Jump to content

ЦЕЛУВКАТА


Recommended Posts

ЦЕЛУВКАТА

Онова, което жадува, което гладува, това е устата. Следователно, туй състояние на човешкото сърце, и този израз на човешката уста ние наричаме целувка. (СИЛА И ЖИВОТ - IV серия - изд. 1922 г. София - 303).

Онзи човек, който търси добродетелите, онзи човек, който търси правдата, той е който целува. (СИЛА И ЖИВОТ - IV серия - изд. 1922 г. София – 303).

Целувката, това е една връзка с Божествения свят. Когато искаме да се свържем с Божествения свят, ние си служим с целувката. То е най-низшето в Божествения свят. (СИЛА И ЖИВОТ - IV серия - изд. 1922 г.София - 263).

Трябва да гледате на целувката с всичката чистота и святост. Тя е контакт, чрез който действа Божественият свят. (СЪБУЖДАНЕ - 253).

И ако ти искаш със своята целувка да измамиш Господа... Тогава не ще можеш нито да развързваш, нито да връзваш в света. (СИЛА И ЖИВОТ - IV серия - изд. 1922 г. София - 263).

Целувката е вратата, пътят на Любовта, през която може да се влезе. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО - 100).

Под „целувка”, аз разбирам да обгърнете човека със своята светла мисъл. Както Слънцето всяка сутрин обгръща човека със своята светлина, така и човека може да обгърне човека със своята светла мисъл. Това е истинската целувка. А не е въпрос за физическа целувка, както мнозина я разбират. Целувката трябва да се разбира в широк смисъл, да не изпадне човек в съблазън. Ако ти можеш да обгърнеш човека със своята възвишена свела мисъл, както Слънцето го обгръща със своята светлина и топлина, по-добра целувка от тази, не може да съществува. (НАЙ-ГОЛЯМ В ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО - 101).

Човекът е започнал с целувката. Откак е почнал да яде, той е почнал да целува работите. Най-първо вълкът, като хване овцата, не я ли целува? Навсякъде я целува. Като я целува, къса от месото й. Нима орелът не целува? И той целува. Като хване жертвата си, оттук откъсне, оттам откъсне. Казват: „Кой е произходът на целувката?” Тя има своето далечно минало. Вълците, като се укротявали, укротявали, най-после дошли до едно положение едно същество да целуне, без да откъсне месото. Ти казваш, доста са прогресирали. (АКО ГОВОРЯ- І том - 61).

Някой казва: „Какво голямо безобразие, аз го видях, прегърна жената и я целуна.” Казвам: Действително голямо безобразие, защото този, който прегърна жената, аз го зная, той едно време беше като орел. И той ги хващаше жертвите си с краката си. И като ги хване, изяде ги. А сега казва: „Никакъв орел не съм аз, и вълк не съм, а човек, не мога да те изям. Да те обсебя не мога и затова те целувам. Не е хубаво това нещо, но като вземем неговия минал живот и сегашния, казвам: Това е най-голямото добро, което той може да направи. Но той не трябва да се спира и там, защото устата му може да е нечиста и да остави едно малко петно на нея. По някой път той, за да докаже, че я обича, като я целуне, че я стисне със зъбите си малко. И аз съм виждал моми, които като се гледат, гледат, казват: „Зъбите ти останаха, като ме целуна. Много ме стисна.” Има целувки не само физически, има и духовни целувки. Сега хората някой път много често се целуват. И даже някой така те целуне, че дълго го помниш. Сега това е външната страна. Вие не сте разглеждали какво е онова дълбоко подбуждение на оня мъж, който иска да прегърне една жена, която не познава. Той вижда една красива жена, прегърне я и я ухапе. Какви са подбудителните причини и той сам не знае. Тя се възмущава от неговата постъпка. И тя не знае защо се възмущава. Кои са подбудителните причини на нейното възмущение? Аз обяснявам другояче въпроса. Ако аз съм едно хубаво писмо и дойде един и ме зачеркне, зачеркне онова, което е писано и не може никой да го чете, сега в какво седи лошавината? Не че е хванал писмото, но че го е зацапал. Той не трябваше да зацапва писмото така, че да не може да се чете. Щом е зацапал туй писмо, той е направил едно престъпление. Ако човек с всяка една целувка затрива това писмо, момата е написано писмо, тогава тази целувка не е на мястото си. Нищо повече! Ако човек целува и писмото става по-ясно, на място е. Ако се зацапа писмото, не е на място. (МЛАДИЯТ, ВЪЗРАСТНИЯТ, СТАРИЯТ - 164).

