Jump to content

3. МИКРОКОСМОС, МАКРОКОСМОС, МЕГА КОСМОС


Recommended Posts

3. МИКРОКОСМОС, МАКРОКОСМОС, МЕГА КОСМОС

Учителят казва, че и ангелите воюват, но с такива могъщи средства, за които вие и представа нямате. Космичните лъчи в слънчевите, лъчи, това са те могъщите снаряди на разумния свят. С кого воюват те? - с мързела и инертността, както у човека, така и на всичко друго по нашата планета. Учителят казва, че човек по природа е мързелив. Природата се е видяла в чудо, докато накара човек да работи. Едно животно какво прави - то само яде и спи. Такава природа имат и много от хората.
Ако прочетете първият стих на Библията, което е според мен най- хубавия и най-добре изразения и носи най-голяма мъдрост вие ще разберете. Там се чете така: „В начало Бог създаде небето и земята". И в нашата Библия е отбелязано, че земята била безлюдна и пуста. За небето, господата, които са писали там в Библията нищо не казват. Не казват затуй, защото, аз съм изтъквал и друг път, това е писано от онези евреи, които Навуходоносор втори, вавилонския цар, който освободи тогава в 846 г. освободи еврейския народ от египетско робство, повика няколко видни евреи да дойдат във Вавилон смятайки, че те със своята мъдрост и знания ще допринесат нещо за вавилонската култура. Отиват те, между другото отиват и във Вавилонската кула, която е била университет не нещо друго, но тези господа евреи не са бйли на голяма висота със своето знание и мъдрост и са чели без много, много добре да разбират. Те са прочели този стих, който са записали в Библията за Земята, че е безлюдна и пуста. Това не става въпрос за нашата земя, а за онзи необятен миров силов океан, за който геният на Италия, Енрико ферми казва, че ние сме потопени, че всяко нещо черпи енергия от него. Този необятен миров, силов океан е разделен на два дяла. Единият демоничен дял, който носи злото, съпротивлението, тъмнината, смъртта, а другият е възвишеният свят, който носи живота, светлината, радостта. То е именно Свято небе, за което господата евреи нищо не пишат в нашата Библия, защото като са го прочели, не са го разбрали. В.К. С кого воюват те, с мързела? Н.Д. Този отрицателен свят носи в себе си покоя и когото засегне и той заедно със светлината са един до други или както казва една голяма мъдрост „Когато фенера свети най-тъмно е под него". И най-голямата светлина, и най-голямата тъмнина са едно до друго. И двата фактора действуват върху човека. Факторът на тъмнината създава у него един стремеж за покой - мързел. Да лежи и нищо да не предприема. От този фактор човек трябва да се освободи, за да може светлината да го подтикне към творчество. В.К. С кого воюват те? Н.Д. С мързела. Учителят казва, че човекът по природа е мързелив. Значи природата се е видяла в чудо да накара човека да работи. Туй съм го писал. Днес едно животно какво прави - яде и спи. Такава природа имат и много от хората. Отдали са се на тази демонична природа.
Един ден, това било в първите години на дейността на Учителя, група приятели в един провинциален град, след среща с Учителя коментирали какво нещо е Учителя, какво представлява той всъщност. Те стигнали до извода, че Учителят е като тях, само че повече е чел, повече знае. В този момент Учителят влиза при тях и ги пита: „Какво си поговорихте?" Те, разбира се смънкали. „Вие говорихте за мене и дойдохте до извода, че съм като вас, само че повече съм чел, повече зная". Тогава Учителят заключил вратата, поставил ключа на масата. В този момент Учителя изчезнал, а след малко се обадил отвън. Влизането и излизането на Учителя се повторило няколко пъти, а след това им казал: „А съм с вас, при вас, но не съм като вас". В. К. Този случай, кой ти го разказа? Н.Д. Този случай аз съм го чел. Някой го беше разказал и записал. Това е от първите години.
