Jump to content

27.ЗВЕЗДАТА НА ПИТАГОР - ПЕНТОГРАМАТА


Recommended Posts

27.ЗВЕЗДАТА НА ПИТАГОР - ПЕНТОГРАМАТА

Човек разкрачен с разперени две ръце представлява в най-чист вид една Пентограма. Движещият се човек е Пентограма, която се движи, като всеки връх се движи и заема за известно време мястото, което е главата на човека. А човекът е същество на мисълта.
Една малка случка от времето на Учителя, където ще говорим за значението на мисълта и за мястото откъдето идва мисълта.
В една лятна, тиха, приятна вечер бяхме се събрали на полянката където играехме утринните упражнения. Учителят беше също там, пеехме някои от песните, които Той ни беше дал. Всички пееха така вдъхновено, тъй хармонично, пееше Учителя. Създаде се рядко по своята красота и чистота изживяване. Бях близо до Учителя, пях и аз и си мислех, как ли Учителят е създал такива бисери. Като привършихме пеенето, доближих се до Него и Го попитах: „Кажете ми, как измислихте такива прекрасни песни, такива мелодии". А Той ми отговори: „Аз не съм ги измислил". Да, Учителят не беше ги измислил, Той ги беше взел само от Великата хармония на природата. Тъй както и учението, което той донесе беше взел от необятната съкровищница на Божествената мъдрост, от която съкровищница всички велики Учители черпят.
В.К. Значи, не съм ги измислил. Н.Д. Да, бяхме се събрали и аз бях до Него и се възхищавах от тези мелодии и не можах да намеря по- подходящ израз, ами измислил. И Той ми каза, не съм ги измислил.
Учителят казва: „Ако вие пуснете една мисъл, то когато и да било, тя неминуемо ще дойде пак при вас, като при това, ако е добра, минавайки през пространството ще приеме силите на доброто и ще дойде по-богата отколкото е тръгнала. За злата мисъл същото. Ето защо, колко е важно, какво човек мисли. С това малко скромно изречение Учителят открехна малка пролука към една от най-великите тайни на природата за пространството от Всемирният закон.
Спомням си една случка от времето на Учителя, показателна за това. Един от нашите млади тогава братя беше хубав, строен, напет, беше решил в странство да следва. Отива да си взима сбогом с Учителя, като очаква да получи някакво напътствие, благословия за своята светла перспектива. Учителят го погледнал и строго му казал: „Слушай, в дъното на ада да слезеш, пак ще те измъкна". В.К. Това за Методи Константинов ли беше? Н.Д. За Методи Константинов. Учителят казва: „Разумният свят не държи сметка за времето, той разполага с безкрайно време, но за енергията, за силата държи сметка и за най-малкото изразходвана сила. И ако някой си позволи да изразходва енергия и най-малка сила, небето го държи отговорен". В.К. Сега, за този случай с Методи Константинов. Н.Д. Методи беше следвал в Полша и мисля, че после разбрах, че някакви връзки си създал с някаква хубавица и навярно е искал да отиде пак. И Учителят по този случай му казва, защото като отиде там, свърши се там, с неговите духовни подтици и т.н., ще загуби всичкото туй, което е получил на Изгрева.
В.К. Сега, тука за Пентограмата, какво ще кажеш, която тука е дадена, ти си работил върху нея? Пентограмата, която Учителят даде? Н.Д. Пентограмата, която Учителят даде е най-съвършената фигура в геометрията. Той дава Пентограма и я правят на една голяма бяла плоча, и от тая плоча са направили копия, като я раздал на братята и сестрите. В.К. Ти знаеш ли за онази Пентограма, за цветната Пентограма, която е била в Търново? Н.Д. Аз съм я гледал, но не мога да кажа кой я рисувал. В.К. И какво представляваше, спомняш ли си я? Н.Д. Същото туй, което на тази Пентограма, само е дадена в цветове. Образът на Христа, врати, дървета бяха цветни и беше голяма колкото стена. В.К. По-късно аз съм виждал, че някои носеха Пентограми, като медальони на верижка окачени на шията си. Н.Д. Да, по-късно някои от приятелите, не знам дали по указание на Учителя си изработиха Пентограми от злато и си ги носеха, като огърлица малка. В.К. Ти разглеждаш тука звездата на Питагор. В какъв смисъл звездата на Питагор? Н.Д. Учителят разглежда човека като една съвкупност от четири триъгълника. От таза надолу единия - големия триъгълник, от раменете надолу - втория, от главата до брадата - третия, има един четвърти триъгълник, всички тези три триъгълника са обърнати с върховете надолу, само четвъртия тригълник - носа е обърнат нагоре, който изразява човешката интелигентност - Божественото в човека. В.К. Значи, това е по отношение на Пентограма. Аз съм виждал приятелите в първите години, окачваха Пентограмата по стените. Н.Д. Пентограмата е окачвана по стените, аз я имам тука. Ако не си я виждал може да я виждаш. В.К. Виждал съм я.
Н.Д. Питагор е разглеждал геометричните фигури като елементи на природата, закономерностите на които са и закономерности в самата природа, във формите които тя създава. Най-любимата на Питагор и на неговите ученици фигура, която най-много са изучавали е била Пентограмата, наречена още Питагорова звезда. Това е звезда, която се получава, като се продължат страните на правилния петоъгълник в две направления до тяхното пресичане, по този начин се получава петолъчната звезда.
С този знак учениците от школата са се познавали един друг, като са я чертали при среща. Пентограмата за тях е била най-съвършената геометрична форма. И наистина, тази геометрична форма има много интересни и странни качества, които я отличават от другите фигури.
