Jump to content

1. ЗОДИАКЪТ И НЕГОВИЯ КРЪГ ОТ ЛИЦА И СЪБИТИЯ. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ВЕЗНИТЕ


Recommended Posts

1. ЗОДИАКЪТ И НЕГОВИЯ КРЪГ ОТ ЛИЦА И СЪБИТИЯ.

СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ВЕЗНИТЕ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Сега, аз искам да ти припомня някои случаи, които ти си ми ги разказвал преди 15-20 години, аз съм ги записал като по два, по три реда искам да ги припомня за да ги разкажеш. Аз ще ти прочета какво съм записал, а ти ще допълниш.
Сега, аз искам първо да попитам за „Житно зърно". Как се осъществи „Житно зърно"? Ти участвуваше ли в него, в редакционния комитет?.
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: „Житно зърно" ли? „Житно зърно" се списваше, имаше редакционен комитет. В този редакционен комитет влизаше Георги Томалевски, Георги Радев, Елиезар имаше един и някои други, не си спомням. Давахме статиите, които пишехме и те ги преглеждаха, поправяха ги нещо, и ги пишехме в „Житно зърно". Това беше.
В.К. Сега, идеята за „Житно зърно" е на Георги Радев. Н.Д. Изтъкнах, че имахме в 1923 г. Младежки събор, който се проведе в салона на ул. „Оборище" N14. И там възниква идеята. Дотогава издаваха списание Георги Марков, Методи Константинов и Петър Пампоров. Списание „Нов живот". Обаче не можа да провърви и решаваме всички да имаме едно братско списание. Да има братско списание, а не само на тримата. И Георги Томалевски дава името „Житно зърно", като стана въпрос как да го наречем.
В.К. Сега един друг въпрос. Сега ти в разстояние на 20-30 г. пишеш теми, от 1 до 130. Каква ти беше идеята? Какво те накара, какъв беше подтика за тези неща? Н.Д. Виж какво ще ти кажа, аз съм смятал, че Учителят не създаде една секта или някакъв кръжок какъвто и да е. Учителят създаде школа, в която ние трябва непрекъснато да обогатяваме нашите знания. И аз се подпретнах, един ден след заминаването на Учителя, една група бяхме на Бивака. Там бяха Влад Пашов, Методи Константинов и други приятели с умение да пишат. Предложих да издаваме едно списание, което по туй време вече нямаше възможност ние да печатаме в печатница и да го издаваме като едно издание, а да го напишем два или три пъти на пишуща машина и да го изпращаме из провинцията. Например да кажем, ще получи Варна един екземпляр, като го прочетат приятелите ще изпратят в Бургас, Бургас ще го прати на Карлово и т.н. Но не се съгласиха приятелите. В.К. Поради какви съображения? Н.Д. Достраша ги от комунистическата власт. Не се съгласиха. Просто не приеха. Съгласи се само една сестра, каза Николай добре, но тя нищо не даде. В.К. Коя беше тази сестра? Н.Д. Тази сестра беше Янка Попова. В.К. И нищо не даде. И ти реши да си го правиш. Н.Д. Аз обаче, като имам една идея не се отказвам от нея. И реших тази идея залегнала в главата ми да пишем статии с по-научен характер, за да могат приятелите да четат и все пак някакви новости, и нови мисли, и идеи от благороден характер да влизат в главите им. И аз почнах да пиша. Пиша ги на ръка. Давах ги на Жечо Панайотов, който ми беше много ценен сътрудник. Той ги даваше да ги преписват на пишуща машина, като плащахме и ги пращахме в провинцията. Добре, но по едно време, като прегледам аз написана на пишуща машина статия, тази която ги пишела съвсем недобросъвестно влагала свои думи, изпущала моите изречения. Получаваше се нещо съвсем неприемливо и аз спрях да ги пиша. Това беше всичко. Получавах много хубави писма, благодарствени от приятелите, но общо, дето някои приятели засегнати от честолюбието, се произнесоха не особено добре. Но туй не ме смути. Мен ме подтикна повече добрият подход и добрата отзивчивост на много приятели от провинцията. От друга страна, някои от ръководителите се бяха засегнали, че някой си Николай ще ни изпраща научни статии, когато с туй се уронва малко техния престиж и авторитет пред приятелите, и те също тъй с недобро око погледнаха. И най-после третият случай. Отивам при един брат ръководител и стана въпрос за моите работи. Той казва: „Слушай, не ги разбирам тези работи, недей ги праща". Защото аз все пак пишех на научна основа. Не мога да пиша измишльотини. Пиша туй, което науката казва, защото моята цел беше именно тази, да се продължи интелектуалното развитие на приятелите из провинцията. Това беше. И като видях, че тази работа така засича, и престанах да пиша. В.К. Колко написа, към 120-130? Н.Д. Написал съм към 250, като наполовината от тях съм написал на пишуща машина, които съм изпращал из провинцията, не всички. А другата стоят в ръкопис с едно намерение, когато остана по- свободен, защото сега съм зает да ги прегледам, поогладя и при случай мога да ги напиша пак. В.К. Ти каза, че някои от сестрите са ги изменили. Н.Д. Да. В.К. Ти имаш ли първообраза, първото копие? Н.Д. Аз, разбира се запазвам си едно копие за мен неприкосновено. Давах на Жечо Панайотов да ги даде на някои машинописки да ги напишат. В.К. Може ли след време тези неща да ги извадиме както са в оригинал? Ти ги пазиш нали? Н.Д. Аз ги пазя - да. В.К. Пазиш ръкопис. Н.Д. Пазя, както ти казах. И ръкописа и другите стоте и тридесет на пишуща машина. Не са тука, във Варна са. Ръкописите са тука в чекмеджето. На това бюро. По едно чудо дойде при мен. Премахнах едни странични ограждения, защото се бяха изпочупили. И сега работя на него, но това никой не знае. Казвам го на теб. Това бюро е на Учителя В.К. Чакай да чукна, аз не знаех това нещо. Н.Д. Казвам ти го да знаеш. В.К. Сега, имам една идея следната. Първо искам тези 250 да се напишат на пишеща машина. Ти първо ще си ги пригледаш. Второ оригиналът, ръкописът, който го имаш да се запази и той. Аз искам да ги запазим всичките 250 като твое творчество, това едно. Н.Д. Оригиналните ръкописи от онези 130, които съм написал на пишуща машина ги нямам.
В.К. Но другите може да ги дадеш после. Аз съм преглеждал някои от тях преди 15-20 години и видях следното. Какво? Че във тях ти даваш някои изказвания и някои опитности на Учителя с цел да потвърдиш твоята теза на изложенията, т.е. ти разработваш някоя тема да кажем от астрологията по отношение на звездите, зодиака и даваш едно изказване на Учителя, с което ти потвърждаваш твоята теза. Това изказване на Учителя и тази опитност е вярна, но тука в своето изложение ти много малко даваш за тази опитност. Само даваш изказването. Например, когато говориш за действието на зодиака, нали ти питаш Учителя за него и Учителят ти казал следното: „За да ти действува зодиака трябва да бъдеш Учител, трябва да имаш космическо съзнание, пробудено съзнание, за да ти действуват звездите и зодиака. Нали на обикновен човек по-малко му действуват тези неща. Н.Д. Туй е вярно, да. В.К. Ето ти например една опитност от Учителя. Тази опитност ти я излагаш като потвърждение на това. Обаче аз искам ти да я разчоплиш повече и да я разкажеш като отделна опитност както я даваш. По този начин то няма да бъде нещо отделно, а ще се съберат пак нещата, но искам да я дадеш по-подробно. Н.Д. Каквото мога ще дам. В.К. Аз ще искам впоследствие тези неща да ми извадиш, тези 115-120, които ги имаш на пишеща машина, да ми ги дадеш аз постепенно и последователно да ги пригледам, да си извадя аз на коя страница и в коя годишнина, да си видя изказванията, опитностите, които имаш с Учителя за да може да ти ги покажа, за да ги дадем допълнително. Това е една моя идея. Защото ти едната част я имаш, но аз искам да извлечем от твоето съзнание онова, което се е запаметило и запечатало. Най-подробното. Тази част, която ти я имаш това си е твое творчество направено. Трябва първо - да се извади на пишеща машина, което не е извадено, второ - да се подредят, трето - да ми се даде едно копие от оригиналите и четвърто - ще извадиме опитностите на Учителя от тях. Н.Д. Добре. Каквото искаш с каквото мога да ти бъда полезен, ще го направя.
