Jump to content

1929_02_20 Форми в природата / Истинската реалност


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата „Ключът на живота“, Общ окултен клас - осма година, (1928 г. - 1929 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Форми в природата“, 14 лекции на общия окултен клас, 8-ма година, т. III (1927-1928 г.),

по стенографски записки, изд. София, 1938 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Форми в природата

Размишление върху светлината.

Чете се темата: „Най-малката форма в природата“.

Когато се говори за малка форма в обикновения живот имаме пред вид капка вода. Обаче, със своите микроскопи, учените откриват в една капка вода милиони живи същества. Вие нямате представа за големината на тия същества. Те са толкова малки, че едва се виждат с микроскоп. Като ги наблюдавате, ще видите, че и между тях има същите отношения, каквито и между висшите същества. И те спорят помежду си кой да вземе по-голям дял от нещо. И те се менят, сърдят се едни на други, преследват се и т. н. Ако гледате водните капки с обикновено око, ще кажете, че те представят свят на спокойствие, на чистота. Микроскопът, обаче, открива реалността. И тогава ние казваме: Най-малката форма се е проявила при създаването на света, т. е. при изявяване на живота. Най-голямата форма се проявява при свършване на живота. Аз взимам думата „свършване“ в ограничен смисъл.

Следователно, всяко тяло, което има най-малка форма, се намира далеч от нашето съзнание. Колкото по-голяма е формата, толкова по-близо е до нашето съзнание. Колкото повече се увеличава формата, толкова повече се приближава към нас. Според някои философи, нещата в природата нито се увеличават, нито се намаляват. Ние знаем, че живите неща растат, развиват се и се увеличават. Ако се съгласим с твърденията на философите, ще излезе, че растенето, развиването на телата е привиден, а не действителен процес. Тия философи са прави в едно отношение, а именно, материята и енергията в природата не се увеличават нито намаляват, но се видоизменят. Запример, ако налеем вода в едно шише, ние сме преместили тази вода от едно място на друго, но като вода в природата, тя нито се е загубила, нито се е увеличила. Когато телата растат и се увеличават по големина, по обем, към тях, наистина, се прибавя нещо. Всъщност, това, което се прибавя, е взето от природата. Значи, нещата се взимат от едно място в природата и се турят на друго място.

Мнозина казват, че някой човек като дете бил глупав, но като пораснал, поумнял. Това е невъзможно. Какъвто е човек в началото на живота си, такъв остава и до края. Глупавият е винаги глупав, а умният — винаги умен. Кой човек е глупав и кой — умен? Глупавият никога не работи. Той се труди, мъчи и не се тревожи. Умният работи и се тревожи, безпокои се от постъпките на глупавия. Глупавият винаги има господар. Той може да стане слуга на умния, но умният — никога. Само умният е господар. Когато глупавият стане слуга на умния, той ще му причини ред пакости. Глупавият слуга коства на господаря си много повече, отколкото работата, която ще му свърши: днес ще счупи нещо, утре — друго и т. н.

Съвременните хора искат да живеят добре, да бъдат щастливи, но не правят никакви усилия за да придобият щастието. Щастлив може да бъде само онзи, който е изправил погрешките си. Не се изправят лесно погрешки. Затова е казано че Бог е дълготърпелив. Той чака времето, когато хората ще изправят погрешките си и ще поумнеят. Докато са здрави, те са недоволни от здравето си, намират, че със здраве само нищо не могат да постигнат. Като са болни, от болестта си са недоволни. Като дойде зима, недоволни са, че обущата и чорапите им не са дебели, топли. Като дойде лято, недоволни са, че чорапите им са дебели, а обущата — тежки. Малко се иска от човека, за да стане доволен. Щом има летни и зимни чорапи и обуща, нека задържи летните за лятото, а зимните — за зимата. Когато е здрав, да се пази да не се разболее. Когато е болен, да се лекува. Който не се съобразява с времето и не цени това, което му е дадено той е глупав.

Всички хора нямат еднакви разбирания за нещата, нито еднакъв вкус. Това, което за едного е красиво, за другиго е нещо обикновено. Някой вижда най-малките неща, а друг не вижда и най-големите. Някой вижда най-малкото петно на дрехата си и бърза да го изчисти. Друг не вижда и големите петна. Ако му кажете да ги изчисти, той намира, че не заслужава да се занимава с дребни неща. Ще кажете, че това зависи от културата на човека. Срещате, обаче, културен човек, но съзнанието в него не е пробудено. Това показва, че съзнанието на човека има разни фази. Нещата се определят от съзнанието и вътрешното разбиране на човека. Тази е причината, поради която един счита за добро това, което за друг не е добро. Това показва, че понятията за добро, за ученост, за сила са относителни, а не абсолютни величини. Някой може да брои до милиони и милиарди и минава за учен. Друг може да брои само до десет и минава за глупав, за прост човек. Ако накараш учения, който може да брои много да обясни, какво нещо е вселената, той нищо не може да каже. Ако вселената беше образувана от много слънца, би ли могъл този учен да ги обхване всички в съзнанието си? Може ли той да изчисли, каква е тежината на един квадралион микроскопически прашинки? Ако една прашинка тежи една двадесетмилионна част от грама колко ще тежи един квадралион прашинки?

