55. ОТПЕЧАТВАНЕ НА БЕСЕДИТЕ

[Ани]

55. ОТПЕЧАТВАНЕ НА БЕСЕДИТЕ

И така, Братският съвет си вършеше работата хармонично: стопанисването на имотите, работата на печатницата, всичко беше с добри резултати.

Да отправя поглед и към функционирането на Школата, на беседите в неделните дни и т.н.

Първата необходимост за нас учениците, бе да продължим подвизаването си по същият начин, както по времето на Учителя. А това значи, в обичайните седмични дни и часове, да присъствахме в братския салон на Изгрева, за да слушаме съответната за деня беседа или лекция. Братският съвет съдействаше затова: в сряда сутринта в 5 часа, събрание за школата на общия окултен клас. В петък - същият час, събрание на младежкия окултен клас; а в неделя сутринта - 5 часа, прочитане беседа от „Утринните слова", включително и граждани от града, както и гости дошли от провинцията.

Започнахме четене собствените лекции и беседи, от първата годишнина, когато Учителя ги е говорил. За общия клас се изреждахме 67 души, които четяха правилно и красиво. Младежкият клас - ръководеше се от брат Борис Николов, който и четеше лекцията. За школите, правехме резюмета от лекциите, като пак се редувахме кой да го направи и да го прочете следния школен ден. Също се редувахме и за неделя с Утринните слова, а в 10 часа, беседата прочиташе брат Симеон Симеонов. Същият ръководеше песните във всички събрания, като си служеше с цигулката. На хармониума се редуваха сестра Кисьова и сестра Мария Тодорова.

Предстои да отбележа някои подробности от дейността ни през годините 1945, 46, 47, 1948 г. преминали сравнително спокойно. Този период използвахме за отпечатване в братската печатница 50 тома лекции и беседи. За отпечатването имахме разрешение от съответното министерство, но при условие сами да набавим хартия от свободния пазар. Сестра Паша Теодорова се грижеше да предава на печатницата дешифрираните и подготвени за печат беседи и лекции. Съгласуваше дейността си с брат Борис Николов, който полагаше грижи за набавяне хартия. Негов сътрудник беше брат Неделчо Попов, на видна служба в

Държавната печатница. Книжните складове по него време едва ли можеха да ни дават хартия, затова вниманието на Неделчо Попов бе към някои частни лица, у които случайно е оставала хартия, след напечатване техни книги. Добър източник на хартия се оказаха и издателствата на вестници. Част от хартията оставаше върху рулото, с което идваше от самите фабрики за хартия, но оставаше неизползувана. Неделчо Попов беше във връзка със съответните домакини и откупуваше от време навреме, набраното количество ролна вестникарска хартия.

Като касиер, имах затруднения при отчитане авансите, които отпусках за купуване хартията. Нареждане имах да предавам на Неделчо Попов сумите, които му бяха нужни за покупки на хартия. Идва той при мен и ми казва: „Оказа се една партида хартия, авансирай ми двеста хиляди лева, които ще отчета след няколко дни". Моето изискване беше - това да стане по-бързо и непременно с редовни фактури или разписки, ако покупката е от частно лице. Действително, отчитането се извършваше, но за половината стойност имаше документи, а за другата част - нямаше. Извиняваше се брата, че лицата които са дали част от хартията не могат да дадат документ! Казвам това на брат Борис Николов, той ме успокоява, че хартията действително е купена и доставена в братския склад. На Неделчо Попов имаме пълно доверие, това което отчита, ще го приемаме, че е напълно точно. Единствен начин за отчитане бяха извънредните средства оставени от Учителя, находящи се в тия няколко братя, които споменах по-горе. За всеки от тях водех партиди в едно тефтерче и при нужда изисквах връщане на съхраняваните от тях суми. По официалното счетоводство на Братството вписвах документираните покупки хартия. Всеки том беседи и лекции си имаха партиди по счетоводството и по тях записвах стойността на хартията, купена срещу документи. Тези партиди послужиха при ревизията, като се виждаше, че хартия е употребена за даден том според големината и количеството му, но в партидата е записана по-малко. Обяснението е, че другата част хартия е изплатена от страничните разполагаеми средства. Действително, при ревизията представих подробна калкулация за всички издадени книги в братската печатница. Прегледана от вещо лице тази калкулация, послужи за оправдание на сумата, която трябваше да отчета. Те ме спасиха. Имаше бележки за всеки том, колко коли и колко килограма хартия е отишла.

Вестникарската хартия ни създаваше и други грижи: крайните остатъци от рулата излизаха повредени, скъсани на места. Използуваха се след изрязване в подходящ размер. Това изрязване се извършваше от няколко работници - братя и сестри, причислени към печатницата. Често от хартията се изхвърляше повече от половината, но нали все оставаше нещо, бяхме благодарни и на него, само и само да се отпечата някоя кола от книгата работена в момента. При разглеждане делото, вещи лица установиха, че в такива случаи се унищожава хартия-отпадъци от 40 до 80%. При надлежно пресмятане, установи се, че е похабена и унищожена за около 44,000 лева такава хартия. Съдът обаче, не уважи този факт, може би нарочно, за да остана неотчетен и да имат право да ме съдят.