В.К. Сега друг един въпрос. Аз съм записал тука едно в разстояние на 4-5 реда една твоя опитност, която ти казваш дословно, преди 15-20 г. Имаше, казваш ти, един учител по литература от Пловдив и той отива с Николай Райнов в Мърчаево и там целува ръка на Учителя. Учителят му казва на Николай Райнов „Ти винаги си бил мой ученик". Тогава той нарежда да купят всички книги на Николай Райнов. Ти спомняш ли си тази опитност и какво ще кажеш за нея? Н.Д. Не мога да си спомня. В.К. А това нещо ти лично си ми го казвал на мене. Н.Д. Казвал ли съм го? В.К. Да, аз съм го записвал. Ти си ми го диктувал. Н.Д. Не мога да си спомня.
В.К. Друг един случай ти си ми го разказвал за Сепарева баня. Първите години, когато сте излизали през Сепарева баня. Но тогава, в един момент самите селяни започват да искат много пари. И Учителят бил много възмутен и казал, махнал с пръст и казал: „Това е за последен път, друг път няма да минавам оттук." Учителят бил много възмутен от това желание на самите местни жители да изкористяват за магаретата, за товара взимали са много, много пари. Особено имало един селянин, който в момента толкова много пари искал, че направо било възмутително. И Учителят казал: „Друг път няма да минаваме". Този случай ти си ми го разказвал. Н.Д. Виж какво, общо взето като се стоварвахме там първите няколко 2-3 години, когато минавахме през Сепарева баня вярно, че се създаваше малко суматоха. Едни искаха повече пари, и така но вкрая на краищата се уреждаше. Сега точно тези думи не мога да си спомня на Учителя, но въпроса се уреди като се намери този каракачанин - Янко, който с рядко благородни черти на лицето човек, пое цялата работа, като голямо облекчение беше за нас. Още повече, че беше честен човек, добър и крайно изпълнителен в своите задължения.
В.К. Друг въпрос. Когато се откупува Изгрева от този селянин, който е получил „Баучеровото". За намирането на пари, аз си спомням ти си ми разказвал, че една голяма сума е дал Лазар Котев. Той е бил доста богат човек. Н.Д. Възможно е. В.К. После е имал някакви проблеми с тези пари. Учителят му ги връща. Той след това се отделя от Братството. Загубва си богатството, във връзка с оня случай, със Сливенския случай. Нещо сега да ми кажеш сега по-подробно. Н.Д. Не мога нищо да ти кажа по този въпрос, не зная нищо. В.К. Защото аз си спомням, че ти навремето ми го разправяше много подробно, но аз съжалявам, че не го записах.
Друг един случай, който искам да кажа, че в онова време веднъжк Учителят ти казва: „Николай, Николай, твоят патрон в Русия е на голямо изпитание". Имал е съображения, че св. Николай, който е уважаван от руснаците. Той там е голям светия и в онези години поради политическите събития, и поради това, че в Русия болшевиките започват гонения на официалната църква. Какво ще ни кажеш по този случай. Н.Д. Този случай мога да кажа тъй. Един път се движа по пътеката от нашата къщичка до салона на Изгрева. И Учителят ме среща, и ми каза това: „Николай, Николай, твоя патрон е на голямо изпитание". Грешка е от моя страна, че не го разпитах така, но остана само с тези думи, които ми каза. Това беше по Сталинския режим. В.К. Сега, друго едно изказване, което съм записал твое е, Учителят е казал: „В Русия има небивала анархия". Н.Д. Да. Малко мъчно мога да си спомня подробности.
В.К. Друго, което съм записал: „В онези години се занимавах с търговия на едро. Идвам на Изгрева и някои приятели ми казаха: Николай, на Изгрева ще има кооперация. Аз смятах, че това е братска идея, че братята е уреждат. И с голям ентусиазъм, и с бързина се хвърлих в това нещо, и реших да хвърля много големи средства. Аз не знаех, че това е работа и инициатива на държавата. Учителят ме среща и ми вика: „Николай, къде отиваш?" Разбрах, че правя грешка и че това не трябваше да го правя понеже не е братска идея по отношение на кооперацията. Спомняш ли си? Н.Д. Да, спомням си. Да ти кажа какъв беше случая. Минавам един път покрай Габрово. Габровската околия е богата със сливни градини, от които правят мармалад и пестили. Минавайки покрай един магазин виждам няколко каци пълни с мармалад. И си казвам, това би било добре, да се занесе на Изгрева и да се използва от приятелите. Тази мисъл залегнала в главата ми и с тази мисъл идвам на Изгрева и научавам, че щяло да има братска кооперация. Така ми предадоха. И блесна в мен мисълта веднага да отида в Габрово и да закупя тези качета със сливов мармалад. И в този момент ме среща Учителя. То беше, аз излизам от горичката откъм салона, откъдето държеше беседите. И ме среща точно на границата между горичката и салона, но някак си с особено изражение. И ми каза, тъй както една майка, която гледа едно дете, което е тръгнало към пропаст. „Къде отиваш Николай?" С такъв един особен израз. Аз веднага разбрах, че има нещо нередно в мойта мисъл. И после разбрах, че това било държавна кооперация.
В.К. Разказвал си ми друг случай. „Веднъж бях на Изгрева и виждам, Учителят излиза от салона и отиде в бараката на един приятел. Мина така отстрани, влезна вътре и взе един буркан с туршия и взе го, и си излезна с него от бараката. Тази случка, Учителят няма да отиде да краде буркан от чужда барака, но това беше един метод на Учителя. Учителят, като че ли си взимаше благословението и кредита от този брат. Това е била бараката на д-р Жеков. Ти спомняш ли си го този случай? Н.Д. Да спомням си го. Добре си го спомням. Доктор Жеков имаше барака точно пред къщичката наУчителя. Не много, на десетина крачки. Един ден гледам Учителят влиза в бараката, взима един буркан и си го занася в стаята. Нареждането било д-р Жеков да приготви туршии някакви в буркани за Учителя и не знам за кого още. Туй малко ме изненада. И си казвам, защо ли така постъпи Учителя. По-късно разбрах, че д-р Жеков, който много така беше близък с Изгревските работи, като че ли Учителят си оттегли благословията и вниманието над него, защото той беше тръгнал малко по левичарски път, към комунистите, към комунизма се беше отклонил и след туй си беше направил барака към края на Изгрева. Освен това той заболя от тежка склероза, и така някак този брат се откъсна от общите братски работи. Изглежда, че Учителят е видял, че не е много подходящ за уреждане на общите братски работи, защото малко имаше един диктаторски елемент в него. Така Учителят даде израз на това положение, че го откъсва от благословията, като си взе буркана с туршията. Така го прецених аз, гледайки го отстрани.
В.К. Разказвали си ми един случай в ранните години на Жеков, когато младежите отиват да правят комуна. Това Цанка ми го е разказвала. Младежите отиват по комуните и на Изгрева няма никой. И Учителят е ходил и е нареждал на Йорданка Жекова и д-р Жеков понеже нямал с кого да седне на масата да ядат. Н.Д. Точно този случай не го знам, защото не съм бил там. Обаче Йорданка Жекова беше рядко предана сестра, много симпатична, изпълнителна. И може би Учителят да ги е подканвал да дойдат от Варна на Изгрева за да могат да подпомагат общоизгревската работа.