Тъй щото, не е достатъчно само да кажете, че някой е добър или красив, но трябва да знаете, в какво седи добротата или красотата на този човек. Ще кажете, че очите му са хубави, носът правилен, веждите красиви и т. н. И това не е достатъчно. Всяко нещо трябва да отговаря на една вътрешна мярка. Има една норма, която определя правилността на нещата. Щом отговарят на тази норма, те са красиви. Въпреки това, всяко общество, всеки народ има свое специфично разбиране за красота. Ако отидете между черните, ще видите, че те считат за красив онзи, който има дебели устни и черно лъскаво лице. Тънки устни и бяло лице те не харесват. Според тях, белите са грозни и затова ги ядат. Тъмнината всякога се стреми да погълне светлината. Това показва, че и двете са живи. Тъмнината намира, че светлината е грозна и се стреми да я погълне. Срещате един престъпник и го предавате на властта, защото е извършил престъпление. Той е недоволен от вашата постъпка и намира, че вие нямате право да се месите в неговата работа. Той казва, че държавата само има право да го преследва, но не и вие, който имате грехове като него. За оправдание вие ще кажете, че държавата изисква съдействието на гражданите си, вследствие на което вие сте длъжни да й помагате. Вие сте прави отчасти докато сте в дадена държава. Излезете ли вън от тази държава вън от влиянието на нейните закони вие попадате под друг закон. Ако излезете от държава, в която законите са свободни, и влезете в държава с драконовски закони, няма да се чувствате добре.

Съвременните хора се оплакват, че не се разбират, че нямат любов помежду си. — Защо? — Защото идат от различни държави, с различен морал, с различни култури. Всеки човек е представител на отделна държава, с различни понятия за добро и зло с различна обхода. Всеки човек носи в себе си специфичен морал. Ако всички хора бяха граждани на една и съща държава, те щяха да имат еднакъв морал, еднакви разбирания и нямаше да им се говори за морал за добро и т. н. Днес чувате да се говори, че трябва да се проповядва на хората да се обърнат към Бога. Чудно нещо! Ако Бог е направил човека, защо трябва той да се обръща към Него? Когато скулпторът направи една статуя, трябва ли тя да се обръща към него? Статуята трябва да прилича на създателя си и да може да говори. Това се иска от една статуя. Тя говори когато трябва. Ако не трябва да говори, тя мълчи. — Може ли статуята да говори? — Може. В статуята говори това, което скулпторът е вложил. Под думата „статуя“, разбираме неорганизирана материя, която принадлежи към особено царство. Тя има живот в себе си и може да говори когато я накарате. Не само статуята, но всяко нещо може да стане ценно, да проговори. Тебеширът който нищо не струва, може да стане ценен. — Как? — Ако някой велик човек когото обичате, напише една дума върху тебешира, тебеширът веднага става ценен за вас. Кое придава цена на този тебешир? — Думата, която великият човек е написал. Сам за себе си, тебеширът е ценен защото пише. Като пише, той постепенно се изхабява. Не само тебеширът, но и човек се изхабява. Като се радва като скърби, човек се изхабява и то по естествен начин.

По какво се различават радостта от скръбта? Радостта в началото когато иде, носи щастие за човека. В края когато си отива тя носи скръб. Скръбта в началото носи скръб а в края — радост. Значи, в края радостта се превръща в скръб, а скръбта — в радост. Понеже умният човек иска всякога да бъде радостен затова той трябва едновременно да има и радост, и скръб. Глупавият обаче, всякога носи скръб. Едва се зарадва за нещо и веднага изгубва радостта си. Щом я изгуби той започва да скърби. Умен човек е този който в началото е скърбен. Глупав човек е този който в края е скърбен. Едни хора носят скръбта а други — радостта. Скръбта и радостта са полюси на живота.

