ЦЕЛУВАЛА ХРИСТА

[Северина]

ЦЕЛУВАЛА ХРИСТА

Една случка, станала още преди две хиляди години с една от големите грешници и развратници, който светът познава. Разврат от любов, разврат по любов, защото има и разврат и без любов...

Тази жена се приближила до едного от най-великите човеци, които някого са слизали на Земята; най-чистият човек, който някога се е явявал на Земята; най-възвишената душа, която някога е посещавала този свят; най-великият дух, който някога е озарявал човешката мисъл.

Влиза тази жена, нахална ще я наречете, безочлива, съвсем безочлива, за да се приближи до най-чистия човек. Представете си каква смелост, каква нахалност, какви дебели очи имала тя! по-безочлива жена от нея, не зная!... Тя е хроникирана в Евангелието, и се поставя за един отличен пример.

Знаете ли какво е казала тази жена, като е целувала нозете на Христа... „Господи, заради Тебе извърших всички тези престъпления, като те търсех. Тук мислих, че си, ти, там мислих, че си ти, - всички престъпления съм направила все заради тебе. Това го направих не от зла воля, но нямах в себе си тази мъдрост да те познавам, а сега, сега вече те намерих”. Аз представям тази жена като един идеал на любовта; пък и не се церемони да изкаже любовта си пред цял свят.

Да си представите за момент една такава жена, която е извършила едно престъпление, взима, че целува краката на мъжа си и казва: „Зарад тебе направих всичките грехове.” Какво би направил един съвременен мъж? Ще каже: „Махни се оттук, ти ме опозори!”

Тя постоянно целуваше Христа. Тя постъпи според законите на Природата, по закона на цъвтенето, за да покаже, че спасението е там. Значи, тя отваря душата си, тя отваря сърцето си, тя отваря ума и духа си, за да възприеме - тези Божествени лъчи, - обърна се на едно цвете. Христос казва: „Понеже постъпи тъй умно, прощават ти се всички грехове, които си направила в миналото.”

[…]само твоята Любов, само твоята Мъдрост може да ме избави от туй положение, в което съм изпаднала”.

„Тази голяма грешница, откак съм влязъл, не престава да целува нозете ми!” А нозете, това великото, това са Божествените добродетели. Онзи човек, който търси добродетелите, онзи човек, който търси правдата, той е, който целува тези крака.

Вие не сте усещали онази Любов. Ако тази Божествена Любов, с която беше въоръжена онази жена, която целуваше краката на Христа, хората биха я приложили, светът днес би се спасил.

Две неща са потребни: смирение, като на тази жена, да познаем заблужденията си. Тази жена е познала, че пътят, по който върви, животът, който е водила, знанията, които е имала, всичко туй дало най-лоши резултати. И след всичко това тя казва: „Господи, всичко туй сега изменям.”... Тази жена е изменила своя живот, после тя е станала една отлична работница на Христовото дело. Тя е изменила съвършено живота си. Нейният живот се измени от целувката.

Следователно, ако и в нас влезе тази Божествена светлина, и ние възприемем тази светлина и я целуваме, тя ще произведе всички тия добри резултати.

И няма живо същество, което да се постави в положението на тази жена и на която Христос да не се изяви. Тогава Христос ще каже: „Прощават ти се гре­ховете, и сега се започва новото ти развитие”.

Из беседата „Целувание ми не даде”. (СИЛА И ЖИВОТ - IV серия - изд. 1922 г. София).