В.К. Разказваха ми друг случай. Жеков и Епитропов са се съдили за някакво място, били съседи и са стигнали до съд. Накрая се сдобряват в съда и тогава Учителят е бил много радостен и ги викнал приятелите от Изгрева на гости и казал: „Помириха се, помириха се". Н.Д. Имаше такива разправии, да. Знам, че имаше разправии д-р Жеков и Епитропов, и други някои имаха разправии. По тези места общо взето се създадоха разправии и Учителят беше наредил не да има огради за всяко място, а обща ограда за целия Изгрев, като тези места до линията да се закупят от приятелите.
В.К. Сега, една друга опитност, която съм записал от теб: „На Рила сме и сме тръгнали за плочи, за заслона на шестото езеро за да покриваме с тези плочи кухнята. Останах с Учителя извън групата. Останахме си сами. И аз казах на Учителя: „Учителю, дайте възможност да оставите едри дири за бъдещите поколения и да ви фотографират". Защото по това време Учителя не е позволявал да бъде фотографиран. Той ме погледна и аз разбрах. „Добре, направи го", каза го мислено. Спомняш ли си този случай?. Н.Д. Случаят беше такъв. Бяхме отишли за плочи на шестото езеро. Вадихме плочи, приятелите, по-енергичните нещо се заприказваха и ний някак, и аз не мога да си спомня как можахме, да се отделим с Учителя и тръгнахме двама. Той носи една плочка и аз. Спряхме на едно място и аз му казах: „Учителю, няма да бъде лошо да оставим едни по- реални отпечатъци за нашия обикновен живот". Вече за беседите, за мислите, за отговорите Боян Боев и други ги записваха, но за обикновения човек, как строим заслона, как ходим, как идваме от Сепарево или от Самоков и т.н., живота, обикновения живот, ежедневния живот. Той ме погледна и нищо не ми каза, но от погледа му разбрах „Е, напиши го". Туй ми даде повод да напиша тази история, която я има.
В.К. Тук съм записал нещо от твоите детски години. Казваш, в моето детство на 11 май - денят на Кирил и Методий обикновено в училище се правеха различни представления и упражнения. Тогава бяхме облечени в юнашка униформа, по случай денят на Кирил и Методий за да изиграем упражненията, но в последния момент поставиха друг на моето място и ме отхвърлиха от тази сцена. Спомняш ли си?. Н.Д. Помня, да. Бяхме облечени в юнашки униформи, калпак бял с червено и облеклото и панталоните, юнаците със специална униформа бяха. И този, преподавателят по гимнастика, който имаше за задача да даде израз на тези гимнастически упражнения нареди няколко момчета, между които бях и аз. Почнахме да обикаляме, аз бях много добре, не само облечен, но енергичен и давах вид, че наистина мога не по-малко от другите. Изведнъж, нещо му текна в главата и каза „Излезте" и покани друг младеж. Разбираш ли? По този начин на мен ясно ми беше, че ме отхвърлят от тази гимнастищина, военщина, така го почувствах аз, че моя път е друг. А не е да ходя там гимнастики и така демонстрации да правя, да тропам крак и т.н. Защото нямаше никакъв предлог. Просто - излезте и покани ДРУГ-
В.К. Сега друг случай. „На заговезни се правят банкети. Събират се цялото семейство обикновено и се правят големи ястия с пуйки, прасета и т.н. Родителите ми бяха направили едно такова голямо тържество и аз на вечерта казах, че няма да ям месо. Баща ми ме изпъди и аз си легнах. На сутринта той лично ми каза, че сънувал един сън, че те го връзват с въже и идва един човек и му казва да те освободи от въжето. После баща ми каза: „Недей да ядеш месо". Н.Д. Да това съм го описал, аз го разправих. Той сънува, че идва при него един човек с брада. И мъчи се да ме върже баща ми. Човекът му казал недей го връзва, остави го свободен. Тези дословно думи ми каза баща ми. А той беше религиозен човек баща ми. Ходеше всяка неделя на черква, четеше Библията и т.н. Изглежда, че го е разбрал по-осезателно всичко туй и сутринта рано, рано малко смутен пристига и ми казва тези думи, още не бях станал.
В.К. Сега този случай си го описал - „Тръгнал да пасе патките на баща си". Това ти го казва Учителят веднъж на Изгрева: „Аз през това време в Габрово работех горе в планината, ходех непрекъснато и там правихме дърводелската работилница, от която нищо не излезна от нея. Там изкарах 2-3 години и си загубих времето". Ти този случай си го описал. Н.Д. Да, да.
В.К. Разказал си ми един друг случай, когато веднъж Учителят казал: „Един от вас ще спечели пари от лотарията". Става въпрос за Крум Въжаров. Така и станало впоследствие. Той спечелва от лотарията. И какво ще ми кажете по този случай. Н.Д. По този случай Крум искаше да направи няколко благодеяния на Изгрева дали той реши или стана по общо разпореждане. Пътят от шосето до салона беше кален и решихме да даде пари да постелим пътя с камъни, с плочи и това беше. В.К. И после Учителят му казал, че ще спечели от лотарията. Н.Д. Не, той преди да стане пътеката с плочи Учителят каза, че ще спечели един пари от лотарията. Крум спечелва парите и за благодарност дава всичките или част от тях той дава за да се направи тази пътека да не е кална. Сега не си спомням с плочи ли я постлахме, с чакъл нещо. Постлахме я. В.К. Той с леви убеждения ли беше? Н.Д. Той беше в нашите среди, но с крайно леви убеждения, мисля някаква клечка след 9.IX.1944 г. в Профсъюзите. В.К. Комунист ли беше? Н.Д. Сега дали бе комунист, не знам, но с крайно леви убеждения и сега е такъв. С крайно леви убеждения и много пъти сме се разправяли с него. И един път даже доста сериозно: „Николай, недей говори повече за властта", направи ми Крум бележка. Защото аз произнасях се.
В.К. „На Изгрева имаше един книжар, който продаваше книги. Продаваха се и портрети на различни теософи, окултисти и т.н. Взех един портрет от книжаря и го занесох на Учителя. Учителят погледна портрета и каза: „Така ще бъдат хората след 2000 г.". Н.Д. Не, е. По-друг е случая. Аз съм го описал случая. Ние го четохме. Не си го правилно изложил тука. Аз съм го описал тоя случай там.
В.К. „Веднъж Учителят седеше на един отломък от скала, голям камък. Учителят каза: „В този камък е затворен един дух, който гонеше навремето богомилите". Ние погледнахме камъка, нищо особено. Върнахме се в спомените си назад и си спомнихме „Прави правете пътищата пред лицето на Бога". Това е нещо, което ти си ми го разказал. Спомняш ли си? Н.Д. Малко по-другояче, или не си го записал добре, или пък кой знай как. Всъщност Учителят с една група приятели отива на Витоша. Сяда на един камък и казва: „В този камък е затворен един, който е гонил богомилите". Това е. В.К. Само така. Н.Д. Да, само така. Сяда на камък, не че... ,
В.К. Нарочно чета тези неща, защото по такъв начин съм ги записал, а може и по друг начин да са дадени. Сега. Веднъж, ние бяхме с тебе на една екскурзия на Витоша навремето и при нас се присъедини един старец 80 годишен. Той навремето е бил съдържател на вегетарианският ресторант в София, Чаушев ли беше, кой беше?. Н.Д. Да, Чаушев. В.К. И той разказваше един случай навремето, когато в първите години са го викнали войник на фронта. Той отива при Учителя и питал
Учителя дали да отиде войник, или да не ходи. Учителят казал: „На този въпрос мога дати отговоря след 1000 години". Спомняш ли си? Н.Д. Не си спомням този случай. Но той беше много симпатичен съдържател на този ресторант. Беше с толстоистки идеи и там до градската градина, до военния клуб беше отворил голям ресторант с голяма известност.