Когато изучавате човешката психология, наблюдавате следното: колкото и каквото благо да се даде на човека, всякога му се вижда малко. Колкото и каквото страдание да му се даде всякога му се вижда много. Запример, ако ви дадат 20 лв. виждат ви се малко; ако вие трябва да дадете 20 лв. виждат ви се много. Защо, при една и съща величина имате две различни състояния? Ако в дома ви дойде ваш приятел когото обичате, и ви гостува десет дена вие ще кажете, че е седял малко време при вас. Ако ви дойде на гости човек когото не обичате и поседи в дома ви няколко часа вие ще се отегчите от него. Защо в първия случай сте радостни а във втория се отегчавате? Този, който считате приятел и му се радвате е княжески син който не иска нищо от вас. Той е донесъл много блага, тъй щото има и за него и за вас. Вторият гост на когото не се радвате е пак княжески син но е обеднял, нищо не носи, очаква на вас вие да му дадете нещо. От този гост всички се оплакват както е било в турско време. Когато някой турчин е отивал на гости в българска къща, той веднага се е поставял на мястото на господар и започвали да му пекат кокошка или агне да го нагостят добре.

Сегашните хора се нуждаят от будност на съзнанието. За тази цел те трябва да подигнат съзнанието си поне на една степен по-високо, да могат да превръщат скръбта си в радост както в математиката превръщат дроби с различни знаменатели към еднакъв знаменател. В един момент господарят може да обикне слугата си и в един момент може да го намрази и изпъди от дома си. Достатъчно е да кажете на един господар че слугата му е получил наследство от един милион лева, за да измени той отношенията си към него. Веднага господарят се вглежда в положението на слугата си, вижда, че няма обуща, дрехи и му купува. И обратно: ако кажете на господаря, че бащата на неговия слуга е пропаднал и че сега търсят сина му, господарят веднага ще го изпъди от къщата си да се освободи от всякаква материална отговорност. Каквито промени стават в отношенията на хората, такива промени стават и в човешкото съзнание. Запример, някога човек намира, че някоя негова идея е ценна, заслужава да я задържи в себе си, както задържа слугата си, който е получил наследство от един милион лева. Не се минава много време, той казва: Нищо не струва тази идея. — Защо? — Защото, вместо да му даде нещо, тя взима от него. Промените, които стават в човешкото съзнание, показват, че човек няма постоянен вътрешен мироглед в себе си. Той няма една постоянна величина в себе си, с която да работи. Докато живее в объркания човешки свят, човек непрестанно ще се лута и един ден ще каже: Теле дойдох, вол си отивам. Нищо не разбрах от живота. Каквото направих в живота си, все насила го правих, доброволно нищо не направих. Трябваше да чакам с остен да ме мушкат, за да се проявя.

Това не се отнася само до вашия личен живот. Такова е състоянието на всички хора. Това, от което те се смущават, е тяхното минало. Миналото върви след човека като сянка. Те не могат лесно да се освободят от него. Да се освободи човек от миналото си, това подразбира да стане вътрешен преврат в него. Докато не стане този преврат, той ще живее във временни, в преходни отношения и разбирания. Днес ще уважават и почитат човека, докато се надяват че ще получат нещо от него. Убедят ли се, че нищо няма да получат, ще го отхвърлят настрана. Докато човек е здрав, всички го използват. Щом се разболее, почват да го пренебрегват. Ако е чиновник, държавата ще му даде няколко месеца отпуск, да се лекува. Не оздравее ли, тя ще го уволни. Даже и майката се радва на детето си, докато е здраво. Ако се разболее и боледува няколко години, тя казва: По-добре да го прибере Господ, че и то да се освободи, и ние да се освободим.

Които не разбират дълбокия смисъл на живота, обезсърдчават се и мислят че добро не съществува в света. Те казват: В живота може да се обича само богатият, здравият ученият човек. Останалите хора, които не са богати здрави и учени ще се изоставят. Едно е вярно: човек обича това, от което може да вземе нещо. Как ще обичате сухите кости? Как ще обичате пресъхналата чешма? Как ще обичате изгореното дърво? Но като обичате някого, вие трябва да бъдете внимателни, никога да не докоснете, да не отнемете ценното, същественото в него, което той пази като зеницата на окото си. Не разрушавайте, не разваляйте красивото чувство, което човек има в себе си. На същественото, на ценното в човека, което съставя неговия живот, гледайте по същия начин, както и той гледа. Свещено пазете в човека това, което и той пази. Това наричам аз любов, това наричам обич.

Кое е същественото качество на ученика, за което може да бъде обичан? Ще кажете, че за да бъде обичан, ученикът трябва да учи. — Не, това е негова длъжност. Кое е същественото качество на учителя, за което трябва да бъде обичан? Ще кажете, че учениците обичат учителя си, защото ги учи. — Че учителят учи учениците си, това е негова длъжност. Учениците обичат учителя си, когато той ги учи да се обичат, свещено да пазят и зачитат чувствата си. Човек трябва да си изработи правилни отношения към всички разумни същества, които съставят един общ организъм. Следователно, засегне ли се само един уд на този организъм, целият организъм страда. Ето защо ученикът трябва да има отношения не само към няколко души, но и към цялото Битие. Като греши, ученикът причинява вреда не само върху своя живот, но и върху цялото Битие. Като живее добре, неговият живот се отразява и върху цялото Битие. Предаде ли се на човешка любов, ученикът се излага на големи изпитания. — Защо? — Защото днес ще обича, утре няма да обича. В началото любовта носи радост, а в края — скръб. В омразата процесите са обратни: в началото омразата носи скръб, а в края — радост. Наистина, когато се освободи от омразата, човек изпитва радост.

