Jump to content

1934 година Продължение


Recommended Posts

1.III.1934 год., четвъртък

Станах рано и даже не съм и спал тая нощ, понеже спах в леглото си с един чиновник, който пътувайки за Кърджали и закъснял, се отби снощи късно при мен за нощуване. Рано той и ходжата и аз потеглихме за Кърджали, като мислех, че днес започва устроената от околийското учителско дружество при Българския учителски съюз в Кърджали учителска педагогическа конференция, обаче тя била от 2, но аз трябваше да изпратя списъците за утвърждение и актовете и затова останах в Кърджали.

Братът Тошев ме покани още преди няколко дни, че на квартира ще бъда у тях. И аз си занесох багажа у тях. Този ден уредих канцеларската си работа с инспектора и до вечерта се занимавах със свирене. Вечерта до 12 ч говорихме с брат Тошев на разни теми.

2.III.[1934 год.], петък

Имаше реферати от помощник-околийския училищен инспектор на тема ..Изразително четене" и лекция изразително четене в III отделение, като предаде четивото „Пролет". Следобед -разискване. Ази стоях почти като чужденец, защото никой не ме познава и не ме заприказва. При започването лекцията по четене в III отделение диригент бе едно малко дете, което изкусно ръководеше децата. Кога се завършваше на обед, запитах госпожата учителката на отделението това дете какви му са родителите, а госпожица Толумбаджиева прибърза да ми даде осветления, че детето е син на бедни и прости родители. Следобед аз забелязах, че г-ца Тулембаджиева би говорила с мене по нещо, ако се познаваме.

3.III.1934 год., събота

Сън. Сънувам, че ние сме седнали с брата Тошев, а ето, дойде г-ца Тулум-баджиева, поздрави ни общо и после седна до мене, като си възви коленете и ги допре на моите колене, понеже бяхме седнали на една пейка. Брат Тошев изпитателно ме загледа, как тъй набързо аз се запознах и ето, една госпожица се привързала към мене. И се събудих.

До обед бяхме свободни, понеже бе независимостта на България, затова бяхме в кабинета на брата Тошев. Следобед - реферат за маларията.

4.III.1934 год., неделя

Станах рано и след наряда четох от тефтерчето на Еленка.

Сън. Сънувах, че едно болно куче черно, което уж сме го лекували, но не се излекувало, та му отекла главата и аз го съсякох, като му ошувках муцуната и то не може да ме повреди.

Друг сън. Пътувам някъде за нашето село. Замолих чужди хора да ми натоварят дърва, та да ги откарам у дома. Те ги караха до Иван Рачков в Горната махала. Аз ги оставих, както ги стовариха конярите, и тръгнах по една стръмнина. Без да забележа, съм се покачил над една имитирана, но много опасна пропаст, където животът ми висеше на косъм и се събудих навръх на пропастта, над един път, където ако падна, жив не ще остана. Това бе срещу къщата на Петко Тодоров Братиев във Водица.

До обед имахме лекция по гимнастика и критика, а следобед - свободни.

5.III.1934 год., понеделник

Един от членовете съдии при окръжния съд, Костов, реферира на тема как се произвеждат избори, а след него имаше инспекторът реферат как се преподава чужд език, или как да преподаваме български език в турските училища. Следобед аз си купих някои покупки и се отправих за К.-Кафтан. Закъснях, а и сняг бе валял и се стопил, че бе и кално, та мъчно си дойдох. Получих писма от Н. Чакова - резюмета, от Еленка-резюмета и писма и от бр. Боев и Звездински и писмо от Костадин Антов от Равна.

6.III.1934 год., вторник

Времето е облачно и студено. Писах писма тая заран на Коци, Василка Костадинова-Коцевата, Илия Тошев и до Инспекцията. Прекарвах тъжни минути и в Кърджали, и тук, откак се върнах. Все мисля, мисля, мисля за ... Легнах си късно, към 11 ч.

7.III.1934 год., сряда

Станах на разсъмване и прочетох от изпратените резюмета. След това до обед учихме. Не обядвах, защото не се чувствувах добре. Следобед измихме цялото училище и аз почистих стаята си и сега се чувствувам още по-добре. Проявих стъклото на хазяите на брат Тошев.

8.III.[1934 год.], четвъртък

Станах в 5 1/2 ч. Чувствувам се добре. Попях си за първи път, откак съм дошъл, и след утринната си молитва започнах да чета от Библията, IV. книга на Царете.

Времето е тихо, облачно, не е студено. Ходжата следобед си отиде за селото си Коруджи Верен, Хаджи махленска община, а аз занимавах децата последния час. След вечеря преписах на брат Тошев за госпожата му една от лекциите - „Извор на здрави устои", от младежкия клас, която той ме замоли да му препиша, и към 11 ч ми се доспа и си легнах.

Спах, докато се съмна. Не ми се ставаше. Чувствувах се неразположен. След като си направих молитвата и гимнастиките, тогава дописах резюмето за брата Тошев и него и снимките на неговите хазяи ги изпратих по Рамадан X. Еминов за Кърджали до брат Тошев. Тая заран аз прекарах в леглото около час седнал, в размишление, но не станах да чета лекция. Днеска съм в почивка. Не се чувствувам уморен, убит тялом и духом. Не ми се чете и нищо не ми се прави. Мисля си все за Еленка, за бедата, или щастието, не знам как да кажа. Но аз все за нея се кахъря и мисля. Мъчно ми е, че съм сам тук, а от друга страна съзнавам, че това е най-хубавото положение за момента, което небето засега може да ми даде, за да се моля повече и да се обърне молитвата и умът ми към Бога, Който всичко може да промени в добро и оттова по-добро аз сега не желая, но съм много разсеян, та трябва да се съсредоточа, да се науча да мисля, за което аз искам, а не да ми се натрапва отвън. И без това тия състояния са външни влияния, но са много силни, щото могат да съборят човека. Поспах си малко, но състоянието ми не се променя, най-после реших да се изкъпя и да си изпера всичките горни ризи и два чифта долни дрехи. Изкъпах се хубаво и избръснах, но състоянието ми не се променя. Ходих на Арда да изпера дрехите и като се върнах, пак спах, та едва след като наближи към 5 ч, реших да прочета всички резюмета и писма от Еленка, И като четях хубавите резюмета, които ми изпратила, полека-лека се махна тоя тежък товар от мене и ми светна, почувствувах се добре и си попях и развеселих. Много хубави бележки си държала тя от беседите и лекциите на Учителя, та тия хубави резюмета трябва да се препрочитат и да се мисли върху тях. А трябва да се препишат тия резюмета, които ми е пратила Наталия Чакова, та да ги изпратя на Драгомир Попов - Магдалшина брат. При тия тежки, тъмни състояния, трябва при Бога да се прибягва, защото само при Бога е светлината и при Него е облекчението. В големи противоречия попада човек и трябва усилие и будност, и бодрост.

