22. СПИРАНЕ НА СЪБОРА ПРЕЗ 1915 г.

[Ани]

22. СПИРАНЕ НА СЪБОРА ПРЕЗ 1915 г.

При първото шестмесечие на 1915 г. нямахме особени преживявания. Но наближаваха съборните дни през месец август и оживяваше предчувствие за приятни срещи с братя и сестри в Търново и пребиваването ни с Учителя за няколко дни. Откриването на събора стана на 4 август 1915 г. в гр. Търново във вилата на запад от града, всички бяхме радостни, че се виждаме заедно пак и че бяхме поканени на събора, и че броя им беше по-голям. Това бе признак, че братството е пораснало и че са повикани повече хора на братския събор. Откриването на събора се проведе нормално. Учителят ежедневно говореше предвидените беседи, слушахме, а тетрадките се изпълваха все повече с мисли казани от Учителя на беседите. Общият братски живот протичаше, както и през другите съборни години. Някъде позабравяхме за потискащото световно положение, че някъде на Запад вилнееше световна война. Наистина България бе вън от тази война, но се увеличаваше вероятността и за нейната намеса, Бяха тъй съблазнителни възможностите за достигане на националния идеал „Обединението на българското племе по целия

Балкански полуостров". Трябваше да се спомене мимоходом, че сред старите братя цареше голям патриотизъм, мнозина копнееха за присъединяването на Сан Стефанска България. В същото време бяхме и големи родолюбци, войната не е средство препоръчвано от Духовния свят. Дали нямаше самите Велики сили върху отечествената ни дипломация да поправят и коригират влиянието на Берлинските договори, които осакатиха, прекроиха България на части и я оставиха под чужда окупация.

Нашето спокойствие в тези дни не беше смутено. Но към петия ден противните сили надделяха и скръб не закъсня да залее всички ни. Съобщиха ни, че по нареждане на коменданта на Търново Учителят следва веднага да преустанови братския събор и ние да се разотидем по местожителствата си. Спомням си, че вечерта няколко братя и сестри се събрахме в дома на брат Драган Попов, който тогава още живееше в Търново, направихме молитва да се размине това нареждане, като всеки един от нас се помоли със свои думи, да апелираме към Небето за помощ.

На другият ден разбрахме, че нареждането е още в сила и на нас не ни оставаше нищо друго освен да се подчиним. Сбогувахме се с Учителя и така оставихме вилата, дето ставаше срещата, оставихме и Търново, както е било определено да не го видим повече от 3-4 години.