Сега, като говоря върху тия въпроси, мнозина се запитват, реални ли са тия неща или не са. Питам: Как познавате реалността на нещата? Мислите ли, че реалните неща могат да се пипат? Реалността не се пипа, не се чува, нито се помирисва. Реалността издава благоухание, но досега никой не се е докосвал до нея. Даже умът не се е докосвал до реалността. Няма същество в света, което е могло да се докосне даже до дрехата на реалността, вследствие на което тя остава всякога чиста. Такава е дрехата на природата, такава е дрехата и на човешката душа. Следователно, всяко нещо, до което човек не може да се докосне, е реалност. Всяко нещо, към което човек не може нито да прибави, нито да отнеме нещо, е реалност. Не само човек, но и целият свят да се събере, никой не може нито да прибави, нито да отнеме нещо от реалността. Тя е съвършена, нито може да се прибави нещо към нея, нито може да се отнеме нещо от нея.

27. Лекция от Учителя, държана на 20 февруари, 1929 г. София. — Изгрев.

1929_02_20 Форми в природата.pdf

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата,
"
Истинската реалност
". Общ окултен клас. Осма година (1928–1929).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2008.

на томчето

ИСТИНСКАТА РЕАЛНОСТ

Размишление върху светлината.
Чете се темата "Най-малката форма в природата"
Какво означава коренът на тази дума "форма"? Който знае латински, да каже.
("Значи нещо, което се носи")
Представете си тия научни изследвания, дето няколко милиона от тези дребни същества живеят в една капка вода, имат форма. Представете си, че в този свят съществуват по-малки, по-дребни, милиарди съществуват в една капка вода. Пък някоя малка форма хванала друга - още по-малка, и я носи. Това, което ние не може да видим, да измерим, в този свят съществуват спорове за неща, които за нас не съществуват, но за тях съществуват спорове, гняв, докачение и т.н. В тази капка има една микроба, която се дави с друга, ядат се, гневят се, преследват се. Ние от наше гледище мислим, че този свят е свят на спокойствие, казваме - водата е чиста.
Значи формата е начин на проявление. Там, дето светът се е проявил, е започнала най-малката форма, а там, дето свършва, е най-голямата форма. Следователно тия тела, дето са най-далеч от нас, имат най- малка форма, а тия тела, които са най-близо, имат най-голямата форма. Най-малките неща показват, че са най-далеч от нашето съзнание. Следователно, ако една форма се увеличава, тя се приближава към нас. Много философи има, които казват, че в природата нещата нито се увеличават, нито се намаляват. Ние сега мислим, че нещата растат и се развиват. Ако някой от нас би казал, че в природата нищо нито се развива, нито расте, че растенето е само привидно, какво ще мислите?
Да допуснем, че вие една гарафа за вода я напълните с вода, увеличили ли сте вие водата в света? Да кажем, че сте пренесли цяла една каца вода, казвате: "Много вода пренесох." Но казвам, към това количество, което съществува в света, вие прибавихте ли нещо? Или ако вземете от това количество, вие намалявате ли го?
Казвам, за да растат нещата и да се увеличават, трябва да се притуря нещо. Ние казваме, един човек израснал и станал умен. Сега ние твърдим, че някой човек, като бил дете, бил глупав, а като станал голям, станал по-умен. Какъвто човек е в началото, такъв е в края. Глупавият си е винаги глупав, умният си е винаги умен. Какво разбирате вие под "глупав човек"? Глупав човек е, който никога не започва работа. Глупавият човек тревоги няма. Умният човек има тревоги с глупавия. Глупавият може да си намери господар. Умният може да стане господар на глупавия. Глупавият може да стане слуга на умния.
Питам сега, ако умният има един глупав слуга, какво ще спечели? Днес ще му счупи едно шише, утре една паница. Този глупавият човек за една година ще направи толкова бели, че няма да му стигне заплатата, за да се отплати, ще изхарчи десет пъти повече.
Казвам, ние, хората на земята, за да изправим една погрешка, се изискват хиляди години да правим добро. Една година като живееш и хиляда години ако живееш, едва ли ще може да поправиш погрешките. Затуй казваме, че Господ е дълготърпелив, има да се занимава с глупави хора. Да допуснем, че болният, най- първо, е недоволен, защото е болен - разглеждаме живота от наше гледище. Като стане здрав, няма хубаво ядене, казва: "Защо ми е голо здраве?" Зимно време е облечен хубаво, обущата му тънки, изстиват краката, казва: "Що са ми тия обуща, нямам шушони. Има чорапи, но ако е зимно време, казва: "Що ми са дебели чорапи, тънки да са." Не знаеш какви да му дадеш, тънки или дебели. Сега, онзи, който размесва тънки и дебели чорапи, умен човек може ли да бъде? Като имаш един глупав слуга, той зимно време ще ти донесе тънки чорапи, лятно време - дебелите. Казвам, господарят, за да си направи работата, сам трябва да иде. Онзи, който не разбира от времето, че се е променило, той не чувства, неговата чувствителност е слаба.