В.К. Сега друг въпрос. Това, което съм записал за кооперацията го дадохме, когато си се женил, Учителят ти е казал „Все едно да си сложиш главата в циментова каша" и това си го дал. Сега друго, което не си дал. Казваш: „Веднъж, аз карах в количка голямата си дъщеря. Учителят ме среща и ме пита: „Е, доволен ли си Николай, че возиш баба си". Спомняш ли си това нещо? Н.Д. Не си спомням тоз момент, но си спомням, че съм я возил с количка. Възможно е това. В.К. Има ли някакви черти по характера на баба си. За коя баба става въпрос?. Н.Д. По всяка вероятност за баба ми, която на баща ми е майка. Тя е била много работлива, много скромна и въобще с ценни качества човек.
В.К. Друга опитност. „Пред Учителя веднъж казах: „ Искам да бъда диктатор на 120 милиона народ". Н.Д. Да, това съм го казал. В.К. Учителят се смееше. Я го разкажи този случай. Н.Д. Казах му следното: „Искам да бъда много богат и диктатор на 120 милиона народ". Да вярно е, туй съм го казал. Той се усмихна и каза: „Едното ще бъде сега, а другото другия - живот". В.К. Така ли? Н.Д. Едното го постигнах, бях богат човек. В.К. „Учителят ме попита, какво искаш да станеш. Казах: „Най-богатият и най- умният". Н.Д. Това беше при друг случай. Това са два различни случая. В.К. За единия случай, че искаш да станеш диктатор на 120 милиона народ. Н.Д. Да. В.К. След това казваше друг случай. Н.Д. Искам да стана богат човек и диктатор на 120 милиона. Той ми отговаря, едното ще го има сега, а другото в другия живот. В.К. Значи в този живот ти беше най-богатия в България. Н.Д. Да, бях един от богатите хора в България, ако бях останал, право да ти кажа щях да играя покер с Онасис. В.К. За диктатора остава в следващото прераждане. Н.Д. Да, диктатор ще бъдеш в следващото прераждане. В.К. В кой народ ще бъдеш, не знаеш. Н.Д. Туй не го попитах. В.К. Сега да се уточним с тебе. Когато се преродиш в следващия път на 200-300 милиона народ и бъдеш диктатор, искам от тебе едно обещание да не се гони Бялото Братство. Н.Д. Разбира се. В.К. Да се уточним още отсега. Къде ще те слагаме диктатор не знам, обаче Бялото Братство да не се закача, още сега да се уточним. Ако не друго, като диктатор, да има възможност да се финансира и да се издадат беседите на Учителя. Да не ни се пречи.
А другия случай?. Н.Д. Другият случай беше, по-късно. Тогава Той ме пита. „Николай, какво искаш да бъдеш - умен ли, мъдър ли или богат?" Аз отговорих и двете. В.К. А Той какво каза? Н.Д. Той се поусмихна и нищо не каза.
В.К. Друг случай. „Веднъж решавах на дъската по дескриптивна геометрия. Учителят беше ни дал някаква задача. Стояха всички в салона, но лампата не беше запалена. Тодор Стоименов поиска да се запали лампата. Учителят не му даде. Аз бях се разпалил така много и може би ако се беше светнала лампата ще се прекъсне моята мисъл". Н.Д. Тука неправилно си го записал. Случаят е такъв, дословно ти го привеждам. Имаше наши приятели, които задочно искаха да завършат гимназия. Между другото Боян Боев им придаваше химия, естествена история и т.н., аз като много добър по дескриптивна геометрия реших на приятелите, няколко души да им покажа по дескриптивна геометрия. Влизам в салона, те са наредили и аз на черната дъска рисувам там, ос на две кръстосани прави и въобще задачи по дескриптивна геометрия. Салонът целия светнал. Сега аз просто съм запалил салона, че това са разноски. В това време Учителят и Тодор Стоименов са навън. Тодор Стоименов, който беше циция човек, така със сметка и не обичаше разпиляването иска да ми се скара да влезе вътре и да ми се скара, че съм запалил лампите в салона. Учителят го въздържал. И когато свърших, излизам навън Тодор ме погледна така доста сериозно. Учителят до него се усмихва и някак го побутваше - „Не му прави бележка". Това беше.
В.К. Разказвали са ми много от възрастните приятели. Те си заминаха вече в невидимия свят, че Учителят много често те е изкарвал на черната дъска, когато е ставало въпрос за математика, астрономия и т.н. и те казваха имаше математици, които са завършили математика, учители, не изкарваше тях, а изкарваше Николай. Н.Д. Виж какво много пъти ми е казвал - „Николай кажи туй, или така" много пъти е било. Сега конкретно при какви случаи не мога да си спомня подробности, но много пъти се е обръщал да кажа нещо.
В.К. Друг случай. „Поливахме с Никола Нанков, с тенекии градината на дядо Ради. Поливахме краставици. Учителят накрая дойде, беше много внимателен с мене и накрая ме накара да си измия краката. Имаше една пиявица. Хванах я и усетих, че става нещо, но не попитах какво. Вероятно Учителят предотвратяваше нещо с мене. Разкажи този случай, спомняш ли си го? Н.Д. Бяхме посадили на място, доста голямо, до Изгрева краставици. Един ден идва Учителят при мен и казва така малко разтревожен „Николай трябва краставиците да се полеят". И аз веднага отивам и взимам четири тенекии, дето сирене се държи. Направям две кобилици по две тенекии за всяка кобилица - едната на мене, а другата на Никола Нанков, който беше също при мене. И почнахме да взимаме вода под Изгрева и под мястото където бяха посадени краставиците. ИМаше локви, от тях гребем вода и поливаме така много усърдно. Поляхме всичките краставици и аз слезнах долу при локвата, не си спомням за какво. Идва при мене Учителят, приклекна и каза: „Измий си краката". Когато вдигнах крака една пиявица се беше залепила. Махнах я. Ясно беше, че Учителят беше много доволен от туй, че свършихме тази работа. Много доволен беше. И доколкото си спомням материалните ни работи, които бяха много зле, с голяма немотия се оправиха малко от този случай. Така поне си го мисля. В.К. И премахването с тази пиявица? Н.Д. Не си спомням нещо да е казал за пиявицата.
В.К. Един друг случай. Когато сте били на Рила. Когато сте били при чешмичката - „Ръцете които дават" Учителят е казал „Тук е един от входовете на Агарта". Това нещо не толкоз за чешмичката, колкото за четвъртото езеро, четвъртото езеро „Близнаците", Учителят е казал, че това е един от входовете за Агарта. За коя Агарта става въпрос? За онази Агарта, която е в невидимия свят, така ли? Н.Д. Онази Агарта, приема се, че на Земята живеят разумни същества, които не са разбира се в такива твърди тела като нашите, които имат грижата за Земята. И там нали казах за Швейцария, където писах за Монблан, че там има седалище Агарта. Но тези разумни същества имат изходи и седалища на много места на нашата планета, едно от които е четвъртото езеро „Близнаците". В.К. Аз съм чувал, че на Бъбрека също там има една скала са ми показвали, че е един от входовете на Агарта, Учителят е казал. Н.Д. Може и да го е казвал, туй не го знам, но за Близнаците знам.