Колко важен е този свят на микрочастиците за великите учители. С елементите и законите, които те разбират и с които си служат, какво грамадно значение е той за тях, личи от една случка, на която бях единствен свидетел. Тя се вряза дълбоко в съзнанието ми и аз я запомних с всичките й подробности.
Един ден, през месец април 1942 г. /тогава имах своя частна работа/ без какъвто и да е бил повод, реших да отида на Изгрева. Беше малко след обяд. Спрях се пред салона, нямаше никой. Беше някак тихо, мълчаливо и аз си казах: „Защо ли дойдох?" Тъкмо се озъртах и мислех да си вървя, Учителят отвори вратата на долната стаичка, обърна се към мене, вдигна ръка и каза: „Такъв велик ден не сте имали!" Изразът на лицето му беше някак странен и погледа му дълбок, величав, като на същество извършило някаква голяма, важна и решителна за човешкия род работа. Пред този израз и дълбочина на погледа аз просто занемях, сковах се, не трепна нищо в мен, за да не наруша величието на момента.
След тези думи Учителят се прибра. Като се опомних и си дадох сметка за станалото, помислих, че войната свършва, настъпва мир, а тогава знаете всички, бушуваше страшна война и всички жадувахме за мир и смятахме, че най-великото, което може да дойде, най-великият ден, който можеше да имаме е деня в който ще спре войната и ще настане мир. Прибрах се, залепих ухо до радиото, слушах и чужди станции, ослушвах се за радостни вести, за мир, но за съжаление ни нотка за радост, за мир. Така и на другия ден, четох вестниците открай до край, разпитвах познати, които усърдно слушаха всякакви станции и следяха отблизо събитията, но нито нотка от възможност за някакви радостни събития. Войната следваше своя суров, жесток, бавен път. В мене залегна една тежка питанка - защо Учителя каза тези думи? Аз бях повече от сигурен, че това не бяха думи казани току-така. Минаха години, като през това време често си спомнях за тази случка и се ровех в себе си да търся обяснение за станалото. Всякога идвах до извода, че това не беше нещо, току-така казано.
Един ден, чета една книга и в нея намирам: „През април 1942 г. един от най-изтъкнатите учени по ядрена физика - Енрико ферми, италианец по произход, който работи в Чикагския университет, успя за първи път да получи верижна реакция, като бомбардира с неутрони атомите на Уран 235, при което стана отделянето на атомната сила. С това получаването на сила от разпадането на атома, беше вече в ръцете на човека. През декември същата година, този учен построи първият атомен реактор /мотор/".
Като прочетох това, съмна ми. Тежката въпросителна, която беше залегнала в мене за случката през онзи априлски ден, светна и изчезна. Тогава разбрах казаното от Учителя - „Такъв велик ден не сте имали!" Разбрах решението на Разумния свят, да даде в ръцете на човека атомната сила. В.К. Какво ти беше впечатлението от цялата тази работа, като го прочете ти накрая? Н.Д. Като прочетох, спомних си всичката тази случка, която вече казах и видях какво разумно решение е взело този Разумен свят да даде на човека атомната енергия.
През 1962 г. в едно свое изказване английският министър- председател Харолд МакМилън заяви: „Ако ние имахме само обикновеното оръжие, отдавна щяхме да бъдем във война". Атомът досега спираше един сатанински вихър между народите от бялата раса. За много явления от света на микромира Учителят много пъти е казвал, но добавя: „Аз казвам, но нямам време да доказвам - това ще сторят учените".
Един ден, в Специалния клас Учителят се обърна към мене и ме запита: „Кажи, какво нещо е топлината?" Станах и казах онова, което науката тогава знаеше за топлината, но то не беше нищо особено. Обясненията на науката за топлината бяха тогава „бебешки", а и сега не са нещо много напред. Учителят ме погледна с една топла снизходителна усмивка. Разбрах, че ми казва: „Ти, който искаш да бъдеш велик, могъщ /а аз често му подчертавах това/ почни от този най-скромен жител на този велик, необятен мир на микрокосмоса, жителите на който създават всичко!"