Ъглите при върховете на звездата са по 36 градуса. 36 умножена на десет, дава почти толкова, колкото денонощия има годината. Сборът на тези пет ъгъла е равен на 180 градуса, което дава една права линия. Самият пентограм е една съвкупност от пет тройки подобни триъгълници, каквито имаме в човешкото тяло. Лицето на човека е най-малкият триъгълник. Триъгълникът образуван от линията минаваща по раменете като основа, а другите две страни от края на раменете до пъпа е вторият среден по размер триъгълник. И най-после големият триъгълник, който се образува от линията минаваща през пъпа до тазовите кости, като основа на триъгълника, а другите две страни от края на тазовите кости до петите.
Izgrew_15_4.png
Един път в клас Учителят даде тази скица, като обясни, че тези три триъгълника обърнати с върховете си надолу показват, че човек е потънал много дълбоко в гъстата материя. В средата на най- горният триъгълник той начерта едно малко триъгълниче с връх нагоре, което изразява носа на човека. Това триъгълниче, каза Той е само Божествената същина в човека.
Отношенията на лицата на тези три триъгълника в пентограма, както и в правилната човешка фигура са в тъй нареченото златно съотношение. С други думи, ако разделим лицето на най-големият триъгълник с това на средния, ще получим число, което ще бъде равно на числото, което ще се получи, ако се раздели лицето на средния триъгълник с това на малкият. Златното съотношение е несъизмеримо.
Точките, в които се пресичат линиите на пентограма, върховете на вписаният в него петоъгълник са точки също на златното сечение или както още древните са го наричали Божествена пропорция.
В златно сечение е разделена една отсечка, когато съотношението между цялата отсечка и по-голямата част е равно на отношението между по-голямата част от отсечката и нейната по-малка част. Геометрично, златното сечение е дадено в Пентограма, но алгебрично не може да се изрази, несъизмеримо е, не могат да се намерят числа, които да удовлетворяват тези две съотношения. Въпреки това, златното съотношение се среща най-често в природата. Правилното човешко тяло и много от неговите органи са построени по закона за златното отношение. Така например, в скулптурата на Аполон - Бога-Слънце, най- красивият от боговете, всички негови части и цялото тяло са построени според златното съотношение.
Така, ако вземем височината на фигурата и теглим една хоризонтална линия през пъпа - то цялата височина се разделя на две неравни части, които са в златно съотношение, по отношение на цялата височина ; Второ златно отношение имаме, като отсечката от пъпа до върха на главата - разделим с права, която минава под брадата на главата; Трето златно отношение имаме, като - разделим отсечката от пъпа до петите с линия, която минава през коленете.
В ръката на съвършеният човек имаме също три златни съотношения. Точките на деление са в китката, лакъта и там където свършва ябълката на горната част на ръката.
Всички изтъкнати скулптори, художници са спазвали законите на златното сечение, затова техните творби дават едно меко, приятно зрително усещане. Златното сечение, където и да се види внася една хармония, едно чувство на някакво висше доволство. Щом като за слуха имаме благозвучни и неблагозвучни акорди, защо и за окото, за зрението да нямаме същото. В школата на Питагор добре са разбирали, че има хармонични за окото форми и отношения, и са търсили законите, които създават тези форми - най-важният, от които е златното Божествено
отношение. В изграждането на всички големи строежи на древността, законите на хармоничните отношения са били напълно спазвани - затова те са велики, пълни с художествена стойност и вечно ще останат такива.
За златното отношение, видният италиански математик Фибоначи, живял между 1170-1228 година е дал един ред от отношения наречени „ред на Фибоначи", който ред от третият член нататък все по-близо и по- близо се приближава до златното отношение. Първите членове на този ред са: 3/5, 5/8, 8/13, 13/21...
Този ред е служил на художниците, скулпторите и строителите от онази епоха за определяне и създаване на съвършените форми.
 
1. За чертане на правилен петоъгълник откъдето се изхожда за чертане на пентограма има доста методи, но най-красивият е този даден от Алберт Дюрер. Един от най-големите гении от Враждането в Германия, живял между 1471 и 1528 година. Дюрер е бил художник, гравьор, скулптор, архитект, математик, създател на фортификацията и още какво ли не. Неговите художествени творби и сега имат значителна стойност.
 
2. Учителят също ни даде пентограма, като символ и като ключ за едно по-дълбоко разбиране на пътя на човешката душа, но за това в част втора.
Izgrew_15_5.png
3. Учителят в Словото си, в лекциите се спира подробно как се чертае Пентограмата, как се движи Пентограмата и е дал на учениците истинската Пентограма на чертеж нарисувана на плакат за да се окачва на стената.
Учителят също ни даде Пентограма[1], като символ и като ключ за едно по-дълбоко разбиране на пътя на човешката душа.

--------------------

[1]3а Пентограмата виж „Изгревът" том XII, стр. 520-862. Приложение към тома са два плаката с черно-бялата и цветната Пентограма.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...