20.II.1952 г. София

[mkitanov]

20.II.1952 г.

София

Любезни брат,

Желая да опиша една екскурзия с Учителя до хижа „Алеко”.

Беше ноември 1943 г. Учителя покани 7 ÷ 8 души братя и сестри да отидем до хижа „Алеко” и там да прекараме няколко дена. На 20 ноември 1943 г. потеглихме от Изгрева в ранна сутрин с тежки раници. Минахме през с. Симеоново. На бивака Ел Шадай се спряхме за кратка почивка. Поглеждам нагоре. Над нас по склоновете на планината почват да се вият мъгли. Потегляме нагоре, минаваме първия заслон. Мъглите растат и ту забулват Резньовете, ту пак ги разкриват. Величествена картина. Надвечер пристигаме на хижата. Вземаме една стая с легла. Пазачът ни предоставя един голям легнал пън. От него ние богато се снабдяваме с дърва за печката през целия ни престой там. Радостно беше, че бяхме с Учителя в една стая и в свободното време прекарвахме в разговор и песни. Всяка дума, казана от Учителя по какъвто и да е повод, беше за нас важна, интересна и с голяма дълбочина. Тези 4 дни бяхме в непрекъснато общение с Учителя а помним, че беше казал: „Вие искате да знаете как да живеете. Гледайте мене как аз живея, правете така и вие и това е достатъчно.”

Един пример. Във време на нашия престой на хижа „Алеко” се наблюдаваше как Учителя през целия ден в свободното си време си мърдаше устните и беше в непрекъсната молитва. От време на време се чуваше началото на молитвата: „Господи, Господи, благослови!” Но не само в свободното време, но и във време на работа или на каквото и да било занимание той отделяше няколко минути за молитва незабелязано от другите и пак продължаваше работата си. Но ние сме наблюдавали постоянно това и на Изгрева. Ето що значи непрекъсната молитва, постоянна мисъл за Бога.

Ето още един пример. През септември 1936 г. веднъж след паневритмия както обикновено се събрахме около Учителя на разговор. Той раздаде на всички братя и сестри по едно малко късче геврек. Но геврекът не стигна и той каза: „При млякото ми в моята стая сигурно има оставено нещо. Донесете го.” Една сестра отиде в неговата стая и като се върна каза: „Учителю, при млякото ви има оставено само едно геврече и не смея да го донеса.” Тогава Учителя каза: „Вземи го и го донеси!” И раздаде и него.

Тези четири дни прекарахме в голямо разнообразие. Когато беше хубаво времето излизахме вън на по-къси или по-дълги разходки. Наблюдавахме гората, широкия простор, който се откриваше пред нас и се радвахме на всяко цветенце, на всяка тревичка, на всяко дръвче или птичка. Всяка сутрин обезателно излизахме да посрещнем слънчевия изгрев от Меча поляна. Тя е близо до хижата. Тя е на открито място и от нея се откриват широки хоризонти. Изгревите бяха разнообразни.

При първия изгрев, посрещнат на Меча поляна, на изток имаше чуден танц на мъглите. Понякога слънчевите лъчи пробиваха по някой отвор в тях и позлатяваха мъглите с най-чудни краски, от жълта до червено-виолетова с всички оттенъци. Тайна молитва, молитви и песни в тази чудно красива обстановка. След това обмяна на няколко думи с Учителя, по-къс или по-дълъг разговор и връщане в хижата с едно свещено, благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога. И целият ден впечатлението от Изгрева и впечатлението от Мечата поляна изпълваше душите ни с особена светлина и образуваше основния тон на нашето душевно разположение през целия ден.

По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата с група братя и сестри. И ето на другия ден пристигна от върха наблюдателят на Черни връх Гошо със сърдечен поздрав от майка си - баба Мария, и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че влезе пак във връзка с Учителя, когото дълбоко обичаше и уважаваше. Спомените на Гошо от няколкодневния престой на Учителя преди 5 ÷ 6 години бяха незаличими и дълбоки. Тогава именно Гошо позна Учителя.

Няколко души през деня отделихме малко време да прескочим до Яворови присои, които бяха на 45 минути разстояние от хижата. Когато отидохме там живо възкръснаха в нас спомените от летуването на Братството с Учителя тук през лятото на 1933 и 1934 година. Колко свещени ни се видяха тези места! Защо? - Защото тук са стъпвали свещените нозе на Учителя. Всичко тук наумява за дейността му. Ето полянката, на която беше построена палатката на Учителя. Ето полянката, на която кладяхме вечерния огън. Ето полянката, дето играехме сутрин паневритмия и по която личеше стъпканото колело. С голяма радост потърсихме чешмичката, дето с усърдие и любов Учителя работи няколко дни. Потърсихме морените - този тих мистичен кът, заобиколен от мощни ели. Ето Пиперката - една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Как стават мили за нас и ценни всички места, дето е бил Учителя.

Тук ще изложа няколко разговора с Учителя. Веднъж се прочетоха няколко страници от книгата „Ключът на живота” от Учителя. Ето някои мисли от прочетеното: „Никакво добро дело не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата Любов ще стане като Неговата Любов. Щастието и радостта, които не изчезват, са Божествени. Любовта, която скоро изгаря, е човешка. Любовта, която не изгаря и постепенно се увеличава, е Божествена. Всеки, който отслабва в живота на Любовта, върви в човешки път. Когато повярвате в Божественото, силни сте. Не търсете Христа вън от вас. Той е вътре във вашата душа. Когато Бог почне да работи вътре във вас, Той ще ви покаже как трябва да обичате. Тогава Любовта ви ще бъде свещена. Пробуди ли се Божественото в човека, само то ще бъде в състояние да го освободи. Само когато човек работи за Бога, той може да вижда Божието лице и душата му да се зарадва.”