Много от сегашните хора не знаят да се целуват. Това не е нищо друго, освен измама. (ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА - 144).

Според мене, докато хората не се научат да целуват, не може да се говори за никаква култура. (ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ - 42).

Кой е измислил целувката? (СЪБУЖДАНЕ - 110).

Целувката има далечен произход. Тя е била известна още преди съществуването на човека. И животните, и растенията се целуват. (СЪБУЖДАНЕ – 253).

Животът се изразява само в целувки. Вземеш хляба, туриш го в устата и го целунеш; вземеш водата, туриш я в устата и я целунеш; приемеш въздух чрез устата си, пак го целунеш. Въпреки това казваш: Омръзнаха ми тези целувки. Оплакваш се от целувките, но без тях ти ще обеднееш и отслабнеш. Ако целуваш както трябва и на място, човек ще станеш; ако не целуваш правилно, от тебе нищо няма да излезе. (ЛИКВИДАЦИЯ НА ВЕКА - 254).

Всеки е целуван, всеки е целувал, но никой не се е запитал, отде произлиза целувката. И светлината целува човека. Като минава през очите му, тя го целува. Приятна е целувката на светлината, защото носи живот. И въздухът, който минава през носа, целува; и водата, която влиза в стомаха, целува; и хлябът, който влиза в устата, целува. Приятни и желани са тези целувки, защото те носят живот. Такава трябва да бъде и целувката на човека. Като целува, той трябва да се проникне от единственото желание да даде нещо чисто и красиво от себе си, а не да вземе. Целувка е само това, което дава. Всичко, което отнема здравето, силата и чистотата на човека, не е целувка. Който целува, трябва да бъде или невидим, като светлината и въздуха, или видим само за момент - целунеш и веднага се скриваш, както водата и хлябът. (СЪБУЖДАНЕ - 110).

Целувка съществува и в Природата като подбудителна причина. Така е било първоначално, но днес тя е изгубила своето значение и е станала навик. От устата, от устните на човека трябва да изтича такъв нектар, какъвто срещаме в Природата. За пример, цветята съдържат нектар, към който пчелите и насекомите налитат. Пчелите целуват цветята, за да вземат част от техния нектар... Трябва ли цветята да дават своя нектар?... Цветята имат право да раздават своя нектар на всеки, който може разумно да го използва. (ОПРЕДЕЛЕНИ ДВИЖЕНИЯ - 78).

Каквото и да правиш, не можеш да избегнеш целувките: светлината те целува, водата те целува, хлябът те целува. Благодари на Бога за всичко... Кого не целуват днес? Цветето всички го целуват, навеждат се да го миришат. Това е целувка. Докато е пъпка още, никой не го целува, никой не се интересува от него. Като цъфне пъпката, всички я целуват, всички й се радват. Колко пеперуди, насекоми, бръмбарчета целуват цветята!... Цветята благодарят за всичко, защото целувката и любовта на насекомите съдейства за тяхното оплождане. (СЪБУЖДАНЕ - 250).

Светлината влезе в очите ти, целува те. Нас ни е приятно. Нещо влезе, целуне сърцето ти и целия ден ти си радостен и весел. Истината дойде и целия ден ти усещаш сила в себе си. Не те ли целуват, одремеш се. Казвам: ние живеем на целувките на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Галени деца сме. (ФАКТИ, ЗАКОНИ, ПРИНЦИПИ - І том - 206).

