Jump to content

20. ЩО Е ТОВА, КОЕТО НИ КАЗВА (бр. 7, 4.ІІІ.1924 г.)


Recommended Posts

20. ЩО Е ТОВА, КОЕТО НИ КАЗВА (бр. 7, 4.ІІІ.1924 г.)

(В. "Ратникна свободата”, бр. 7, 4.ІІІ.1924 г., София, стр. 1)

„Що е това, което ни казва?” Всяка една сила в света се познава по резултата: дървото - от своя плод; всяка култура - от хората, които живеят е нея; всяка религия - от своите богомолци. Всички трябва да имат строго определени възгледи. А какво става сега? Отлични лекари, а умират; прочути царе. величества - а под каменни паметници лежат; черковни „глави”, прочути писатели, велики - а умрели! В умрели величия не вярваме ний! И отиваме ний сега при гробовете на тия „величия” и искаме да ни научат как да живеем. Но те самите умряха - как нас ще научат на живот? Съвременните хора не са се научили още да говорят истината. Излязъл младият рак, върви пред стария: - „Слушай - казва му старият - знаеш ли, че ти вървиш заднишком? Право трябва да се върви! Не може тъй!” – „Е, покажи ми тогава как!” - казал младият. И днес синът ходи, както бащата е ходил. Съвременните хора се нуждаят от един нов морал - самият живот налага това. Честността днес на един человек е много ограничена и условна. Теоретически всички учения са много добри, но същността не е в говоренето, а в приложението. Смешно ще е да се молим Бог да изоре нивите ни. Но когато свършим нашата работа, Той ще започне Своята.

Неспокойствие е обхванало света. Причините на злото не са нито в църквите, нито в държавите. То може да се проявява там, но не там е изворът му. И доброто, и злото са вън от нас - ний можем само да ги проявим. Едничкото нещо, което има в човека, то е любовта. То е най-реалното. Започнете с нея, и тя ще ви даде ключовете на света. Сговор в света може да има само при възвишена любов, когато законите са написани в нас вътре. Но ще кажете: това учение е неприложимо. Ум трябва. Ако свържем вълка с въже - той го прегризва и избягва. Конят ще умре вързан, обясняващ си, че това е неговата съдба. Но вълкът е прав, защото става свободен. Днешните държави приличат на къщи, пълни с паяци, които правят съглашения как ще ловят мухите, като мислят, че стаята е тяхна. Но идва слугинята с метлата - и решава въпроса съвсем другояче. И ний - умните хора, свършили университети, не смеразбрали своето положение в света. Ний мислим, че като наредим държавата, ще се нареди и животът ни; но това няма да стане, защото днес служителите на държавата, на църквата искат не да служат, а да управляват. А ако отидеш в университета, със служителя разсилен ли ще се разправяш или ще търсиш професора? Всеки трябва да е искрен със себе си и с хората и да разбере: професор ли е или разсилен! Днес богатият иска ред и порядък, за да си запази богатствата, сиромахът иска да се разделят богатствата. Но това не е още морал. Трябва да имаме само една мярка, с която да мерим нещата. Само любовта може да услужи на всеки, да разреши всички въпроси. Сега и ний треперим от мечките и те, мечките - от нас... „Ако думите ми пребъдат във вас, и вий пребъдете в мен - всичко, което попросите - ще ви бъде!”

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...