Ето някои от разговорите с Учителя: „Когато разрешавате кой ви обича и кой не ви обича, вие сте в кладенеца. Кажи: „Той не е заради мене.”

Вие всички се усещате, че няма кой да ви обича. Вие обичайте. Хората казват: в бъдеще, като се преродим. А пък сега сте се преродили и пак казвате: за в бъдеще.

Всички няма да се просветят изведнъж. Всеки трябва да се просвети като му дойде времето. Яйцето, на което е дошло времето да се излюпи - то да се излюпи, а за другите яйца да не се безпокои. Например, да кажем, че една домакиня е турила под квачката всеки ден по едно яйце и се чуди след 21 дни защо всичките яйца не се излюпват, а някои стоят още неизлюпени. Преведете това.

Има един закон, който е много мъчен да се разбере: да провери човек, че има един Промисъл. Когато се провери това, то вече е пробуждане на съзнанието.

Има два порядъка: човешки и Божествен. Ще оставим човешкия порядък. Като живееш един духовен живот ти не го проявявай отвън. Ти ще минеш като обикновен човек. Да не те разберат, че си светия.

Сега вие казвате, че има един, който ви обича. Вие там се заблуждавате. Това е човешкият порядък. Ако някой ви обича, то е Божественото вътре, което ви обича - значи Бог. Ако мислите, че някой друг ви обича, то е външното, човешкото.

Вие имате едно понятие за Любовта и смятате, че трябва да я ограничавате. Това са човешки разбирания. И считате, че онзи, който ви обича, не трябва да обича никого. Това е човешко разбиране.

В света най-първо идва нещастието и после щастието. Понеже човек е нещастен Бог почва оттам и от нещастието човек идва до щастието.

В Божественото вие не мислите за погрешките. Вие оставете човешките погрешки за хората.

Един брат попита: „Може ли всеки човек свободно да прави каквото иска?” - Учителя каза: „Ще ви приведа един пример от животинския свят като отговор на този въпрос. Едно куче влязло в един двор. Вратата била отворена. Кучето видяло, че няма никой и че има нещо за ядене. Но в това време идва господарят. Той затваря вратата и като го набива хубаво, пуща го вън. Кучето излиза на улицата и си ближе раните.”

Има една дълбока философия. Като я разберат, хората ще бъдат щастливи. Аз ще ви покажа пътя. Няма да остана назад. Аз напред ще вървя. Как ще ви докажа, че този път е добър? - Трябва да вярвате, нищо повече! Онзи, който иска да излъже другите хора, лъже себе си. Ти сам ще видиш дали е вярно или не. И тогава ще се произнесеш, но сега ще вярваш. Ами ако си изгубя времето? Има нещо в човека, което му нашепва. Човешката душа не може да бъде излъгана.

Казвам: който работи за Бога, той е свободен. Но всеки казва, че работи за Бога. А пък това трябва да се разбира вътрешно.

Понеже хората смесват човешката любов с Божествената, затова идват разочарованията.

Има същества, чието съзнание е по-висше. Те осмислят нещастията. Те са носители на възвишеното. Светлината у тях е по-ярка. Когато човек обича, тези същества идват при човека и се проявяват чрез него.

Онзи, който обича, не трябва да казва „в онзи има някои недостатъци, но аз пак го обичам”. Той не трябва да говори така. Любовта не трябва да вижда недостатъците. Като не обичаш, въпросът е предрешен. Всички врати са затворени за тебе. Някой идва при мене и ми казва: „Условията, при които живея, са лоши.” Аз му казвам: „При условията, при които живееш, никой не може да ти помогне, защото не обичаш.” Имаш условия, значи обичаш. Казваш: „Върви ми в живота.” Значи обичаш. Казваш: „Не ми върви в живота.” Значи не обичаш. Ще обичаш и условията ще потекат. Вие всеки ден можете да проверявате това. В малък размер да го проверите това.

Когато дойде някой човек и ти виждаш лошото в него, ти си в ада. Когато дойде някой човек и ти виждаш доброто в него, ти си в рая. Когато казваш за някого: „Онзи ми взе спокойствието! Отде се пръкна?” - тогава човешкото е в тебе. При старото разбиране ще има пукнати глави, счупени сърца и какво ли не.

Някой казва: Бъди добър! КАК ЩЕ БЪДЕШ ДОБЪР, АКО НЕ ВИЖДАШ БОГА И ДОБРОТО НАВСЯКЪДЕ? Това е възпитание.

Онова, което трябва да чуете, е: Топли бъдете! Най-хубавите работи идват сега!

Един брат казва, че в едно село в България се явили 20 младежи вегетарианци. Учителя каза: „Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват. Те отиват през въздуха.”

Как неусетно минаха тези четири дни! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни и пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят.

Вдъхновението и радостта ни бяха едно предчувствие за великата нова култура, която иде на земята. Нашето състояние беше едно предвкусване на онова състояние, което ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни!

Благодарим на Бога за красивия подарък!

Довиждане вие - гори, полянки, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с милия Учител!

Със сърдечен, братски поздрав:

Ваш верен Б. Боев