113. ЗАЩО СЕ ИЗДАДОХА ТЕЖКИТЕ ПРИСЪДИ НА ПРОЦЕСА?

[Ани]

113. ЗАЩО СЕ ИЗДАДОХА ТЕЖКИТЕ ПРИСЪДИ НА ПРОЦЕСА?

Бях вече в концлагер, когато научих за сурово проведения процес срещу Бориса и Жеча и тежките присъди, които им бяха дадени. За Бориса - дванадесет и за Жеча - девет години затвор. Защо ги осъдиха?

Преди още да отиде в село Мърчаево Учителят извика Бориса и му предава една метална касетка за да я пази. Борис я прибира и най- старателно я съхранява, без да знае какво е нейното съдържание. След като Учителят се прибира на Изгрева, Борис на няколко пъти му напомня за касетката с намека да му я върне. Учителят всякога му е казвал да я пази още.[1]

След заминаването на Учителя, Борис повиква членовете на финансовия комитет, поставя пред тях касетката и им разправя за случая с нея. Манол Иванов, който пазел всички ключове, намира съответния ключ и отварят касетката. В нея се оказва, че се намират наредени банкноти на стойност 800 000 /осемстотин хиляди/ лева. Прави се протокол за тази сума и по нареждане на Съвета, тя остава при Бориса за съхранение. След около десетина дена, съгласно нареждането на Братския съвет, намерените в жилището на Учителя суми, да се раздадат за съхранение у надеждни братя за пазене, за което нещо вече казахме. От тях на Бориса се дават още 1 000 000 /един милион/ лева, така че при него се намирали за съхранение 1 800 000 /един милион и осемстотин

хиляди/ лева. За откупуване по после на печатарската машина за 1 200 000 лева Братският съвет нарежда, Борис да ги даде от сумите, които е пазел. Той дава още 400 000 лева и за изплащане на други нужди и 200 000 лева дава за закупуване на хартия, необходима за отпечатването на петдесетте томчета беседи и лекции. При започването на скалъпеният процес, Антов заявява, че парите дадени за печатарската машина от 1 200 000 лева, бил дал той и Иванов, от парите, които били оставени за съхранение при тях от по 600 000 лева. Парите, които Борис е дал за машината, ги е дал пред свидетелите Паша Теодорова, Жечо Панайотов и Петър Камбуров, един наш брат от провинцията. Но понеже Борис не е взел писмен документ, за тези суми кога ги е дал, то свидетелските показания не се приемат и се хвърля обвинението, че Борис е злоупотребил с тази суми. И други някакви машинации на Антов се притурват, като обвинение срещу Бориса.

За златните монети също се създава голям шум, които в чудовищни размери прониква в обществото. Както вече казахме, златните монети са били оставени при Манол Иванов за пазене. Един ден отива той при Бориса, носи и му предава един пакет, в който са били златните монети и другите ценности, които Учителят е имал, часовници, златна брошка, като му казва, че понеже не се чувствува здравословно добре и че вероятността за края на живота му са налице. Затова намира, че е по добре те да се пазят от Бориса.* Тъй разказан ми, този случай у мене не може да не се промъкне мисълта, че и с тази постъпка се е целило, да се хвърли едно още по-голямо петно върху Бориса, за злоупотреба, тъй както вече казахме, че в обществото се носеше слух, за някакви тенекета, пълни със златни монети на Братството. Кой е пуснал този слух? И с каква цел? - си мисля аз. Никой друг, освен онези, които търсеха с всички средства да обвиняват. Но, тук за голяма неудача на тези, които искаха да обвиняват се намира протокола с подписа и на Антов, в който протокол е отбелязано броя и вида на монетите, а също и на ценностите, които се съхраняват. Този протокол по една случайност не е бил унищожен и нямаше как, трябваше да се приеме от следствените власти. С това възможността за злоупотреба с тях отпадна. Но Борис беше обвинен, че не ги е декларирал, тъй като имаше наредба, по силата на която всички граждани, които имат златни монети са длъжни да ги декларират. И за неспазване на това нареждане, златните монети се конфискуват и изземват от държавата. Е нямаше как, намери се законно положение за тяхното изземване.

Но питам се аз, за този случай. Къде бяха големия счетоводител Коста Стефанов и Никола Антов, който беше облечен в такава висока длъжност от новата власт, за да не знаят за тази и без това популярна наредба, за да предложат от Братския съвет да се разгледа, обсъди и потърсят някакви възможности за закрила на тези монети и още повече ценностите, които Учителят е носил? Тъй като те като върховни членове на финансовият съвет е било преди всичко тяхно задължение, да се погрижат за това нещо. Но са си мълчали.

 

------------------------------

[1]Виж „Изгревът", том III, стр. 221-222.