10.III.1934 год., събота, К. Кафтан

До обед учих. На обед седнах да пиша писмо за Еленка. Към 2 ч влезе в стаята ми един колега на име Георги Бойчев, от гр. Кърджали, учител в Халачдере, Егридеренско, с едно момче, Панев от Кърджали. С тях след опознаване и оговарване потеглихме за моста Сусус-борун Кьопрю, нагоре по Арда, на около 1 1/2 ч от К. Кафтан. Тръгнахме все по реката. Стигнахме за час на моста. Направихме 2 снимки. Ето, пристигнаха 3 ученика и ми съобщиха, че околийският училищен инспектор пристигнал на ревизия в училището, но аз не се надявах, та да не ходя. Завърнахме се набързо. Госпожицата от Салман си заминала с ходжата. Инспекторът ревизирал ходжата и като пристигнахме, той влезе в стаята ми и се заприказвахме. Отидоха си колегата и другарят му, а ние останахме хей-така, да чакаме. Ако не бях отишъл, то инспекторът мислеше да ме ревизира, та в неделя да отпътува, но не стана, защото часовете вече бяха свършили и с пристигането ми децата се разпуснаха за вечеря, така че инспекторът по неволя трябваше да чака и в понеделник.

Вечеря бе приготвил Рамадан, но ние направихме вечерята с варени яйца, още по икиндия, а за вечеря само кисело мляко ядохме. Времето бе ясно, тихо, слънчево.

11.III.1934 год., неделя

Спахме до съмнало, понеже не става инспекторът, и аз трябваше буден да стоя под юрганя. До обед ходихме къде Арда и тамо, седнали, говорихме надълго и нашироко. Следобед ходихме в Карлъ и в Емач, за да провери ходжите дали имат разрешително. Върнахме се на смрачаване. Рамадан бе приготвил хубава баница и кисело мляко.

12.III.1934 год., понеделник

Времето шарено - облачно, но топло, тихо. Ревизира ме по четене в III и IV. Състави ми добър ревизионен лист. След като пихме мляко и сърбахме и кисело, се упътихме за Дайранлар. Към 3 ч вече бяхме в Дайранлар. Там се срещнахме с кмета Ангел ..., кмет на Хаджи махле, и с един аксизин, с когото мереха тютюните. Преспахме заедно с кмета и аксизина Петър у кмета на селото (т. е. у кметския наместник) Ариф.

Кметът, аксизинъти инспекторът с коне, а аз пеш, потеглихме за Кърталу и Бююк-дере към Хаджи махле. По икиндия пристигнахме в Хаджи махле. Училището - разнебитено, изкъртено и неметено и изпочупени прозорците. Инспекторът състави акт на училищното настоятелство в X. Махле. Колегата тамо - Панагюрец, е много небрежен.

14.III.1934 год., сряда

След като закусих с едно яйце и няколко залъка хляб, потеглих за К. Кафтан, след като се сбогувах с инспектора и с колегата. За 2 1/2 часа пристигнах. Тъкмо, значи, по обед. Следобед учих, а вечерта дописвах писмото на Еленка.

15.III.1934 год., четвъртък

Времето облачно, но се и разясня и пак се заоблачи и слънце даже печеше днес. След обяд пак се залових още да прибавя към записаното писмо още някои неща, да го дописвам.

Проявих стъклата на брой, които тези дни бях правил с колегата от Халач-дере и с инспектора. И днес също преписах 3 резюмета, изпратени от брата Боев до Наталия Чакова в с. Каялъ-дере, Елховско, и до Драгомир Попов, учител а с. Манолско-Конаре, Пловдивско, и го приготвих за утре да го изпращам.

16.III.1934 год., петък

Времето добро. Не съвсем ясно небе и силен южен вятър вее. По жребие ми се падна да прочета от I томче „Простите истини" лекцията „ Устои на съзнанието".

След прочитането й, копирах по няколко картички от негативите, които бях проявил снощи. След това се залових да пиша писмо на Еленка, понеже скоро не й бях писал, по единствената причина, че душевно бях все разстроен от много време и от 10.Ш. писмото, което й бях записал и довърших на 14 март го оставих непратено, защото намерих за ненужно да й го пращам. Към 2 ч следобед потеглих за Кърджали. Бе започнало да роси, та затова аз турих платнището в раницата и галошите, за случай, че завали, да ги обуя върху белите обуща, и потеглих. В общината получих писмо от Еленка и 2 лекции: едната - от общия клас, а другата - от младежкия, и ръкописи резюмета. Отидох в основното училище и от пунктовия получих заплатата си за месец януарий 1135 лева, от които ми задържа за канцеларски 5 лева. От 1130 лева, пратих на Еленка 1000 лева веднага, а 95 лв. дадох за една дузина стъкла и от заплатата ми останаха само 35 лева. След това отидох при брата Тошев. На тръгване братът Тошев ме изпрати до над Арда и се разделихме. По тъмно аз пристигнах.

17.III.1934 год., събота

Станах точно в 5 ч, но седях в леглото. Сега се чувствувам добре. До обед си играх с децата в процеса за предаване урока при „г" и за [...]. В междучасията имах настроения да свиря.

На обед дойдоха Г. Бойчев, Чанев с още един свой другар, които случайно се срещнаха и се върна Бойчев за селото си Хапач Дере, понеже тия ученици и той си обещали някаква среща с някои си 2 госпожици. Аз писах протоколи и до вечерта имах работа с касиера на настоятелството. Понеже ходжата си отиде, то аз насаме си попях и свирих на свобода докъде 11 ч, след като се изкъпах и изпрах.

18.III.1934 год., неделя

Станах в 4 1/2 ч. Точно в 5 и 5 започнах наряда си. След това прочетох изпратената от Еленка от общия окултен клас лекция, държана на 14.1.1934 год.. озаглавена „Оставете я свободна". Единствената най-важна мисъл, която оставя в съзнанията ни не само за през тоя, а и през бъдащите векове, то е: „Не ограничавайте Любовта." „Тогова, когото обичате, оставете го свободен." И че „ограничението на любовта създава всичките нещастия в света".

„Злото се състои в това, когато започнеш да ограничаваш любовта." След закуска около половин час се пекох на хубавото топло слънце и се радвах на тихия приятен и топъл ден, като по небето се забелязват от юг към север тънки нишки от облачни, гъсти като облачни нишки пари. Косовете пеят на брястовете, а високо чучулигата пее горе, а негде авлига се чуе, като взема отсечени тонове.