Сега вие мислите, че всички хора разбират еднакво. Не. Това, което вие разбирате, други даже не се сещат за него, то не съществува за тях. Някой човек има вкус за хубавото, вижда най-малките лекета, друг не ги вижда. Казва: "Леке имаш." "Какво има?" Има хора, които виждат най-малката съдрана дупка. Други, коскоджа дупка имат, казват: "Няма нищо." Тази дупка не съществува за него, не го безпокои. Защо едного една малка дупка го безпокои, а другия една голяма дупка не го безпокои? Тези хора не разбират законите. Ще кажете, културата е различна. Културен човек, а няма съзнание в него. Значи разни фази има на човешкото съзнание. Това, което е добро за един човек, не е добро за друг. В природата доброто не е едно и също. Ние спрямо себе си не сме еднакви. Ние се смеем на себе си, че като деца сме правили известни погрешки. Сега като възрастни си въобразяваме, че сме станали по-умни. Добре, седи този и казва, че е много умен. 12345678900000 този е много умен, философ. Колко голямо е това число? 10 - този е един простак. По какво се различават тия двамата? Единият знае да брои до десет, другият разбира повече. Този големият философ може ли да обхване с ума си количествено какво нещо е вселената.
Да кажем, ако Вселената беше образувана от толкоз слънца, може ли този мъдрец да обхване всичките тези слънца? Какви хора живеят, какви същества има, каква е тяхната орбита? Той може ли да произнесе това число, да кажем, пет милиона или квадрилиона, или секстилиона? Какво е един квадрилион? Един квадрилион от микроскопически прашинки колко тежи? Изчислете, ако една прашинка тежи една двадесет милионна част от грама, един квадрилион прашинки колко тежи?
Казвам сега, не само да кажем, че някой е добър човек. В какво седи добрината на един човек? Имал правилен нос, веждите били хубави. Ние имаме една мярка вътрешна. Всеки народ има свои чувства, всяко общество има свои чувства. Черните считат, че дебелите устни са красиви и че колкото лицето е по-лъскаво, е по-красиво. Ако един бял иде между черните, той е грозен - затова го изяждат. Така са правили в старо време. Като иде белият, те го изяждат. Ако тъмнината се стреми да погълне светлината, смятаме, че светлината и тъмнината са живи. Тъмнината, като види светлината, казва: "Грозна си." Тогава, ако тъмнината мисли, че светлината е грозна, какво мисли светлината за тъмнината. Ако дойде един престъпник, направи престъпление, вие го виждате, предавате го на властта, казвате: "Ти си престъпник, един вагабонтин, безчестник." Той казва: "Що ти влиза тебе в работата да се разправяш с моята работа? Нека властта да ме дири. Ти си грешник. Що ти влиза в работата да се занимаваш с мене?"
Питам сега, вън от законите ли е един гражданин сега да го предаде на властта? Властта в коя и да е държава заставя гражданина. Че аз може да пиша един закон, да кажа - това ще правите, валидно ли е това? Щом сте в моята държава, валидно е, но щом излезете от кръга на моето влияние, има друг закон. Ако аз изляза от една държава, дето е по свобода, и вляза в друга, дето законите са малко драконовски, как ще се чувствам? Всичките хора сега са излезли от различни култури, от различни държави. Вие, хората, не идете от една и съща държава, не сте граждани на една и съща държава. Вие сте граждани от различни държави, или вие имате различни понятия за добро, за обхода, за морал. Имате морал, но не е под един и същ знаменател. Тогава, ако всички идехте от една и съща държава, нямаше защо да се проповядва, да се говори за морал на хората.
Казваме, да обърнем хората към Бога. Защо трябва да се обърнат хората към Бога? Бог ги е направил, а трябва да се обръщат към него. Казвам, ако Бог е направил човека, каква нужда има да се обръща към него? Ако аз направя една статуя някъде, какво трябва да ми даде тази статуя? Какво трябва да ми каже? Статуята трябва да знае да говори. Вие, като турите тази статуя, тя трябва да мълчи, няма да говори. Като мине някой, тя няма право да говори. Еди-кой си. Какъв беше? Да започне да описва лицето, мъж ли бил, жена ли била. След това млъкне. Представете си, че аз минавам покрай тази статуя и говоря с нея. Някой казва: "Тази статуя, която направи, говори." Друг пита, тя мълчи. Може ли статуя да говори? Може да говори. Ние може да накараме статуята да говори. Говори това, което всякога е говорило. Това, което никога не е говорило, не може да говори.
