6. ФОРМИ И СЪДЪРЖАНИЕ

[Ани]

6. ФОРМИ И СЪДЪРЖАНИЕ

Учителят казва: „Когато един вълк изяде едно агне, той става малко по-добър". Заедно с това и нещо се променя във външния вид на живата форма. Тези промени във формите стават извънредно бавно - мерено с човешките мерки за време. Така например, ние познаваме тигъра като кръвожадно Животно, но все пак е много по-добър от своя предшественик, така наречения саблест тигър, защото сегашният може да се дресира. Саблест тигър е живял преди около триста хиляди години, но с чудовищни зъби, изразяващи неговата жестокост.

Бяхме се събрали на Изгрева веднъж около Учителя пред стаичката Му. По двора весело и безгрижно пееше и се разхождаше една сестра, дошла някъде иззад океана, потънала в охолство и материално изобилие, даващи й права и достъп до всички. Една сестра от групата ни, малко завистливо подхвърли пред Учителя за охолството и безгрижието на тази сестра. Учителят я погледна и каза: „Тази сестра сега е пратена на Земята за почивка". В.К. Тази сестра в хубава форма е изпратена на почивка. Виждаш една форма без съдържание. Но се движи между бедните духовни сестри на Изгрева, а тя е богата и пребогата - форма и съдържание водещ и до изкушение. Н.Д. Тя беше симпатична, хубава жена, движеща се в охолство и безгрижие.

Влизайки в едно тяло, в периода на сегашното развитие на човека, той добива възможност да се прояви, да изяви силите, качествата и възможностите си, било за добро или зло, да твори или руши, в зависимост от вътрешната си природа. И Учителят казва: „Не съществуват ли външни форми на живота, човешкият дух не би могъл да се прояви". Тази възможност за проява има за задача не само тези сили, способности и качества да се облагородят и усъвършенствуват, но и да се придобият нови, каквото нещо при други условия не може да стане" - каза веднъж Учителят. И още: „Тези проявления на човека - работата е най-голямото удоволствие, защото чрез работата ти съграждаш, придобиваш нещо, обогатявайки се".

Ето защо животът в тялото е ценен, колкото и труден да е той, защото когато животът престане да тече през тебе, когато се изгуби възможността за каквото и да било проявление, това е най-лошото.

„Какво ще бъде вашето положение, ако сте без очи, без нос, без възможността да се храните, без всички тези сетива, които имате и ви дават възможността да се движите и правите нещо?" - казва Учителя.

Веднъж пак се бяхме събрали около него пред стаичката Му и разговаряхме по разни въпроси, между другото и за живота, и условията, при които животът се проявява. Една сестра започна недоволно да мърка пред Учителя, че била поставена при много тежки условия и животът й бил просто мъка. Учителят се обърна към нея и й каза: „Вие сама доброволно се съгласихте да дойдете при тези условия на Земята. Друга възможност нямахте". Тя съвсем не разбираше, не помнеше, не знаеше, че при положение да не можеш нищо е лошо, но и при най-лошите условия да можеш, все нещо е благодат. Това по-добре разбират онези, които са загубили някой свой орган, сетиво или пък свободата си, затворени в някоя мрачна килия. А тази сестра беше здрава и свободна.

