1929 година

[Hristo Vatev]

1929 година

27.I.1929 год.

Сън: Срещу 27, ден неделя, на присъмване къде 6 и половина ч сънувам сън-видение.

Намирам се в голяма зала, която има две врати. Източна и западна. При мен се намираше една сестра. (Като че беше Еленка.) Искам да отида при Учителя, който се намира в южната стая от тая, в която сме. Хванах бравата, но се установи, че тя е заключена. Казахме ще повикаме да ни се отвори. Сестрата направи нещо с електрически ток и [два пъти] направи съединение, с което разбрахме, че непременно Учителят чу. И ето, чу се тропот от приближаващи се бързи стъпки. Хвана се ключът и хоп -вратата се изведнъж отвори. Със самото отваряне, избягаха тичешком много момичета млади, които били в стаята, отгдето ние звъняхме и с приказки, крясък, смях и тропот избягаха навън, на запад от тия две стаи, в голям обширен салон, също като църква, и даже аз го зная, че беше църква. Видях още с отварянето на вратата Учителя. Разтревоженото му лице, загдето са ни заключили и нещо друго. С отварянето, щом нахлуха кряскавите момичета, той се отдръпна къде големия салон няколко крачки. Сестрата посегна да му целуне ръка, той не позволи и гледаше към мен, защото скоро не сме ходили в София. Но аз чувствувах, че виновното лице бях аз за разтревожването на Учителя. След като изчезна за минутка глъчката бягаща, Той дойде в тая стая, в която бяхме, и имаше там черна дъска, на която написа с тебешир един кръг, на който написа 4 числа, от които като че помня само най-горното, което бе 22. Обърна се след това към мен и ми каза: „Докато ти бъдеш тук, в София, в турското училище, ти трябва да бъдеш много точен и навременен, без отстъпване." Остави тебешира и си замина все тъй разтревожен, и то беше разтревожен заради мен!

1.II.1929 год.

Днес на този ден - петък, от сутринта от 11 ч пр. обед докъде 9 ч вечерта писах писмо на Сестрата Елена X. Григорова, учителка в с. Равна - Царибродско. Аз писах за много работи, за моите вътрешни борби и пречки, за моите падения и необузданости. Писах й, защото ней съм открил много работи из вътрешния си секрет.- От този ден, който бе облачен, [бурен], с извънредно голям студ, щото в Горско Абланово се съобщи, че момък, движел се от Кара Върбовка за Горско, припаднал на пътя и от другарите му съобщили на общината и го донесли на носило и животът му е още несигурен от студ.

През 1926 през лятото мен ме назначиха в турското училище в Крепча.

При дохождането ми имаше големи пречки, от страна на турците, които не ми позволяваха да живея в училището, но аз преодолях.

Запознах се нея есен с Опаченската учителска колегия. Където и през нея зима ходих често у Стефанка Пенева, която живееше с Хриска Драгнева от гр. Ески-Джумая. Колегиалният ни и приятелски живот вървеше много добре. Към пролет Хриска ме много намрази и не искаше да ме вижда даже. Забраняваше на Стефанка да ме кани в квартирата си и да ходя у тях, но това - тайно, аз да не узная, и то аз сега ми откри Стефанка, че това тя е вършела, защото хората пуснали по нея дума, че аз съм ходел за нея, а фактически аз не съм и помислювал. Те живееха в Чоряка [?] Иван в с. Опака. 1927 и 1928 учебна година същите двете живееха у фелдшера ветеринарен; у Иван в Опака също ходех да споделям мисли и на разговори.

През лятото 1928 год. къде 6 юлий потеглих за София на младежки окултен събор за пред Петровден и се завърнах на 10 септемврий и направо от Попово отидох в Крепча. През лятото на 11 юлий бяхме на Витоша цялото братство от София и гостите братя и сестри от провинцията и ходихме на Черни връх, откъдето има и снимки. Учителят остана на Големия резен, а повечето от братята и сестрите отидохме на самия Черни връх. На Петровден бяхме в София. И на 14^й същия месец потеглихме за Мусала. Аз останах да чакам Рали Арнаудов и на другия ден Рали и Петко Арабаджиев пристигнаха и отпътувахме. Стигнахме братята при езерата Рилски. Рали и Петко се изкачиха и те на Мусала. Стояхме там до 18^й същия месец. И се върнахме в София. В София започнахме потни бани, които Учителят даде, там на братята и сестрите от младежкия клас, най-първо на една група на Витоша, а след това и на всички. Тези потни бани се извършваха с носене на вода от братския извор до лагера, като се обличахме с фанели, зимни дрехи дебели и бастони, окопчани, с дигнати яки, изобщо по възможност най-облечени и загърнати. Така че потта да не изсъхва по тялото, а да отива в дрехите и след всяко 3 пъти отиване се пие по 2 ^ 3 чаши топла вода - вряла и се изтрива потта от тялото с намокрен парцал, а аз се изкъпвах и се преобличах и пак потегляхме за вода по същия начин и пак пиене вода, пак обтриване, изкъпване и наново преобличане и други чисти дрехи и наново за вода по същия начин и пак вода и изкъпване и преобличане и най-после изпирахме хвърените дрехи и следобед вършехме друга работа. След 15 дена се дава 5 дни почивка и наново се почва всеки ден 3 бани 9 пъти за вода. На тия бани Учителят придава голямо значение. Те пречистват тялото, обновяват клетките, нервната система, оживяват с голяма сила изобщо целия организъм. И по този продължителен процес ще се стигне до едно положение на чистота и чувствителност на здравето, щото да общува с по-висши светове, да чуваме и чувстваме по-висши вибрации и живот, недоловим за грубите чувства и сетива. (Това изобщо от мен описание, а буквално Учителят е казал, че това потните бани са път към съвършенство, те имат не само физическо и физиологично значение, но и чисто духовно, защото чистите светли духове живеят в чисти и подходящи домове - тела.)

Аз направих само 15 дена това и на 26 - 27 август потеглих заедно с Антоний Димитров и Марийка Гърнева за Пирин планина. На 28 бяхме с Андрей в Горна Джумая. На 29 - на гара Симитли, където ни посрещна Гърнева. Спахме у дома й. Сутринта намерихме автомобили за Неврокоп и потеглихме по шосето по Гръдевската река към Предела. За Махамия и Банско. Слязохме в Банско. Тук бе военно положение, та в Махамия ни искаха и в Банско лични карти. От Банско потеглихме веднага за Ел-тепе, за хижа Бъндърица, намираща се под Ел-тепе, на Бъндеришката река изпод езерата, между Тодорин връх и Ел-тепе. На 29 вечерта спахме из под хижата из гората. На 30 по обед - на Ел-тепе. На 31 потеглихме за Папаз-гьол. През Василашките езера, река Дамяница, Тевното езеро, Момин двор, Кралев двор срещу Каменца превалихме в Папаз-гьолския циркус. Обширен и чудноват по своята обширност и околна структура.

Срещу 1-й спахме на един чарк Обидински на река Репидуса. И на 1-й спряхме в Банско, като минахме хубавото село Добринище, където у Петър Васев се наобядвахме. На 2^й потеглихме през Махамия, с. Баня - Белица за Мусала.

Вечерта спахме на 2^й срещу 3^й в горските склонове на Рила над Белица срещу Якоруда, но на запад от Якоруда, по царското шосе за Чам-Кория. На 3^й вечерта спахме по неволя на върха Юрушки Чал посред зимен студ, мъгла, вятър и без огън, вода и храна затъмняхме тамо и от умора останахме да спим на самия връх, притискайки се един други от големия студ - и то без сън цяла нощ. На 4-й почти до обед скитахме изгубени в гъстата мъгла, но слязохме най-лосле на Марицините езера. И срещу 5-й спахме на хижа Мусала. Заварихме новата хижа, на която почти първият етаж почти изкаран, и работниците работеха. На 5-й вечерта - в София.

Дълго говорих със сестра Елена по различни въпроси и най-после се разделихме на 9-й септемврий със скъпи спомени за светлия, чист и идеен живот и пълни с ентусиазъм за трезва борба, чиста вяра в Бога и Божественото, с пълна вяра в Неговата мощност и чистота и, жаден за творби и бъднини, си дойдох е тоя край, Крепча, да учителствувам.

Първите дни къде 21 септемврий всичко беше добре. Пълната електрическа батерия си течеше и светеше, Октомврий, ноемврий, декемврий, аз наново се вплетох в паяджината на моите низости. Проблясваше светлина от лъч единствено от тая, която ме обича и ме крепи с горещия си дух и безкористна Любов. Тя ми пише, насърчава, съветва да вървя все напред и напред. Бога да слушам, Любовта Му да приемам и Божията Любов да живея. Съветва ме да не се захласвам в света с неговите съблазни и примамки. Съветваше ме и сега ме съветва, че тук е дилемата, тук се изпитват силните души, които да бъдат здравите устои на Божията Слава, затова да не се съблазнявам от жените и техните хитри уловки. Хората, светът ни обича, защото нечистото гледа да се прилепи към Божественото, чистото. Те несъзнателно или съзнателно се привличат, но ние трябва да бъдем внимателни.

Най-после, от хилядите съвети, сега, след коледната ваканция, ми съобщи, че от съня, който й разказах, че хризантема ми подаде пред Учителя, а аз съжалявах за моята падналост и изоставеност, Учителят й казал, че аз не съм бил млад дух и че това тия борби ми са били дадени и предупрежденията от горе за последен път и че ако не удържа, ще бъда изоставен и изгонен от Великото Бяло Братство... Тя ми писа, че Окултните истини с едно прочитане не се схващат, а трябва да се четат по много пъти и да се мисли и разсъждава върху тях, за да проникнат дълбоко в съзнанието ни и да заживеем всякога в тях и с тях.

Моите огнени изкушения ме докараха до отчаяние и последна пропаст на падение, но тая връзка и тая сестра, и Учителя, чрез ежедневното четене, размишление върху многоценните и всесъдържащи беседи, аз се пробудих и искам да се събудя, да изляза от омагьосания кръг и да отида в духовното пролетно поле, где птичките пеят, цветята благоухаят с приятната си миризма. Искам душа ми да се слее с Душата на Природата, да живея в Бога, да мисля като Бога, да любя като Бога и само Той да ми е Учителят в тоя и вечния живот и във Великия Му пратеник, Който е тук, между нас, и Който майчински ни съветва, учи и назидава в съвременния ни живот, и Който ни буди като добра майка от вековния хилядолетен сън - Великият ни Учител. У Него ще се придържам, словата Му ще уча и прилагам в живота, защото Той учи това, което Бог от предвечните времена е наредил и изисква от нас.