В.К. Това е главата за микрокосмос, макрокосмос и мегакосмос. Ти разглеждаш случаят с топлината във връзка с какво? Н.Д. Топлината е продукт на микрокосмоса, щото топлината не е нищо друго освен движение - движение на елементарни частици и в резултат на туй, ние усещаме топлина. В.К. Значи Учителят те пита, какво е топлината? Н.Д. Пита ме и аз отговорих онова, което науката знаеше. Той се усмихна и каза, че техните разбирания са бебешки, в пелени.
Една вечер на Рила, седнали сме край огъня, Учителят е също там. Мълчахме всички. Гледах огъня захласнат в неговите странности, обърнах се към Учителя и го запитах: „Какво нещо е огъня?" Учителят ме погледна и нищо не ми каза, но разбрах „Аз мога да ти кажа неща, които ти няма да разбереш". По-късно ми каза: „Ти много неща ще разбереш по-нататък". По-късно, когато понадникнах в този микромир, направих крачка напред. Огънят е откъсване на периферни електрони на въглерода и кислорода. Чудна работа, казват учените. Коя е причината, едни електрони да бъдат по-близо, а други по-далеч от ядрото на атома? - Велико явление на Битието!
В.К. И сега в този случай бяхте на Рила. Н.Д. Бяхме на Рила, вечерно време кладяхме огън. Събирахме се. Учителят и той идваше. Приказвахме, най-много пеехме и свирехме, разбира се имахме и приказки. И аз съм го запитал за огъня. Разбира се огъня, не е нищо друго според мен, освен отделяне на електрони от атома както е в централно ядро и около него се въртят електрони. Когато имаме възможност един електрон да мине от едно поле в друго, защото те се движат в различни полета, тогава се отделя енергия. Тази енергия не е нищо друго освен огъня, който имаме пред нас. В.К. Ама да запалиш една клечка и правиш огън. За нашите сетива огъня е нещо друго. За тези времена и науката огъня е нещо друго, а след 200-300 години ще бъде съвсем друго. Става въпрос за онзи светоглед на Учителя, когато го питаш какво нещо е огъня.
Н.Д. Обмяната на елементарни частици между атомите на елементите, създават всичко, което ние имаме. И солта, и водата, и целият видим мир. Храненето и всички душевни процеси, които настават и се проявяват в човека са плод на обмяната. Това се осъществява с една от трите сили, които не са съставна част на материята, но се съдържат в нея. В легендата на Мехру Сам Ба, Учителят много ясно говори за трите велики сили, които не са съставна част на Слънцето и Слънчевата система, но се съдържат в тях. Сили, които науката още не познава, сили, които са основни фактори в микромира.
Превеждам:
МАХАР БЕНУ ЛЮБОВ
БЕНУ ШЕЛА ЖИВОТ
БИЛАДЕР СВЕТЛИНА
В.К. Значи тука става въпрос за тези сили, които се включват в Любовта, живота и светлината. Н.Д. Именно в тези сили. Тези думи са дадени от Учителя. Има песен за туй, даже и мелодия.
Учителят един път каза: „При минус 10 000 градуса камъка става на прах, а калая при минус 30-40 градуса също става на прах. При такъв студ силата на обмяната, любовта изчезва и в камъка, както И случая с калая изгубват силата на сцеплението, променят се и стават на прах".
Процесът на храненето е също процес на обмяната. Човек прави обмяна както при храненето, така и в целия си сложен физически и физиологически живот. Има известни храни, които някои хора не могат да приемат, а същите храни за други хора са особено добре приети. Докато не настане обмяна на елементарни частици между човека и храната, то човек не може да я приеме като такава. Учителят казва: „Яжте само онази храна, която ви е приятна". С това той подчертава, че трябва да има интензивна обмяна между нас и храната, която ние приемаме, за да бъде тя полезна за нас.
