32. СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА НА БУРГАСКОТО БРАТСТВО

[Ани]

32. СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА НА БУРГАСКОТО БРАТСТВО

Разказани от брат Жечо Панайотов за живота на кръжока на Бялото Братство в Бургас за годините от 1911 до 1923 година.

Дойдох да живея в Бургас през 1910 г., а през есента на 1911 г. по препоръка на мои близки от Сливен, гдето току-що се беше образувал братски кръжок, се запознах с братята в Бургас и започнах да членувам в братския кръжок.

Тогава кръжока в Бургас се помещаваше в жилището на Димитър Стоименов Македонски, което се намираше в центъра на града, в една стая. Там бяха наредени столове и маса и се събираха всички членове на братството в Бургас. Ръководеше брат Пеню Киров. Събранията ставаха в неделя вечер и той имаше грижата да подготви подходяща беседа като си служеше с някоя глава от Евангелието, и така разработената тема разказваше на присъстващите в кръжока. Беседите му бяха винаги много интересни, защото бяха нещо ново, пропити със съдържание, което представлява наистина подходяща храна за присъстващите, интересуващи се от духовните истини включени в Евангелието и в Стария завет. Впечатлението ми беше, че много от темите, които той засяга се дължат на разговори, които е водил с Учителя или пък това, което Учителят е говорил в срещите на братята и сестрите на Търновските събори. В кръжока като членове на Бургаското братство бяха няколко семейни двойки, които ще изброя: Коста и Величка Стойчеви, семейства Паскалеви, Зуркови, Матей Попов с другарката си, Деню Цанев с другарката си и между другите на първо място Тодор Стоименов, също и неговия брат Димитър Македонски. Имаше и други единични лица, които също така се подвизаваха усърдно, слушайки беседите, а в живота се стремяха да прилагат принципите на новото Божествено учение. Това са първите ми впечатления от кръжока. Като най-млад, тогава бях на 17 г., приеха ме доста радушно и ме причислиха да общувам с брат Тодор Стоименов като по-свободен и подходящ - тъй да са каже, като мой наставник в новите стъпки, които имаше да правя. Брат Стоименов имаше грижа да да ми даде „Добрата молитва" и да ми каже как и какво да чета. Също ми препоръчаха да чета Евангелието и даже цялата Библия. Това имах възможност да направя през зимните дни и нощи когато бях свободен и успях да прочета Библията. За известно време, освен тия общувания, посещавахме с брат Стоименов разни братски семейства, предимно семейството на Коста и Величка Стойчеви, гдето се водеха интересни разговори от техни преживявания от близкото минало и главно често се спираха и да разговарят за казаното от Учителя, за току-що миналия събор на братството в Търново. Ходихме с брат Стоименов у семейство Паскалеви и други някои семейства. Освен тях в свободното си време братята имаха обичай да се срещат и разговарят в тъй нареченото тогава „Арменско кафене", което се намираше в центъра на града. Имаха там едно ъгълче, където сядаха, пиеха кафе или чай, обикновено вечер след работа разговаряха често по злободневни въпроси. Интересуваше ги развоя на политиката. Тия политически събития се разглеждаха с известна засилена доза патриотизъм. Къде България успява, къде е в затруднения, като всичко това разбира се свързваха с казаното им за предстоящото величие на България. Техният патриотизъм беше доста силен и те искаха час по-скоро да се изпълни онова, което Учителя е предвидил за България. Да подчертая дозата на тоя патриотизъм ще спомена, че когато през 1912 г. българският народ се надигна в тая Балканска война, когато победите вървяха една след друга, когато се затегна положението при Одрин и най-после Одрин бе превзет, всичко това радваше неимоверно много нашите братя за тия важни събития. Но затова пък когато впоследствие към пролетта на 1913 г. последваха някои неблагоприятни неща, те се наскърбиха толкова много, че едва понасяха ударите на съдбата върху Българската държава. Даже имаше един случай когато нашите отстъпиха и се прибраха към границата, макар, че събитията се пазеха в тайна, но все пак достигаха слухове, и когато дойдоха първите слухове, че турците го взели обратно, те толкова много се разочароваха, че искаха оня, който донесе това известие да го предадат на полицията понеже угнетява духът на гражданите. Разбира се, скоро се потвърди официално, че българите са напуснали Тракия, а последвалите неприятни събития дойдоха да огорчат още повече нашите приятели. За срещите ни тогаз, в работно време, може да се споменат и тия в книжарничката на брат Пеню Киров. Това беше една малка канторка, където той упражняваше своята професия като митнически посредник и там нареждаше една витрина с духовни и теософски книги. Там най-първо се явиха и беседите на Учителя излезли през 1914 г. Това бяха първите брошурки от беседите Първа серия „Сила и живот". По специални срещи имаше и в дрогерията на брат Илия Зурков. Това ставаше вечер след работа. Водеха се интересни разговори с познати бургаски граждани. Когато Учителя биваше в Бургас за известно време, идвал е и той в дрогерията на брат Илия Зурков. Учителят е давал известни задачи и препоръки на брат Пеню Киров да осведомява най-вече в Южна България братята и сестрите, които са поканени да присъстват на съборите. На самите събори той пак предаваше на присъстващите някои особени наредби на Учителя или това, което има да се изпълнява. След завръщане от събора получаваше се програма за годината пак до брат Пеню Киров и той я съобщаваше на приятелите. Специално за протоколите на съборите в Търново, всичко там се стенографираше от брат Петко Гумнеров. Когато той се завръщаше в София и дешифрираше писаното, съставяше се тетрадка малко или повече обемиста и доколкото могъл да ги свери с Учителя, готови ги пращаше за преписване из цяла България. Имаха право да ги препишат и се ползуват от тях само присъстващите на събора. Знам с какво нетърпение се очакваше тази тетрадка в Бургас и първо идваше при сестра Стойчева, която ги преписваше, предаваше ги на брат Тодор Стоименов и той си ги преписваше, а след него и другите братя, които са желаели.