Jump to content

59. ВЕЛИКИЯТ ПРОМИСЪЛ


Recommended Posts

59. ВЕЛИКИЯТ ПРОМИСЪЛ

След две години прекарани на Дунавският остров Персин в концлагера, край село Белене, докарват ме в Дирекцията на милицията, на площад Лъвов мост и ме затварят в арестантска килия, където ме държаха, мисля, че беше повече от месец. В лагера прекарвахме в непосилна работа, при крайно оскъдна храна. Преживявахме там мъчителен глад. Затворен сега тук в арестантската килия глада продължи, не само поради крайно оскъдните дажби, но и още по-лошо поради това, че тук като готвено освен малкото парченце хляб, давах по-често някаква рядка чорбица с тук-там по някое парченце карантия, която чорбица аз като дългогодишен вегетарианец не само, че не можех да близна, но ми ставаше лошо само като я помириша, затова оставах през целия ден само на малкото парченце хляб. Гладът беше изтощителен най-вече и поради своята продължителност. В един особено мъчителен момент, изведнъж само за миг, вратата на килията ми се отвори и някой хвърли коматче хляб. Това стана така бързо, че не можах да забележа, кой и какъв беше човека, който ми направи това добро. Седнах с навлажнени очи, троха по троха изядох коматчето. Тогава си спомних случката описана в Библията станала с пророк Илия, който бил подгонен от жената на цар Езекия, която искала да го обезглави, защото оскърбил нейните пророци. Бягайки той се скрил в една пещера. Но за да живее човек трябва да яде. Великият Промисъл му праща една врана, за да му занесе парченце хляб. След някой ден, бях извикан и ми се разреши на два пъти да ми се купи хляб. Така бях спасен от мъчителен глад, докато ме закараха в затвора, където вече беше по-добре.
По какви причини ме вкараха в концлагер?
Това беше 1958 г. Никола Антов, който беше в братския съвет искаше изцяло да вземе властта в свойте ръце, на Братството на Изгрева. И искаше на всяка цена да отстрани Жечо Панайотов и брат ми Борис Николов. Затуй той беше направил едно събрание и да ги опетни. Аз разбрах тази работа и отидох в салона. Той се беше облякъл официално с костюм и се готвеше да държи обвинителна реч. Тъкмо да почне, станах аз и с едно прекрасно красноречие изложих всички тези неприятни събития, които той беше създал на Изгрева. Беше бил Христо - бояджията, който по-късно от побоя почина. Беше бил Елена Андреева и една възрастна сестра. А беше отговорник, като комунист на квартала. Имаше голяма власт. А Методи Константинов като ме слушал отишъл при брат ми Борис и казал „Николай да си стяга багажа за концлагер в Белене". И една сутрин преди беседа дойде един милиционер и един агент, който познавах случайно от времето на моята търговска дейност. Каза ми: „Николай отиди си вкъщи и си вземи одеало за завиване". Взех две одеала и ме закараха в затвора, престоях десет дена и всеки ден по два пъти на ден ме викат, и питат „Защо си тук?" - „Аз не зная, вие ще кажете". - „Ще седиш тук, докато разбереш и научиш". И след няколко дни с нощния влак ни закараха в Белене. Никакъв обвинителен акт, не ти дават обяснение. Това беше преди ревизията на Изгрева. В лагера седях две години при непосилна работа. Една година в Белене, после ни заведоха една година в Плевен на вала, на Тотлебеновия вал, там от една кариера вадихме камъни. Освободиха ме след две години, след като ме заведоха в София и за случая, който описвам тук. Една сутрин ме изведоха при един чиновник и ме пита: „А сега накъде?" - „Не знам". „Сега отиваш в затвора". Аз съм радостен, че там мога да си купя храна и да се нахраня. Като отидох там поисках веднага от милиционерите да ми купят халва и бисквити, защото нямаше тогава хляб. Закараха ме на баня, да се окъпя. Имаше и други затворници, които ме оглеждаха уплашено. Питам: „Какво има?" - „Ама такъв слаб човек, само кожа и кости за пръв път виждаме". В затвора престоях 50 дни и след това с голяма гаранция от 500 лв. ме освободиха. Един наш брат даде от себе си 500 лв., плати гаранцията и веднага ме освободиха. Бяха много пари - 7 заплати. Изтезан, гол, окъсан, с едно затворническо сандъче у дома. Не могат да ме познаят. На другия ден тръгвам да търся работа. Среща ме Тодор-"босият", той беше хамалин и отидох при него. Товарихме и разтоварвахме тухли по камионите.
Един ден трябваше да стоварим камион с мозаечни торби. Те тежаха. Аз нося, вървя и се олюлявам така. Нямам сили след лагера. И шофьорът на камиона ме видял, съжалил ме и заявил на управлението: „Този човек не е за хамалин". И ме пратиха на една канцеларска работа. Добре, ама аз не свикнал да седя на едно място и да пиша. Плащаха ми много малко. Срещнах Гради Минчев и той ме повика при него да работя за заплата 90 лв. Накрая отидох при брат ми Борис и правихме мозайки. След това отидох при военните и там останах, и бях много добре платен. И освен това грубата работа я работеха войниците, а аз само ръководех като майстор. Така спестих някой лев. Вече не работех груба работа.
Един друг случай. По онова време, когато бях търговец, бях се запознал с един човек, имаше сергия на ул. „Леге", в един вход. Виждах, че е голям шмекер. Идва при мен един ден и иска да купи нещо от мен. А аз видях, че иска да ме изиграе и не му продадох нищо. Изпратих го без да купи нищо. Като отидох в Белене и този шмекер там. Един ден, като свърши работата, прибираме се и ни дават обед, сварена вода с малко фиде и макарони. Слаба, лоша храна. Идва при мен и ми казва: „Аз имам една глава лук - половината за мен, половината за теб". Изведнъж, Боже мой, цялата тази неприязън, която имах към него, изведнъж падна от мене. И ми се видя мил и симпатичен човек. Оттогаз станахме много добри приятели. Половин глава кромид лук направи цяла революция в мен. А това бе голям лукс тогава.
Веднъж зад кухнята на боклука видях една глава лук, веднага я прибрах в торбата. Тогава затворниците копаеха и търсеха червеи, за да ги ядат. Беше голям глад. Но Великият Промисъл бдеше над мен и аз оживях досега.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...