В.К. Друго съм записал. В един разговор с Учителя ти си казал: „Учителю, ще позволиш ли на едно величие като Вас да бъде снимано. За да имаме впоследствие Твоят образ и да имаме документ". Това си го казал на Рила. Н.Д. Възможно е да съм го казал. Имаше там двама наши приятели фотографи, които правеха снимки може и при един разговор да съм го казал. ,
В.К. Друг един случай, което аз пак веднъж го споменах. „Учителят ми даде да Му поправя часовника. Аз го взех със себе си. Мина доста време, аз бях задържан в следствието. Не можах тогава да се срещна и бях задържан и обвинен в спекула и тогава бях много разтревожен, след като ме освободиха. Накрая се сещам, че трябва да поправя часовника, който Учителят ми го беше дал. Отивам при часовникар, показвам му го. Той го преглежда и казва: „Той му няма нищо на часовника, само че не навит". Аз взех часовника и го занесох на Учителя. Казвам Му: „Учителю няма му нищо на часовника. Той е здрав". Учителят се усмихна и каза: „Знам, но ти го дадох по-рано за да стои при теб. Чрез него аз държах връзка с теб". Спомняш ли си го този случай?. Н. Д. Не мога да си го спомня. Забравил съм го. Туй Галито ми го е разправил този случай, но съм го забравил. Тогава бяха бурни времена тогаз, разбираш ли, тревогата беше над главата ми.
В.К. Да, това другото съм го записал. Ти вече си го писал. „Ние веднъж загубихме битката при Атлантида, защото не проумяхме в най- дълбоките тайни на злото. Но втори път не може да стане. Този път ние ще победим. Два пъти грешка не правим". Този случай ти си го описал. Н.Д. Да, аз съм го описал.
В.К. „Веднъж Учителят ми каза: „Да ядеш стриди". Аз не знаех какво е това стриди. По-късно, когато получих язва прочетох във вестника, че стридите имат вещество, което помага при язвата и при стомашни болки. Н.Д. Да, туй ми го каза Учителя, но аз не знаех какво е това стриди. Странно беше така, че ми каза това, не знаех и аз не го попитах да ми поясни какво е точно.
В.К. Тука има едно изказване на Учителя. „Не ние ще оправим Земята, но вие хората. Не ние отгоре, но вие от Земята. Ще изпращаме отгоре делегати". Н.Д. В тоз смисъл ми го каза Учителя. Точно такъв случай не си спомням, но той ми каза: „Не ний ще оправим Земята, Земята е предоставена на хората, те ще я оправят". Точно тъй ми каза. В.К. А ние отгоре ще изпращаме делегати. Н.Д. Е, изпращат делегати от хората, които да подпомогнат развитието на живота на Земята.
В.К. Сега друг, онзи случай с Начо Папазов, който е присъствувал при атентата в „Св. Неделя", това вече сме го записили.
Сега друго съм записал. Учителят пита Милка Периклиева „Ти можеш ли да изпълниш задачата като ученичка да въведеш Паневритмията?" Но тя пет години не можа да я въведе. Това ти си го описал. Н.Д. Да, това съм го описал.
В.К. „Веселин Стоянов - композитор. Беше на обед, седнал до Учителя. Разправяха запалено случка между двама богаташи на Учителя. Прнеже беше комунист, той се нахвърли срещу мен, защото аз бях за него богаташ. Учителят вдигна глава и ме погледна „Не става от този човек наш човек". Вероятно за работа. Я ми разкажи този случай. Н.Д. Ще ти разправя този случай. Имах убеждението или схващането, че Учителят търсеше подготвени хора в музикално отношение да могат да композират, да разработват песните. В този смисъл на Изгрева сега живей този Владо Симеонов. Учителят искаше да го привлече. И даже беше застанал заедно Учителя с Владо Симеонов. Той и Учителя бяха фотографирани на едно място. Владко понеже стана голям комунист и бурен реакционер срещу идеите на Учителя, понеже те не са съгласни с делото на Учителя и искал да откупи от Пеню Ганев - негатива, за да го унищожи. Този фотограф не го дал. Туй беше един опит да го привлече, защото вярно разбираше от композиции този човек. Това се отнася за Владко Симеонов.
След туй на един обед Веселин Стоянов - беше някакъв роднина на Сийка Динова. И как е станало тя ли го е поканила, Учителят ли беше направил нещо, не мога да ти кажа. Беше седнал така на масата до Учителя през един-двама души. По туй време аз съм седнал до Учителя и започвам да разправям някаква случка между двама богаташи. Оня рипна така и много остро се произнесе срещу богаташите. Моето убеждение беше, че Учителят може би е правил опит да привлече и него, защото и той има композиторски дар. Обаче като вижда, че с тези идеи, неподходящи на нашите, остави този случай. И този човек Веселин Стоянов не се появи на Изгрева. Това беше моето впечатление.
В.К. Друг един случай. Защо Учителят допусна Георги Радев, Кузман, Коста да си отидат толкова рано? Жорж приведе Бо Ин Ра и се отвлече по други пътища. Коста - анархист. Кузман повлече с философия по михалчевисти. Георги Марков - анархист. Христо Дързев - композитор. Ако бяха останали щяха да отклонят Братството от пътя му понеже имаха авторитет. Разкажи подробно затова. Н.Д. Всичките тези братя бяха много интелигентни, начетени, но преди да влезнат в Братството бяха в разни общества-теософското, толстоисткото, анархистичното. И когато дойдоха в Братството не се отърсиха изцяло от тези идеи, от теченията, в които те бяха. Например Жорж. Той беше се увлякъл по Бо Ин Ра. И не само туй, ами често пъти поне както си спомням ни събираше и ни четеше от Бо Ин Ра. Явно беше, че се беше увлякъл подир този философ. Но не само туй. В Братството по онуй време всеки се стараеше по някакъв начин да се покаже, че знае нещо по-друго от другите и затуй превеждаше от разни философи, Бо Ин Ра, Кропоткин, Алиса Бей, разни философски разбирания. На мен специално не ми тежаха, не ми допадаха. И даже и тука имам едно написано нещо от една такава, уж окултистка, обаче като го прочетох видях, че е една измишльотина съвсем примитивна. В.К. Сега, Жорж превежда Бо Ин Ра. Учителят казва за Бо Ин Ра, той е един обърнат окултистс главата надолу. Н.Д. Може да е казал Учителят. Той превеждаше Бо Ин Ра. После Седир, този французина. Имаше един окултист във Франция, не мога да си спомня.
В.К. Сега за Коста. Коста кой беше?. Н.Д. Коста беше един много симпатичен човек. Авиатор беше. Рядко начетен, интелигентен човек. И той беше се поувлякъл подир анархистите или какво беше. И всичките тези братя си заминаха, защото ако бяха останали след Учителя щяха може би да дадат една по-друга нюансировка на делото на Учителя.
В.К. Сега Кузман. Н.Д. Кузман беше редко начетен, голям философ, следваше. Кузман Кузманов се казваше. И той си замина рано. В.К. Сега, Георги Марков - анархист по идеи. Н.Д. Георги Марков си го спомням, беше много мил и симпатичен човек. И те заедно с Методи Константинов и Петър Пампоров издаваха това списание. В.К. Георги Марков е бил астролог. Така ли? Н.Д. Той беше астролог и беше се фукнал да прави някаква хелиоцентрична астрология, защото нашата астрология изхожда от положението, че ти от Земята виждаш планетите, Слънцето, Луната и зодиакалното съзвездие, което е най-правилно, а той беше се запънал някаква хелиоцентрична астрология да прави. В.К. Друг - Христо Дързев, композитор. От какво се увличаше? Н.Д. Може би Дързев се увличаше да прави композиции не в духа на Учителювото. Може би да вмъкваше нещо по-друго. Тук не мога да си спомня. Познавах го, беше един слабичък такъв, сухичък човек, но не бях много близък с тях, защото туй беше още в първите години на моето идване в София и аз нямах смелост така да се приближа към тях.