22.III.1934 год., четвъртък

Събудих се още в 3 1/2 ч, кога звънна часовникът на ходжата в другата стая, понеже той ще си отива рано в селото си. И до 5 ч не можах да заспя вече. За наряд станах и точно в 5 и 40 започнах наряда си. Не излязох в полето, понеже няма сгодно място. Небето малко прошарено облачно. Обаче към обед се съвсем разясни и настана много хубав ден. Аз заставих децата да изметат училищния двор и училището и им предадох една песничка за пролетта и ги разпуснах за днес, понеже имам много канцеларска работа и плюс това днес е наряден ден. Преписвах някои от резюметата, които ми е изпратила Еленка. Към 11 ч, тъкмо си бях полегнал, дойде Хаджимахленският учител Марин Данеков, той е родом Панагюрец. Към 1 ч той си отиде, а започнах да попълвам изпратените от Инспекцията таблици. Вечерях с орехи и сливи и най-после пих един чай. Лягам си в 10 ч.

23.III. 1934., петък

Времето хубаво, топло. Писах на Борис Манов писмо по случаи конференцията в Годеч. Попълвах списъците и сведенията на учителите и учениците, та не успях да отида в Кърджали.

24.III.1934 год., Събота

Ясно небе, тихо време. Учихме два часа и разпуснахме децата за байрам. След това се залових да пиша писма за инспекцията. Едва следобед в 3 ч потеглих за Кърджали. Общината в събота следобед не работи, та не можах да си взема пощата. Изпратих сведенията за инспекцията, а служебните списъци, по съвета на помощник-инспектора, ги изтеглих назад, понеже такъв аз имам и ще го изискват от Софийската инспекция.

След това отидох при брат Тошев. Той излезе до края на града да ме изпрати и късно пристигнах в селото си, но с тежко душевно състояние.

25.III.1934 год., неделя

Станах в 5 без 15. В 5 и 5 почнах наряда. След наряда и гимнастичните упражнения свирих всички упражнения.

Към 10 ч не можах да започна да чета беседа, защото ме измъчваше особено душевно състояние. Но докъде 11 ч го трансформирах, след 1-часова медитация и чак тогава почнах да чета последната беседа от 10 серия - „Така вписано". Извадих си хубави мисли от тая хубава беседа, която дочетох чак в 1 1/2 ч. Следобед заминах през Ахмашлар, като Арда минах с каика и се изкачих по височините над селото Посталар, Казъ-Лап и се завърнах през селото Кара-Мехмедкьови, като залезе слънцето. Днес целия ден небето е полузамрежено, но вятър нямаше, затова не е съвсем топло.

Тук сливите вече цъфнаха и теменуги, зюмбюл и много треви вече са поникнали. А нагоре трънките колко миши уши листа имат. Пролет е вече тук. Турците къносали кочовете и агнетата, които ще колят за утре, а децата ходиха да събират колачи - милинки, пържени в зехтин.

26.III.[1934 год.], понеделник

Турски байрам. Ходжата стана много рано, за да пее, а аз чаках, докато се развидели.

След това турците от околните села се бяха събрали на молитвата. След свършването но молитвата и след закуска аз потеглих за Кърджали, за да си получа пощата. Получих от Минко Тонев писмо, а другата поща е училищна. Отидох при брат Тошев за малко, към 12 ч си потеглих обратно, без да се бавя в Кърджали.

На връщане имах тежко състояние, и то защо, че нямам приятели или приятелки в Кърджали, та да се позабавям на приказки там.

Но в дълга размисъл, аз дойдох до следното: че аз като искам, мога винаги да намеря компания, обаче защо ми са такава компания - само да убива времето и да ме заангажират за бъдаще с това, с онова. И си казах, че това положение, това уединение, аз кога бях в Равна, аз съм си го пожелавал и следователно сега, като ми е дадено, трябва да го използувам разумно, защото такова външно спокойствие рядко се дава и аз трябва да използувам рационално това скъпо и хубаво време за самокултура, а близките, моите приятели, Бог не ме е лишил. Братята, сестрите са, и всички светли души и умове са компанията, с която трябва да дружим.

След това в 2 ч обядвах ряпа и пържени милинки. След това си поспах малко и после се поразходих до кафенето, а до 11 ч вечерта свирих ноти с много хубаво, хармонично настроение.

27.III.1934 год., вторник

Небето облачно. Студеничко, затова запалих печката и започнах да се занимавам с нареждане текста на първото гимнастическо упражнение - „Първият ден на пролетта", за да услужа на брат Тошев, и той да научи това упражнение. Бавно, след дълги всевъзможни налучквания, успявах да открия как да наредя текста под мелодията. До обед, като се стопли стаята, от печката ми се доспа, та си и поспах. Имах, изобщо, настроение да пея днеска, въпреки щекотливите мисли, които неканени се явяват в съзнанието ми по тая, която обичам. Редяха се сцени с най-хубави картини и като че нарочно сценирани от най-хубавия майстор и орнамирани от най-добрия специалист декоратор, че всичко се представя в своята неимоверна красота. Мисля си що ли би било радост и неземното щастие, ако това състояние, тия мисли и чувства биха били постоянни и след обладанието. Но казва някой си, че: „Разочарованието почва там, гдето почва обладанието." И така си мисля, колко човек е поставян между вечно два горящи огъня и ако се доближи независимо към положително творческия и отрицателно разрушителния, към крайно духовния живот и крайно материалистичния, то той изгубва своето равновесие и оттогава започват да се редят последователно последствията на своето отклонение.

Но над всичко отгоре си казвам: „Блажени тия, които са успели да разрешат половата проблема най-разумно, най-мъдро и най-свято, които правилно урегулирват вътрешните си енергии и нагони и със спокойствие, с ясния поглед на мъдреца, се радват на разумно устроения свят с всичките му повидимому падения и възторзи към вечно творческото, вечно движещото се напред."

Едва в един часа след полунощ успях да легна. Написах писмо на Р. Костов и В. Генов, учители в с. Каленовци, Годечко.

