Jump to content

97.ИЗБИРАНЕ НА ВЪРХОВЕН БРАТСКИ СЪВЕТ


Recommended Posts

97.ИЗБИРАНЕ НА ВЪРХОВЕН БРАТСКИ СЪВЕТ

Председател на първото събрание беше старшият брат Тодор Стоименов, като най-стар ученик на Учителя останал още жив, един от първите Му трима ученици. Изказванията е стенографирала стенографката Елена Андреева - една от трите стенографки. Присъствуващият на това събрание Жечо Панайотов, който е бил натоварен да съхранява протоколите на събранията, заяви, че няма на разположение този протокол, но имал ясни спомени за по-важните решения. Това беше събрание на тъй нареченият „Върховен братски съвет". Той беше съставен от ръководителите на всички Братства от провинцията и София. Преди събранието по-изтъкнатите братя се събират и определят дневният ред, както и предложенията, които ще се направят за одобрение на това събрание.[1]
Първите важни решения на този Върховен братски съвет бяха:
Избиране на постоянно присъствие в София наречен „Братски съвет". За него бяха предложени и избрани следните братя и сестри:
Тодор Стоименов
Боян Боев
Борис Николов
Паша Теодорова
Симеон Симеонов
Жечо Панайотов
и комуниста Никола Антов
[/left]
От пролетта на 1929 г. водачът на комунистите в България Георги Димитров, който още преди това време пребивава в Берлин, е назначен от Коминтерна, като ръководител на Западно-европейско бюро на Комунистическия интернационал. Един изключително важен организационно-политически орган на Коминтерна, в най-невралгичният по това време район в света. След процеса в Лайпциг към края на 1933 г., в началото на 1934 г. той е в Москва и там е назначен като генерален секретар на Коминтерна. Като такъв и още преди това, като ръководител на Западно-европейското бюро на Комунистическият интернационал, той изпраща едно поверително нареждане до комунистическите партии във всички страни, според което членовете на партията трябва да проникнат във всички сдружения и човешки групировки, от какъвто род и характер да са те - идейни, въздържателни, религиозни, спортни, стопански и каквито и да било други - където те с внимателна агитация да печелят хора за партията, като за това не изпущат случая, предпазливо да критикуват някои неудачни ходове на управляващата противна за тях партия и с това да успяват да привлекат симпатията на някои кръгове, и се стараят още, всякога, да не изпущат случая и при най-малката възможност да вземат управлението на това сдружение. Това нареждане както разбрах особено ревностно беше проведено у нас в България.
Такова едно проникване на комунисти, от мъже и жени имаше и в нашето общество, начело с Никола Антов, който като активен и изтъкнат член на партията беше назначен, както вече казах, за председател на Отечествено-фронтовския комитет в квартала на и около Изгрева. Един много голям пост за онова време. Преди 9 септември аз въобще не знаех за Антов нищо, не съм го виждал и срещал в някаква братска изява. И тогава само един път ми се мярна пред мене и ми се представи като брат. Беше през учебната 1930 и 1931 г. Тогава бях учител в новооткритата прогимназия на село Желява - Софийско. Селото е разположено в южните склонове на Стара планина. Един ден, тъкмо съм свършил часа с учениците и се прибирам в учителската стая /на първо време бях единствен учител в прогимназията по всички предмети/. Ето го този човек, за мене съвсем непознат, представи ми се като брат, поканих го в стаята и започна да ми разправя: „Аз съм данъчен агент и съм пратен тук по облагане на домашния добитък. Зная, че селяните скриват част от животните си из планината. Но аз какво мислиш направих? За да издиря всичкия добитък на селяните, накарах учителката в основното училище да зададе на децата да напишат съчинение за домашния си добитък - овце, крави, прасета, като упоменат непременно техният брой и къде се намират те на кошара. Децата, милите не подозирайки уловката, всичко написали!" От такава негова постъпка, аз се ужасих и кой знае какъв израз е имало лицето ми за да не смее да накара и мене, да задам на моите ученици такава тема. Наведе глава и си отиде, студено изпратен от мене. След заминаването на Учителя разбирайки, че ще има управително тяло на Братството в лицето на Братски съвет, отива той при старите и изтъкнати братя и им заявява, че ако не го изберат в състава на Братският съвет, той ще разтури Братството. Поизплашени, пък и склонни на отстъпки в името на мира, братята се поддават на тази заплаха и го слагат в списъка за член на Братският съвет. Разказаха, че при тях отишъл с пистолет и кобур на пояса си.
Той и другите комунисти влезли в братските среди, особено след 9 септември 1944 г., бяха успели да създадат групичка от симпатизанти около себе си, които не само че го подкрепяха, но му донасяха за всичко, което ставаше в нашето общество. По това положение Учителят бил казал: „По-добре е човек да умре от глад, отколкото шпионин да бъде, то е най- лошото нещо." Като член на братския Съвет, Никола Антов провеждаше само политиката на Партията, комунистите и своя личен интерес, които имаха за цел бавно, но сигурно да се ликвидира нашето Общество. През това именно първо събрание всички братя и сестри, които са се изказали са апелирали към добри братски отношения, доверие един към друг, за най-добра обхода и обработване помежду си. Става обаче и Антов и заявява: „Аз да ви кажа в никого не вярвам и нямам вяра и отсега нататък всичко за напред, ще бъде черно на бяло." Това тъй надменно и твърдо изказано с един троснат тон, направило много силно впечатление на водещата протокола Елена Андреева и когато събранието свършило, тя се прибрала заедно с Паша, която вече е избрана за член на Братския съвет в „Парахода" - тяхното жилище. Тогава Елена се обърнала към Паша и й казала: „Паша, как ще работите с този човек, когато всички други говореха, за доверие и братски отношения?"
Няма да бъде излишно, ако се каже по нещичко и за останалите членове от избраният вече братски съвет. За Боян Боев и Симеон Симеонов, казахме вече преди това.
Брат Тодор Стоименов - беше висок на ръст, сух, слабичък, с добре оформена глава, истински тип на арийската раса: чело високо, с добре развити центрове на разсъдъка и фини черти по него показващи остра проникваща мисъл; очните дъги изразяваха голяма пресметливост към материалните ценности; нос изразяващ крайна честност и коректност в обходата си, за което нещо Учителят е казвал; Финно оформени скули, изразяващи устой; Добре сложена брада - воля. Целият му вид изразяваше благородство. Той е бил, както вече казахме, един от тримата първи ученици на Учителя още от началото на века, когато Учителят е започнал своето дело. Единственият останал досега жив от тримата първи ученици. По професия беше чиновник.
Борис Николов - висок, строен Слънчев тип, голямо чело, чело на големи идеи и планове. Изразът на лицето му носеше белезите на интелигентност, темпераментност, честност, грижовност и добра обхода. Беше завършил висше образование по естествените науки, но се посвети като майстор по мозайките в строящите се постройки. За него казваха, че по-голям майстор в този занаят няма. Мозайките на много представителни сгради в София и провинцията са негово дело. Централната гара в Русе, хотел „Тримонциум" в Пловдив, Сатеричният театър в София, Министерството на транспорта и много други. Той беше участник във всички братски инициативи.
Паша Теодорова - нисичка, добре сложена сестра, с ценни качества, като интелект и характер. В обходата си - отмерена и с умение да изчаква своя събеседник, тъй като обичаше да говори, за да го прикове със своята необорима логика. Беше завършила химия и е била учителка известно време по тоя предмет в една от софийските гимназии. Отлична стенографка, една от трите стенографки на беседите. Идеално владееше граматиката и правилния строеж на израза. Затова тя коригираше всички беседи, преди да отидат на печат.
Жечо Панайотов - среден на ръст, с добре оформена глава и чело. Отмерен и внимателен в своята обхода. Човек с пословична честност и точност. Равнодушен към всякакви материални ценности. Един образец на канцеларският тип човек. По професия беше счетоводител. За него Учителят е казвал: „Искате ли да имате касиер - изберете брат Жечо".
Задачите, които си постави този Братски съвет бяха:
 
