Jump to content

17. КРИСТАЛИТЕ


Recommended Posts

17. КРИСТАЛИТЕ

Интересни качества имат кристалите, върху които много трябва да се мисли и изследва. В тях има нещо велико, разумно, дълбоко. Един умен човек казва: „В скалите ние ще научим да четем великите закони по които е създадена и построена Вселената". Друг казва: „Скалите са застинала музика, застинала хармония". Учителят казва: „И в минералното царство има живот, но той протича там по-медленно".
В кристалите се проявяват два основни принципа. Първият е да има форма и да я съхранява, което е принципа на ограничението „Тиамат". При кристалите, енергията на отделните атоми от веществата, които образуват даден кристал, е много по-голяма, когато те са в свободно състояние. Щом обаче те се свържат в дадена форма, то те губят голяма част от енергията си, която отива за връзка между отделните атоми, като при това тази връзка е възможно най-икономична, по отношение съхранение на енергията, а постройките са здрави и закономерно стройни.
Вторият принцип е порядъка и законността, стремежа към съвършенството - „Мардук". И наистина, веднъж създаденият кристал, неговото растене става по строго определен ред. Различните атоми и градивни фрагменти са строго и закономерно разположени един спрямо друг, като връзката между тях да е възможно най-здрава, при условието на тяхното нареждане. Точно затова, те са и устойчиви, като при благоприятни условия, към тях се присъединяват все нови и нови градивни частици, спазвайки дадената схема. Кой е заложил тази схема и как? Растежът на кристала става по пътя на наслагването върху външните плоскости на кристала на извънредно дребни частици носени от средата, която го е образувала, а не както при растенията, отвътре навън. Начинът, по който се подреждат частиците влияе върху формата, твърдостта, цепителността, електропроводимостта, топлопроводимостта, пречупването на светлината. По отношение на твърдостта, много кристали показват различна твърдост по отношение стени и посоки на драскането. Минералното вещество, от което е образуван кристала е еднородно. Но дойде ли това вещество в кристална форма, то се вече подчинява на някакви странни закони. По отношение например на светлината, тя не се пропуща еднакво по разните направления, същото се отнася и за топлината и електричеството. Също така при промяна на температурата и натиска, тогава в кристалите се образува възбуждане на сила в напрежението, което нещо показва, че в тях имаме непрекъснати процеси, които при тези условия се засилват, особено по върховете и ръбовете на кристала. Ако на един кристал му бъдат отчупени външните ръбове и върхове, изобщо ако външни причини нарушат неговата форма, то той поставен при условията, при които се е образувал и съответната среда, възстановява своята форма. В кристалите има също един стремеж към усъвършенствуване, стремеж да се приближават към най-устойчивата и най-съвършена форма - сферата. Това се постига по няколко начина: чрез умножаване стените в простите форми, чрез комбинации и срастлаци на няколко кристални форми и най-после, като се притъпяват ръбовете и върховете на стените. Така се получават по-закръглени форми, които са и по-устойчиви. Нека да не забравяме също, че на нашата Земя се срещат кристали с грамадни размери, тежащи с тонове. След малкото казано за кристалите, нека погледнем и нашата Земя.
Американският изследовател Т. Сандърсън е изследвал всички онези случаи, в някои особени места на океаните и моретата, където са ставали катастрофи на кораби и самолети по един тайствен начин. Той отбелязва, че при тези случаи координатите на местата, където те са ставали са били определени твърде приблизително. И обикновено в момента на бедствието бордовите радиостанции са бездействували и никой не е чувал сигнала. Сандърсън е открил 12 такива района, включващи Северният и Южен полюс. При това тези райони са разположени твърде симетрично от двете страни на екватора.
Древногръцият философ Платон, живял между 427 и 374 г. преди нашата ера е отбелязал, че ако Земята се погледне отгоре тя прилича на топка съшита от 12 парчета кожи. Така са приели както Платон, така и неговите последователи, а също и Питагор със своите ученици. По същият начин до същият извод в своите изследвания върху Земята са стигнали и тримата съветски учени Гончаров, Макаров и Морозов преди да са били запознати със становището на античните мъдреци. Как Платон е могъл да види Земята така, то е друг въпрос. Онова, което трябва да се приеме по един безспорен начин е, че Платон не лъже. Той наистина е видял Земята, като топка съшита от 12 парчета, един грамаден кристал с 12 стени, всяка от които представлява правилен петоъгълник. Известно е, че Земята е сфера, но не съвсем идеална. Тя не само че е сплесната при полюсите, но има и други отклонения от правилната сферична форма, които някога са били по-големи. Има сериозни основания да се приеме, че формата на Земята не е била толкова