28.III.1934 год., сряда

Станах, като се разсъмна. Вънка - облачно и леко мъгляво. Хладно е времето. След гимнастичните упражнения прочетох от преписани мисли от Учителя от скоро изпратеното ми резюме „Изворът на вечния устой" - много хубави мисли и съкровен духовен еликсир са тия изказани от Учителя мисли. Като че ли те са капки от жизнения еликсир на алхимиците, които що ли труд са иждивили, за да открият някое механическо средство на подмладяването и запазването вечния живот. А ето, най-великият за времето ни Алхимик, Ученият над учените мъдреци, химикът над химиците, нашият Учител, от своята лаборатория ни дава от тоя жизнен еликсир на живота, който урегулирва духовните, душевни и физически функции на тия, които го употребяват. Неговите огнеупорни епруветки, дестилатори, стерилизатори, филтри, вани и всевъзможните киселини и основи, с които оперира и разлага елементите на техните съставни части, и оптически уреди за приближаване, увеличаване и анализиране на нещата, са непознати за съвременните учени лабораторни химици. Научните му открития и постижения в най-реалната наука - науката за живота, още Земята не е родила учебната комисия, която да разгледа, опише, систематизира и сложи истинска преценка на гения, който е получил такива субсидии за откритията си, такава премия, че нито Нобелевата, нито коя и да е досега земни премии, могат да оценят щедро възнаградения труженик, чиято Неоценена субсидия се отпуща от Оня, Който е субсидирал Вселената. Този учен не чака от земната Нобелева премия за труда си, а целият му живот е раздаване онова неимоверно богатство, което Вечният, Великият - Богатият над богаташите го одарил.

Той ни учи да бъдем като Светлината, да бъдем като въздуха и водата! - Какви думи! Какво богатство, какъв неземен дар.

И ти, любезна сестро, ще кажа, любезни братя и сестри, не оставяйте сянката на грижите, разочарованията и несретите да помрачават съзнанието ви, което се къпе в хубавите жизнени живодайни лъчи на духовното слънце, което ни е огряло. Новата епоха е на будните души, които не гадаят, не четат в книгите в коя епоха ще дойде и кой ще бъде предвестникът на новото, а вече живеят в тази епоха и се радват на изобилните блага, които тя ни носи непрестанно. И, съзнавайки съучастничеството си в новата епоха, в новия живот, ние трябва да се радваме и с неизказана благодарност да славим с песни и хваления Твореца, Нашия мил Баща, Който ни е удостоил да сме съучастници и свидетели при създаването и записването на най-Новия Завет на земята. Учителят постоянно казва: Пейте! Музиката е езикът на ангелите. Чрез пеенето, чрез музиката се трансформират разните отрицателни състояния и се акордират умът, сърцето, тялото, душата и духът.

Музиката ни свързва с висша йерархия. Тоновете са вселена от живи цветове, които действуват благотворно върху физическата и духовна природа на човека. Красив човек е силният, а силен е умният. Умният не се поддава на произволните външни и вътрешни течения, а сам канализира и направлява теченията. Познавайки благотворното влияние на тоновете, познавайки същината и свойствата на музиката, на тоновата вселена, Учителят не се спира да ни учи на законите, ако мога да се изразя - на физиката и химията на музиката, а казва: „Без да знаете физическите и химически елементи на тоя елемент, на тая храна, вземете и яжте, опитайте, пейте при радост, пейте при скръб. Пейте! Попейте си, задето сте си попели, и попейте си, задето сте си поплакали. Пейте за всичко и песента ще ви даде, ще ви доведе до всичко най-хубаво, за което душевно и духом копнеете."

Не е преувеличение, дето казва Учителят: „Ако знаете какво да пеете, то и мъртвия ще възкресите!" Ако болният започне да пее, ще оздравее, ако бедният пее, богат ще стане, ако глупавият пее, умен ще стане и т. н. А тия чешити ги има в нази от всичките, затова да пеем, да свирим, да се учим на все по-хубавото и по-смисленото, на по-разумното и така, попаднем ли в тоналността на разумното в нас, то ще ни акордира с общото, с Божественото, и ще станем и ние един музикален клавиш на Божествения Хармониум и ще издаваме своя специфичен тон, който по тембър ще бъде в унисон с Общата Хармония в новата епоха.

А каква радост тогава би била за нашия Учител, за Тоя Капелмайстор, който ще види най-после отдавна полагащите усилия, да акордира това разхалтавено, дезакордирано пиано, нагласено, стегнато с нови хубави клавиши, издаващо абсолютно верни тонове, на което ще се засвири новата песен на новата епоха, епохата на всечовешкото братство на земята.

Та, трябва песен, песен, работа, работа! Отец ми работи и аз ще работя!

Като седя така и си мисля, след като съм се нахранил с турска сладка баклава и сладка баница с орехови ядки, че отначало във вселената трябва да е било музика, хармония. И Творецът е решил в тая хармония да постави известни дисонанси, за да изпъкни в релеф вечно звучащата опера на вселената. И тия дисонанси трябва да са тоя дълъг цикъл от етапи на живота, в едно издишване и вдишване на Твореца и са се създали, тъй да се каже, тия клавиши прибавка на съществуващия Божествен хармониум. С тия, новите клавиши се цели разширение на тоновата клавиатура, но тия нови клавиши само дзъркат в общия хармониум, та сега небето с всевъзможни средства маже тия заръждавели клавиякорди и още много лошо звучат в ухото на оня, който свири на тоя колосален орган - човечество.

И Учителят какви ли не грижи полага за акордирането на хармониума!!, но изглежда, че дълго сме били изложени на влагата, та ръждата ни е голяма, затова така неприятно бръмчим в общото, ама за ръждата Он си има огън и киселини, та ще се поправим. Щом дзъркаме, ще има мазане и стягане с ключа.

Та, и аз тук съм понамазан заради тая ръжда и усещам ключа как ту стяга, ту отслабя, но ще ме акордира Тоя майстор. Хвала и Слава да бъде на Него!

След това преписах това и го изпратих на Еленка. Отидох в Кърджали и получих втория том от десета серия и 2 томчета лекции от окултния клас.

С брат Тошев излязохме и попяхме някои от мелодиите на гимнастичните упражнения -„Тъкането" и „Първият ден на пролетта". На раздяла брат Тошев съзря, че по шосето иде председателят на окръжния съд и ме запозна с него и те се върнаха, а аз си продължих за селото си. Кога пристигнах, се отбих в кафенето в спалните стаи и се запознах с Коста Хаджийски, акцизин стражар по измерването на тютюните, и вечерях при тях.

29.III.1934 год., четвъртък

Събудих се на разсъмване. Вънка тихо, ясно малко хладно.

