще спъва и вас. Затова пазете се от големите неща, а тачете и благодарете на малките неща. Нали така почва тази песен: „Мене роди Бог с Любов и озари със живота нов!" Какво по-хубаво от това!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...