Учителят казва: „Светлината, която вие имате, е само сянка от истинската светлина. Истинската светлина е много мека и приятна". Оттук и извода, че и при слънчевите лъчи има* първични и вторични слънчеви лъчи. Първичните слънчеви лъчи са лъчите, които носят грамадните блага от висшите светове - живот, любов и светлина, като под тези имена съвсем не трябва да разбираме онова, което се означава в обикновения говор. Навлизайки в по-долните слоеве на атмосферата, първичните лъчи, разбивайки атомите на атмосферата, създават вторични лъчи, които могат да се приемат само като трици от онова богатство на първичните лъчи. Ето защо, Учителят, тъй много държеше да отиваме по високите планини и посрещаме слънцето оттам. Там имаме възможност да бъдем в по- близък допир до първичните слънчеви лъчи.
Ако ние разгледаме спектъра на слънчевият лъч, той почва от червения цвят и свършва с виолетовия, а зад него - ултравиолетовия. Учените установиха, че силата която носят виолетовите лъчи е два пъти по-голяма от силата на червените лъчи. А ултравиолетовите лъчи имат още по-голяма сила. Те установиха също, че тези лъчи с грамадна енергия ги има в много по-голям мащаб на високите върхове, отколкото в низините, където някога въобще ги няма. Тези могъщи лъчи свършват своята задача в горните слоеве на атмосферата, по същия начин, по който вече казахме, че свършват космичните лъчи. Само, че в много, много по-голям мащаб. Те пригаждат атомите за обмяна и произвеждат инертността в действие.
Животът на високите планини е ценен само тогава, когато човек прави обмяна само с висшите елементи на разумния свят. Запитан един път Учителя, защо като има хора, които живеят във високите планини, остават си все така груби, с ниски подтици, а той отговорил, че те нямат духовен живот, ясно е, че те не могат да правят обмен с тези висши елементи, пратени от разумния свят.
В.К. Сега, тука ти разглеждаш тия три неща - микрокосмоса, макрокосмоса и мегакосмоса. Микрокосмосът е ясен, това е света на микроелементите. Н.Д. Макрокосмосът е светът, който ни заобикаля - на животни, растения и хора. Мегакосмосът е необятния миров силов океан - планетите, небесните образувания и т.н. В.К. Искам да направиш един преглед на тези три случая, които цитира. Първият случай, когато Учителят се явява пред онези приятели, които се съмнявали, че той е Учител. Когато той затваря вратата и изчезва. Ти говориш тук за микрокосмоса. Н.Д. Да. Способността на Учителя да борави с микрокосмоса и да владее тези сили е изразено с този случай. В.К. Той с физическото тяло ли минава?. Н.Д. С физическото тяло като има възможността веднага да го разпадне на елементарни частици, които могат спокойно да минат през всяка материя. В.К. Ти така ли го разглеждаш този въпрос? Н.Д. Така го разглеждам, иначе как. Учителят заключва с ключ, оставя го на масата и изчезва от стаята. Иска да покаже на приятелите, които са там, че той не е само чел, учил, а има и други способности, които способности се изразяват в туй, че той владее силите на микросвята. Тъй както в случая с Пилата. Случаят когато Пилат повиква Христа и нещо му нарежда и Христос веднага изчезва. В.К. Този случай не го знам, не съм го чел. Н.Д. Тъй е в така нареченият доклад, който Пилат праща на римския император Тиберий. В него между другото описва това. Повиква Христа и започва да му дава съвети и да внимава в проповедите, защото Пилат разбира, че висшите еврейски първенци са зле настроени срещу него. А защото Пилат не е достатъчно силен, не е имал достатъчно римски легиони, за да се спре и да потуши едно евентуално въстание на евреите, и затуй съветва Христа. И Христос му отговаря как може да се спре един извор. Между другото Пилат пак му дава съвети и Христос изчезва. В.К. Аз винаги съм смятал и съм възприемал, че Учителят може да си остави тялото, да полегне или както е седнал на стола да наведе глава и да изчезне, и с духовното си тяло, да отиде да свърши тук и там работа. Н.Д. Да, това е тъй. В.К. Но още не мога да възприема, че Учителя може да разложи тялото си и да мине през стената. Това нещо не мога да го възприема, затова още така питам. Н.Д. Те са имали възможност в този микросвят да разполагат със силите, които сили са могъщи. И един голям учен в този свят казва тъй: „Господа, аз от 25 години изучавам микромира и все още нищо не разбирам". Това нещо го казва един от много добрите, гениални хора, които работят в микромира. В.К. Сега, ставаше въпрос за онзи микросвят, когато и ангелите воюват с такива могъщи средства, с космическите лъчи и със слънчевите лъчи. Този процес на тази силна енергия, която се превръща от едно състояние в друго. Тя към мегакосмоса ли се включва? Н.Д. Силите, с които работят разумните същества от слънцето са от микромира. Те работят и издават силите на микросвята. Защото всички останали два свята мегакосмоса, макрокосмоса, са плод именно на микросвята.