Друга голяма опасност се е таила при покупката на такава не документирана хартия. Ние и не подозирахме, че можеше да се счита за покупки на „черна борса", а законите в такъв случай бяха много строги. Тази отговорност е отпаднала за нас едва през 1952 г., когато стана обмяна на банкнотите, премахна се снабдяването с купони, а във връзка с това са отменени и законите, занимаващи се с покупките на черна борса. Този, който го отмени и премахна - той ни спаси. Прокурор Руменов се ядосваше, че е отменен този член 38.

Печатницата ни просъществува до 1948 година, като дотогава работеше някак незабелязано. Според Антов, причина е било отпечатването на каталог за предлаганите от Сава Калименов книги, негово издание. Този каталог, Калименов разпраща на свои познати, а в това число и на много комунисти. Те остават изненадани, че им се предлага окултна литература, плюс беседите на Учителя! - Где е печатан този каталог? - В печатница „Житно зърно"! Ето, отговорните фактори се сепват и се виждат изложени. В резултат - да се затвори тази печатница и това е то!

Друг един факт, може би хвърля светлина на събитието. Може да се допусне, че някой е донесъл за работата на нашата печатница. Разказваше брат Борис Николов, че в ония дни го повиква началника, при когото често е ходил да иска отпускане на хартия. Отива с надежда, че ще му дадат такава, тъй като наскоро пак ходил да иска. Влиза при началника, а той го гледа много сърдит. На бюрото му струпани всички томчета беседи и лекции, отпечатани в нашата печатница... Поисква обяснения как сме могли да напечатаме толкова книги. Оправдавал се брата както можал, че сме намирали из свободния пазар и т.н. Но, изходът за оня началник е бил един - да се прекрати дейността на печатница „Житно зърно".

Ще си призная, че за мен лично беше навреме всичко това, защото нямаше как повече да отчитам покупките без документи. И без това, даже и отпадъчна вестникарска хартия не се намираше, кой знае, Неделчо какви начини би измислил за набавяне на хартия.

След прекратяване съществуването на нашата печатница 1950 г., остана на служба брат Влад Пашов, като предприехме подвързване на някои от наличните книги. Влад беше усвоил книговезкото изкуство, купи се и книговезки нож, та работата вървеше сносно. Впоследствие му назначихме и помощница - Кина Антова. Така продължи до 1957 г., когато за икономии, братският съвет реши да преустановим книговезството. На това не беше съгласен Антов, тъй като Кина оставаше без работа, накърняваше се пенсията й. Считам това събитие като начало на конфликта с Антов, предизвиканата от него ревизия и всички неприятности. За тази част от спомените ми, ще отделя място по-нататък.

Сега, тук е мястото да спомена нещо за личните ми качества като счетоводител. Имах вече многогодишна практика, така че воденето на касовата книга, документирането на разходите, вписване в счетоводните книги и т.н. бяха по изискванията на счетоводната наука. Не считах за нужно да, се допитвам до по-вещи счетоводители за някои особени положения. Такива се изтъкнаха от ревизорите, които дойдоха през 1957-1958 година. Всъщност, аз се чувствах отдавна доста претоварен от възложените ми братски работи. Предложих да напусна външната си служба и да стана платен счетоводител на Братството. Това не се прие, не толкова за икономия, колкото за принципа братските работи да се вършат без възнаграждения. И така да си призная, бях принуден да съкращавам някои неща, като например вписване протоколи в протоколната книга и други. Едва когато се разви ревизията, бях запознат с брат Драгомир Василев, много опитен финансист и счетоводител. Той например би ми помогнал много с указания как да оформям счетоводно и извънредните разполагаеми суми. Но сега съветите му бяха повече как да се справим със създаденото положение. Голям труд полагах. Нямах никакво свободно време. През деня съм на работа в моята фирма, а вечерта се връщах уморен, а ме чака братска работа, която вършех до късно до 22 часа.

Всички ходеха на концерти в града, ходеха на кино, гледаха хубави филми, биваха на тържества, а аз се върна у дома на моята работа и по- рано от 22 часа не се освобождавах. Или ще ме чака някой да им дам суми за някаква братска работа, или пък друг идваше да се отчита с пари. А това бяха най-често: Бай Ради, Ганка, Неделчо. После никой не можа да разбере, че това е непосилна работа за мен човек, дори, ако е непрекъснато 12 часа на Изгрева. А аз бях освен това чиновник вън от Изгрева, пътувах пеш до града. Бях натоварен с непосилна тежест и отговорност, която носех сам. А помощ от никъде не идваше. Сам самичък!