кръгла както е днес, едва по- късно тя се е заоблила. По-рано е напомняла по-скоро многостенна фигура отколкото сфера. Когато кристалът израства от своя странен зародиш, неговите увеличаващи се стени, ръбове и върхове, запазват първоначалната си геометрия. Но естествено е да приемем, че редица геологични промени, които са ставали и стават в Земята са допринесли, за едно значително отклонение от програмата на модела. Все пак не всичко е останало в безпорядък. От геологията разбираме, че рудите, полезните изкопаеми само на пръв поглед изглеждат като хаотично разхвърлени. Установява се известно подчинение на системата. Освен това много огнища на древната култура са се оказали не къде да е, а във върховете на ръбовете на този кристал. Така е с центъра на древната индуска цивилизация Мохенджо-Даро, Египет, северна Монголия, Великденските острови, Перу. Наистина на много места има още бели петна, но те постепенно се запълват.
През последните години бяха направени сензационни археологически открития. В Индокитай са намерени следи на древна култура от 7000 години преди нашата ера. Там както се отбелязва, са почнали да се занимават със земеделие 2000 години по-рано отколкото в средният Изток, където досега се смяташе за люлка на човечеството. И тези открития попаднаха на своите места в системата. Оказа се също, че ръбовете на многостенната форма, съвпадат с много океански хребети, открити в последно време. С планетните разпуквания на Земната кора, с тектонично активните зони, които се характеризират с изместване на земните пластове, издигания и хлътвания, интензивна сеизмична и вулканична дейност. На върховете на многостенната форма, попадат и центровете на магнитните аномалии, на минималното и максималното атмосферно налягане местата, където се раждат ураганите. А много от ветровете духат по посока на ръбовете. Оказа се също, че има известна зависимост между пътищата на прелетните птици и местата където те зимуват, между ръбовете и върховете на многостена.
Археолозите са намерили във Виетнам 30 странни изделия направени от злато и едно във Франция от бронз. Те представляват един кух дванадесетостен, стените на който са петоъгълници. На върховете на тази геометрич на фигура има направени топки. Предназначението на този предмет е все още неясно на археолозите. Но ще трябва да се приеме по един безспорен начин, голямото значение на тези фигури, които са имали те за древните народи преди всичко на тяхните учени, щом като те са били направени от злато. Предположението на някои археолози и то на повечето е, че тези фигури са имали значение за астрологията и астрономията на древните народи, са напълно приемливи. Известно е, че тези два науки са вървяли заедно ръка за ръка до 17 век. В епохата на Възраждането гениалните хора, които положиха основите на съвременната Астрономия, като Кеплер, Нютон, Коперник и всички останали от онова време, са били колкото астрономи толкова и астролози. Естествено е прието един медик днес с еднакво усърдие да изучава както строежа на органите на човешкото тяло, така и техните функции. А ние казахме вече, че Астрономията изучава Анатомията, а Астрологията - физиологията на телата на небесната сфера.
Правенето на звездна карта или както астролозите я наричат хороскоп, за раждането на даден човек или за някакво събитие става по дадено място и време. Тези два елемента се определят от географските координати, дължина и ширина. Древните не са имали такава географска мрежа, определена от меридиани и паралели. За съставянето на хороскопа, те именно са използували този уред, като са познавали много добре специфичното влияние на областите, които се обхващат от всеки петоъгълник на многостена, върху роденият човек или събитието, което има да стане. Не казахме, че върху човека най-голямо влияние оказват Земята и Слънцето. Но ще трябва да се приеме, че това влияние не е еднакво във всички области по цялата Земя, както по сила, така и по своето естество. Това нещо древните астролози, са го разбирали добре и са били по-добре ориентирани, по отношение на земното влияния, отколкото днешните. Как можем наистина да си обясним групирането на отделни раси, в дадени области на Земята? Монголите в Азия, семитите в Средния Изток, арийците в Европа, Аборигените в Австралия, негрите в Африка, индианците в Америка макар че индианците имат нещо общо с монголците, но все пак значително се различават.
Така приета Земята, като един грамаден кристал, със своите ръбове, върхове и петоъгълни стени, ние ще можем да хвърлим една нова светлина в Астрологията. Защото практиката показва, както се приемали древните звездобройци, че когато Слънцето, Луната и коя да е планета се намират на ръба или върха на кристала, за дадено място те изявяват своите качества с цялата си пълнота. Тези ръбове и върхове, стилизирани върху лист книга от две измерения дават дванадесетте дома в хороскопа на човека.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...