Сън. Сънувах, че съм у дома в ясака на мястото в кошер, където са сливите и вишните при Алтъпармаков Съби, но обстановка съвсем друга. Един наклонен трап, урва с много вода, която тече на север. Аз исках да направя извор кладенец, та да пият вода минаващите хора. Копаях ниско някъде си, но съзрях по-високо, че много хубава бистра вода извира, така, от яра високо и с търнокопа направих копка на хубавата вода. Ето, източно от мен, уж в нашо място, съзрях останка от скала - стари камъни, но при по-внимателно разглеждане - това не било скала, а зид от стара римска постройка. Отидох и разгледах добре. На тоя зид има прозорчета, извити, като на църква, кръгли - закръглени отгоре, но хубави прозорчета със стъкла. Покрай мен се оказаха госпожа Чакърова и Бояджиева - моите заместници в Равна. Но като че сме учители в едно училище някъде, където има и други млади госпожици. Но те са двете при мен. Тоя останал стар зид, от много старо време останал в нашата градина, и аз исках сега да го срутя в урвата. През ума ми минаваше мисълта, че може би изпод неговите камъни може би има змии, та може някоя змия да направи някоя пакост с ухапването на някого от тримата ни, като и госпожа Чакърова държеше в ръце момиче дете и го бавеше и милваше. Аз прехванах зида, за да го прекатуря в пропастта, но има опасност да не падна аз и зидът в другата страна на рида в друга пропаст. Гребена между два трапа и едва се крепя, като пазя равновесие да не падна. Тъкмо поклатих зида и изскочи изпод него змия пепелянка или усойница и изпомежду мен и Бояджиева избяга в другата пропаст. Зидът падна в трапа, където изкопах изворите, но в поклащането си, за да не изгубя равновесие и падна случайно, се взаимно подкрепихме с г-жа Бояджиева и така се допряхме, щото неминуемо бе и страните на лицата ни се допряха и понеже тоя момент продължи, г-жа Бояджиева ме целуна по бузата, но това, без да иска, г-жа Чакърова забеляза. И аз, уж говорех за скалата, но измежду другия разговор, за да не забележи госпожа Чакърова, благодарих на Бояджиева, задето ме целуна.

30.III.1934., петък

Прекарах целия ден тук в размисъл. Изобщо днес ми бе тежко душевното състояние. Облачно времето и хладно.

31.III.1934 год., събота

Още снощи се изкъпах, избръснах и се гласях да отида рано в Кърджали, обаче отложих за следобед. Преписвах до обед изпратеното резюме от Еленка - държана лекция в петък, на 23 март т. г. специално за музиката. Вчера писах и писмо на Васил Станков. И при писането ми много тежко, това го чувствувам, защото не трябваше нему да се пише дълбоки работи, щото не ще ги разбере и правилно оцени, и затова по едно време ме налиташе да скъсам писмото, но после се пресилих и дописах надве-натри. Човек, още докато пише или работи нещо за някого, усеща какъв ще бъде ефектът от работата. Та, следобед отидох в Кърджали. Брат Тошев си взема някои бележки от хубавата лекция и ме изпрати до Арда.

Сън. Нощес сънувах, че съм в Кърджали и нещо брата Тошев сънувах и председателя на съда, че имаха някаква разправия с Кирков и нещо неопределено.

И днес, като отидох в Кърджали, се случи нещо подобно. Председателят на окръжния съд уволнил една чиновничка писарка. Дошел бе Кирков да се кара да я възвърнат, но само се чуваше високата крамола от пренията между председателя и Кирков. Което съм сънувал, го видях наяве и ужас ме обзе и на сън, и в действителност днес от тая случка. Върнах се късно.

1.IV.1934 год., неделя

Облачно време. Станах за наряда навреме. Четох за наряда изпратеното ми сега томче съборни беседи от 1933 год., 1 септемврий - ,,С един удар". Много хубава беседа. А в 10 ч четох от II том 10 серия - „Ни мъж, ни жена". Във време на четенето имах настроението да свиря, затова 2 ^ 3 пъти оставях лекцията и си посвирвах и пак продължавах да чета. Следобед си поспах малко и се занимавах с проверка на счетоводните книги и на касиера. Изобщо, вследствие от прочитането но двете беседи, днес имам добро разположение на духа, с идеята да използувам малкото време, което остава за четене и най-важно - със свирене, защото скоро ще бъда в София, да занеса нещо ново.

4.IV.1934 год., сряда

Станах в 4 1/2 ч. В 5 ч започнах да чета школната лекция „Възможни постижения" държана на 2.III.1927 год.

Времето хладно тия дни. Слънцето не се показва. Затова и в стаята ми е хладно и едва търпя без печка, кой знай дали не ще измръзнат разцъфтелите се овошки.

Сън. Сънувах, че сме братя, сестри заедно с Учителя някъде си, водим хубави разговори, обаче не е останало в съзнанието ми от разните въпроси. Само си спомням, че аз някак си със заобикалка казах на Учителя един въпрос по отношение на мисията му, понеже той говореше за мисията на Великите Учители, които идат периодически и работят всякога и с всички начини върху съзнанията на човечеството, но за себе си не говори, а аз загатнах, в смисъл, че и Той е един от Тях, а братята се позасмяха, защото Той замълча.

Втори сън. Сънувам, че съм като във Водица, при крайната чешма. Обаче обстановката при по-други условия, неточно каквато е сега при Крайната чешма. Каруцата, нашата (на наш Иван) е натоварена с нещо много, но не помня с що бе натоварена. Конете, както се напиха с вода, за да потеглят да възвият за към дома нагоре, те се повърнаха заднишком назад, каруцата ги повлече и после, не знам как, за миг извиха, потеглиха нагоре, обаче в бягането на завоя каруцата се изви и със сила се прекатури и тръшна върху земята, като всичко изпращя и се начупи, Иван, както седеше пред мен, до мостчето, дето изтича водата на чешмата, с голямо съжаление и с прискърбие, до плач чак, изрече, че остана без каруца и че само колелетата са останали здрави, а всичката дървена част се изпочупи, и че ще трябва двама сега да я направим. И всичката тая катастрофа стана по моя. вина, защото не държах гемовете (дизгините) добре и конете самоволно се засилиха и прекатуриха колата.

5.IV.1934., четвъртък

Цял ден - облачно, хладно. Разцъфтели се сливи и круши, а над Хисар Алтъ, над Дойранлар, планината - бяла, със сняг покрита.

Сън. Сънувах, че пътувам за не много далеч. Много багаж съм навзел. Измежду който моята чанта, пълна с нещо, на Еленка раницата - тая, която сега тя има, и много други дреболии, толкова, че аз се чудя как ще ги взема, и най-после трябва да закарам някой чужд велосипед до мястото, където отивам, но шосето е много равно, хубаво. Аз се чудя как ще нося толкова багаж, но аз го накачих по меня си, награбих чантата, цигулката, чайника и много други дребосъци и пак освободих малко от дясната ръка, за да тикам велосипеда. Както го тиках, аз започнах да стъпвам на педала му и да увисвам отстрана и да го направлявам по надолното гладко шосе. По едно време аз се убедих, че мога и да го покача, затова се спрях, натурях всичките дребосъци в Еленкината раница (сегашната й нова раница) и се покачих на колелото и се уверих, че без зор, леко-леко ще си отида и то много бързо.

*

Душевно съм добре днеска, с малки изключения. Мисълта си създала своя канализация, та мъчно се отбива в нивата, в правата [посока].

