35. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В ХОТЕЛ „ЛОНДОН" - ВАРНА

[Ани]

35. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В ХОТЕЛ „ЛОНДОН" - ВАРНА

Имам и друга една опитност от ония военни години. Бидейки войник на фронта, към м. ноември на 1917 г. ми дадоха домашен отпуск и се запътих за дома, в България. Бях си предначертал да посетя и Учителя, който от няколко месеца живееше в гр. Варна, заемащ една стая в хотел „Лондон". Престоях няколко дни при домашните си и една вечер влака ме доведе във Варна. Настаних се да пренощувам в същия хотел, но поради напредналото време, остана да се представя на Учителя сутринта. Нощта премина, отпочинах си, но преди още да се разсъмне дочух движение по коридора. След като се приготвих, постлах в стаята си, като вратата бе малко поотворена. В един момент радостно изненадан зърнах Учителя, че дойде до чешмата, взема от водата и пак се прибра в стаята си. Знаех, че трябва да почакам още, но нали в такива случаи човек е нетърпелив, едва минаха 40-50 минути, реших да почукам на вратата на Учителя, да се представя най-после! Дочул-недочул „Влез", поотворих вратата и влязох. Учителя погледна към мен, но изглежда че в момента беше на молитва, държеше в ръка молитвеното си тефтерче. Покани ме и като му целунах ръка, предадох му едно колетче, което някой сестри му изпращаха чрез мен. Така започна гостуването ми, но едни от първите думи на Учителя бяха: „Аз разбрах тази сутрин, че ще имам гостенин - хвана се в капана една мишка". Схванах от смисъла на тези думи, че това което бе изяла мишката, трябва да го отстъпи на гостенина, затова съдбата я отстранява от стаята на Учителя. Когато на другия ден ме изпрати, Учителя ми подари половин козунак.