В.К. Другият случай, който ти разказа за онзи случай, когато Учителя казва: „Друг ден такъв не сте имали". Когато Невидимият свят разрешава да се освободи тази енергия. И от освобождаването на тази енергия създаде много големи проблеми на човечеството. Създаде се атомната бомба и се изпробва. Създаде се водородна бомба, че и неутронна бомба.Ти какво смяташ, разумният свят защо отключи това знание?. Н.Д. Разумният свят отключи това знание ще ви кажа защо. Айнщайн казва, ние приличаме на едно дете, което държи един факел и е готово да запали сградата, но не можем да каже пожара докъде ще спре. Разумният свят направи нещо велико, което учените днес не могат да разберат. Теоретически е известно, че една атомна реакция може да продължи до безкрай. Да разруши цялата материя, която има. С други думи една атомна реакция може да разруши цялата земя. Обаче Разумния свят е вложил един закон, който учените не могат да разберат. Тази верижна реакция до известно време върви и спира. Защо спира, не могат да отговорят. Така например при взрив при една водородна бомба, която е много по-могъща от атомната бомба в един от островите на Тихия океан. Четох го. Океанската вода се запали, но спря. Защо и как спря. Този разумен свят дава това нещо на атомната енергия на хората, нека разберат ужасите, които той може да произведе. Но в края на краищата, вие господа хора, ако тръгнете по този безумен път да я приложите за воюване ние ще я спрем, ще спасим земята и човечеството. Обаче туй ще стане с цената на милиарди хора жертви и непонятни за нас разрушения. Но ние няма да допуснем разрушението на Земята и спирането на живота на нея. В.К. Във връзка с това, с този момент когато ти си присъствувал. Спомням си едно негово изказване. Учителят казва така: „В света някъде се извършва епохално, историческо дело. В даден момент трябва да се вземе някакво решение и аз трябва да присъствувам там за да дам правилен ход на нещата, а вие през това време ме занимавате с посторонни въпроси и ми отнемате от времето, и ми пречите да върша моята работа". Това е едно изказване на Учителя и аз винаги съм си го държал в съзнанието си. В момента с твоята опитност ние виждаме как Учителят е присъствувал на този момент, дал е разрешението си и разумният свят следи и проследява, фактически ти се явяваш едно лице на земята в един исторически момент на едно историческо събитие. Н.Д. Присъствувам на един исторически момент, правен по образ и подобие на Бога. Той има свободна воля да приеме или да отхвърли. Ако ти приемеш подтиците на злото ставаш под негово ръководство, свършено е с теб. Ако приемеш подтиците на доброто ставаш под неговото ръководство - напредък. Сега в случая разумният свят - ето дава ви атомната енергия. Ако вие господа тръгнете по пътя на разрушението, на злото, ние имаме метод да спрем този процес, да не стане разрушението на Земята. В.К. Аз съм чел на едно място от Учителя, където казва, че Трета световна война няма да има, те ще се споразумеят. Невидимият свят ще ги принуди. Н.Д. Ще приемем, дано разумното вземе превес. Невидимият свят не е изключвал възможността човешкият род да тръгне по демоничния път да използва атомната енергия за воюване. Те са имали предвид и са казали, разпадането на веществото ще стигне дотам. По-нататък не може да става разпадане. Свършено. Това исках да подчертая в този смисъл.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...