6.IV.1934., К.-Кафтан

Събудих се в 5 ч и станах. За първи път след десетдневен студ днес е топло. Ясно небе и хубаво сухо време.

Сън. Сънувах, че се намирам някъде в една долина на един кръстопът. Аз вървя по пътя, който отива нагоре по долината, а от източната страна иде висок път, който пресича тоя и пак от запад се повдига нависоко. Тъкмо минавахме с наш Иваня и ето, един циганин иде от изток и така си засилил каруцата, щото удари тая на наш Ивана и нарани добитъка му. Аз се силно разсърдих и то дотолкова, щото за миг мина през ума ми мисълта да го погубя, но в същия миг дойде по-велика мисъл - че аз трябва да се въздържа и да дам вид, че съм човек на волята, че имам характер и че въпреки грешката на тоя чер циганин, ние му прощаваме. И така, пътувайки нагоре, ние коментирахме по въпроса.

Хубав слънчев ден. Отидох в Кърджали и в 9 ч бях вече в пощата. Изпратих на Еленка 1100 лева с пощенски запис, също и на Сава Калименов за фонда „Братска задруга". Като същевременно им писах по една картичка. Но се разкаях, задето така небрежно писах на Еленка и особено пък в пощенска карта. За 12 ч бях пак в К. Кафтан. Залових се с топлене на вода и измиване на яйцата. Децата са донесли 60 и аз купих още 40 и вечерта до късно ги боядисвах. След това стоплих и един котел вода и се изкъпах много хубаво и в 12 ч легнах.

8.IV.1934 год.

Събудих се в 4 и 15 ч. За наряда. След това не ми се четеше беседа, обаче след малко молитва, размисъл, след като се свързах със София, с Учителя и изобщо с радостта и ожиданията на братята и сестрите, които са отишли за празниците в София, за да чуят Словото Божие, та дойде приливна струя и в моето съзнание и с радостен дух зачетох скоро четената съборна беседа от тазгодишния събор - „Един удар" и към края я не дочетох, понеже започнаха да дохождат децата за червени яйца и бонбони.

А в 10 ч отидох на поляната и там до 1 ч четох беседата от втория том на X серия „Речи реч, и ще оздравее момчето ми".

Следобеден поспах и после четох вестник „Зора" и „Братство", Словото на Учителя „Вътрешното ръководство".

Душевното ми състояние е задоволително добро. Не се чувствувам радостен, а отчаян. Молих се Богу да ми даде подкрепа, да ми даде сили, импулс, любов към непрекъснато и добре използуване времето, което небето сега ми е дало тук, докато съм в това село. Като си мисля с моя обективен ум, дохождам до отчаяние, а като се размисля по-дълбоко, че тук ми са дадени изобщо добри духовни условия, които са временни и че трябва да ги използувам, и така ми се захваща мисълта с четене на нещо, или свързване с братството.

Най-горещото ми желание е да се занимавам с музика: да пея и да свиря, обаче понеже в училището има ходжа и покрай него разни хора, и затова ищах не ми се отваря за свирене.

Сън. Сънувах, че бившият ми предшественик колега, Костов, е дошел на гости тук, обаче отиде при ходжата - нему на гости, а мен гледа с едно пренебрежение.

9.IV.1934год.

В 5 ч вече бях извън леглото. Небето - леко забулено с полупрозрачни облаци. Снощният силен вятър е спрял и е тихо.

Сън. Сънувах, че съм някъде в планинско място. На изток-висока дъбова гора, а около мене -високи каменни блокове, такива, каквито съм виждал из Рила по сипеите, но големи блокове. Изведнъж започна нещо страшно подземно да бумти. Зафуча гората, а блоковете се размърдаха и започна да се пропуква земята и да хвъркат камъните нагоре. Аз започнах да бягам, да не би ме улучи някой хвъркащ камък. След като се скрих из високата гора, узнах, че това не е земетрес, а батарейна стрелба, на много батареи войници, които определили това място за обект, без да са знаяли, че тук има човек. Обаче аз излязох от огнената зона неувредим. Сега трябваше да се скрия и да ме не хванат патрулът, че съм бил тук, затова накрая на гората имаше нещо като махала с къщи. Аз влязох в един дом и не знам по каква случайност в ръцете ми се намерят отрязани от колената волски крака и трябваше да ги крия из сламата в яслата на добитъка.

Втори сън. Нося някакви си пушки и се мъча да ги укрия от някакви си хора, които не помня, стражари ли бяха, или някакви си други хора, и така минах незабелязан.

10.IV.1934 год., сряда

Станах на разсъмване. Облачно, вятърът свири в коминя и в клоните на големите брястове.

След гимнастическите упражнения започнах да свиря гимнастическите упражнения. В свиренето им, те ме магнетизираха и тонираха добре. Ходжата отиде на погребението на Идирис Ходжа, а [аз] останах и се разсвирих. Почувствувах се, че трябва да напиша едно писмо на Еленка. Седнах и й написах едно хубаво писмо, но се чувствувах, тъй както скоро не съм бивал: радостен, весел, пълен с най-хармонично и музикално-положително. Знам, че тя вследствие на това писмо ще се зарадва много. След това написах и на дяда Недя за Цар Асен. Когато написах Еленкиното писмо, вследствие пълнотата и радостта, свирих; като признак на добрата постъпка се откри небето и пекна слънце за първи път от тая заран. Докато напиша писмото на дяда Недя, пък заваля дъжд. Аз се заприготвях, но наново загърмя на запад и изглеждаше, че ще дойде една хала. И действително, след малко заваля наново и то дъжд и град. Аз се избръснах, написах и едно писмо на турския учител Аъруз Щабан Еминов от с. Алкая до окръжната училищна инспекция и се приготвих за Кърджали. Към 3 бях на път. Обаче общината днес не работят, та поща не можах да получа. Изпратих писмата и заедно с учителя Георги Бойчев се поразходихме няколко пъти из улицата в Кърджали и разхождайки се, съзрях в книжарницата на Ангел Видев госпожицата учителка непозната по име, но по лице, която сънувах на конференцията в Кърджали и която често се явява оттогава в съзнанието ми. След малко още разхождане, аз си потеглих и на стъмяване вече бях в училището.

Вследствие дъжда, времето е хубаво, с пресен чист въздух. Тая пролет сега за първи път вали дъжд тая пролет.

11.IV.1934 год.

Станах в 4.40. Ясно небе, тихо време. Само на изток има малка зона от облачета. Луната като последна четвърт току-[що] се показала. Петлите пеят и възвестяват деня.

Сън. Понеже снощи се помолих преди лягане да ми се отговори от Небето нещо за тая госпожица, неизвестна за мене по име, а образът й се върти в съзнанието ми.

