17. НА ПОСЕЩЕНИЕ В ГОРНИЦАТА

[Ани]

17. НА ПОСЕЩЕНИЕ В ГОРНИЦАТА

На третият ден Учителят нареди да сe явим по трима души на посещение в Горницата. Отивахме смесени стари и млади братя. Сестрите имаха свои групи.

Ще се опитам да опиша впечатлението ми от първото ми посещение в Горницата, в това величаво творение на Учителя. Някои са запомнили вътрешността на „Светая Светих" в Горницата. Това бе малка стаичка горе.

При упътване на брат Пеню Киров, трима братя, които се чувствувахме хармонизирани влязохме през салона за беседи в една от стаите разположена на север. Подът на тази стая бе постлан с вълнена черга, завесите на прозорците бяха спуснати, оттам се виждаше осветената стая на Горницата. Прекрачихме благоговейно прага на тази стая и се наредихме в средата пред една маса, особено подредена. Подът на тази стая също така бе постлан с вълнена черга и завесите на

прозорците бяха спуснати. Осветлението на стаята се получаваше от свещника поставен на масата. Не си спомням колко свещи бяха запалени на свещника. Но имаше кандилца запалени с дървено масло - елей. Все пак имало е за осветление и кандило с дървено масло, защото впоследствие Пеню Киров, ми обърна внимание, да забележа каква идеална светлина владееше в Горницата без никакво трептение или сенки. Това както ми обясни той, се дължало на особения начин на поддържане и палене на тия кандилца, коего скрито изкуство е владеел Учителя. Значи специален начин за сипване на зехтина в кандилата, горят много равномерно тия фитили и дават хубава светлина.

Трябва човек да бъде особено наблюдателен за да може с едно виждане да схване цялата обстановка. Така също и в мене, онова което възстановявам в паметта си е резултат на няколкото посещения на Горницата през 1914 и 1915 г. Също така и на честите възстановявания в съзнанието ми на тези картини при изпълняване на нарядите при другите случаи.

И така в него ден тримата братя застанахме в Горницата, с правото да престоим там десетина минути. Трябваше да прочетем „Добрата молитва", стихове от Писанието, да изкажем свободна молитва по дух за нуждите, които всеки от нас има. Същевременно гледахме да запомним какво бе турено на масата. А то бе действително забележително.

Първото нещо, което правеше впечатление бе един малък нежен нож, оставен отпред, отляво на него една чаша подобна на чаша за причастие. Всички изброявани предмети бяха така поставени на масата, че образуваха кръг. След това по-нагоре бе поставено Свещенното Писание, а след него светилника с няколко свещи или кандилца. Най-после имаше един жезъл - дървен, с дължина около 40 см. Така тези предмети образуваха красив кръг. Впоследствие разбрах, че това е натурално въплъщение на външния кръг на Пентаграма, емблемата на Бялото Братство изработена от Учителя. Значи, тези неща, които бяха нарисувани на Пентаграма там ги имаше като реални изрази. Така на групи се изреждахме всички братя и сестри да посетим Горницата, да се помолим там, да оставим своя принос. Така изминаваха дните на събора. Душите ни на всички бяха наситени от Словото на Учителя.

В последните дни ни се съобщи нещо интересно. С разрешението на Учителя можехме да си набавим Антиминса, който го беше дал дядо поп Константин Дъновски, бащата на Учителя, искаше да ни го остави като ценен спомен. Той не беше на събора, но го беше дал на сина си да ни го раздаде. Антиминсът това е оня „жертвеник" или „Престол" при който при липса на храм може да се отслужва литургия. Оргиналът на Антиминса е интересен с това, че е предаден на дядо поп Константин от един непознат светия - дух, когато той на младини е пътува от град Солун до Света гора. Подробности по това предание е писано и в отделна брошура, затова няма да ги повтарям тук. Така желаещите се записахме и срещу заплащане по една скромна сума получихме Антиминса за работа върху син или бял атлаз.

Аз моя съм го дал на Борис Николов да го съхранява. Правилата за работа с Антиминса, аз съм ги описал някъде. Медитация върху Антиминса от Учителя не е дадена. В някакви беседи, Боев, дето е слушал някога какво е казал Учителя, виж написал е нещо за Пентаграмата. Но за Антиминса не е писано. Само това, което е в брошурката.

Имаме само историята на Антиминса в брошурката

[1]

.

[1]

3абележка на съставителя: В „ Изгревът" томXI, XII е публикувано всичко за Антиминса и Пентаграмата.