77. ИЗВОРЪТ НА ДИАНАБАД

[Ани]

77. ИЗВОРЪТ НА ДИАНАБАД

Важните условия за едно селище, каквото вече бързо се оформяше Изгрева, след идването на Учителя там, са електричеството, водата и снабдяването му с хранителни продукти.

Електрическото осветление, някак набързо и лесно се уреди. Службата по осветлението, прекара стълбове с жици само до салона, жилището на Учителя и някъде до средата на поляната. Оттам ние сами, с наши средства и материали, прокарахме ток до всички къщички. Изразходваната енергия плащахме по общ електромер, който имахме, а сумата се разпределяше на всички, които ползуваха ток, по своите електромери, ако имаха или по крушка, ако нямаха електромер. Но за водата, въпроса остана за дълго да чака своето разрешение. Водопровод не беше прокаран тук. Най-близкото място откъдето можехме да си доставим вода за нашите нужди, беше от двора на разсадника, където имаше постройка и вода с чешма от градския водопровод, пазена от едно свирепо куче, но не пречеше, оправяхме се с него. Оттам с една двуколка, на която имаше монтирано едно буре от около сто литра си донасяхме вода. Разстоянието не беше по-малко от 500-600 метра. По-младите братя като нас по това време, имаха възможност за добра физкултура, с докарването на това буре пълно с вода. По-късно, намерихме едно изворче, край рекичката, там където сега е построена къпалнята Диана Бад, на границата с местата на ловния парк. Тогава цялото това място наоколо беше само ниви, ливади, а по-надолу по течението на рекичката - зеленчукови градини. Нямаше никакви къщи или каквито и да било постройки. Беше приятно и приказно място край бистрата рекичка. За това изворче, ние положихме много големи грижи. Учителят прояви особено внимание към него. Мястото облагородихме, направихме бетонно мостче над рекичката водещо до изворчето зад нея. На самото изворче, приятелите мозайкаджии около брат Бертоли, направиха кокетна чешмичка с широк, постлан с мозаични плочи площад пред нея. Водата му, макар и с неголям дебит, беше много приятна и пивка.[1] От него най- често си носехме вода. Учителят казваше, че носенето на вода от извор е лековито. Ние с радост отивахме там за вода, още повече, че пътечката, по която се движехме, минаваше през ниви, ливади, а особено през пролетта и лятото, те бяха облечени с багрите и аромата на горските и полски цветя от близката гора. Изкарването на отровите от тялото, чрез потни бани е едно ефикасно средство за лекуване. Затова Учителят препоръча изпотяването при специалните условия, които Той даде. Даде ни следното упражнение. Това беше през лятото на 1928 г. Много добре облечени, с дебели дрехи, да се носи вода с две стомни от тази чешмичка. Първият ден един път се донася вода и като се върнеш се обливаш с топла вода и се преобличаш с чисти и сухи дрехи. Вторият ден, носиш със стомните два пъти, след това обливане с топла вода и отново преобличане. Третият ден, се носи вода три пъти и пак същата процедура и така нататък до десетия ден. Тогава ще донесеш вода десет пъти, след което пак разбира се обливането с топла вода и преобличането. Поради дебелите дрехи изпотяването е обилно. След това се дават десет дена почивка. После, ако има разположение, може да се повтори това упражнение, за още десет дена. Самото носене на вода е важно, изпотяването почиства порите на човешката кожа, което нещо също е много важно за здравето на човека. Така това изворче беше между другото и един полезен и приятен елемент от живота на Изгрева.

Един ден обаче, като отидохме там, видяхме че управлението на ловното дружество, е успяло да издействува за свои цели, голямата поляна, която се намираше точно над изворчето в края на гората. Управлението на дружеството, тогава хора без всякакъв усет към красотата, без всякакви човешки отношения към толкова положения труд, преди всичко за общото благо, навярно подтикнато от озлобеното към нас духовенство, нарежда, да се прокара оградата на поляната им точно над самата чешмичка. Това разбира се се посрещна с голямо огорчение от всички нас и пречупи радостта ни, към този дар на небето. Извиращата вода се втичаше в едно малко басейнче, за да може да се огрява от слънцето, което нещо подобрява качеството на водата за пиене. Поставената така ограда, отнемаше възможността не само да се почиства басейнчето, но и да се използува чешмата. Така с мъка и скръб, минавахме край него, като че ли там беше погребан скъп за нас близък.

Малко по-късно, мина близо до Изгрева водопровод, от който с наш труд и средства си прекарахме вода. На самият Изгрев направихме две чешми за общо ползуване. Едната беше в малката горичка между салона и поляната, на която си правехме упражненията. Тя имаше кръгъл плочник, на който от мозайка бяха изработени фигурите на дванадесетте зодии. Красива изработка на братя мозайкаджии. Другата - беше край горичката. Там за нея имаше изваян много красив барелеф, от една голяма известна художничка, наша сестра.

[1]3а чешмата на Диана Бад виж „Изгревът", том II, стр. 169; TOM V, стр.-81 - 87.