Още с лягането не можах да заспя, започнах да се въртя в леглото ту на лява, ту на дясна страна. След това небивала астрална напрегнатост ме обхвана, която, въпреки взетите мерки да се освободя от нея, то това състояние продължи цяла нощ. Отговори ми се, че тая г-ца има някой заминал от близки свои от рода си, обаче той е назадничав дух, който иска да се въплоти чрез нея и че тоя дух е глухоням, изобщо - човек с паднала еволюция и че той ще ми бъде едно бреме, ако аз се оженя за нея. След това сънувам, че уж тя е госпожица мома от Ковачевец, че с други свои другарки тя дохожда в нашето село на сватба от страна на едната страна, но у дома. И когато те били дошли, дошли в неделя сутринта на „Кума" много рано, та ние у дома сме се успали. Мама лежи под юрганя, наш Иван - обаче Иван е като малко момче - лежи до нея, до него Слава - жена му, обаче тя е голяма, като че не е негова жена, и аз съм накрая. Слава коментира въпроса, че сватбарите дохождали и ето, си отиват. Чуват се цигулките и викът на момите и аз започнах да се кахъря, че съм се успал, че не съм станал да посрещна куми моми, в измежду които се намира и мен симпатичната госпожица, сега учителка в Кърджали.

*

Целия ден е облачно, но вятър няма, та не е студено. Получих днес писмо от Еленка, писмото й е писано на 6.IV. т. м., също и една пощенска карта от брат Ив. и Неда Петрови.

13.IV.1934 год., петък

Четох лекцията „Силните течения в природата". Времето много хубаво. Ясно небе и хубаво слънце. От 9 ч до 12 изпълнявах задача, да видя колко думи ще изговоря и изговорените думи кои ще са от физически характер, духовен и Божествен и кои от думите са съществителни, прилагателни и глаголи. Аз не говорих до 11 ч, обаче размишлявах върху прочетената лекция, та това го смятах за разговор. Помислих си да остана тая заран до обед да чета тук, а следобед да отида в Кърджали, обаче уплаших се, че от четенето ще се яви голяма задачата ми за тези три часа (9 ^ 12), та затова се избръснах и отпътувах за Кърджали. Но на улицата ме среща Кирков и ме покани да се почерпим, в едно кафене-кръчма. Та седях тамо да му гледам начина на живот и как иска от тогова и от оногова пари. От мен взема във вид на пиене 30 лева. В кръчмата се запознах с общинския кмет на Кърджали Дринов и го черпих 2 бири. После отидох в градската градина, та четох вестник „Зора" до 3 ч следобед, докато дойдат чиновниците в общината, та да си взема пощата и все поглеждах, та дано мине госпожицата забавачка на Кърджали, но в залисията си с вестника съм пропуснал да я видя, кога е заминала за училище. След това ходих за справка при ревизорите в окръжното управление, за отчета на касиера ми, който се състои в харчене на пари, без да е имало за целта държан бюджет. След това отидох при Калайджиев и дълго седях при него. На стъмяване си бях в село, обаче унил, отпаднал духом от срещата си с Кирков и от това, задето не съм още дошел до това схващане, че в света аз трябва да съм внимателен и нищо не трябва да ме примамва в света, а само да бъда един зрител и разпространител на добри мисли.

Сън. Нощес бях сънувал, че сме някъде с Учителя, братя и сестри. Че се хранехме и като стана Учителят от трапезата си, ние, включая и аз, вземахме от остатъка на хляба и ядохме. Нещо Учителят ни бе говорил много, обаче не съм запомнил нищо, уж го помнех, а съм го забравил, но си спомням, че и на сън си бях казал, че друг път тъй добре не съм се чувствувал пред Учителя, както в настоящия момент, но не помня що ни говори.

14.IV.1934., събота

Небето полуясно, но все пак през по-голямата част чувствувах малко духом невесел, но по вечеря прочетох книжка „Основните закони на здравето", та от хубавите добре. Гласувахме училищния бюджет.

16.IV. 1934., понеделник

Ясно небе. Топъл ден.

Доизкусурих бюджетите, написах писмо до Цеко Симов в с. Губеш, за да ми изпрати препис от незначителното ми писмо в с. Губеш и от заповедта за приемането на главенството в Губеш. Писах и до общинския кмет гр. Кърджали да събира пари за училището. След това отидох в книжарницата на Ангел Ив. Видев. Тук слушах разговори на Видев с разни други негови другари в Кърджали за това-онова, изобщо за госпожици. И целият въпрос на интереса на важността се свежда до това да се намерят такива, свободни в нравите си. И чух как упрекнаха някоя си, че не била както другите свободна. Цени се от тия хора разпуснатите, а честните и порядъчните се упрекват за това, че имат нещо ценно в себе си, че са порядъчни. И си мисля, че ако бих имал такива от тия господа за другари, за близки тук, в Кърджали, що ще науча от тях? Или обратното -бих имал за близки от женския пол тия компаньорки, които, ако имат за другар приятел един порядъчен човек, те ще го упрекнат, зарежат и изоставят. И това тия хора го наричат живот. И с едно дълбоко спокойствие се потопих до дълбокото значение на нашия Учител на братята, сестрите и т. н. на деня грея топло слънце. Все се изпратената ми от Сава Калименов все положителни мисли се тонирах

Следобед ходих в общината и извадих имената на подлежащите за идущата година деца, родени през 1927 год. След това внесох на държавния бирник 163 лв. за данък занятие. Занесох бюджетите в основното училище и си тръгнах замислен и радостен за това положение, че нямам близки тук, в тоя град. И че Небето като ме е пратило, То е предопределило, че тук аз да работя над мене си, а не си губя времето.

Тъкмо си дойдох, Мемиш донесе за вечеря хубаво ядене, но най-важното бе тиквеник с балка тиква и такава сладост, като нещо по-хубаво от захар и мед. До това време да се пази тиква и да бъде тъй вкусна!

17.IV.1934 год., вторник

Още под юрганя слушам, че вънка плющи - дъжд вали. Станах и след молитва прочетох вчера получената от Еленка беседа, говорена на 1934 год. на 22 март, по пролетното равноденствие, озаглавена „Разумното разбиране". До обед се разясни. Но северен хладен вятър вее, та е хладно. На обед аз отидох пак на поляната и се пекох 2 часа и съм си поспал на завет до тръните. След първия час на обед отидохме на гимнастика, а вместо гимнастика почистихме улицата от камъни. За 1 1/2 децата изчистиха улицата от хиляди разхвърлени безразборно камъни и стана много красиво. После наизлязоха родителите и всички се радваха на чистите улици и поляната надолу и всички ни благодариха за стореното. Тъкмо разпуснахме децата и възварих вода за чай, ето, Аорул Мюмюн - Емироглорският колега, дойде. Пихме по един чай и се разговорихме. Небето се съвсем изясни. Утре ще има величествен изгрев, затова с ходжата отидохме до Арда, да видя къде е чешмата, та сабахлън да отида на изгрев. Понеже се раззеленило всичко, то природата е много красива!