Та какво разбирате под думата "статуя"? Под "статуя" разбираме неорганизирана материя, която принадлежи на друго царство, тя има живот в себе си, може да я накараме да говори. Тогава може да накараме този тебешир да говори, да стане ценен заради нас. Вие го гледате - ни пет пари не струва. Може да стане ценен. Как? Представете си, че един велик човек, когото вие обичате, някое божество напише само една дума на този тебешир, веднага тебеширът стане ценен. Кое е онова, което направи тебешира ценен? Думата на този великия човек, която написа. Значи това, което ние притежаваме, нашето тяло струва толкова, колкото този тебешир. Нашето тяло по отношение на други същества с друго съзнание струва толкова. Този тебешир е интересен заради мене, понеже той пише на дъската. Обаче, като пише, той се изписва. Кой от вас, като пише, че не се изписва? Кой от нас не се изписал досега? Ще се изпишеш по един естествен начин.
Всеки ден ти може да се радваш. Като се радваш, ти се изписваш. Като се тревожиш, като скърбиш, ти пак се изписваш. Ти пишеш: 50 000 да взимам, 600 000 да давам." Съкрати нулите. 6 да дам, 5 да взимам. Когато дойде 5-те - хубаво, но при 6-те? При единия случай ти се изписваш, и при другия случай ти се изписваш. Защото, след като дойде радостта, у тебе ще дойде друго едно състояние. Ти ще търсиш място на нея, ще се страхуваш да не би да я изгубиш. Тогава по какво се отличава скръбта от радостта? Сега философия трябва. Радостта в началото носи своето качество. Тя като иде, ти се радваш, но когато си замине, ти скърбиш. Радостта в началото носи щастие. Скръбта в началото носи скръб. Имаме това състояние у човека. Той има едно отношение. Радостта в началото ще му донесе радост. Радостта, като замине, ще донесе скръб. Значи радостта ще се превърне в скръб. То е едно състояние. Тогава скръбта в началото ще донесе скръб, в края ще донесе радост. Следователно скръбта ще се превърне на радост. Вярно ли е това? Когато радостта замине, скръб има. И тъй, това, което не носи радост в началото, е радост. Когато радостта си замине, ще носи скръб. Това, което в началото е скръб, в края ще бъде радост.
Следователно умният човек иска всякога да има радост. Затуй именно едновременно трябва да имаш скръб и радост, че да може и в началото, и в края да бъде радост. Глупавият човек постоянно носи скръбта. Казва: "Аз нямам никаква радост." Затуй той в началото е радостен, а в края е скръбен. Сега умни хора наричаме тези, които в началото са скръбни. Глупави хора са тези, които в края са скръбни. Казва, да видим какъв ще бъде краят. Значи има едни, които носят скръбта, други - които носят радостта. Животът има две форми
Сега забележете психологически, че когато ви дават едно благо, вие го намирате малко. Ако ви дадат една златна монета, вас ви се струва малко. Когато ви дадат хубава къща, вас ви се струва малко. Когато ви дадат лошите работи, вас ви се струва много. Запример, ако ви дадат двайсет златни лева, казвате, малко са. Но ако ви кажат, че вие трябва да дадете двайсет лева, казвате, много са. Защо в единия случай казвате, че са малко, а в другия случай, че са много? Имате същото количество - двайсет лева. На какво отгоре двайсет при радостта са малко, а при скръбта са много. Ако дойде в къщата ви приятел, когото обичате, седи десет дена, вас ви се струва, че малко седял. Дойде друг, когото не обичате, седи един ден, казвате, цял ден седял. Ако този, когото не обичате, седи десет дена, казвате, седя десет дена, като че цяла година, как ме го беше срам. Този, когото обичате, може да седи година, вие се радвате. Защо при единия имате тази радост, а при другия - това неразположение. Разликата е, че първият е княжески син, десет дена седи, но от вас нищо не е ял, вие сте яли от него. А вторият е княжески син, който всичко от вас яде, нищо не е донесъл, празни се вашата каса. Това са съотношения на нещата. Ако попитате този втория княжески син, ако иска да не дойде, казвате, халал да ви е, да дойде, да видите какво нещо е гостенин. Както в турско време, като дойде турчинът, иска печена кокошка, пуйка, опичана по модерен начин. Нали вие сте яли супа с кюфтета. Нaceкат месото на дребно, турят дафинов лист в супата, после едно яйце разбито, малко фиде първокласно, после един лимон.
