Jump to content

103. КОЛЕКТИВНИЯТ ЖИВОТ НА ИЗГРЕВА СЛЕД 1944 г.


Recommended Posts

103. КОЛЕКТИВНИЯТ ЖИВОТ НА ИЗГРЕВА СЛЕД 1944 г.

Изобщо след заминаването на Учителя в братските среди не само, че не настъпи някакво униние, но имахме налице и един голям подем, за обща колективна работа, за една пълна изява и оживена обща просветна дейност и колективен живот.
Освен петдесетях томчета беседи и лекции, издадоха се още книгата „Учителят", „Песните на Учителя" и „Разговорите при седемте Рилски езера". Идеята да се издаде книга за Учителя и неговото дело се заражда в братята Боян Боев и д-р Методи Константинов, още когато Учителя е бил в село Мърчаево. Тогава те отиват при Него и споделят тази своя идея, като предлагат да имат за сътрудник и още един брат, като посочват и кой би бил подходящ за това. Учителят им предложил да повикат за сътрудници Мария Тодорова и Борис Николов. Така тези четиримата с много ценното съдействие на Неделчо Попов, като технически ръководител, написват и издават книгата.
В Просветният съвет се създадоха най-различни секции, които си правеха редовно събрания. Учителска секция, музикална секция, художествена секция, секция за преводи, литературна секция, в която влизаха всички братя и сестри, които пишат художествена литература, като в своите събрания, те четат своите произведения. Отвори се също и секция по Астрология, ръководена от нашият брат Влад Пашов. Не закъсня и Есперантото да излезне на сцената. Курса по Есперанто ръководеше д-р Стефан Кадиев. Признаци на един трескав братски живот, бяха налице и в провинцията.
Нашите празници 22 март - първият ден на пролетта, 22 юни - Петровден, 22 септември, 22 декември и 27 декември, се отпразнуваха особено тържествено, както и при Учителя. С определени наряди, общи вечери, а след вечерята се изпълняваше богата литературна и музикална програма. По това време от вещ архитект се изработи и план за парк около мястото на Учителя. Нашите фотографи Васил Искренов и Пеню, бяха приготвили снимки, показващи животът ни на Изгрева и Рила, като направиха и изложба от тях.
За приятелите не бяха чужди и окултните издания, които излизаха на Запад. С особено внимание се ползуваха тук и трудовете на английската окултистка Мабел Колинс, като се изнесе също, че това име е всъщност псевдоним на един от Учителите, за които теософите говореха - Учителят Иларион. Приятелите ги ползуваха предимно на руски език, на който имаше преводи. Но това оживление беше скоро потиснато и смазано.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...