1. Грижите около Братското имущество, движимо и недвижимо в София и провинцията, и преди всичко, това на Изгрева.
 
2. Разполагане на наличните парични средства, както и с тези, които ще постъпват в бъдеще.
 
3. Да се поддържа връзка с Братските кръжоци в провинцията. Като сегашните тяхни ръководители си останат по местата си.
 
4. Да се положат съответните грижи за отпечатването на неиздадените досега беседи и лекции на Учителя.
 
5. Да се продължи живота на школите на Учителя, като редовно се четат беседи и лекции в салона на Изгрева през дните и часовете, както това е ставало през времето на Учителя.
Под натиска на Антов и по негово предложение, без да се подозира уловката, която той поставя, братята от Братския съвет и въобще събранието приемат да има и „Финансов съвет", който ще има за задача да следи за състоянието на'материалните средства на Братството, движимото имущество и най-важното приходите и разходите на парите. В този съвет разбира се кой ще влезне? - Никола Антов, щом като той е предложил това фатално за Братството решение и се натрапва той, като председател на този съвет. Пак по негово предложение, като член на този съвет да се приеме /Братята все още не разбрали злокобният замисъл/ неговият най-предан негов приятел Манол Иванов, който също се подвизаваше в братските среди. Вярно е, че като братски касиер и това беше на първо време, влезна в този съвет и Жечо Панайотов. Но какво можеше той да направи със своят мек и тих характер, срещу тези двама с твърдите си и брутални похвати? А по-късно играта беше предвидена, Жечо да бъде сменен, като братски касиер и с това отхвърлен от Финансовия съвет, и на негово място поставен друг приятел на Антов на име Коста Стефанов. Избирането на „Финансов съвет" - тази юзда на братската дейност, беше една от капиталните грешки на старейшените братя в това събрание, в което аз не присъствувах. Тази грешка беше фатална както за двамата най-активни и дейни братя Борис и Жечо от Братския съвет, така и за дейността на съвета и ликвидирането на Братството, като оформено общество. Не бяха ли достатъчно способни да се справят с не кой знае, колко и какви големи грижи около материалните работи, и преди всичко паричните сметки, изключително честните и искрени, предани на делото, братята от Братския съвет: Стоименов, Боев, Борис, Жечо, Паша, а трябваше и Финансов съвет в ръцете на Никола Антов и Манол Иванов, които фактически командуваха този съвет, а оттам и Братството.
Манол Иванов си го спомням, със своя студен и рязък израз, голям симпатизант и приятел на Антов, с една случка. Той беше от Варна. Група братя вземахме инициативата да уредим някои неща във връзка с хигиената на Изгревския квартал. Стигнахме някъде и до неговата къща, една едноетажна добре направена, зидана. Стана въпрос за този дял на квартала и за клозетите, тъй като канализация още нямаше. Тъкмо обсъждахме този въпрос, ето го той пристига и вместо легално и приветливо, да се включи в темата, той остро се нахвърли и каза нещо неприятно и по адрес на Учителя. Това ме изненада и огорчи.
 
--------------------------
[1]Виж „Изгревът", том IX, стр. 206-208.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...