В.К. Сега Сава Калименов превежда Агни Йога и доказва, че има паралел между йогите и Учителя. Савата загуби всичко и остана без пенсия. Н.Д. Сава Калименов имаше много добре уредена печатница и книжарница в Севлиево и издателство и издаваше между другото Агни Йога. И мисля, че Учителят е казал да не издава Агни Йога и Лулчев му е казал два пъти да не издава, но той въпреки туй издаде Агни Йога. И той може би беше с комунистически разбирания, анархистични разбирания и той щеше да вмъкне някакво течение неподходящо с Учителя и той си замина. Той по-късно си замина.
В.К. Сега, младежката група се раздели на две групи - Борис, Николай, а другата Влад Пашов, Сава и други с левичарски убеждения, тази група се разсея. Я ми разкажи как се поляризираха нещата. Н.Д. Виж какво, аз не мога да кажа, че имаше някакво разделение. Не мога да кажа, но левичарските веяния намериха добра почва именно в тези братя - Сава Калименов, Влад Пашов и някои други приятели, намериха добра почва. Туй е, иначе да е имало някакво официално разделяне не мога да приема, нямаше такова нещо.
В.К. Сега, друго. Учителят веднъж ти казал: „Представи си, че си в ада и минава дявола с една стомна вода, опръска те с капки. Ти мислиш, че има вода, а тя е празна стомната. Н.Д. Този случай, да. Когато да се запозная с Дора Карастоянова, нали така, у мене се събуди някаква жажда така, за внимание, за любов. И понеже аз ходех да я посрещам в операта, тя беше там хористка. До Изгрева където имаше барака всяка вечер Николай там чака до 12 часа до 1 часа. Учителят виждаше, че аз жадувам за едно мило, топло отношение, но това беше, но тя не можеше да ми го даде. Срещна ме един път и ми каза: „Николай, ти си жаден и гледаш, че момата носи стомните с вода". Но по онуй време селянките като отидат на чешмата за вода, след като напълнят стомните пущат водата да ги облее с вода отгоре и се напръскат с вода. И аз туй нещо съм го запомнил, Учителят ми каза: „Ти виждаш, че стомните са напръскани с вода, но тези стомни са празни, само отвън има малко вода". В.К. Такъв ли е случая? Н.Д. Такъв е случая. Защото искаше да ми покаже, че Дора Карастоянова не можеше да ми даде чувствата, за които жадувам. В.К. Значи, представи си, че си в ада и минава дяволът и носи стомна с вода, а тя е напръскана само. Н.Д. Само е напръскана, без да е пълна. В.К. Ти мислиш, че има вода, а тя е празна. Е, сега вече заключи се опитността, записал съм нещо, но не съм го дописал.
В.К.Сега друго нещо. Невена Неделчева отива при Учителя и пита Учителя: „Какво става Учителю?" Нали събитията около Лулчев и т.н. Учителят казва: „Аз само се отместих". Н.Д. Да, след като стана ареста с Лулчев. Тя отива при него, разтревожена разбира се, да го пита какво става. И Учителят казва: „Аз само се отместих".
В.К. Сега, друго нещо. Ти си бил в онези братски среди на музикантите. Ти свириш ли на някакъв инструмент? Н.Д. Не. Не свирех на инструмент никакъв. И Учителят един път ме среща и вика: „Николай, ти някакъв инструмент имаш ли?" Казах му: „Нямам Учителю". Той завъртя така ръката си - на латерна можеш да свириш. В.К. Сега тука виждам една китара. Свириш ли на тая китара?. Н.Д. Да, когато имах слух. Сега слухът ми се притъпи при една тежко преживяна болест. Преди туй много обичах да си свиря на китара и си свирех, не по ноти, но мелодии и бързо схващах мелодиите и ги изразявах с китарата. Беше ми много голяма утеха. В.К. Имаш ли някои написани твои неща? Н.Д. Музикални нямам. В.К. А песните на Учителя? Н.Д. Песните на Учителя някои от тях свирех на китарата. Беше ми много приятно, не по ноти, а по слух. В.К. Можеш ли да ги пееш. Н.Д. Някои от песните си ги пеех. В.К. После ще те накарам да ми изпееш някоя песен. Сега друг въпрос.
Н.Д. За Елена Андреева, аз го описах. Пита тя Лулчев: „Ти пита ли Учителя?" Той казал: „Питах го" и Учителят му казал „Не ти трябва". Обаче Лулчев тръгва и става съветник на царя. Ето по този случай Учителят каза: „Аз се отмествам. Щом като ти искаш с такъв един стремеж, аз не мога да те спра, аз само се отместих".
В.К. Сега друг личен въпрос. Ти се оженваш с Карастоянова, в коя барака живееш в първите години? Н.Д. Като се ожених живеехме там, където беше нашата барака на петимата братя. Отзад, накара ме Карастоянова да направя една барачка и аз направих барачката, и там се пренесохме и там заживяхме. То беше съвсем скромна работа. В.К. И там се роди Ина. Н.Д. Там се роди Инчето. В.К. И там колко време карахте? Н.Д. Там след като се роди Инчето мисля няколко месеца и след това направих къщата, дето казвам, че Учителят ми каза - ще ти дадем къща. Направихме къщата, която и досега е там. В.К. Сега друг въпрос. Карастоянова има ли опитности с Учителя. Н.Д. Нея не съм я питал и не мога да я питам. По този въпрос не мога нищо да кажа. В.К. И ти официално разведен ли си, официално с нея или не? Н.К. Юридически не съм разведен, но обаче аз си живея тука, тя си живее там долу. Нямаме лоши отношения, но нямаме никаква връзка. Юридически само не сме разведени. В.К. От коя година сте разделени? Н.Д. Още щом се родиха децата, аз отидох в задната стая на къщата. Там живееше сестра Казанлъклиева, една рядко предана наша сестра. Тя почина и след като почина, аз се нанесох там. В задната стая на къщата, там се нанесох. В.К. Аз си спомням Тената, брат ти беше много ядосан на тях, че когато си бил задържан в Белене и в затвора, и са искали гаранция пари, Тената е ходил при Карастоянова да иска пари от тях, понеже са имали в книжка. А те не са разрешили и Тената беше много ядосан за тази работа. Н.Д. Има нещо подобно, но аз по туй време бях в затвора и не мога да кажа подробности, но гаранция даде един наш брат. В.К. И спомням си на Тената аз му казах: „ Абе, Тена вземи че препиши твоя апартамент на Ина". А той: „В никакъв случай. Когато брат ми Николай бе в затвора, те имаха неговите пари в своя спестовна книжка, не пожелаха да извадят нито лев за да го освободим от затвора. А Николай бе законен неин съпруг и баща на двете й деца".
