Jump to content

58. ДИНИТЕ


Recommended Posts

58. ДИНИТЕ

Учителят имаше голямо разположение към плодовете, но моето впечатление беше, че към дините имаше предпочитание. Затова щом те излезнеха на пазара правеше ми голямо удоволствие да му занеса, някоя голяма добре оформена диня. По това време нашата земя раждаше прекрасни дини, големи по 10-15 кг. Като почнеш да я режеш, едва допрял ножа - цялата пращи и се отваря. А вътре яркочервена или жълта. Вкусни, сладки, човек не може да им се наяде. Понякога обаче, случваше се макар и по-рядко отколкото сега, да се падне и не дотам узряла диня. В желанието си да поднеса на Учителя, само диня от най-високо качество търсех да намеря начин, да познавам добре узрелите дини. Затова всякога разпитвах онези, които правеха декларация, че могат да ги познават по външни белези, когато вече са откъснати. Те разбира се услужливо и авторитетно ми изброяваха, белезите по които човек може да ги разбере. Но всякога се убеждавах, че посочените белези не могат да гарантират, че динята е сладка и узряла. В това нещо особено добре се убедих, когато една група познати се бяхме спряли пред камара дини. Един от познатите се препоръча, че е син на градинар и можел безпогрешно да познава узрялите дини. Той почна да изброява белезите, по които човек може да направи сигурния избор: лъскава кора, опашката лесно да се откъсва, малко дънце и мисля, че каза още някои белези. Когато привърши изброяването на белезите, аз се обърнах към него и му казах: „Добре покажи, че е така, избери една диня от камарата, аз ще я платя". Запретна се той, гледа, избира, най-после взема една голяма диня и каза: „Ето това е вече узрял и превъзходен плод". Платих динята и когато е срязахме, оказа се, че е едва зарозовяла - бе зелена. Един ден, сме се събрали пак около Учителя и стана нещо въпрос за дините. Аз използувах случая и насочих въпроса за тяхното познаване. Учителят почна да изброява белезите, по които те се избират. Слушах с внимание и разбрах, че все пак разбирането е по-скоро вътрешен усет. Изброените белези не се отличаваха от тези, които бях вече чул. Когато Учителят спря, аз се обърнах към Него и му казах: „Вие по тези ли външни белези избирате дините?" Той ме погледна някак особено, от което разбрах: Ще ти покажа как се избират хубавите дини. Няколко дни след това, което бях вече чул, занасям на Учителя много голяма добре, оформена диня. Той ме погледна, погледна и динята с израз показващ задоволството Му от прекрасния плод. След това вдигна глава, мръдна я малко встрани с израз, като че ли някому казва нещо. Имал съм случаи и друг път, да видя у Него, този едва доловим жест, който по безспорен начин ми е показвал, че около Учителя, винаги има разумни същества, невидими за нас, които го слушат и са му в услуга, и с които разговаря. В подкрепа на това, един път на беседа в Младежкия клас, трябваше набързо да се пресметне, действие между големи числа. Учителят веднага даде техния резултат. Аз, който следвах математика, пък и както долових и другите от класа, бяха изненадани от така бързо направеното изчисление. В отговор на тази наша изненада Той каза: „До мене има един математик, който пресметна и даде резултата". Разбира се до катедрата на Учителя ние не видяхме никого. Същият ден, минах покрай дюкяна на един продавач на плодове. Тогава всичко беше частно. Гледам там беше спряла каруца с дини. Най-отгоре виждам, една голяма красиво оформена диня приветливо да ми се усмихва. Пак погледнах динята, но същото, същата усмивка. Купих я и се прибрах вкъщи, срязах я там, беше великолепно узряла диня. Резен по резен изядох цялата. Когато станах почувствувах се така лек, така подвижен, пълен със сила и живот. Изпълваше ме някаква тиха радост. Ето рекох си, ето философският камък, елексирът, панацеята, която толкова столетия алхимиците са търсили, като средство за подмладяване, за даване сила, здраве и живот. Едва задържах порива си да викна, че хубавата и напълно узряла, прясна диня е най-могъщото средство за младост, сила, здраве и живот. Реших всеки ден да изяждам поне по една диня. Това състояние, съвършено ново, за първи път изживях. То продължи известно време, като бавно затихваше. На другият ден, пак съм при същия продавач. Взех диня, която също така беше хубаво узряла, като я режеш пръщи, а вътре като, че ли беше пълна с кристали от рубин. На нея пак имаше усмивка, но съвсем не беше такава, както предишната. В къщи срязах динята, вкусен, сладък, приятен плод, но само толкова. Онова състояние, което имах от онази първата диня го нямаше. Нито светлината, нито лекотата, нито енергията и тихата радост. Само приятното вкусово усещане. Програмата за ядене на дини продължи и през следващите дни. За голяма моя радост, се случваха все хубави, усмихнати. Но преживяното от онази първа диня, остана само като свиден спомен. В клас след тази случка, Учителят ме погледна, усмихна се и каза: „Пишете за следния път тема: Най-хубавият плод". Той всякога ни даваше теми, по които пишехме каквото знаехме. Разбрах тогава, по какъв начин Учителят ми беше благодарил, като ми даде, чрез една диня, да преживея нещо, от един по-възвишен порядък. Това беше Неговата отплата, за малкото внимание, което Му бях оказал, като научих още че: „Само диня, която се усмихва, като я погледнеш е хубава". Не на всеки се усмихва динята.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...