Какво разбирате под думата „целувка”? Като целуваш, можеш ли да говориш? Целувката е начин да млъкнеш, да мълчиш. Като целуваш, ще мълчиш, пък онзи ще ти предаде един урок... Целувката е свойство, качество на съзнанието. Целувка е, че ти разбираш един предмет, онова, което разбираш и обичаш. Целувката е духовен опит. Ще опиташ. Онова, което опитваш, тебе трябва да ти е близко. Не може да опитваш неща, които са далечни. Може да опитваш само близки неща, дето съзнанието е пробудено. Когато съзнанието на другото същество е пробудено, може да имате един контакт, тогава ще образува познанство, приятелство... Целувката е връзка, която се прави в духовния свят. Ако тази връзка е направена правилно, тогава резултатите ще бъдат правилни; ако връзката е направена неправилно, тогава резултатите няма да бъдат правилни, последствията могат да бъдат лоши. (РАЗУМНИТЕ СЪЩЕСТВА - 186).

Като говоря за целувката, имам предвид чистотата в отношенията на хората. (ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ - 43).

Целувките са акт на душата. Но за да се извърши този акт, и сърцето, и умът, и духът взимат участие. (ИЗПИТЪТ НА ЛЮБОВТА - 167).

Целувката е символ на нещо. В нея трябва да взимат участие умът и сърцето. В горната устна действа човешкия ум, а в долната - човешкото сърце. Когато устните се опънат в права линия, тогава се проявява волята. (СЪБУЖДАНЕ - 252).

Целувката не е външен процес. Ако вляза в дома ти и мога да сменя скръбта ти в радост, недоволството ти в доволство, аз съм те целунал. Между мене и домакинът е станала правилна обмяна. Две мисли, две чувства са хармонични, когато между тях има допирни точки. Между един светлинен лъч и друг светлинен лъч също има допирни точки. (СЪБУЖДАНЕ - 253).

Целувката е вътрешна духовна връзка между душите. Като отвори устата си, човек възприема нещо. Така и чрез целувката се възприема и предава нещо... По този начин майката и детето се обменят - контакт има между тях. От горната устна Любовта слиза в долната, а от долната - в сърцето. Така, именно, Любовта се изявява навън. Горната устна определя нещата, тя е началото. Ако чрез нея се предаде едно неестествено желание и влезе в сърцето, човек или ще пометне това желание, или ще го реализира. (СЪБУЖДАНЕ - 252).

Хората днес са развалили целувката, изгубили са смисъла й... начина, по който да се целуват, не знаят да се целуват, и започват да се бият, има удари по глава, чупене на крака... Наместо да те целуне някой... казва: „На ти един юмрук!” (СИЛА И ЖИВОТ - IV серия - изд. 1922 г. София - 303).

Онзи, който иска в Природата правилно да се освободи от злото, от ограничението, което е над него, непременно трябва да махне горната, затворената линия, за да възприеме слънчевите лъчи, - трябва да бъде отворен квадрат. В Природата трябва да има цъвтене. И у хората цъвтенето съвпада с целуването. Когато целунем някого, ние му казваме „Пътят на твоето спасение е да цъвнеш.” Туй означава целувката. (СИЛА И ЖИВОТ - IV серия - изд. 1922 г. София - 296).

Единственото същество, което можеш да целунеш и което може да донесе твоето спасение, е само светлината. Цветята се разтварят, за кого? За светлината. Има ли светлина, те я възприемат. Тези слънчеви лъчи, тази слънчева светлина целува цветята, тя произвежда техния чудесен растеж, (СИЛА И ЖИВОТ - IV серия - изд. 1922 г. София - 298).

Следователно, целувката е един пряк начин да се освободим от злато. (СИЛА И ЖИВОТ - IV серия - изд. 1922 г. София - 296).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...