В.К. Сега, аз искам да ти задам още няколко въпроса, защото с този въпрос ние приключваме. Сега, аз успях да разбера още от самото начало на днешното изложение, че след заминаването на Учителя, ръководителите на братството, които са били тука остават на това заседание1-2 януари 1945 г. и взимат решение за Братски съвет и т.н. Какво беше мнението на старите приятели по онова време, тия стари възрастни приятели по отношение на тези събития, които дойдоха и т.н. Н.Д. На кои събития? В.К. Които дойдоха след девети септември 1944 г., ограниченията и т.н. Какво беше тяхното мнение? Н.Д. Вижте какво да ви кажа. Някои от възрастните братя доколкото разбирам, не искам да кажа, че съм разбрал напълно техните становища. Георги Куртев от Айтос и Тодор Стоименов имаха малко левичарски тенденции. В.К. В какво се изразяваха? Н.Д. По време на изказвания, когато съм ги слушал имаха, така левичарски изказвания. И те не можеха да допуснат, че тази власт, новата, ще вземе такива крути мерки срещу нас. В.К. В какво се изразяваха тия левичарски такива? Н.Д. Аз не мога да кажа конкретно в какво съм ги чул, но по време на събитията там, войната между Германия и Русия, чувал съм Тодор Стоименов да се изказва в полза на Русия. Георги Куртев мисля, че имаше някакъв племеник комунист и Братството го издържаше да следва медицина. Разбирам, че имаше някакви тенденции. В.К. Другите приятели. Н.Д. Другите приятели, за тях нищо не мога да кажа. Боян Боев, Паша Теодорова, Борис Николов и той с политическа дейност не се занимаваха. В.К. Този приятел Антов откъде дойде? Н.Д. Аз казах - изневиделица. В.К. Къде е роден, откъде е, македонецлие? Н.Д. Той дойде от София. Имаше апартамент някъде към Хладилника, където сега е построен японският хотел. В.К. Чувал ли си някакви други изказвания по отношение на него от Учителя? Н.Д. Нищо не съм чул, защото едва след девети септември 1944 г. дойде. Преди туй въобще не съм го чувал и виждал нещо. Аз не мога да кажа какво, защото не съм имал връзка да говоря нито с Учителя, нито с Георги Димитров по техните отношения, но разбирам, че Георги Димитров има добро отношение към Учителя още повече, че както отбелязахме го е запазил след едно преследване на полицията.
В.К. Сега друг въпрос. Чувал съм, че през време на събитията, тука на Изгрева е била печатницата на комунистите на Изгрева е имало много комунисти, които са се криели на Изгрева. Какво знаеш по този въпрос? Н.Д. Преди девети септември ли? Преди девети септември 1944 г., че имаше много комунисти да се крият на Изгрева, това е вярно. Между другото имаше един, който в братския оркестър свиреше на чело. В.К. Кой беше той? Н.Д. Той беше много симпатичен човек, завършил юридическо право, беше колега на моя брат Тената. Свиреше там един вид, за да се прикрие.
В.К. Ти беше ми разказал по-рано, че след това събрание, на което ти разобличаваш Антов, за Методи Константинов казва: „Николай, готви се за Белене". Той вече е усещал. Н.Д. Методи отива при Бориса и му казва: „Борисе, Борисе, Николай да си готви багажа за Белене". Това му казал. Той добре схванал обстановката и напрежението, което цареше. Но интересно, че в туй събрание всички мълчаха и ме слушаха така с голямо почитание и аз бях особено вдъхновен в речта си.
В.К. Разказаха ми един случай, когато може би ти ли си бил или друг, не знам, че онзи приятел застава там пред салона и му казват на Антов: „Ти нямаш работа вътре", а той казва: „Аз на този салон ще му сложа катинар". Н.Д. Туй не съм го чул. В.К. Това е по този въпрос.
В.К.: А след като излезна от затвора какво завари на Изгрева? Н. Д. Бях две години в концлагер и три месеца в затвора. Когато излязох, Братството вече беше ликвидирано. Салонът вземат, заключен, поставени пазачи и т.н. Аз нищо не знаех какво точно е станало в този период от две години и три месеца. През туй време братята, които знаеха стенография, предимно моят брат Борис почнал да дешифрира беседите, които не били дешифрирани, защото имаше доста такива беседи. След като ги дешифрирали някои приятели, предимно една сестра, взима дешифрираните беседи и ги дава да ги печатат на пишуща машина навън, на чужди хора, като разбира се им се заплаща за туй. Аз като научих тази работа с едно голямо възмущение реагирах, затуй, че толкова много братя и сестри имаме, та толкова ли не могат да се заемат те да ги преписват, а да даваме на чужди хора и да им плащаме. В.К. Хем чужди хора, хем да им се плаща. А има много хора, които пишат на пишуща машина. Н.Д. Да, има много хора. И както така съм в двора, възбуден, и гледам Учителя пред мен. Виждам го до кръста, тъй както бих видял един обикновен човек, не на сън, реално пред мен, защото туй беше денем. И много мило и нежно ми каза: „Ами, ако няма". И затуй нищо не реагирах. И когато някой брат или сестра ми даде, защото аз имам пишуща машина да направя предимно мислите за всеки ден, сядам и ги пиша. Преписвам ги.
Преди туй два пъти ги преписвам, ако стане нужда ще ги препиша и втори път. В.К. Онзи случай си го разказвал във връзка с моята забележка, че си губиш времето да пишеш тези неща, когато и друг може да ги пише. Н.Д. Аз съм съгласен, че може друг да ги напише, но ако няма. В.К. Ето, седиш и преписваш, и аз идвам при теб да работим по моята програма. А ти си зает с преписи. Аз се ядосвам, че си изгубвам времето. А това може да го препише друг човек. Но го няма. Н.Д. Ами, ако го няма. Затуй делото на Учителя на първо място. Защото аз не съм в течение на тези дейности на приятелите, предимно на моя брат Борис да дешифрирам, защото аз не знам стенография и т.н. В.К. Тези беседи главно ги е дешифрирала Елена Андреева. Н.Д. Мисля, че тя и Борис е дешифрирал.
Н.Д. През 1942 г. бях подведен под страшна отговорност, като бях обвинен, че работя черна борса. По туй време беше излезнал много строг закон, че всички онези, които се хванат в черна борса ще бъдат при многото случаи обесени, веднага убити. И мен ме обвиниха, че аз съм работил с черна борса. Всъщност не е имало нищо подобно. Но бях много нашумял в България със своята дейност като голям търговец и властта търсеше обект за да обеси някого, и да уплаши другите. Бях наклеветен. Арестуваха ме и ме закараха в Търновския затвор. Предиобед и следобед изкарваха затворниците на каре. И един ден както правим карето, аз се спрях и гледам над затворниците Учителя. В.К. Над затворниците. Н.Д. Над задтворниците във въздуха, реално го виждам. Разбрах, че ще бъда оправдан. И аз наистина бях оправдан по едно чудо. В.К. Това е втория случай, когато ти се явява Учителя? Н.Д. Вторият е този случай. Това е два пъти да видя Учителя така реално в живота си. В.К. Т.е. не в плът и в кръв, а така като видение. Н.Д. Аз го виждам реално, не така замазана форма, реална форма. Е, разбира се той материализира своя двойник, своето звездно тяло, както аз го разбирам като астролог. Материализирал е нещо, което не е в плът и кръв, но все пак виждаш го реално. Не знам дали съм ти разправял този случай със Сийка Динова. Разправях ли ти го? В.К. Не.
Н.Д Сийка Динова и майка много се обичаха. Рядко съм виждал майка и дъщеря така да се обичат. Щом се върне Сийка „майче" тя не викаше майко, а майче. Майката почива и дъщерята отива малко след смъртта при Учителя и казва: „Учителю, много ми е мъчно за майка ми искам да я видя, ама тъй в плът, тъй както виждам хората". Учителят и казва тъй: „Това ще струва много скъпо. Ти ще я сънуваш". И наистина Николай, тя ми казва, споделя дъщерята с мен, аз я сънувам. Виждам майка ми, че в синьо облекло като на ски идва при мен и аз й казвам „майче", а тя ми отговаря: „Тук майки и дъщери няма, тук има само сестри". Сега мисълта ми е, едно такова уплътняване на звездното тяло иска много енергия и струва скъпо. Затуй Учителят го направи това, той разполага със средства, защото средствата в онзи свят не е нищо друго освен силата на мисълта. Със силата на мисълта той материализира своето звездно тяло и ми се показва. Гледам го с очите си, тъй както виждам един човек. Приведох ти този случай за да разбереш какво е материализирането. То е скъпо нещо, иска се много енергия и може да си го позволи този, който има богата енергия, силна мисъл. В.К. Това сега е поредицата „Зодиак". Сега може да почнеш да го четеш оттук:
Учителят в своята беседа от 25 август 1926 г. озаглавена „Имената ви са записани", казва: „След всеки период от седем години, в човека се започва една нова фаза, която окултната наука нарича развитие на едно ново тяло". Такива тела има главно седем. В по-духовно развитите хора има още три, а в най-напредналите същества се развиват още две. Значи, в човека може да се развият всичко дванадесет тела. За създаването и развитието на тези дванадесет тела в човека, звездният мир със своите 12 категории силови полета е изиграл своята изключителна роля.
