67. ОБВИНИТЕЛНИЯТ АКТ

[Ани]

67. ОБВИНИТЕЛНИЯТ АКТ

Втора среща с прокурора. Как се отнесоха с мен

Бяха минали вече три месеца от този период на следствието ни. Според закона, всяко следствие трябва да се привърши в тримесечен срок. Вика ме един ден следователят и ми казва: „Жеко, твоето следствие вече привърши, сега ще очакваш обвинителния акт. Имаш право да посочиш лице за свой адвокат, ще ти се разреши да се видиш с него, както и да му дадеш пълномощно да те защитава, при гледане на делото". Посочих за защитник, първо д-р Кирил Георгиев, после д-р Иван Бояджиев, но ми казаха, че те били вече ангажирани от Борис Николов, но не можело същите адвокати да защитават двама ни, понеже сме обвинени по едно и също дело. Най-после се досетих за адвоката Христофор Цонев, с когото също бях запознат още по време на ревизията ни.

Получих вече и разрешение да вземам книги за прочит, от тия които се намираха в тяхната библиотека. Щеше да ми ги доставя следователя. Това беше вече едно постижение за справяне с бездействието там.

Между другото, бе назначено вещо лице, за да провери представената от мен сметка на ревизорите; тя се отнасяше за изчисление хартията употребена при отпечатване в нашата печатница лекции и беседи от Учителя. Един ден ме срещнаха с това вещо лице, поиска ми някои обяснения. Показа ми своите изчисления и корекции на някои цени от времето когато е купувана тази хартия. Видях, че разликата между моите и негови изчисления не е голяма; оказа се, че вещото лице следваше да се спадне и стойността на купената без фактури хартия, тъй като е вложена в отпечатаните от нас книги.

Поисках от следователя да ми купят тетрадка, за да си правя там изчисления и проверки, за да дам указания на адвоката си. Тези изчисления правих особено след получаване на обвинителния акт и заключението на вещото лице за хартията.

Казаха ми, че като защитник е приет и адвоката д-р Кирил Георгиев, тъй като ние с Борис Николов не сме имали спор относно сумите по нашите отчитания. Дойде да ме посети и д-р Цонев, който имаше да защитава повече отчитането на сумите. При разговора ми с него, осветлих го добре и той използва моите доводи за отчитанията. Макар, че срещата с адвокатите ме насърчаваше, добивах кураж за добрият изход на делото, но за всяко тяхно идване им се заплащаше, та нямахме много сметка от това. При мен идва два-три пъти и д-р Георгиев, но той само ме успокояваше с възможностите да облекчи съдбата ни по този процес. Един път, свиждането ми с адвоката д-р Георгиев, стана в присъствието на следователя ми /той се именуваше Йотов/. Оплаках му се, че много ме тормози безделието и седенето в килията. Той закачливо каза на Йотов - „Давайте им да сеят лук, бе Йотов!" Д-р Георгиев беше интересчия човек и се радваше, че ще вземе доста пари при нашата защита. Това го блазнеше още когато преди задържането ни, ходехме при него за съвети при ревизията. Каза тогава един път: „Ще получавам много и много пари от Бялото Братство един ден!" Ясно, че сега е искал значителни хонорари за нас.

Д-р Цонев беше по-благороден човек и неговите успокоения повече ми допадаха. При разговорите ни, моето становище беше, че нямат право да ни съдят, защото Бялото Братство нямаше заверен устав /това властта бе отказала да направи/, следователно не е юридическа личност и не е длъжно да се отчита пред Държавен контрол и пред финансовите власти. Освен това и самата наша организация - Бяло Братство не ни обвинява в злоупотреба. Напротив, от цялата страна имаше изложения пред следователя и пред съда, че ни познават добре, дали са ни пълно право да управляваме средствата на Братството. Отчитали сме се всяка година пред Върховният братски съвет, нашите отчети са приемани и одобрени. В тези изложения се изказваше и доволството, че сме отпечатали книги на Учителя, от които се ползват всички членове на Братството.

След връчване на обвинителния акт, една вечер ме изведоха от килията, изкачиха ме на по-горен етаж и стигнахме до непознати за мен места. Въведоха ме в една обширна стая, личеше че е канцелария на видно началство. Познах там моят следовател Йотов, както и другият - когото вече знаех, че е такъв, на Борис Николов. Изненадах се - там беше и прокурора Руменов. Естествено беше, прокурорът да се среща с подсъдимите, на които е връчен обвинителен акт, за да чуе от тях, ако имат да кажат нещо съществено по обвинението. Разбрах, че затова е дошъл при нас и Руменов. Поканиха ме да седна - всички имаха тържествен вид, особено следователите, които бяха довели докрай такова едно следствие като нашето.

Прокурорът ме запита, получил ли съм обвинителния акт, ако съм го проучил, имам ли да кажа нещо по него. Казах, че от мен се иска отчитането на сумите минали през касата, а това съм обяснил на моите адвокати по защитата. Затруднението ми беше да изчисля точно употребената за печатане хартия, която бе набавена без фактури. Вземайки предвид фирата от тази хартия, моето отчитане е посочено докрай точно.

В мен имаше известно опасение от някои порядки в ареста, тъй като често нощем се чуваха викове от съседни килии, явно че изтезаваха някого. Помолих само прокурора - да ми се пази здравето, когато се намирам в тия злокобни места. Прокурорът ме запита - нали имат тук лекар, ще искаш да те преглежда. Тогава обясних, че ме тревожат някакви викове на измъчвани хора в ареста, из килиите на нашия коридор. Прокурорът се задоволи да каже, че да гледам в моята килия да няма такива случаи. Моят следовател, като чу какво искам, скочи и тържествено заяви на прокурора: „Жеко не може да каже, че е пипнат с пръст от нас!" Действително, че при разпитите не е имало изтезания върху нас, да правим признания. Само един път следователят ми си позволи да ме подърпа по косата, види се беше недоволен в момента от някой мой отговор - но това той бе забравил за сега, а може би не го е считал и за наказание.

След тия десетина минути, които прекарах в стаята, прокурорът даде някакъв знак на следователя и той повика милиционерите да ме изведат. Казаха ми, че съм свободен и ме отпратиха, а аз само се сбогувах и се прибрах в килията. Явно беше, че следваше да поговорят повече с Борис Николов, затова приключиха по-рано с мен.