Той ни пробуди и сега ръководи из стръмната пътека към „Познай себе и Бога". С Любовта Си пробуди у нас Любовта Си, с чистотата и порядъчния живот Той ни сочи, че най-голямата и непреодолима Сила е в Бога и Божията Любов, Която, за да се яви у нас, се изисква съвършена чистота физическа, сърдечна, умствена, душевна и духовна. Чистото чисто привлича. Великото в хармонията и порядъка се проявява. Живейте със светли мисли, благородни чувства и любящи сърца Божественото в света - Божественото, вечното, неизменното в света.

И нек тая жива връзка с Учителя бъде като скачени съдове, та всякога да допълням от по-високото, та в лишностда се не чувствувам.

Чети и мисли: това е, което ни съветва Учителят. 4.III.1929год.]

Получих писмо от сестра Еленка. Пише ми, че не й отговарям на всички зададени въпроси ясно.

В събота, на 2-й т. м. й изпратих много дълго писмо, най-дълго от досегашните - от 25 страници. Писах й за моите балтавеници за съня, който сънувах за последното предупреждение от Учителя, че или да бъда строг, точен и изпълнителен, или ще ме изоставят и други много работи и най-долното си състояние й изложих. Него ден, 1-й II, аз бях силно възбуден, духом чувствен ту висшо, ту нисшо, и блажен да зная, което и изисках от нея да ми съобщи тоя ден духовното си разположение. Изпратила или е днес и 2 резюмета от 2-ра януарска лекция от Учителя за „Втория ден, той е ден на послушание" и второто е от 9-й януари - Размишление върху Милосърдието.

5.II.1929 г.

Понеже нощес легнах в 1 ч след полунощ, то и не можах да заспя до 1 1/2, че и повече, кой знай защо; затова тази сутрин спах до 7 и 15, станах и след утринната молитва и упражненията се заготвих за четене. Слънцето грее вече над селските скали, небето е ясно, има и облаци на запад. Вънка е студено. Земята замръзнала. Тънък сняг покрива земята.

Снощи четох до 12 ч хубавата беседа „ Той дойде при Пилата", която сега излезе из печат и ми се изпрати от брата Влад Пашов. От нея научих много хубави и ценни за живота мисли, като например констатираните и описаните от Учителя мисли и факти в живота, които Той прави ясни и ги докарва ясно пред духовния ни взор. Напр.: „Съвременният живот е живот на реликвите. В съвременния свят умрелите се изпращат с по-голямо тържество, отколкото се посрещат живите, които идат на земята."

И 105-ият Псалом е псалом за избраните. Всички тия знамения ще дойдат за в бъдеще на земята, а някои от тях вече идат. Щом Бог е обещал, че ще спаси Своите възлюбени, един ден Земята ще се превземе и Той ще я предаде на избраниците Си. Засега Земята е в чужди ръце. Под чие владичество е сега Земята, няма да обяснявам, но казвам: тази истина не може днес да се открие на човечеството, защото неговото съзнание не е такова, да може правилно да я разбере и възприеме." „Този свят представлява мъртва материя или материя на спящи същества, разхвърлени по цялата вселена."

„Докато човек е пълен в себе си с нечестиви мисли и желания, той не може да намери Истината."

„Няма по-страшно нещо от това, когато човешките мисли, чувства и желания се втвърдят, т. е. кристализират."

„И тъй, всички вярвания, всички мисли и чувства, които служат за облагородяване на човешката душа, са естествени вярвания, естествени мисли и чувства."

„Някой казва: „Да поправим живота си, да се наредим, че тогава ще мислим за идейни работи." Казвам: Оставете мъртвите хора да се занимават с мъртвите идеи, а вие се занимавайте с главите, с живите идеи, които идват сега в света."

„Смели хора се изискват днес, не е важно какъв си бил някога, важното е какъв си днес и какво можеш да направиш."

„Главната задача на съвременния човек е като тази на Никодима: да освободи Словото Божие, което е дълбоко заровено в него."

„Когато човек започва да чисти, да облагородява своето съзнание, на всяко изчистено място изпъкват написаните от вековете още идеи и чувства."

„Изчисти ли се съзнанието на човека, в него изпъква онова истинско и положително знание, написано върху него от памти-века. И ако днес човек учи, работи и прави ред усилия в своя живот, всичко това не е нищо друго, освен усилията на неговия дух да освободи от забрава своето първично знание, което той някога е имал. Към това се стремят и всичките науки, всички изкуства и занятия. Изчисти ли се съзнанието на човека, в една година той може да стане музикант, учен или какъв и да е знатен човек."

„Ако съвременният човек е развил своето духовно радио, с какво трябва да занимава Христа? Ако той иска да се свърже, нека се свърже, нека съжителствува с някой Ангел. Ако той иска да живее идеен живот, нека се обърне към Бога, да иска Божият Дух да се всели в него."

„Психическият изгрее е израз на импулса, който имат съществата, които живеят под него. Ако тия същества имаха активно съзнание, нашият изгрев никога не би залязъл."

„Човек сам прави кръста си тежък."

„Човек не може да добие своята свобода, ако не служи на Бога."

„Да служиш на Бога, това подразбира да имаш силно, интензивно желание да добиеш свободата си. Човекът на свободата винаги има разположение на духа, светът пред него се разтваря широко и той е радостен и весел. Който го види, казва: „ Този човек е щастлив, защото е намерил своя Учител, своя Господар, на Когото няма подобен в света."

„Аз говоря за разумните хора, които съзнателно вървят в пътя. В съзнанието на тия хора никога не трябва да става прекъсване. Те трябва да знаят, че всяко нещо, които става в света, е на своето място и време. В такъв случай, всеки човек е достоен за това, което му се дава, или за това, което му се случва в живота. Мъчните задачи са достояние на силните, на способните ученици, а не на слабите."

„Съвременните хора искат да станат велики. Там е нещастието на хората."

„Човек не може да бъде пророк, ако не е роден за такъв."

„Родените от Бога са хора, които носят благословение за света, а всички други, които не са родени от Бога, те създават нещастия, както за себе си, така и за окръжающите."

„Наистина необходимо е тялото Христово, но по-необходим е Христовият Дух."

„Кога то се казва, че трябва да имаме Христовия Дух, това не подразбира, че ще го придобием изведнъж, но постепенно. Идването на Духа е процес на пробуждане на съзнанието. От хиляди години Христовият Дух работи в света, в душите на хората и в момента, когато човек съзнае това и образува вътрешна връзка с Духа, Той напълно прониква в него. Връзката между душата и Духа не се създава сега, но сега трябва само да се възстанови."

„Всички богатства на Божествената благост и благодатни дарове имат кранове в тебе, затова, от каквото имате нужда, тоя кран в себе си отворете. Казвам, само по този начин новият живот може да дойде у вас. Гледайте радостно на живота и на света, и само по този начин Бог ще ви слуша и учи. И сега, понеже настава освобождението на земята, искат се силни и здрави хора, пълни с идеали и устои. Животът няма да бъде тъй тихи спокоен, както мнозина мислят. Защо? Понеже иде нова култура."

И смъртта е едно благо за човека, но животът е още по-голямо благо.

И скръбта е едно благо, но радостта е още по-голямо благо.

Ако не дойде скръбта - по-малкото благо за човека, и радостта - по-голямото благо, няма да дойде. Ако не дойде смъртта, и животът не може да дойде. Да благодарим на малкото благо, за да дойде по-голямото благо!"

Това са думи с магическо съдържание и смисъл, за пробудените души. Учителю, как освежително действуват Твоите Бисерни Живи Слова! Ти не преставаш от да ни будиш и като мила любяща майка все говориш, все учиш и вярата Ти безсмъртна в Живота Безкраен ни вдъхва все нови и по-нови струи на ентусиазъм и постоянство в пътя към Вечния Живот, към царството на Любовта. Ти окриляш слабите, насърчаваш обезверените в светлото бъдеще. Колко много са съдържателни Словата, излизащи из устата Ти, че ако всички будни души биха разбрали извора на живите слова, ако люспите биха паднали от духовните им очи, то те не биха Те на мира оставили, но всичко това за Славата на Бога, Който работа по незнайни пътища за избавлението и пробуждането на спящите души.

Нека светлината на Вечния, от Която си лъч, непреривно осветява сърцата, умовете и душите на всички братя и сестри, та стремящи се към Вечния Източник на Светлините и светлите Духове да се съберат техните светлини и тогава в едно да осветят и озарят тъмната бездна, която е още в сън и неуредена!

Днес прекарах повечето си време в общината. В 7 ч сутринта станах от сън и още немит, отидох да дам на Енчо Пеев, писаря-помощник на с. Крепча, 1300 лева, които отнесе в Попово, на Караганчев за бастоня ми и 300 лв. на Данаил Калев за скрина.

Върнах се, уреждах подписите на председателя и на касиера на досегашната отчетна сметка каса.

После закусвах със зеле и сирене. Ходихме с Боляр Мехмед, общинския кмет, и Димитър Лазаровски, секретар-бирника на селото, да мерим общинската мера за отдаването на селяните за фураж да си посеят детелина.

На общината правих мангал-котлони за готвене на Лазаровски. И като пристигна хлябът от Попово, вземахме го и оставих моя и на Сандю занесохме. Вечеряхме с Лазаровски с 6 яйца и варено жито и пипер.