Вчера, освен резюметата на Еленка и новата, от 22.Ш. беседа, получих от А. Николов -Севлиево, картичка и също от наш Ивана писмо заедно с бирни-еско и от секретар-бирника удостоверения.

18.IV.1934 год., сряда

Сън. Сънувах, че отивам някъде си в една голяма гора за дърва с шейна - зимно време. Насякохме дърва. Имаше още много хора от нашето село. Всички сечаха усърдно. Дървата едни хубави, прави - тънки, дълги. Всички секат, а аз се разхождам и ги наблюдавам. Някои вече бяха заминали напред с шейната си. Пътищата стръмни, опасни - балкански. Натоварихме шейната и аз подкарах конете. Но като дойдоха на един стръмен завой нагоре, те се спряха. Аз си помислих, че оттук вече не ще могат да мръднат, обаче дойде някой и ми помогна и конете изтеглиха. Аз помислих, че трябва да се върна назад, да помогна на наш Ивана, но се уверих, че и те ще изкарат. Обаче нагоре като заминах, пътят се двоеше в едната гора и аз се сбърках кой да хвана: десния ли, левия ли. И съм хванал левия, по-горния, но изведнъж се уверих, че съм сбъркал. Спрях и отидох да разгледам наоколо. Отдире, над мене, минава шосе през едрата гора. По него вървяха керван натоварени коне. Но аз се ориентирах и ме застигнаха отдиря другите шейни и заедно си потеглихме из пътя по дирите за дома, но при съвсем друга обстановка на селото и хората. Срещах много хора, с които съм се забравил вече, мои съученици. Например сам си Колев Георги и по-малкия му брат - забравих му името. После - Колю Пейков, бабин Лалин, който загина в Балканската война, и разговаряхме с тях, че сме се забравили.

Събудих се, часът - 3.

Друг сън. Сънувам, че учим в някакво училище. При мене е Енчев - сегашният Кърджалийски директор. Оставихме нашите деца от занятие, та отидохме при някои други госпожи в съседно училище. Така се завързаха дълги, продължителни разговори. След това аз си отидох у дома, но при съвсем друга къща, не сегашната ни. Гладен съм. Ето, дойде Стоян Пейков.

* сабахлън (сабахлем, сабахлен.сабайле, сабале} - остар. (от ар,-тур.) сутринта, {Бел, на съставителя Вергилий Кръстев)

Той се хранил, но се разговаряме. Аз му се оплаквам, че съм гладен, но няма какво да се яде. Има, но мен не ми се готви. Нещо зашипърка под кревата, кога погледнах - то се навъдили много мишки. Видях 5 едри на едно място и се замислих как може тая гад да се изтреби, защото там им е дупката. Но ето, дойде котката и клекна тамо и ги зачака. Отворих долапя. Кога погледнах, ето, едро насекомо, един вид като ларвите на майския бръмбар, бели, големи, но по форма наподобяват на едрите мрави, само че големи като най-едрите скакалци, лете каквито се намират по нивите, кога жънем, но и от тях по-едри. На края на задницата си имат отровен шип, който ми науми скорпиева отрова. Извиках на Стояна да дойде да види тия чудновати същества и се затекох да взема дилафа и сграбчих с него най-едрия насеком. Но ето и други него го застъпах, за да го смажа, обаче шипът му - жилото, било роговообразно, та се заби в крака ми и то в десния крак, в слабата част на стъпалото. Аз се затревожих дали не ще ми стане нещо, да ме отровят, обаче не усетих за момента нещо от тоя шип дали действува зле.

И се събудих. Небето съвсем ясно. Звездите още светят и в мене се яви един страх, вследствие тия два съня, да отида на изгрев, и не отидох, защото помислих си, че може да дойде някой да види, че аз ходя да посрещам изгрева на слънцето, и да ме наклеветят, за да ми правят зло душманите.

20.IV.1934 год., петък

Станах в 4 без 15. Вземах си раницата с Библията, самоучителя и лекции и отидох над Кара Мехмедкьови на височината. Прегазих Арда и на разсъмване бях горе, на височината. Съвсем ясно небе. Само на източния хоризонт от утринната омара пред слънцето има малко омара. Слънцето се показа над Кърджалийските височини. Целия ден прекарах тук и по бели дрехи само се пекох на силното слънце. Четох, пях и чак на залез си дойдох тук. Съвсем ясно небе, няма облаче да се мерне. Засуши се.

21.IV.1934., събота

Станах от сън в 3 1/2 ч. Вземах си нещо за четене вестник „Братство" и песните гимнастическите и потеглих нагоре за височините. Много се радвах, че ме сън не хващаше толкова рано. Ранното ми ставане се възнагради с много радост, много, с много хубави мисли. Докато изгрее слънцето, направих всички гимнастически упражнения. След това пях и четох в. „Братство", целия, с много добри статии. Времето тихо, ясно. Имаше много хубав изгрев на слънцето и на Божественото слънце в душата ми. Вечерта ходжата си отиде, а аз си свирих и размишлявах, необезпокояван от никого.

Чудих се [на] състоянието си. Че когато бяхме заедно с Еленка, аз цялото лято и в Равна исках вече - и това ставаше в момент на разсърдене - да съм някъде далеч, уединен, а сега ето, уединен съм - пак ме смущава въпросът за жената и женитбата. Значи тоя въпрос не е до време и пространство, а до съзнанието на човека. Млада кадъна се захласнала по мене, но тя не би се захласнала, ако аз не я поглеждам. Колко е лошо това състояние на влюбване и разлюбване. Добре е човек да обича всички хора, без разлика на пол и народност, но не както любовта я разбира един кой да е турчин от обкръжающите ме, а божествено да обичам. Човек, който се съблазнява от жени, от тяхната красота, той не е на правата страна и неминуемо ще дойдат разсеяни мисли и недобри състояния. Обичай всички заради Бога, но обичай ги както майка си обичаш и зодиите си братя и сестри. Та, от тия състояния, които се менят като калейдоскоп, аз виждам, че човек на състоянията е безволно същество, което е играчка на низшите същества. Те неуморно работят и намерят ли вратата на ума, сърцето отворени, те те използуват, защото тия пожелания за тях са храна, а за тебе - ограбване, разрушаване. И човек трябва да се държи на достойнството си, на подобаващата се висота, на която Господ, Божественото, го е повдигнало, и да върви напред, към по-светлото, по-красивото, да общува с цялата вселена, с всички напреднали братя и сестри -синове на светлината!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...