Сега ние, съвременните хора, има да преместим нашето съзнание. Когато дойдем до човешкото съзнание, 6 неговия ум, в неговата воля има нещо, което трябва да превърнем. Цялата наука е в даден случай да можеш да превръщаш. Да кажем, да превръщаш дроби в еднакъв знаменател. Може да превърнеш своята радост в скръб - ти вече си дошъл в началото на магията. Може да превръщаш. Че как?
Вие имате един слуга. Аз всякога може да превърна вашия слуга да ви стане обичен. Идвам при вас, имате един слуга, казвате: "Той не е културен, глупав е, такъв не го искам, да си върви." Вие не го обичате. Казвам: "На този слуга се е паднало едно наследство от един милион лева." "Тъй ли?" Изведнъж казвате: "Я да ти купя обуща, че нямаш, дрешки нямаш." Слугата се чуди отде дошло това, защо се изменил неговият господар, показва голямо внимание. Може да направя и най-добрия ви господар да не го почитате. Казвам: "То освен че няма наследство един милион лева, но баща му има десет милиона дълг, търсят го да плаща." Казвате: "Нямаме нужда от слуга." Изпъждате го навън. Това са постоянни промени, които стават в нашето съзнание.
Запример някой път някоя ваша идея считате тъй ценна, както слугата, който има един милион наследство. После казвате - тази идея не струва нищо. Вътрешният наш мироглед постоянно се мени, нямаме една постоянна величина, с която да работим. Не че няма, но така е объркан светът. Най-после виждаш някой човек остарял, както някой турчин, хване се за брадата, поклати главата, казва: "Животно дойдох, вол си отивам, нищо не разбрах." До такова понятие дошъл. Казва: "Като едно животно прекарах, трябваше да ме впрегнат. Тук и там - навсякъде насила ме караха, нищо доброволно не направих, все с остен ме караха." Хване се за главата, казва: "Не ми Върви." Как с такива разбирания ще върви?
Сега казвам, това не се отнася до вашия личен живот, но казвам това, което нас ни смущава. То е нашето минало, нашите минали разбирания, ние не сме се освободили от тях. Миналото върви отподир като сянка, не си правете илюзии. Казвате: Аз кой съм?" Господарят днес има уважение и почитание, понеже мисли, че имаш десет милиона наследство. Но утре, като разбере, че нямаш, ще измени своето мнение. Днес си здрав, утре се разболееш, пет-шест месеца държавата даде отпуск, после казва - няма да го бъде - и по някакъв параграф те уволняват. Държавата казва: "Нам здрави хора ни трябват, болните хора да си вървят."
Казвам сега, даже майката, като има дете, целува го, но като боледува десет години, казва - да го прибере Господ, то да бъде свободно, пък и ние да бъдем свободни. Тя иска да го уволни.
Сега онези от вас, които разбират, - хубаво, но които не разбират, казвате така: никакъв прогрес не сме направили. Може онзи, който ме препоръчва, че имам десет хиляди лева наследство или че имам толкова дълг, може и едното, и другото да не е вярно. Казвате на господаря, че имам десет хиляди лева, отношението се променя. Какво съм придобил аз? Или като кажете, че имам десет хиляди лева дълг, какво съм изгубил?
Само виждам отношенията на хората, които се изменят не по същина като една величина в своята целокупност. Дали аз изливам вода от шишето, или наливам, то е все едно. Ако вие напълните нашата гарафа, не мислете, че сте внесли нещо в света, пък и ако излеете водата от вашето шише, не мислете, че сте изнесли. Не мислете, че е добродетел да наливате вода или като изливате, е лошо. Ти и като наливаш, и като изливаш, е толкова добро. Тогава в какво седи доброто в света? Ако напълня вашата гарафа, аз съм добър по отношение на вас, казвате: "Много добър човек, напълни ми шишето с вода." Моята постъпка, да напълня вашето шише с вода, е добро. Или ви дам едно парче хляб - е добро. Добрината седи по отношение на това, че съм дал едно парче хляб. Но този хляб не съм го направил аз. Аз взимам житото, смилам го, правя хляб. Мисълта, че съм направил, то е добро. После желанието да ви услужа, да премахна една ваша мъчнотия. То е едно относително добро, което съществува. При тия отношения се улеснява животът.