Силен вятър задуха. Сутринта беше шарено ясно небето, светло. Слънцето до обед грееше. Силен вятър от запада и следобед се заоблачи, Занаизскачаха от север тъмни облаци и сега, като пиша тия редове, вънка вали сняг. Изобщо тая зима станаха много големи студове, такива, каквито старите хора не помнят. От пощата днес получих 5 броя беседи от беседата „За това се родих", 9-а серия. Изпратени ми от София. От Еленка X. Григорова, моята любима сестра, нямам днеска писмо, но ми е драго, че тия дни тя така въздействува на живота ми, така съдействува, че Бог да ми даде светлина духовна, с която можах да изляза отлабиринта на създадената от мен катакомба. Тя така любяща и предана чиста душа, със силна мисъл и подвижен темперамент, с ясни съсредоточени живи очи, в които се чете чистота и ясност, така действува, щото сразява всяко грубо чувство и изгаря всяка нисша страст и позовава човека в човека за нова работа, за нов живот, пълен с радост, с пълнота, със смисъл. Време, в което нищо да не отива в пустота, а всичко в творба и ценно[?]. Жадността към наука и знания, към прилежание и с постоянство, тези й качества вдъхват дружелюбство и другарство и, взаимно подпомагащи се, можем да вървим по пътя, по който Великият ни Учител ни води. Макар и далеко физически, духом не толкова, тя ми е помогнала много в избавянето от паяджината на света, в която аз без малко бях влязъл и нямаше да изляза здрав. Бог ми я прати като ангел вестител, че трябва да си припомня светлите идеи, а не да забравя всичко свято и да се върна в блатото смрадливо на земния заспал живот. И безкористната й любов, Божественият огън, който гори в нейното сърце, изпраща топлинни лъчи на моята студенина и скованост и ме прави подвижен. Тя ме зове всякога към жива връзка с Учителя. Зове ме към чистота на мислите, чувствата и желанията, къмто ред и порядък. Да не оставам свободен никога, защото свободното време е, което обезсмисля живота и човек се опорочава. Жива вяра в светлото бъдеще в Бога. Любов към Бога, то е най-важното и от Бога тогава любов към ближния - човечеството, обществото и най-после към себе. Нека Великият ни Баща и Водител я възнагради хилядократно за многоценния й труд и за скорошната й изпълнителност към дълга „за брата"! Тя ми припомни забравени слова на Добрия ни Учител: „Окултните истини с едно прочитане не се научават и изпълняват, те трябва да се четат, препрочитат и дълго да се съзерцават и мисли по тях, за да можем по вътрешен път да достигнем до същественото."

Сега е 10 часът вечерта. При чисти мисли, с добро настроение, с добро разположение на духа, аз започвам да тегля [билетчета] за обед и вечер и да мисля по това, което ще ми се даде.

10.II.1929 г., неделя

Станах в 6 1/2 ч. Времето бе облачно и дребен сняг валеше. Изобщо много голям студ. Нощес съм настинал и от лявата страна съм настинал и ме боли цял ден гърбът.

Към обед се изясни и слънцето печеше, но дърво и камък от студ се пукаше.

Четох вестници тая сутрин. „Съзнание" и политика и II серия 2 билетчета, по едно за сутрин и обед.

Обядвахме с Лазаровски само с кисело зеле. Писах през деня в общината на топло допълнителните бюджети за увеличаване заплатите на учителите.

Сега вънка турският рамзански даул бие за ядене. Часът е 1 1/2 след полунощ. Писах до инспекцията дали ще ме уволнят или не че да си туря пари в бюджета.

Много е студено, така ми е нещо неприятно от студ и се чудя как ще легна да спя, та да не стана за смях сабахлента.

11.II.1929., понеделник, Крепча

Спах до 7 ч. Легнах в 1 1/2 след полунощ. Голям студ. Облечен с балтоня, стоя покрай печката. Отпреде топли, отдире вее. Настиналият гръб ме боли. Обръщам другата лява страна на печката. Прочетох тая вечер 3 вестника, даже 4 броя от „Съзнание", понеже отдавна ги бях изоставил, и научих много работи за борбите на Българския учителски съюз. Борбите и каузите, защищавани от него за доброто на учителството изобщо и за светлото бъдеще, в което той ще изведе изстрадалия ни български народ, като, държащ факела на правдата, обучението и възпитанието на подрастващото поколение, ще създаде утрешните бъдещи дейци и строители на бъдеща просветена България. Държавата се слави не с обширността и многолюдието си, а с културата си. Прозира се добрите идеи, които прокарва Интернационалният съюз на учителите от всички държави, че трябва да се започне бавно и всестранно, системно обучение и превъзпитание на младото поколение в духа на всесветовното побратимяване. Чувства се изпитват, какво че националните граници, пазени и отстоявани сега от въоръжени войници, са живи гробове, клетки на свободните, предани и любящи за работа и общителност широки души.

Тая заран, със събуждането си, бях настроен много добре. Състояние на чисти мисли, под музикално пулсираща вълна, мен ми се пееше и свиреше. Чувствувах се близко до сестра Е. и брата Георги и др. Учителят като че ми шепнеше нещо хубаво. Умът ми бе светъл, душата летеше - рядко състояние. Приятно влияние на светлите Духове и велики души. Сега ми се доспа. От много четене ми натегна главата.

Времето тая сутрин бе прозрачно, даже слънце бе огряло. Студ голям до неимоверност. На стъмяване пропаднаха тъмни облаци, които се избистриха и заваля сняг. Вятърът глухо вее сега вънка.

12.II.1929., вторник

Станах в 7 ч сутринта. След утринната молитва четох 19 гл. от Апостолите и 216 стр, от Втора серия - „Блажените".

Валеше сняг до следобед на големи парцали. Студ голям. През деня - добро състояние на ума и духа. Вечерта четох „Добро здраве и Свобода" и от беседите по нещо за размисъл.

Легнах си в 1 ч след полунощ.

13.II.1929 год.

Станах в 7 ч. Гърбът на плещите скован от студ. Правих ред гимнастики, за да се раздвижа. Небето облачно, не вали. Заприготвях след упражненията нещо за обед, без да закусвам, защото тия дни съм поизгладнял.

На обед се надявах за писмо от Е., но нема. Вечерта отидох на разходка нагоре от селото. Снежната белина действуваше много добре върху очите, а чистият въздух - за гърдите и нервите. Отидох след това нагоре из долината и като заобиколих по поляната, спуснах се над селото из най-стръмната урва надолу, като турих изпод мен няколко вършини, клонки и като шейна бързо полетях надолу, весело и прекрасно. Вечерта, тъкмо кога четях и вадех нещо из беседите, дойдоха Демировите Енчо и Васил и ме заприказваха. Щях да чета новодошлата беседа, „Аз затова дойдох", но не успях, защото Енчо не си отиде скоро. Легнах си в 11 ч.

14.II.1929.

Станах в 7. Времето шарено. Топъл вятър задуха от запад. Студът е счупен. Кога лежах, тежко ми бе някак си и не ми се ставаше, но като станах, се промени настроението ми, искаше ми се да пея, да скачам, играя. Измих се хубаво по правилата на миенето и след това започнах най-великото от живота -молитвата.

Пречистих стаята хубаво и се заприготвях за дома, че щом привърша занятията си, ще потегля за Водица, за да си взема брашно и масло и липов цвят.

Потеглих с Димитър Лазаровски. Почти през всичкото време ми се пееше. Аз се радвах на зимната снежна белина, чистият въздух ме освежаваше и нова жизнена енергия се струеше в тялото и духа. Вечерта останах да спя у сестрата Станка Чернева. Изобщо - стеснително положение, защото всичкият им интерес бе обърнат за оженването на Станка. Задаваха ми се въпроси, какво е станало със Стиляна Русева, с Мария, Магдалина, и че ако Станка и Недялка останели неженени, що ще стане, и че моето мнение по тоя въпрос. Ще се женя ли и т. н. Започнах след вечеря и дълъг разговор да им чета беседата „Той дойде при Пилата", обаче къде десета страница усетих, че всички дремят и прекратих четенето и започнах пак разговор. За мене - никакво настроение. В тях изпитателен дух, нещо делящо. Легнах с неприятни чувства още с лягането.

15.II.1929 г., петък, с. Ковачевец

Станах къде 6 и нещо, измих се, като ми полива Недялка. Стъкмих се за молитва и чаках да се приготвят Станка и Недялка. След това отидохме в стаята за целта и започнахме молитвата. Настроение тягостно. Песен неиздържана, трудна и докрай - не с дух. Изтегленото билетче за прочитане от II серия 11-о билетче, съдържащо важна мисъл: „Разгледайте как се развиват растенията и как се излюпват гъсениците, и ще разберете закона." „Вашата мисъл може да има форма на гъсеница или на пеперуда."

„ Човек, за да успее в света, трябва да има само една идея." Това е вярно и невярно. Човек трябва да има много идеи, но те трябва да бъдат благородни.

„На очите на конете турят отстрани капаци, да не виждат отстрани, а да гледат само напред, да се не плашат от странични влияния, и човек по-добре е да има такива капаци, устремен само към една само идея, благородна. Ако не можеш да имаш много идеи благородни, имай поне една; нея дръж като прицелна точка, която може да те издигне и да те избави."

„За да влезете в духовния свят, трябва да съблечете тази кожа, в която сте обвити, както гъсеницата. Не съблечете ли я, в духовния свят ще заемете пространството само на един лист и ще разберете духовния свят, колкото го разбира гъсеницата."

След това дадох някои обяснения и след закуска хубава си потеглих за село, само че във време на ядене им се съобщи, че братът Йордан Савов ги канил да се запишат за 9-а серия, а те отказали под предлог, че имат беседи още недоизчетени и борч за тях, и затова отказали да внесат нещо и се запишат за беседите и Савов им казал: „Дайте ми челиците да се обуя и да си вървя, защо аз стоя тук, вие не сте братя и сестри, щом не искате да се запишете за беседите на Учителя" и си отишъл. И аз си излязох, като им оставих беседата „ Той дойде при Пилата" и „Аз за това се родих". Отидох у сестрата Неда и към 1 ч следобед си потеглих за село.

16.II.1929 год., събота

Ставам къде 6 1/2 ч сутринта у Водица у дома. Сънувал съм, че мама извадила змии пепелянки из вехти парцали, уж сега е зима, а те, понеже били в парцали, останали живи, незамръзнали. После един

вълк, който стана срещу мене, но главният инспектор Чучу Лаин го предотврати.

*

Отидох в основното училище. Разговарях се с учителите - нечистота и хаос в училището им. Рачо Узунов е главен, но не е чисто. Отидох в прогимназията. Разговарях се с прогимназиалните нови, с Рали Арнаудов. Следобед ходих на реферат с учениците, не успяли за „Иван Агемака", а след това - за „Видни дейци, за българските дейци за освобождаване". Държи се от дете, ученик на Григор Радославов.

17.III.1929], неделя

Имахме общо годишно събрание на кооперацията. Ще се строи в селото амбулатория, детски колонии. Ще даваме на член по 4000 лева за Синдиката за загубите му. Чак до стъмняване отиде събранието му. Изпратих 300 лева до Влад Пашов в София, 100 лв. за сметките ми, а 200 лв. - за 9-а серия, дадох на Георгя Иванов библия, „Прераждането", „Ясновидство" и „Езотерическото християнство", да ги чете. Дадох му да прочете „И дойде при Пилата" и „Аз за това се родих" и да ги препрати до Иван Петров в Цар-Асен.