В.К. Тука имаме два случая, които ти разказа, едната сестра, която е в материално изобилие, обаче Учителят казва, че е в почивка, а всички смятат, че тя е в много добри условия. Тя в този момент е в почивка. И другият случай, когато е дошла в ограничените условия и изпратена за работа. Н.Д. Сега, тази сестра, която е при лошите условия дошла, в онзи свят преди да дойде на Земята е била при изключително тежки условия. Какви например? Може би съм разправял случай или пък не си спомням дали съм го писал в историята. Един ден Учителя е на Витоша с група приятели. Той е седнал на един камък и казва: „Тука е затворен един, който жестоко е преследвал богомилите". Значи, един човек, който е направил изключително престъпление отнема му се възможността нищо да не може. Такъв човек не може ни да диша, ни да се храни, ни да гледа, ни да се движи, само живей. Естествено при такива условия ще се съгласиш и при най-лошите условия да дойдеш, защото ти ще можеш все пак да се движиш, да гледаш, да слушаш, да се храниш и т.н. Това е, искам да кажа, че в невидимия свят има много по-тежки условия отколкото тези, които ние намираме на Земята за много тежки. В.К. Аз си спомням едно изказване на Учителя, където казва: „И най-пасивният живот на Земята е за предпочитане пред смъртта". Това е единият случай, другият случай, онази сестра, която дошла с материални блага. Н .Д. Онази сестра, която е дошла изглежда, че в миналия живот е била разположена, правила е добрини или е свършила много работа за доброто и й дават един живот за почивка, така да се ползва от всички блага, които Земята може да даде. Идва на курорт. Аз я помня. Разхождаше се с едни бели рокли, панделки, пее безгрижно, никакви грижи, никакви задачи, задоволена във всяко отношение и т.н. Беше много интересно същество. В.К. Имала е привилегия. Н.Д. Да, имала е привилегия на разумния свят. Пращат я на почивка, на курорт. В.К. Когато иска пее, когато не иска не пее. Живот няма що, изобилен.

Н.Д. Учителят е посочил един правилен път за разбиране на природата въобще. Това е езика на формите. Той казва: „Човек трябва да наблюдава и изучава формите в природата, като се започне от формите на неорганичния свят - камъните и минералите и постепенно се върви към тези на органичния свят". В.К. Сега, това е обединение на тези три случая, които ти разказа за двете сестри и за камъка. Н.Д. За тези линии Учителят казва: „Аз приемам на земята да е имало три раси: първата, която е създала линията на живота, втората - линията на сърцето и третата - линията на ума, на човешките ръце". В.К. А от гледна точка на хиромантията?

Н.Д Ръцете също можем да разделим на три дяла. Тук, под ръцете имаме предвид дланта и пръстите. В първия дял влизат формите от вътрешната страна на полеца до китката. Във втория дял влизат пръстите със своя строеж, форма и дължина, включително и ноктите. Във третия дял влиза частта от основата на пръстите, взето от вътрешната страна на ръката, до основата на палеца. От вътрешната страна на дланта имаме почти във всички ръце, с редки изключения, три ясно очертани линии. Едната, която минава покрай първата фаланга на палеца и се нарича линия на живота. Тя е, която определя естеството и смисъла на формите в първия дял на ръката. Втората линия минава в основата на пръстите и се нарича линия на сърцето. Тя определя вида и смисъла на формите по пръстите. Третата линия е плод от взаимодействието на силите, които носят първите два дяла на ръката и се намира между линиите на живота и сърцето. Тя се казва линия на ума и определя качествата, способностите и силите на човешкия ум.

В.К. Сега, ти като работи върху хиромантията, кои са тези три раси? Едната раса, която е създала линията на живота. Н.Д. Едната раса е дала интелектуалния свят, работила е в тази област и е поднесла на човешкия род способността да мисли. Втората линия на сърцето - способността да чувства, да изживява любов, омраза и т.н. Линията на живота да действуваш, да работиш, да твориш. В.К. Значи по тези три линии се обединяват тези три свята. Н.Д. Тези три свята по линията на ръката - линията на живота, какво може да твориш, линията на ума - как да мислиш, какво може да те вълнува и линията на сърцето изживяванията, които ти можеш да имаш. В.К. Тези неща ти си ги развил по-подробно в твоята книга? Н.Д. Да, в книгата по хиромантия.

Н.Д. Учителят казва: „По ухото на човека, аз мога да позная по какъв път е минал човек в миналото. То най-бавно се променя".

Външните уши отразяват обходата на човека, с други думи казано - какво е отношението му към живите същества около него, не само сега, но и в миналото. Тази обхода определя съдбата на човека. Ако той е имал добра обхода съдбата му ще бъде добра. И обратно.

Аз във френологията доста работи съм написал за ухото. Там съм го разработил по-добре, голямо, малко ухо и т.н.

Внимателното проучаване на формите по главата и ръцете, ще ни доведе не само до едно правилно разбиране на човешкото семейство, но ще ни даде и начина, и средствата, с които човек съзнателно и бързо да може да подхранва ценните способности, качества. А това ще изработи и приятния израз на формите по неговото тяло. Всъщност, тази е и най- важната задача на човека.