Хората отвън може да препятстват своите мисли. Ние сами може да си препятстваме със своето неразбиране. Аз сега изяснявам този въпрос пред вас, защото мнозина идват, казват: "Учителят обръща внимание към някого." Препоръчали го, че има десет милиона. На друг не обръща внимание. Казват ми, че той има дълг. Тогава турям закона математически. Аз обичам някого. Защо? Защото има десет милиона. Не обичам някого. Защо? Защото има да дава. Вие ще кажете сега: "Така ли трябва да бъде животът?" Дайте ми един идеален живот, да обичаш някого, без да искаш да взимаш нещо от него. Че ако аз ви донеса само един гол образ от кости, ще го обикнете ли? Или един мъртвец, турям тебеширени мускули - ще го обикнете ли?
Сега по някой път вие мислите в какво седи тази любов. Любовта седи в това, да не обереш това, което другият човек има. Това, което е ценно за него, което е съществено, да не го обереш. Ако той има красиво чувство и ти го обичаш, това красивото чувство да не го развалиш. Това подразбира любовта. Да не бутнеш това, което той пази като зеницата на окото си. Това е любов. Ако ти искаш проявление на любовта, това е. Не това, което е ценно за тебе, но това, което е ценно за него, което е съществено, което съставлява неговия живот в дадения случай. Значи на същественото в него да гледаш от същото ниво, както той гледа. Той тогава казва: "Този човек ме обича." Когато друг пази това, което имаш, то е обич. Каква обич може да има, ако той не пази твоето свещено чувство.
Следователно, казвам, кое е онова качество в един ученик, за което той може да бъде обичан? Дето се учи ли? То е неговата длъжност. Кое е сега същественото
В ученика? Кое е същественото в учителя? Че той учи. То е неговата длъжност. Той сам се създава. Дойде, казва: "Аз учител искам да бъда, присърце ми е да уча деца." Ако онзи учител научи всичките деца да се обичат еднакво, да пазят това свещеното в тях, то е учителят, то е същественото. Отношението, което имат хората между себе си - не само отношението към един човек, но разбирам в дадения случай да имаш отношение към всички разумни същества, понеже светът е така чувствителен като един организъм, че дето бутнеш, той страда от това бутване.
Следователно ученикът трябва да има отношение не само към няколко души, но той трябва да има отношение към цялото битие. Като говорим за Бога, пие разбираме този целокупен организъм, в който живеем. Следователно, като правим пакост, тази дисхармония ще дойде и върху нас. Ако вие така схващате, животът има смисъл. Двама души да се обичат, то е един начин, те може да прекарат времето напразно. Защото двама, като се обичат, ще се разобичат. Защото любовта, и тя си заминава. Любовта какво носи в началото? Радост. Омразата какво носи в началото? Скръб. Любовта в края какво носи? Скръб. Омразата в края какво носи? Радост. След като се освободиш от омразата, веднага ще почувстваш една радост. Човек, след като се освободи от болестта, почувства радост.
Сега вие може да попитате дали тия неща са реални, или не. Вие, когато питате дали това нещо е реално, или не, какво разбирате? Ние казваме - реално е това нещо, което може да схванем. Това, което вие може да пипнете, не е реално. Реалните неща не се пипат, те се виждат. Никой досега не е могъл да пипне реалното. Никой не е могъл да го помирише. То издава едно благоухание, но никой нос до реалността не се е добрал. Реалността е толкоз красива, че тя не дава никой да се допира. Няма същество, което е могло да се допре до реалността, нейната дреха е чиста. Затуй дрехата на природата и дрехата на човешката душа е всякога чиста, понеже до природата никой не може да се добере и до човешката душа никой не може да се добере. Това са две реалности в света. Туй, до което ти не може да се приближиш, туй, което ти не може да оцапаш, туй, на което ти не може да притуриш, нито да отнемеш нещо, то е реалността.
Към реалността никой не може нито да притури, нито да отнеме. Не само ти, но да се събере и целият свят, не само целият свят, но и да се съберат и всичките богове - и те не може да притурят нещо към реалността. На реалността нищо не се прилага, понеже е пълна, понеже е съвършена в себе си. Аз ще ви попитам като онзи, който проповядвал за греховете на хората, казва: "Братя, какво разбрахте?" Един старец казва: "Не те разбрах, дядо попе, не разбрах, тази работа е страшна. - Казва: - Ти ме тури в едно затруднение, казваш, че в онзи свят ще има скърцане със зъби, а моите са опадали. Аз какво ще правя, как ще си изкупя греховете? Онзи, който има зъби, ще скърца, ама аз какво ще правя, като нямам?"
"Отче наш"

Двадесет и седма лекция

на Общия окултен клас

20 февруари 1929 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев

Беседата е издавана под заглавие "Форми в природата".
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...