18.II.1929., понеделник

Станах, като ме събуди мама в 4 и 15 сутринта. Измих се, нагласих се и четох нещо от Марк Аврелий и билетче от беседите и от „Деянията" 24. глава и точно в 6 ч потеглих за Крепча. Сняг дребен вали. Със сняг е покрита цялата земя. Отдолу е много замръзнала и ледясала, та е хлъзгава. Тъмно беше отначало, но към Нерезий се развидели. Пътуването бе трудно, щото се потъваше из преспите. Ушите мръзнат, гърбът потен, [от] челото потта капе. [В] 7 и 20 се срещнахме с Лазаровски на Таванци и заприказвайки, си дойдохме в 9 и 40. Изморен бях.

Следобед получих пощата в 3 ч следобед. Само я прегледах откъде имам писма и не четох нищо, освен писмото на брата Петко Христов от с. Кочериново във фабриката на Балабанови. Препоръчано писмо голям плик от сестрата Еленка X. Григорова, вестници, списание „Възраждане" и др. от Шуменската инспекция.

Отидох към общината да се разходя, че тогава, рекох, ще чета от сестрата писмото, тогава ще го разпечатам и чета, кога се завърна. И в 5 1/2 ч го разпечатах и започнах да чета. Четох това, което е писано в понеделник, на 11.П.1929 год., където най-обстойно излага сестрата, че ,Никое същество не ще те направи щастлив, а само Бог" и хубави мисли от Молиер - „Никой мъж не е станал по-щастлив, когато се е оженил."

Сократ - „Ако се ожениш, ще съжаляваш, ако се не ожениш, пак ще съжаляваш."

Бекон [Бейкьн] (Най-умният човек в Англия): - „Ако сте млад, не се женете още; ако се стар, не се женете никога."

На 9 и 10 писала писмо, в което тя съжалява, че толкова години аз се подвизавам в това хубаво учение, чел съм тия хубави лекции от Учителя. Слушал съм толкова хубави слова, толкова много методи за възпитание и самовъзпитание, за определяне и самоопределение в живота, и досега ако не съм се определил, то всичкото ми време е изгубено. Иска свещеният час, ден, минута, година и месец да бъдат записани, когато в мен настане това определение и самоопределение. Това ще бъде Велик-ден за душата.

Тя ме позовава за сериозно четене и много мислене, за жива връзка с Учителя. Да си уредя времето така, че никога свободно време да не ми остане. Да бъда в истинския смисъл на думата адепт и т. н.

Към 8 ч вечерта се реших по влечение да отида в общината и заварих Д. Лазаровски да чете книжката „Аз за това дойдох", да я чете, а Енчо и бирникът Руси Георгев да слушат. След свършването на беседата ме питаха кой я е писал. Какъв е Дънов, колко годишен е, има ли общо между него и поповете. Що е разбиране на живота по форма и по дух. Що е материализъм и духовно разбиране на живота. И най-после, в 12 без 15 полунощ, завърших с вегетарианството от материалистична и етична гледна точка. Вземах си един куджак дърва оттам, защото в училищната ни канцелария бяха съвсем намалели и за утре съвсем няма.

Вънка е студ, и то много голям. Месецът е в полулуние, свети на запад в полумъглата и нощта е светла, а откъм север вали дребен сняг. Вятър вее тайнствено в нощната тишина. Часът е 12 и 20, лягам. Легнах в 1 и 1/2 ч точно.

19.II.1929 год., вторник

Станах в 7 ч. Накладох печката и след измиването започнах наряда си. Мислих върху много въпроси из живота на земята и Великия живот, който се открива пред духовния взор на окултния ученик. Защото всичко най-съществено, което искаме, само Бог може да ни го даде. Новото ни дават тия велики светли същества-ангелите и светлите духове. Трябва да се съединим с тях и в съжителство с тях, те ще ни разведат из най-хубавите екскурзии и курорти, ще ни покажат новите Божествени училища с всичките им подразделения, учители, с методи на обучение и възпитание най-методично и целесъобразно. Ще ни покажат истинското изкуство и реалното в науката. В Бога се крие всичката пълнота и богатство, в Него е всичкото щастие и Любов, с Него да се свържем и другаруваме, с Него да се разговаряме и беседваме по различните въпроси, защото Всичката светлина е в Него и Той ще ни изпраща само тогава по един светъл лъч, който ще осветлява винаги непреривно ума ни и стоплюва сърцето и душата ни. Сестрата Еленка ми писала ред наставления и дала ми е една хубава рецепта: Да съзерцавам винаги Висшето и всякога с Него да се занимавам, и то ще въздействува върху ми.

Понеже по-голямата част от учениците бяха заболели от подушка, на брой 65, то аз ги разпуснах до 25.П. т. г. и съставих списък и го изпратих на фелдшера в Опака, за да даде нареждане, че тогава да съобщя на училищната инспекция. До следобед къде 2 ^ 3 ч писах списъци. След като изпратих слугинята в Опака, по която изпратих на Донка нотния тефтер и за Стефанка няколко приветствени думи, започнах да си готвя за обед, но огладняването ми не дотьрпя за манджа и купих си за 5 лева халва и с нея обядвах.

Прочетох днес повторно писмата, писани ми от сестрата Еленка на 10 и 11 февруарий и искаше ми се да й пиша, но понеже тя поезия иска да й пиша с духовен сюжет, затова докъде 4 ч аз се не реших да пиша. Изобщо през деня съм неразположен, ей-така ми е тежко, неразположен, чете ми се, а иначе ми е тежко, така, не помня, каквото прочета. Прочетох...

20.II.1929 год., с. Крепча

Станах от сън къде 7 ч. Залових се с щателно почистване на стаята си. Ходих на общината и тогава чак се върнах и късно правих наряда си. В час влязох следобед на последния час във II отделение. После разпущането ходих на общината, получих от Георги Събев писмо с хубави резюмета от беседи неделни.

Свирих, четох от II серия до 11 ч и легнах да спя. Студ голям е вънка и в стаята.

22.II.1929.

Станах от сън в 7 ч. Със събуждането ми от сън в паметта ми се явиха три съня, които сънувах в три нощи подред.

Първият е, че уж на главата ми, отгоре на върха, малко отзад, косата ми е оголена, малко закелявяла, едно петно малко, което ме грози и ме срами пред хората.

Вторият сън, е: срещу четвъртък сънувах на призори, че си изгубих шапката, тая черната, новата, и останах гологлав.

Третият сън е нощес на присъмване. Сънувам, че минавам по улица на някой град, където намерих братя и сестри и Учителя. Аз съм бързал да отида тамо. Като това беше пролетно време, имаше пътечки сухи, а на северните склонове имаше още сняг и изтръпчините. Сънувам, че намерих братята и Учителя и всички минават да му целуват ръка. Аз помислих да отида и аз да му целуна ръка и да се видим, обаче съгледах, че едина сандал на десния си крак съм го изгубил и ходя бос с него крак. Затърсих го, намерих един каревъл [калевър] голям, обух него, но той беше пълен с кал и ме изцапа; намерих, кога се върнах назад да го диря, още два сандала, но и те бяха кални, скъсани, едина го премерих, но го не харесах.

От няколко дни съм с настроение недобро в духовно отношение.

Днес преписах от изпратените от сестра Еленка резюме: „Права насока на живота", свирих с цигулката, след като разбутах нотите си, папките, и те ме настроиха да свиря.

24.III.1929, неделя

Станах [от] сън към 6 и 1/2 ч. До обед четох хубавата беседа „Раздай всичко" и тя ми направи такива реформи в духа, ума, сърцето и душата, че аз сторих за добре да си потегля за село, за да я занеса на сестрите в Ковачевец Станка и Недялка и на Рали Арнаудов и Георги Иванов, намислих и сторих и следобед в 2 1/2 ч потеглих, като из пътя препрочетох подчертаните важни мисли от беседата. Минах в Ковачевец и стоях при Недялка, стоях десетина минути и си потеглих за Водица. Оставих си бохчата у дома и тръгнах да диря Георгя и Раля. След като ходих в домовете им, найдох ги в основното училище. Предадох им ги и си отидох на сън.

25.II.1929., понеделник

От село потеглих в 5 1/2 ч. Небето прошарено ясно, но почти ясно. Луната - пълнолуние свети ясно, така, че може да се чете на такава светлина. Пътувам, а в душата ми широта и духовна пълнота. Мислих все чисти възвишени мисли и изпитвах благородни чувства. Вятър нямаше, студът не бе голям. Пътуването по Сопот до Таванца бе много изморитепно. До самото училище аз все си пеех свирех с уста и мислех хубави неща. Като седнах, почувствувах, че съм се много изморил и че пътят ми много дошъл, да си отида и върна и то на бърз ход, а не както да престоя в село. Десният крак горе ме боли в ставата в дебелото месо Снощи ме каниха на Опака, на вечеринка, но предпочетох да си отида в село, отколкото да отида да си губя времето с вечеринки.

27.II.1929., Сряда

Станах в 6 1 /2 ч. След молитва написах хубаво писмо на сестра Еленка. Имах много хубаво настроение.

До обед учих, а следобед отидох на Гарчиново [?], за да услужа на колегите тамо в даването на една вечеринка - „Майстори", от името на читалището. Пренощувах у Боню Кънев.

1.III.1929 год.

Пренощувах у Боню Кънев. Станахме в 6 ч. Закусихме, говорихме по въпроси за разумно схващане на живота. Природа - Бог и пр. Къде 10 ч отидохме в основното училище, където разговаряхме със Собаджиева и Павлина Цанева. Обед правихме в училището, като бяхме Боню, Цоню, Денчо, Павлина и Надежда. Аз поисках цигулката на Боню да я донесе, за да свирим дуети с Павлина. Обаче при донасянето той паднал, и я счупил, пукнал капака й и я разлепил малко. Следствие на това Боню се закахъри за нея и дори ми каза, че ще я счупи съвсем, обаче аз му казах, че аз съм причината за нещастието й и т. н.

2.III.1929.

