Jump to content

28. ЗАЩО СЕ ЧЕТАТ РОМАНИТЕ


Recommended Posts

28. ЗАЩО СЕ ЧЕТАТ РОМАНИТЕ

Допълнителни бележки към спомените ми от 1910 - 1923 г.

Желанието да опиша по-подробно и обширно първата ми среща с Учителя, за съжаление не мога да прибавя нещо повече към казаното. Съзнанието ми тогава е било на 17 годишен младеж, не особено развит интелектуално. Могло е тогава да запитам нещо Учителя по някакви въпроси от неговата специалност, но ето че не съм знаел нищо за Неговото величие. Благодарение, че Той сам е видял какво ми трябва и прилагайки своите способности да помага, насочи живота ми в правилна насока. Даже и впоследствие, когато бях в София пак не съм използувал срещите си с Учителя да водя разговори от особена важност. Това са вършили други вместо мен. Следва да благодарим на многото написани страници с такива частни разговори с Учителя.
Споменавам в записките си за начина, по който Учителят излекува възпалението на очите ми. Предполагам, че възпалението се дължеше на прекалено много четене разни книги, които ми попадаха. Обичах да чета много, види се по наследство от майка ми. Докато бях в Стралджа, при леля ми Анастасия, изчетох книгите от библиотеката на едно приятелско семейство - тогавашна художествена литература. След това, живеейки във второто роднинско семейство, открих един сандък с книги, оставени на съхранение в склада на свако Димитро. Тогава прочетох „Война и мир" от Толстой, „Клетниците" от Юго, годишни течения от списание „Художник" и други. Това пресилено четене на увлекателни книги са повредели очите ми. Може да е имало и друга органическа причина, която Учителя разбра и предписа простият начин за лекуване - коремообтривна баня.
За оня период от живота ми, може да се отнасят думите на братската песен: „В мрак, тъмнина бе живота наш, но Слънцето на живота просия у нас и ний тръгнахме в пътя чист и свят за нас, свят за нас...."
Няколко думи за случаят, който ме насочи към много четене, още като ученик в сливенската гимназия. Отивай един ден в училищната библиотека да си взема някоя книга. Разглеждам каталога, но не разбирам какво да взема. Насочих се към една, произволно, оказа се „Писма от моята мелница" от Анатол Франс. Там беше един мой съученик, който като видя книгата, каза - „Тази книга не е за тебе, дай ми я, а ти вземи друга". Избра ми „Квартеронката" от Майн Рид - действително, четох я с голямо увлечение, била е подходяща за възраста ми. После изчетох всички книги на този автор. Но ... четох романчетата, а учебниците стояха настрана. Разбира се, по-късно, когато дойдох да живея в София, вече почувствувах изпуснатото време да изкарам гимназия в Сливен. Благодарение, че ми се дадоха условия да направя това като частен ученик, учех през годините 1924-28 и постигнах каквото трябва. Всъщност, това завършване на гимназиално образование, не допринесе нещо за професията ми, но повдигна самочувствието ми, като имам поне средно образование.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...