В.К. Сега, твоята идея тука в момента, разглеждаш подробно зодиаците. Н.Д. Не само зодиаците, но и самите планети, които са взимали активно участие в създаването на планетите. Всяка една планета има известен зодиакален знак със своите образувания, които образувания са подпомогнали образуването на дадена планета. В.К. И ти започваш вече от Овен, Телец и т.н. Н.Д. Да, Овен за Марс, Телец за далечната планета зад Плутон - Хано наречена. В.К. Искам да продължим оттука.
Н.Д. По този случай Учителят ни разправи един път случка от времето на Христа. „Христос и неговите ученици виждат един път на пътя си едно умряло куче. Всички ученици изказват своето възмущение от неприятната гледка и лошата миризма. Христос се обръща с усмивка към тях и им казва: „Я вижте какви бели, хубави и здрави зъби има то". Хора, които имат добре развито това тяло, добре изразено влиянието на този дял, са галените деца на природата и са с добър шанс в живота. Затова, на този дял е даден милият, приятен, симпатичен образ на Девата от Зодиака. В.К. Сега, този случай кога ти го разказа Учителя. Н.Д. Не мога да си спомня точно кога беше туй. В.К. Ти го даваш във връзка с потвърждение на Девата. Затуй, защото Девата със своите небесни образувания е дала възможност за образуването на планетата фаетон, която древните учени я наричат Очарователната. Тази планета със своите влияния е дала най-хубавите, най-постоянни, най-устойчиви мили, нежни чувства на хората. Тази планета сега е разрушена и сега виждаме, че милите и нежни чувства не са така устойчиви в хората.
Н.Д. На следващите 30 градуса, седмият дял е даден символа на Везните. По-сполучлив символ на този дял не е могло да се даде. Единственият механичен символ в целият зодиак. Символ на Справедливостта. Влиянието на този дял създава и развива справедливостта у човека. Правилното и справедливо отношение към всичко, което ни заобикаля. Законът за възмездието, закона за последствията от всяко деяние. С този принцип, с тези закони, всички същества от най-малките до най-големите трябва да се съобразяват. Да се отмени и оправи нещо в тази област, е нещо много трудно.
Един ден съм на Изгрева в беседката, която имахме на полянката, където си правехме утринните гимнастически упражнения. Бях сам. Гледам Учителят идва и седна до мене. Изразът му беше угрижен, замислен, измъчен. Обърна се към мене и ми каза: „Николай, всяко нещо се плаща". Аз всякога съм чувствувал, че някаква чудовищна съдба ме преследва, която като някакъв змей отворил ненаситна уста, за да ме погълне. Разбрах. Нищо не казах, само няколко сълзи се отрониха от очите ми. Учителят стана и с бавни стъпки все така замислен се оттегли. От този момент, почна много сериозния дял от моя живот и въжето на врата ми беше сложено. Но благодарение чудната намеса на Учителя, премина всичко благополучно. Въжето се стопи и останах жив, за да мога да напиша тези редове.
Когато този дял от живота ми свърши, един ден пак бяхме наедно сами с Учителя, той се обърна към мене, вече усмихнат, разположен, приветлив и ми каза: „Добре, че в твоята градина се намира всичко каквото потърсиш". Ясно се четеше в израза му усилията, които той беше направил, за да отклони и притъпи ударите на злокобната съдба, която съм предизвикал в миналото с безразсъдни мои деяния.
В.К. Сега ти това нещо го даваш във връзка с Везните. Нещо дами кажеш повече по този случай. Как беше случката? Н Д. Коя случка. В.К. Във връзка с това нещо. Н.Д. Във връзка с това нещо, аз съм писал и съм ти казал, не знам дали е записано това нещо. Много пъти, когато съм отивал на поляната, аз съм го писал туй в историята, която съм дал. Учителят разговаря с приятелите там, аз отида присъединя се. Той изведнъж настръхне така, вземе един съвсем сериозен, неестествен за неговият вид образ. И аз като го погледна и разбере той, че аз го разбирам, той веднага се усмихне и продължи разговора, като казва: „Какво ще бъде вашето впечатление, вашето състояние, ако видите един голям змей, една голяма змия е отворила уста да лапне един ваш приятел?" Това беше. В.К. Ти го даваш това във връзка с Везните. Това е символа на Справедливостта. Н.Д. Да, Везните. Везните са израз, че всяко деяние на човека много внимателно се тегли. Сега да приведа ли един случай пак? В.К. Да, да.
Н.Д. Когато мина моето страдание по затворите и т.н. един ден помагам на бай Ради. Искам да ти кажа за Везните, какво нещо е. Помагам на бай Ради и гледам Учителя от стаята си идва по пътеката към нас. Спира се, поглеждаме и аз разбирам, че иска да ми каже нещо. Отивам при него и той ми каза така: „Николай, Николай, пази законите". Аз тогаз не можах да разбера, какви закони да пазя. Но сега в този момент, когато съм пред вас тука разбирам какви закони трябваше да спазя. Трябваше да бъда малко по-справедлив към онези малки производители, които ми носеха стоки. Защото тогава търгувах на едро и моята задача беше да създавам работа на хората. Създавах работа, но в някои случаи не бях много справедлив. В.К. В смисъл? Н.Д. В смисъл на туй, че като ги видя, че са притиснати, аз ги натисна да ми направят по-голяма отстъпка в цената, с туй мойта печалба да се увеличи. За това не бях справедлив и сега се осъждам за тази моя дейност. В резултат на туй ми вземаха вилата и въобще ме ликвидираха. В.К. Значи, законът за Везните тука е строг. Н.Д. Да, искам да кажа, везните точно отмерват. И аз съм с убеждението, че на оня свят има роботи. Той гледа какво си направил и пет пари не дава ще страдаш ли, няма ли да страдаш, или какво. В известно отношение, Велики разумни същества отиват при тези роботи и му казват - чакай. Така е мойто разбиране за този свят. По този случай за пръв път го споделям с теб. И мъка ми е и сега ми е мъка, че аз в някои случай понатисках малко малките производители, които горките имаха нужда да ми намалят цената, защото те нямаше къде да продадат своите стоки, а аз имах широки връзки в България и продавах стоките, и те бяха много доволни. Но една малка чертичка така, жажда у мен непременно да понатисна, да спечеля повече. Мойта жажда за печалба не беше толкоз да имам богатства, колкото затуй защото богатствата ми даваха власт.
Където и да отида посрещаха ме „Господин Дойнов, тък, тък ....", всичко е готово. Тази именно черта всеки път си я спомням и ми е мъчно, че тогава не разбрах и не послушах Учителя. В.К. Значи дойде закона на Везните. Аз искам точно затова, като си пригледаш твоят хороскоп и твоите аспекти. Ето ти това нещо ще провериш на коя година отговаря и ще провериш там в хороскопа, и ще си видиш аспектите и да подредиш твоите аспекти по години. Ето такъв и такъв аспект имаше, стана еди какво си. Ето законът ме хвана. Затова искам да си подредиш аспектите. Н.Д. Справедливостта на първо място. Никакво отклонение, никакви каквито и да е съображения не трябва да ти дават възможност да използваш притесненото положение на хората за своя изгода. Затуй и сега съжалявам, че така постъпих в онези времена.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...