Станахме къде 6 1 /2, измихме се. Аз си прочетох нещо из втората серия: „Растете в благодатта". Потеглих след това за Крепчаи в 8 1/2 бях в Крепча. На втория час имах уроци във II отделение. Скарах се с учителя Мехмед Арифов, задето съм бил в отделението му и съм задържал децата му повече, отколкото трябва. И то с тон на омраза ми го каза това и ме упрекна, че това аз сам от само себе си съм правел, че съм си нареждал часовете както искам, а не под заповед. Следобед отидох за заплатата си в Опака. Заварих господин Славов при пунктовия. Вечерта Каменови, Йордан Миланови и Надежда, Георги и Рали, Стефанка и Кирушка бяхме заедно до 12 ч. Пренощувах у Георги Цонев. Сутринта се отбих да честитя на Деспа учителствуването в прогимназията в Опака, тя дохожда на [мястото на] Йордан (Донката) Марков от гр. Попово, а

Данката отива в Ковачевец на мястото на Даскал Хаджи.който е подлудял.

Каниха ме да отидем на църква, аз не отидох, а си вземах сбогом. Но при Йордана в пощата се забавих до обед, та обядвах у тях. На отиване ме видяха Кирушка и Стефанка. Кирушка ме покани у тях, че после щяхме да отидем у Стефанкини. У дома й нямаше майка й, затова тя се поизкара, че иска да бъде оженена, че не си харесвала, по сърце не й прилягали и със змийските си очи изпърво успя да [ме] хипнотизира, но й доказах, че аз не ще я удовлетворя и си потеглих. Направо отидох у Гърчинови. Вечеринката бе посетена. Играеха недобре актьорите по неподготовка, но хората са доволни.

4.III.[1929год.]

Спах снощи у Боню Кънев и в понеделник си дойдох да уча. Вечерта дойде г-н Славов, разговаряхме с него до 12 ч.

5.III1.1929 год.

След закуска ме ревизира по четене и писане в Ш и IV. Следобед го отведох до [Утр]енджик [?] и след като нарисувахме картата на Поповска околия, се завърнах да спя късно. Изкъпах се и легнах.

6.III.1929.

Станах, ходих за две стомни вода, измих се със студена вода. Но изобщо съм недобре духом, защото си губя времето. Ето часът е 12 без 20 и ние се завърнахме от Ангел и Бобаджанов и съм изморен и не ми се чете, а ми се спи.

7.III.1929 г., четвъртък

Приготовлявах се за село, защото ще кумувам. И книжата за делото по уч[илищните] ниви.

8.III,1929 год.

Станах, вятър вее - бучи. Сняг вали, студено и то много. Дойде каруцарят и ме пита ще ходим ли. Потвърдих, въпреки времето, че ще трябва да отидем.

Потеглихме аз, Ариф Дикогоклу, защото делото против Ибрям Кьосе Мехмедов той ще го завежда и упълномощава адвокат. Савата Ризвонов и още един.

Дело не заведохме, а оставихме чрез агрономството да се заведе и изследва нарушението.

Професор Асен Златаров вечерта срещу събота ще говори на тема „От маймуната до човека". Останах да го слушам, но говоренето бе безсолно и мен познато.

Вечерта дойде покана от Сандю, Васил Острев от с. Паламарци и говорихме на тема: беседите, Учителят и подобни. Свирих им с цигулката.

9.III.[1929 год.], събота

Изпратихме Сандю Острев до Паламарския кантон и се върнахме, а аз с каруцата на Илия Пенев, след като купих за кумеца си една [...] за блуза за 200 лева и един бакър за 275 лева, си потеглих за Водица. Отбих се у сестра си в Ковачевец, И тя сгодила Георгя и заради мене отложила сватбата си за 13.III. Отидох си пеш до Водица.

10.III.[1929 год.], неделя

Станах рано. Свърших си наряда и четох нещо от „Бог е Дух" почнахме да се гласим за Ковачевец. Ходихме у Георги Хаджиев за каруцата му със седалка. В 8 ч потеглихме за Ковачевец.

Дариха ме бушчилък ризи, гащи, пешкир много хубав и други 2 малки пешкиря. Вечерта си отидохме във Водица.

11 .III.[1929 год.], понеделник

Отпочивах си и прочетох „Житно зърно", вечерта го занесох на Рали Арнаудов в прогимназията и му предадох още някоя беседа. А на Георги Иванов - Началника, казах за последен път да ми определи иска ли да чете беседите 9 и 10 серии, за да го абонирам, и да препрочете тия, които съм му дал, и обеща.

12.III.[1929 год.], сряда

Четох беседите и потеглих за Ковачевец за какини. Вечерта спах на неудобно: върху рогозка две черги постлани и отгоре юрган кирляв - мръсен, тънък, та макар че легнахме в 12 и нещо, но в 4 ч станах и то недоспал.

13.III.[1929 год.], сряда

Станах в 4 ч. Измих се и почнах да чета беседата „Бог е Дух" и си водих бележки.

Сутринта отидохме в Огуча да каним сватите. Дариха ме дълъг пешкир - мрежалия.

След завръщането оттам ходихме да каним и дигаме кръстника и отидохме за булката. След венчаването и дохождането им сложиха трапеза. Дариха ни с по едни ръкави и пешкир. Направихме снимка 2 Балжи Омуркьовчани и 3 госпожици Ковачевки и едно момче Ковачевче. Вечерта ходих, след вземането сбогом от какини, в Станкини Чернева, говорих им нещо по техните сметки и откази за изплащането беседите и си отидох, изморен, отпаднал много.

14.III.[1929 год.], четвъртък

Дочетох беседата „Бог е Дух" и ходих при Рали, Т. Иванов.

15.III.1929 год.]

Станах рано. Четох, приготовлявах се за Попово, отидох на пощата, но ме оставили и аз потеглих за Крепча през Шаванца. Времето бе ясно, а далечините замъглени. Изпитвах особено задоволство от доброто настроение, макар че тая нощ в съня си не бях добре спрямо „Себе си" следствие на долните влияния, които чистите души набират от хората - боклуци, долни чувства и що ли не още?

Крепча е турско село, където Пеню Ганев е учител и учи турските деца на български. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

В гората бе много приятно пътуването. Мислих много за сестрата Еленка, разговарях се с нея по много въпроси. Чувствувах се гузен от една страна, задето се съгласих да бъда кръстник и задето участвувах на тия сватби, да си губя скъпото време и да се пълня с низости из тълпата сватбарска.

Стигнах в 11 ч. Стоплих вода. Изкъпах се хубаво, като от 2.П. т. г. до 15.Ш. не си бях позволявал „о", но преоблякох се и след това свирих, четох и се изпрах хубаво всичките ризи. Легнах в 12 ч.

16.III.[1929 год.], събота

Станах ранка. Изкъпах се наново и преоблякох. Извърших си наряда и заприготвях писма за инспекция, Попово и потеглих след закуска за Опака. Занесох пощата, защото понеже снегът се топи, наводнение има и пощата не дойде да вземе писмата. Занесох и колет с V и VIII серии и I серия за Острев и ги предадох на Камбура от Паламарц» да ги предаде чрез Сандю, на лицето. Попът ме изгледа, след като чу Камбура, че „И аз искам да ги чета тия книги от тоя характер."

Влязох при Стефанка Попова - заварих Иван фелдшера и Георги Цонев. Те си излязоха. Останахме със Стефанка двама. Четохме вестник „Братство" и говорихме по много работи. Че Янко, откак съм му казал, че обичам Стефанка, ме намразил, че Янко й предлагал, а тя отказала, масус му правила политики, за да го изпита - преструвки. Григор - синът на фелдшера Цоню, искал да се ожени за Стефанка, и даже на 15^й. Цоню сам дошел да говори със Стефанка, но тя с думи и обноски не дала съгласието си. Янко пък я ревнува, защото и той не знае от коя и за коя му се ...

Ходих при Евтима за справка на някои работи по счетоводството и в 6 ч си потеглих за Крепча. Вятър от север - силен с виялица, сняг на парцали. Стигнах късно у Ангелови, вечеряхме у тях и говорихме. Минка си дошла с детето. Дойдох си и без да клам* печката, легнах.

17.III.1929 год.], неделя

Станах в 5 ч. Весело ми бе. Изкъпах се и после - молитва. Четох от Евангелието и беседите II серия 20 страници за „Прилив и отлив" и след това свирих. От 9 и 40 започнах да чета новодошлата беседа „Неговата заповед", 9. серия. Четох я бавно и водих бележки докъде 12 ч. Следобед с праз и хубави пиперки, се реших да започна да пиша на любимата си сестра Еленка, понеже цяла седмица ми се иска да й пиша, а не успях от сватби и скитане. Ето, в 3 ч почвам да й пиша.

До 7 ч вечерта писах и писмото не дописах, станах да отида у Ангелови да заговявам, понеже ме бяха канили снощи. Купих 300 грама халва от Сандю и потеглих. Понеже Демирова Васил ги бе излъгал, че съм си отишъл, то бяха почнали и почти довършваха яденето. Надойдоха след заговезни Васил Енчо Демировите и още едно момче от Горско Абланово и започнаха да играят на карти. Аз след продължителен разговор с Минка-сестрата на Ангела, си дойдох към 10 ч. Легнах да спя, с прилив във физическите енергии.

18.III.1929 год., понеделник

Станах в 5 ч. Започнах да клам огъня. Съм с весело разположение. Стоплих вода, изкъпах се и после започнах наряда. След него започнах да пиша най-съществената част на писмото си до сестрата Еленка X. Григорова, писах й да ме не забравя, а подкрепя със своите огнени мощни съвети и много др.

Към 10 ч изпратих Димка - слугинята си, да занесе писмото на Опака, като изпратих и до Ив. Коюмджиев сумата 80 лева за програмите. И до Ст. Дивитанов 55 лева за портрета на Учителя. Не дойде пощаджията в селото, защото Ломът е придошъл и задигнал всички мостове, затова отнесохме пощата в Опака. Следобед ходих след часовете при Сандю, който ми се изплака много и много, поради това, че жена му изневерила, едно, дъщеря му - друго, и син му не върви по добри пътища, а скита из Попово, а майка им го ограбва и дава на децата си. Вечерта след тия наслоения легнах „о".

максус - диал. нарочно. (Бел. М. И.)

* клам-деал. клада. (Бел. М. И.)

Станах не съвсем добре разположен. Нещо ми тежко беше. След наряда четох падащото се. Следобед Димитър ми съобщи, че опачените щели да дойдат, колегията. Янко ми съобщил.

