19. МОГЪЩИ СВЕТОВЕ

[Ани]

19. МОГЪЩИ СВЕТОВЕ

Човешката мисъл е най-могъщото средство в проправяне пътя на човешката еволюция. Човечеството днес стигна до извода, че животът като могъщо течение е ръководено от една велика мъдрост и справедливост, прониква навсякъде, създавайки форми, годни да изявят този живот навсякъде и при всички условия.

Учителят казва: „Дръжте винаги мисълта си будна". Той казва още „Сгъстената мисъл е светлина". Мисълта крие в себе си възможностите на светлината. Слънчевите лъчи носят светлината и топлината в едно нормално за нас състояние, но ако тези лъчи се съберат във фокус, ние получаваме нещо съвършено друго по своята сила и интензивност. Човешката мисъл има същите качества, но ние не познаваме възможността да събираме във фокус нейната сила. Тази възможност съзнателно или несъзнателно имат някои хора, които правят пред нас чудеса.

При този случай, ние бихме могли да се запитаме, защо те не отправят мисълта си за едно продължение на живота им, поне за няколко столетия. Вярно е, в Библията е отбелязано, че в някогашни времена хората са живяли с векове. Интензитета на живота сега е много по-голям и една душа трябва по-често да смени своето тяло, което е неин инструмент, за да може тя по-правилно да се прояви. В природата има една разумна икономика, на която е всичко подчинено.

Две случки от времето на Учителя, ясно подчертават това. Майката е Ана Динова и дъщеря й Сийка Динова, наши сестри, имат голяма любов помежду си. Майката си заминава за другия свят и дъщерята остава, потънала в голяма мъка по нейната загуба. Един ден, носейки своята мъка, отива при Учителя и Му казва: „Учителю, много ми е мъчно за моята майка, искам да я видя, да ми се яви, да се материализира през мене, така да я видя с очите си. Зная, че това може да стане". Учителят погледнал сестрата и й казал: „Недей да искаш толкова скъпи работи. Това е нещо толкова скъпо! За да стане това, твоята майка ще трябва да вземе флуиди, сили от тебе, ти ще се изчерпиш, ще изгубиш силите и ще се разболееш, а каква полза ще има от всичко това? За това твое желание, ние ще изберем по-лесния и естествен начин, без да изчерпваме сили. Нощес, на сън ти ще се видиш с твоята майка, ще я видиш". Дъщерята се прибира вкъщи и през нощта сънува, че майка й, облечена в разкошна синя дреха, идва при нея, като че плъзгайки се на ски, с усмивка на лице й казва: „Сестра, ти искаше да ме видиш. Ето ме". Дъщерята гледа с будно съзнание, сеща се и казва: „Защо пък ме наричаш сестра, ти нали си ми майка?" - „Тук при нас - отговаря майката - майки и дъщери няма. Ние с тебе сме само сестри. Ние сме много заети". И така, с усмивка на лице бързо се отдалечава. Разказвал съм този случай в по-друг аспект.

Друг пример. Майка и дъщеря. Дъщерята след дълго боледуване си заминава за другия свят. Майката /Милева/, носейки своята мъка по тази загуба, отива при Учителя и Му казва: „Учителю, защо така стана?" Учителят й казва: „Природата намери, че много по-лесно ще създаде на твоята дъщеря ново тяло, което ще й служи по-добре, отколкото да поправи сегашното разрушено вече".

„Хранете ума си със светли и възвишени мисли, четете хубави книги, в които се говори за слънцето, за луната, за звездите, животните, растенията и минералите - за всичко, което живата разумна природа е създала. Така само ангелите ще слезнат отгоре и ще ви благословят", казва Учителя в една своя беседа.

В тяло, в което ангелите ще слизат, се изпращат слуги, за да го очистят. Така неотдавна е открит един интересен механизъм /така да го наречем/ у живата клетка за защита от най-различни вредни вируси и микроорганизми, носещи болезнени състояния на тялото. Именно, в клетките се зараждат други вируси, които отделят вещество унищожаващо всички вредни и болезнотворни такива, проникнали в клетката, при това, новообразуваното вещество с абсолютно нищо не уврежда самата клетка.

И така, виждаме каква тясна връзка и зависимост има между най- малките -микроорганизмите, с най-съвършените - мозъчните клетки. Това са могъщи светове!

В.К. Интересуват ме тези два случая. Единият случай, когато иска да се материализира майка й, след това Учителят й казва, че е необходимо да се вземе енергия. Другият случай, когато вече си заминава онзи човек, защото тялото, в което живее не може да се използва и по-добре е да се създаде ново тяло, отколкото да се изразходва енергия. Тука става въпрос за изразходването на онази енергия, която се намира в двойника. Искам да кажеш какво е твойто мнение за двата случая. Н.Д. И двата случая ми са известни. За Сийка Динова казах, че майката за да се материализира, да се сгъсти, за да може дъщерята със своите очи да я види иска се грамадна енергия. Туй могат да го направят само онези същества, които са заминали, които разполагат със силна мисъл, която майката може би е имала, но с такава сила, за да може да се сгъсти. Затуй тя е може би е трябвало да заеме сила от дъщерята, което нещо ще изтощи нейното тяло. И по този начин няма смисъл да се прави една злина на дъщерята заради едно желание. Другият случай, аз я познавам, това беше сестра Милева, много мила, симпатична, предана наша сестра в Братството. Тя имаше две дъщери, едната която беше интелигентна, хубава, симпатична сестра, но не знам от какво заболя, мисля от туберкулоза или нещо такова беше и умира. Зная, че тя след като починала дъщеря й, през нощта ходи из Изгрева и плаче от мъка. Среща Учителя и Му казва: „Учителю, какво стана, защо така?" И Учителят й казва, че природата по-лесно ще създаде ново тяло на дъщеря й отколкото да поправи това вече изнемощяло и измъчено тяло". Това е случая.