20.III.1929 год., сряда

Станах от сън в 5 ч. Наспал съм се хубаво. Изчистих най-първо кюнците на печката, изчистих стаята хубаво. След това хубаво измих и почнах наряда. След наряда започнах да готвя, да се приготовлявам за гости. Сварих манджа с картофи и ориз, сютляш, като Димка даде млякото, и следобед турих ошаф да ври. На втория час следобед във II отделение дойдоха от Опака госпожиците учителки Деспа Георгиева, Посабка, Стефанка Пенева и млад господин от Свищов, братов син на Каменов от Опака. Дойдоха в часовете ми. Изпитвах да четат и пишат учениците ми, след това изпяхме някоя и друга песничка - останаха много доволни от учениците ми. След това ги отведох в I-о отделение и тамо изпяха нещо турско и пак българска песен. Най-после ги отведох в Ш и IV отделение. Където изпитах да четат и изпяха канона „Славейче" на два гласа.

След разпущането на учениците вземахме апарата и потеглихме четиримата за монастирчето. Весели бяхме всички. Гостите останаха доволни от това, че са дошли днес на първа пролетна разходка. Направихме снимки над тепавицата на Мустафата. И после, още една при манастирчето. Изкачихме се по опасното място на височината от запад от манастирчето и над Арифовата воденица потеглихме нагоре за кокичета. Аз нито едно не откъснах, но гостите не ги щадяха, а беряха букет. След това нагоре по поляните слязохме над селото къде училищните ниви и си дойдохме в училището. Часът бе 6. Нахранихме се хубаво, и към 9 ч, след като им лосвирих, си потеглиха за Опака. Димитър, Енчо и аз ги изпратихме до чешмата към Опака. След това, след като се отбихме в общината и лицемерно пред кмета -Боляра, си хапнаха. Юрдан, горският, Димитър и Енчо дойдохме в училището и те се нахраниха хубаво, та си отидоха да спят. През нощта сънувах, че съм при Стефанка. Тя беше гола съвсем...

21.III.1929., четвъртък

Станах от сън рано в 5 ч. Главата като че ли ме боли от недоспане. Не съм си доспал поради неприятните и порочни сънища - силна възбуда на низшите чувства. Като че съм безсилен да се справя със себе си. „о"

Отидох донесох една стомна вода. Стоплих я и се изкъпах хубаво, преоблякох и започнах утренния си наряд. Духом съм неразположен. Тази сутрин небето е облачно, а не както предните 3 - 4 сутрини, които сутрините бяха чисти, ясни. Времето пак студенко - прохладно. Главата ми тегне. Седнах да прочета което ми се падаше - 3 страници, които снощи не прочетох, но тежко ми беше. Ужасно положение е, кога човек се свързва и общува с хора от света, те го обират, вземат му всичко чисто от него и му оставят това, което те имат, чувства низки, желания груби, полови нагони и извратности и много подобни. Целия ден съм като обран търговец. Взема цигулката да свиря - не ми се свири, нищо не върви.

Легнах в 11 ч. Пробудих се внезапно и часът удари 12 полунощ в паметта ми, разговарям със Стефанка, с лявата ръка съм я прегърнал. Заспивам и ето намерих се между нея, където говорихме на разни добри теми и приятни разговори.

22.III.1929., петък

Станах в 4 1/2 ч. Измих се, приготвих, вземах нужните [пропусната дума] за тази-сутрешния ден, първият ден на пролетта от астрономичната година, и потеглих за височината. Небето бе ясно. Калта бе замръзнала. Горе, на извора, снегът бе съвсем лед, където и бастонят не се задържа, та аз паданах на ръцете си, краката се подхлъзнаха и аз се устремих надолу по сипея, по урвата. За да си не нараня ръцете, аз за миг се претърколих на гръб и се устремих чак долу. Бях се изплашил. Излязох горе и в 5 1/2 почнах наряда. Студено беше. След гимнастиките накладох огън. Огреях и затоплих се хубаво. Навлязох в гъсталака и насъбрах на една купчина много шума и тамо, заграден отстрани от вятъра и отдолу дебело постлано, четох, лежах, спах малко, пях, размишлявах за прочетените резюмета, които ми изпратили от София. На закуска и обед не си дойдох в училището, за да се нахраня.

В 2 ч без 20 минути съм заспал на хубавото слънце. Сънувах Стефанка пак при мене. Седнала на един стол и галено, свободно ми приказва, че пишман ще стана един ден за нея, ама когато се мине...

След това препрочетох много от бележките си от тефтерчето си, пях, молих се за светлина и самоопределение в живота.

В 3 ч си потеглих. Опаченската прогимназия начело с Янко Сиврев и Деспа Георгиева дошли с децата на разходка. Като ме видяха отгоре, завикаха. Направих им две снимки. Ето, часът е 11. Трябва да си лягам. Тази вечер в 7 1/ 2 ч според наряда трябваше да се нахраним ⁵, но във време на молитвите мен ми припадна, едва, едва, спресядане на стола дочетох определеното, но съвсем омаломощен. Изглежда, че едно дето бях вън на студено, изстинал съм, та и затова болката. Но след 1 ^ 2 ^ 3 часа се пооправих. Легнах си в 11 ч.

23.III.1929 год., с. Крепча

Събудих се къде 5 ч. Главата тегнеше, спомен от сън - никакъв. „0".

Във време на молитвата ме завари Осман Кара Амедов, който дойде да вземе картичките, и ги отнесе до Стефанка Пенева, а тя ги раздаде на Деспа Георгиева и Свищовския господин...

Писах кратко писъмце на Стефанка, да раздаде картичките, и й съобщих, че три пъти я сънувах от сряда, 20.III. т. г., три деня: три съня за нея, но й не съобщавам какви са сънищата ми.

24.Ш.1929 год., неделя, с. Крепча

Станах в 5 ч. След молитва дойде в 6 и 10 Янко Сиврев, който отива да председателствува бюрото за избиране на училищни настоятели в с. Юрен-джика. Закусих и дойдоха кметът - Бояра, Янчо, Йордан Горския, и в 8 ч пристъпих към работа. Запечатах кутията и почна гласуването за избиране училищни настоятели. Много голяма скука ме хвана, особено до обед, не ми се стоеше, тъжно ми бе, като че бях болен. В тия часове, когато братствата из цяла България се молят или четат нещо хубаво, мен ми е тежко и не ми се стои.

След привършването на избора избраха се Ибрям Ю. Дикулак, Ибрям К. Мехмедов и Салим Оджа.

Дойде Янко в 9 и 15 вечерта, тъкмо се бях наканил да препиша лекцията, изпратена ми от сестра Еленка, държана на 18.1.1929 год. - „Значението на наблюдението и интуицията". Но гост ми дойде. Отложено.

Заспахме в 12 ч сред нощ.

25.III.1929 год., понеделник

Станахме с Янко в 6 и 10. Разговаряхме се с Янко по много въпроси. Закусихме и той потегли по-късно, за да може да учи някоя част от уроците си.

Деня прекарах, като най-първо, след заминаването на Янко, допреписах резюмето и бързах да мога да ги пратя на сестра Еленка, но не ги изпратих, понеже не ми остана време да напиша писмо. Следобед ми беше хей-тъй, тежко, В очакване бях за писмо, но нема. Уведомиха ме, че ми изпращат лика на Учителя, от София Стефан Ди вити нов. Вечерта ми бе тежко.

26.III.1929 год., вторник

Вторник станах, изкъпах се и преоблякох. Четох, свирих, пях. Бях в почивка 36 часа от понеделник до сряда сутринта.

27.III.1929 год. сряда

Станах къде 6 ч от сън. Спал съм дълбоко. Бях между братя и сестри, спомен добър, но неясно. След наряда реших да пиша на сестра Еленка. Тежко ми бе и не ми се пишеше, но въпреки това аз писах и това ми писмо ще внесе отрова в добрата й душа, но не и нещо хубаво, защото аз се оплаквам, самоосъж-дам в него, което пък не е хубаво и не подобава мен!

Към 10 ч го изпратих с двете резюмета, които допреписах: 1) „Значението на наблюдението и интуицията"; 2) „ Трансформиране на енергиите".

Мъчно ми стана и ме налиташе след време да отида да стигна пощата чак за Опака и да взема да унищожа написаното. Аз не направих добре. Тя толкова чисти идеи ми нахвърля, а аз все нещо лошо, долньо, нещо из мъки и борби, които правя по невнимание.

Времето е добро, ясно. Особено вчера, във вторник, бе много добро. Днес отначало - сутринта, бе облачно. Към обед - ясно, а на вечеря пак се заоблачи. Тази вечер след часовете ми се донесе пощата. Съобщават ми, че ще се изпращат беседите на Рали Арнаудов, Иван Петров, Васил Острев, Александър Коеджиков и до мен пак щели да пратят 5 броя от 9-а серия. Любомир Лулчев ми изпратил вестник „Живот" в 10 екземпляра по 3 лева за разпространяване. Получих портрета на Учителя и три резюмета: 1) „Замисъл на природата", от 15.II. 1929 г., 2) „Трансформиранена енергиите", от 1.III.1929 г., 3) „Добрата почва", от 3 .III.1929 г.

Днеска - тази вечер, четох „Добрата почва", хубави мисли има в това резюме: „Това, което е дадено, не съставлява човека. Най-първо, за да познае човек себе си, той трябва да отдели дадените неща и да остане сам с Онзи, Който дава нещата."

„Като отделите от човека доброто, неговата интелигентност, всички тези качества, къде е самият човек? Вие докато не намерите себе си, докато не се проучите, докато не проучите вашето естество, не можете да прогресирате в света. Човек не е извор на доброто. Доброто е извън човека. И злото е извън човека. Доброто изтича из Бога." „Когато възприемем доброто от едно Божествено съзнание и го разберем и приложим в живота си и получим известни плодове, това добро е вече наше. Ние сме го взели от Бога. Доброто не е наше, но сме го придобили отнякъде. Храната сме взели отнякъде и което асимилираме от нея, то е наше. Това, което не можем да асимилираме, то е грях, зло. Добрата храна съставя условията за доброто, което ще вирее в тебе."

„Добрата почва какво значи? Като преведем това на съвременен език, значи: Ще се постараеш да пречистиш кръвта си, да имаш кръв чиста. Когато кръвта съдържа най-малко нечисти вещества, тогаз тези възвишени, светли идеи ще имат почва да растат в тебе."

„В какво се състои добрият живот? Да постъпваш така, както Бог постъпва."

„Човек трябва да знае какво нещо е доброто и какво нещо е злото. Злото причинява страдание, а доброто причинява радост. Злото е тор за доброто."

„Да кажем, че един българин не казва нито една лоша дума, защото всяка една лоша дума е отрова за житото. Цял ден като е орал, свещени песни е пял, това жито ще донесе благословение. И които яде, ще оздравее. Ако орачът е псувал, ти ще ядеш този хляб и човек ще станеш, тук има философия. Ние мислим, че добротата така ще дойде."

„Ние трябва да пречистим своята кръв и да ядем малко."

„Добрата почва, това е Бог; ако аз живея на тая почва, тогаз ще принеса плод сткратен, тогаз ще има поезия, и музика, и проза, и наука - и всичко е там!"

„Мисълта има смисъл само когато влезе в свръзка с живота и става мощен лост за доброто. Като станеш сутрин, трябва да бъдеш благодарен. Целият свят се прониква от едно разумно съзнание."

„И всеки един човек ще бъде камък на това, което сега се гради. Когато се гради новата епоха, вие искате да бъдете зидари на новата епоха. Ако вие не можете да влезете в новата епоха, безполезно е да ви разправям. Като влезете в новото, ще влезете в ангелското състояние. Ще напуснете човешката интелигентност и ще влезете в ангелската интелигентност и ще разберете вътрешния смисъл на живота, и ще кажете: „Едно време бях сляп, сега виждам; едно време не знаех, сега знам; едно време ходех в безлюбие, а сега ходя в любовта; едно време ходех в тъмнината, а сега - в светлината."

Легнах си в 12 1/2 ч да спя - радостен.

28.III.1929 год., четвъртък

Станах от сън в 6 ч. Преди да стана, „о". Тежко ми беше, защото снощи стоях много до късно, до 12 1/2 ч. След наряда, аз се трансформирах. Стана ми добре. Заглавих се с доуреждане касовата книга и сметководството. В часове не влязох, а писах до обед, че и до къде 2 ч. След това, към 3 ч се изпрах хубаво. Избръснах и измих, изкъпах хубаво. След като турих да се вари чорба за вечеря и я сварих. Излязохме аз, Енчо и фамилията и излязохме нагоре до над Арифова Ясок, воденицата дето е, и разговаряхме по важни въпроси: за живота, за Учителя, за дарби, за скрити заложби вътре в човека. След вечеря ми донесе обущата обущарят Ангел Иванов и му написах писмо до жена му във Враца, т. е. във фабриката в Мездра, във фабриката „Бахава". Работничка, а детето дала на други да го гледат и отхранват, а много се тревожи, че не му дават възпитание както трябва.

Утре се каня да отида в Попово. Времето тая заран бе облачно, обед - ясно, сега, в 10 ч - ясно и приятна нощ. Но изобщо днес бе студено.

29.III.1929 год., петък

Станах рано. Веднага се приготвих и още в марчина [мрачина] потеглихме с Ариф Диколак [?] за Попово. През деня говорих със Сандю. Брои ми 100 лева за беседите. 9. и 11. серии. Хванахме Борис Теровски да води процеса с уч. ниви. Вземах школата за читалището, стъклата донесох на ръка. Вечерта се отбих в Опака за заплатата си. След получаването се отбих у Стефанкини, като поканих Стою Атанасов, Григор Цонев и Димитър - турския учител на Опака, да влезем. Срещнах се на външната врата с Марийка Иванова - здрависахме се. Тя си отиде, без да влезе. Пеню Глухия бе у Стефанкини. Постояхме малко. Стефанка ме кани с нещо да си хапна, отказах, защото голяма бе навалицата, а само меня канят. Въпреки волята на Стефанка и Кирушка, аз си потеглих. Стефанка излезе да ме изпрати. Предупреди ме, че голямо писмо - пълно с нещо много писано, съм бил изпратил на Еленка, а че какво съм й писал толкова и то така изпратено. Отговорих, че и ней бих писал, но тя всякога се е държала резервирано спрямо мен, от идеята ми, и не иска нищо да прочете, и което съм й дал да чете, тя през пръсти го гледа и консервативно отнася спрямо него. Потеглих си, тя сърдито, отчаяно сбогом ми не даде и по салона се разхожда насам-натам безпокойно и най-после извика: „Хайде, отивай си, че ще закъснееш!" Потеглих си, обаче от една страна ми мъчно стана: защо така грубо я аз разсърдих, и надменно се държах. Така ли трябва да се отнасям спрямо нея? Безпокоен си отидох, поради мисълта, че може би вече никога тя не ще благоволи да ме поздрави, камо [ли] погледне, и че аз не трябваше да нагрубявам, а по един деликатен начин да я развържа от себе си, че да посея нещо хубаво, идейно, благородно в страдната й душа!

30.III.[1929 год.], събота

Станах в 4 ч. Искаше ми се да пиша на Стефанка, но не сторих. След наряда почнах четене. След обед с Димитра, след получаването на пощата, потеглихме за селата си. Вървяхме бавно. Балтоните бяхме оставили, но от Шаванци до село имаше голям студ. Отидох направо в пощата, постоях няколко минути. Отидох на кооперацията. Говорих с Никола Костадинов, че симпатизира на въздържанието и че преднамерява да стане въздържател. Говорих с Рали Арнаудов, спомена за венчавки и свободен брак. Попът ме пита дали познавам Л. Лулчез. Отговорих, че го познавам. Вечерта стоях при Колю Ралев до 12 ч. Изплака ми се, че Ганю Иванов Бонев го много задиря поради клюката и клеветата, която Боби Иванов му донесъл, какво че уж Колю Ралев ходел при Марийка и ред случаи на скрита омраза. След това за жени, женитба. Коя да съм вземел, той ми предоставя да си кажа мнението за Марийка Иванова, че ако я харесам, ще се ожени за нея - тя му харесала. А мен насила и увещава цели часове за Стефанка. Отидох си след 12 ч у дома и легнах гладен.

31.III.[1929 год.], неделя

Станах, като се разсъмна. След наряда четох. Седнахме да се храним, дойде и Кака и Рада, Дачо и още едно момче.

След храна ходих у Ганю Белчев да гледам разсад на пипер и домати под джамлъци.

Следобед си потеглих, като мислех да намеря Рали и началника поща - Георгя. Но никого. Излезе и Иван Старев и потегли за хорото, което бе на баира. Оттамо потеглиха до селото, при Георги Чобанов, Иван Симеонов, Николина Проданова, също Яна Николова и Павлина Ганева Узгун Ангелова, и Марийка Стойкова.

Пътуването ми бе много приятно, особено песните на славеите и чуруликането на птиците из гората. Късно се завърнах.

31.III.[1929 год.]

Нищо особено. Бях във Водица и вечерта късно си дойдох.

1.IV.[1929 год.], понеделник

Станах от едно „о". До обед учих и приготвих парите за вноски на бирника данък занятието. Следобед имах във II отделение и потеглих за Опака. Отбих се в Св. Кирил и Методий. Децата си мереха и бяха теглили. Ходихме аз, Стефанка и Кирушка и Евтим да видим томбулните ми билети от читалището им дали печелят. Вечерта дойде и Янко, Георги Цонев. Ходихме в Кирушкини, беше там Марийка Иванова. Вечерта до 12 ч у Стефанкини аз и Янко и Стефанка и Кирушка. Преспах у Янко.

2.IV.1929., вторник

Станахме и се измихме. Дойдох си и се отбих у Ангелови и си вземах хляб за ядене, понеже моят се бе свършил.

3.IV.1929., сряда

Станах от сън, спомен за сънища „о". Залових се след наряда да чета Ш серия. След това заприготвяхме да мажем училището. Изпратих Димка и Мехмед за пясък, аз написах заявление за отпуска до Окр. уч. инспектор. И следобед започнахме да мажем. След часовете дойдоха Надежда Собаджиева и Павлина Бъчоварова - госпожа на Цоню Пенев и сестра й, свършила Поповската гимназия, но без работа - гостенка на кака си. Завариха ме киречен изцапан. Черпих ги с по един чай. Сготвих и малко зеле. Отпътуваха си на мръкване - стъмяваше се.

Дохожда Еню, Димитър. Ангел ми донесе хляба.

Лягам си в 11 без 15.

4.IV.[1929 год.], четвъртък

При събуждането ми от сън гледам - съмнало се. Спомен през нощта - същата песен „0". Вънка е бяло - земята покрита със сняг и вали. Снощи дъжд почна да вали, а сега го обърнало на сняг и вали. Пролет, а все така още студено, студено, студено. Голяма зима с големи студове незапомнени. Измих се и започнах с наряда. След часовете започнахме да мажем учебните стаи с учителите. Аз само изкърпвах изкъртеното, а те белосваха с четките. Вечерта с ламбата доизкърпих. Следобед снегът се преобърна в дъжд и цял ден вали, сега до 10 ч, и изглежда, че ще вали още, защото небето е покрито с черни облаци. Мрак цари вънка. Спомних си днес и по много въпроси се справях с Еленка. Тя вече дълго не ми е писала. Може би плесница ми удря, за недобрите ми писма. Тя всичко хубаво дава на мен от най-чистата си душа и скъпоценни бисери от богатата съкровищница, с която Бог я е надарил. Как искрено, как мило и с какъв жар ме тя буди към чистота и святост, в живот, пълен само с поезия, молитви и хваления към Всевишния, защото ни е събудил да станем и оживеем в новия живот с пробуденото съзнание. И с какво ли бих могъл, мила сестра, да ти отплатя за добрините, които ми стори, с твоите добри писма! Ти едно искаш от мен: „Чистота, святост, чистота в мислите, чувствата, и в изпълнението, с жива вяра в Бога и тия велики светли духове, които бдят и ни ръководят в нови сфери, в нови местности, населени с разумни същества." Колкото си по-далеко от мен, толкова душата ми е по-близо до твоята. Ти, светъл дух, светилник на стящите в тъмнина! Свети, и повече свети, работи и повече работи - Бог ти е Великата цел, Нему слава, хвала и величие, че ни е призвал на новата трапеза и ни храни ежеминутно с живия хляб и пои с живата вода, които са извор на вечен живот.

Колко скъпи минути съм прекарвал с тебе. Ти ме подтикваше и подтикваш към нови хоризонти. Спящите сили се възобновяваха при сладкия ти искрен зов за нова творба, нова идея и нов живот, И защо съм седнал да те хваля. Нека Бог те хвали и знае що си, а за мен - кретащ се още в опиянение, си лечителка, и доста си допринесла за отрезвяването ми от това старо вино - стари мисли и чувства, с низшо плътско съдържание. Хайде, Бог да те благослови и дано все така се възвърне погледът ти към мен и ме навестяваш все така с хубави мисли, добри съвети и внимателно будиш, да не. би да спя и се успя. Лягам в 12 и 7 след полунощ.

5.IV.1929 год., петък

Събудих се от сън къде 6 1/2 ч, но лежах до 7. Станах и гледам навън - белина. Вечерният дъжд се превърнал на сняг и цялата земя е покрита с 5- 6 сантима сняг. Вятърът престанал. Времето тихо. Небето е покрито с бели снежни облаци, така че изглежда като ясно от чистата белина. Сънувал съм, че Стефанка я очаквам у дома, но къщата не е тая, както у дома. Болна е била, та каруца ще я докара. Сънувах, че я очакват двама души, от които единият бе адвокат, а другият - млад човек, който ме разпитваше за нея и на тръгване ми съобщиха да я поздравя. Аз говорих нещо хубаво за нея. Спал съм много хубаво, без никакви тревожения от нищо.

Мислих тая заран за доброто, за стремежа към чистота и правилни мисли и чувства. Да се не съблазнявам от женските примамки - от света. Да бъда така разположен към примамките, щото да дойде в мен състояние, при което всичко да се трансформира в добро и благородно. Емоциите да са за Великото, Любовта ми да бъде майчинска - Божествена, а не плътска. Да мисля всякога за Учителя, за Неговите хубави слова. Да се свързвам с Великите идеи, със Светлите души и духове, да обичам душата, която ме обича, и чрез нея - всичко друго, защото тя е любов, тя е искрена и стремежът чист, възвишен. Тя скърби по мен, че аз се заблуждавам, съблазнявам от разни ... и разни, и това трябва да ми е гласът на Бога, Който ме е свързал с нея и чрез нея да ме навестява и води към светли бъднини, без някакви физически, материални връзки и интереси. Да люби човек така безкористно, то е велико състояние и само тогава ще има пълното съдействие на Небето. Защото Небето е свят от разумни същества, свят на светлините и Светлите души. И тяхната енергия ще се струи чрез нас само ако ние можем да бъдем чисти канали, да не я опетним, а свободно, без пречупване да мине през фокусите ни - ума, сърцето и волята. Колко хубаво е да мога се освободя от сянката на нещата, а това ще стане, когато аз не на думи, не с перо и книга пиша само, а искрено, живо, победоносно понеса светлото знаме на истината и вървя към светлите хоризонти, заедно с духовната армия, будителите, ръководителите на човечеството. Нищо не ме възпира да бъда и аз една светлинка, една крушка, електрически проводник на Голямата светлина, лъч слънчев на Великото слънце. Докога ще се ровя още в мисли за жена, женитба, докога още в жената ще гледам същество за удоволствие, и нима удоволствието е нещо съществено? Знае се, че светът от удоволствие, от тоя мним усет, че уж това е най-доброто благо, човек да се удоволствува по най-разнообразни начини, с храна пищна - по банкети, с питиета най-упоителни, в соарета, срещи и гощавки при скърби и радости. По гледки, да гледа човек зрелища Нероновски и да се наслаждава от това, от мъката на живите твари, от удоволствието - отмъщение спрямо неприятния нам човек или животно, от слушането цинизми и глупави слова или музика с чувствено еротично влияние, или най-после половите удоволствия, които са дошли до апогея си в култа на поклоненията световни!

През деня приготвях бюджета, виках настоятелите на подпис. Димитър идва на вечеря. Дадох на него и на Енчо по един вестник „Живот" и по един каталог.

Лягам си в 10 без 25.

6.IV.1929 год., събота

Станах от сън. Въпреки че рано легнах, спал съм до 6 ч и 1/2 и то много дълбок сън съм спал. При събуждането имах само едно едно недобро настроение вследствие огъня, който изгаря всичко хубаво и благородно. Измих се със студена вода. Запалих печката и турих вода да се топли за изкъпване. Направих наряда и след това избръснах се и изкъпах хубаво. Преоблякох се, а отвън вече Мехмед на вратата чака да влезе, но е заключено. След почистването отключих. Влязоха учителите, започнах да пиша бюджетите.

След това закусих с пирнща , от остатъка, от снощния пипер. От известно време не мога да употребявам захарта, втръснала ми се е.

След това четох първа страница от Ш серия - „Солта". „Вие сте солта на земята." Какво велико съдържание и смисъл е вложено в това изречение. Животът без сол не може да съществува. В това понятие „Вие" Учителят влива велико съдържание, че това не се отнася само до вярващите, а до всички хора по лицето на земята, в които е пробудено Божественото съзнание. Всички хора, в които е пробудено съзнанието, са солта на земята. Окултисти, мистици в думата „Сол" подразбират „равновесие" - онзи елемент на сила, който поддържа нещата в равновесие. За да тръгнете да вървите по улиците, трябва да имате равновесие. Когато построяват морските параходи, турят на дъното им товар, сол, да ги държи в равновесие, за да се не обърнат в морските вълни. Под думата „сол" разбират онази сила, която сгъстява материята, пази я от разлагане и дава условия, за да може по-висшите сили в света да работят.

След това изкарах три часа уроци. Неспокоен, очаквам за писмо от Еленка, отидох към общината. Мина преди час автомобил за одаята на Мюмюн Кьосе Османов. Дошел е Димитър X. Чакъров, за да подканя турците, които искат да се изселят, да отведе хора от с. Крепча двама души в Турция на негови разноски, да видят местностите и селото за закупуване и чак тогава да се върнат и продават. Ходих при Сава Багобонов. Видях как се правят козеняви въжета от един дядо Алекси, дядо на Александър Кирицов. Слязох на общината. Чаках час и половина, близо два. Излязох да си ходя да обядвам. Ето, иде пощата. Получих от 9-а серия - „Няма пророк", 5 книжки и Лекции на младежкия окултен клас от Учителя от 1925 ^ 1926 год. - V година - 1, 2, 3 книжки, изпратени от брата Владо в 3 броя. Получих от окръжния училищен инспектор отпуск за 10 дни, които искам да ги използувам, това ме много зарадва, че ще мога да отида към София. Ето и многоочакваното писмо от сестра си, от тая, която ме обича; разписах се, вземах го. Скрита радост, да не усетят Димитър и Енчо. Платих на пощаджията за „Училищен бюджет и администрация" сумата 120 лева и другата поща съм оставил на масата и си отивам. Иска ми се още по пътя да го отворя да чета. Поиска ми се пред училището навън, но рекох вътре да вляза. Гладът замря. Иска ми се да чета, разпечатах и то с очакване. Страхувах се, че ще прочета нещо отплата на недобрите си писма, егоистичните си отрови, които изпращах с някои си мои писма, писани от дъното на ада на тая чиста, идейна, стремяща се душа към нещо велико и възвишено. И с тоя усет чета: „Н.Л.К.П. Б.Л. ^ Любезни брат Пеньо. Честита Пролет! По случай новата астрономическа година поздравлявам те и ти пожелавам най-ценно, най-красиво, към което се стреми човешката душа." И се заредяват хубавите мисли. Излага сестрата, че с моето последно писмо получила от съседно село от един господин първо любовно писмо, предложение. Съобщава ми, че ще има увеличение на персонала през идущата година, та по Великден да се видим и разговорим, да питаме Янков дали ще може да действува да ме назначат тамо.

От 4 ч започнах да пиша писмо на Еленка. В 11 и нещо полунощ прекратих. Лягам си в 12 ч с хубаво и добро разположение.

7.IV.1929 год., неделя, с. Крепча

Събудих се, като зачух лопаща каруца. Дойде ми на ума, че ще отидавам [отивам] на Попово. Набързо се умих, облякох и потеглихме. Студено беше много. Времето облачно. Каруцарят Ризванг Ризов караше бързо, така че в 6 потеглихме, а в 8 и 10 бяхме в Попово. Аз отидох у сватята Никула. Изчистих си дрехите и обущата, похапнах си у тях малко хляб и потеглих за събранието учителско. Отидох най-първо на пощата да предам писмото на Еленка, но не приемате празничен ден. Отидох в училището „Св. Кирил и Методий". Имаше около 15 ^ 20 души учители събрани, а редовни членове са 110 - това е българска точност. След изказване срещнах се с господин Славов, после тръгнах да диря боя за училището за первазите. Срещнах се с Раднев, каза ми, че Острев - Васил Острев, в с. Паламарци учителят, бил тука, в Попово. Зарадвах се и влязох у Каиша. Нахраних се и излязохме заедно, говорихме много. Брои ми 150 лева за беседите 9 и 10 серии. Изпратих ги с Тончо до над Попово, до шосето, и се върнах да си допазарувам и си потеглих за селото Ксича. Между Опака и Ксича започна да вали дъжд. И той много добре ще дойде за пролетната трева и растенията всички изобщо. Дойдох си в 6 без 10. Учителите, колегите ми замазали училището хубаво с киреч и пясък, макар че първото не станало както трябва. Закахърих се, че не можах да изпратя писмото на Еленка, а трябваше да се изпрати.

След прочитане на 6 страници си лягам в 12 ч.

*пирница - манджа, направена с пържени пиперки. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

*НЛ.КЛ.Б.Л - няма любов като проявената Божия Любов. (Бел. М. И.)

8.IV.1929 год., понеделник

Станах къде 6 1/2. Вънка вятър вее и сняг вали. Снощи хубав дъждец ръмеше, а тая сутрин студ и сняг. Дълга зима и тя учудва много хората. Много овци измряха от глад, слабост, цяла зима на хранило. Агънцата и те мрат много поради слабостта на овцете. Четох след наряда си снощната [беседа], „Двама свидетели"; на стр. 196 - много важни мисли, които ме не допуснаха по-нататък да тегля тая заран друго билетче.

Учителите дойдоха и се заловиха да мажат. Мола г. Бейтула. Следобед аз започнах да пердаша изкърпеното и ударихме первазите със синя боя, смесена с черна. До тъмно мазах. А ето турих да си варя от зелена чорба и пиша бюджета на училищното настоятелство и на училището.

Вънка е студено, облачно и пак нещо като дъжд вали слабо.