32. ВСЕМИРНИЯ ЗАКОН

[Ани]

32. ВСЕМИРНИЯ ЗАКОН

Ние ще трябва по безспорен начин да се съгласим, че живота на слънцата в ядрото на Галактиката е в много по-висок стадий, отколкото живота на слънцата, които са близо около него и най-после от онези, които са в края. Имат привилегия слънцата, които са в ядрото - те са нещо по- съвършено, нещо по-велико в своя стадий на развитие. Американският астроном Бааде е прав като иска да постави една класификация в Галактиката съобразно тяхното място в нея.

Учителят казва: „За нашата слънчева система настъпват по- благоприятни условия". Защо? - Ако ние разгледаме положението на Слънчевата система в нашата Галактика, която се намира на разстояние около 2/3 от ядрото, движейки се в своя път със скорост 250 километра в секунда, виждаме че трябва да навлезе в един по-гъст рояк от слънца. Влизайки в контакт с по-многобройни слънца, които са източници на могъщи жизнени сили, Слънцето и неговото семейство естествено ще получат и своя голям дял от живот във взаимоотношенията си с тях.

На 19 май 1920 г. Халеевата комета премина покрай Земята, наблюдавали са я през нощта на небето. Всявала е ужас, че идва края на Света. И той наистина е дошъл. През 1922 г. е Балканската война, 1913 г. е Междусъюзническата война, 1914 -1918 г. е Първата световна война.

Ясно е, че кометите имат някакво друго непознато състояние на веществото. Учителят казва: „Кометите са боклукчийски коли".

Като почнем от минералите и свършим до човека, всичко приема и изхвърля нещо. Приема онова, което го ползва и изхвърля онова, което не може да му бъде полезно. Минералите радиират, растенията, животните, човека - също отделят вещества. И Слънцето, и планетите и те се подчиняват на този закон. Тези отпадъци, още неоформени в такъв вид вещество каквото ние познаваме, без онези сложни и могъщи сили, които са включени в материята, която ние имаме, без онази велика закономерност, която цари между елементарните частици в нея. Това е веществото на кометите.

Много идеи и „учения", които често се явяват в света, не са нищо друго, освен едно обединение на отпадъчни човешки мисли, които както и кометите блестят, имат импозантен вид, по своя размер съперничат на Слънцето, а като пуснат и своите грамадни опашки, смайват неподготвения човешки ум, хипнотизирват го, увличат го, спъват прогреса на човешкото общество и чак когато човечеството изстрада и плати грамадния данък на своята заблуда, чак тогава раз.бира празнотата и нереалността на тази смрад.

Във всички времена хората са гледали на кометите като на нещо злокобно. Но те не са разбирали, че кометите не са в състояние да направят някакъв физически ефект, както вече видяхме, но само внасят в състоянието на хората една хипноза и да им забият в главите някакви отпадъчни идеи - на това са способни.

Учителят казва: „Разумният свят не държи сметка за времето, той разполага с безкрайното време. Но, за енергията, за силата, държи сметка и за най-малката изразходвана сила. Ако някой си позволи да изразходи напразно и най-малката сила, Небето го държи отговорен".

През 1843 г. м. февруари се появява комета, която е била толкова ярка, че се е виждала и денем. Тя е минала само на 127 000 км. от диска на Слънцето, като е летяла със скорост 586 к м. в секунда.

Каква висша разумност, каква необходимост е наложило, тази комета да мине тъй близо до Слънцето и такава грамадна скорост да й се предаде? Това е скорост 300 пъти по-голяма от скоростта на изстрелян куршум. Можем ли да си представим каква грамадна сила е било необходима за тази скорост на тази грамадна комета. Каква жертва прави Разумния свят, когато е необходимо.

Спомням си една случка от времето на Учителя, показателна за това. Един от нашите млади тогава братя, беше хубав, строен, напет, бе решил да отиде в странство да следва. Отива да си вземе сбогом с Учителя, като очаква да получи няколко напътствия, благословии за светли перспективи. Учителят го погледнал и строго му казва: „Слушай, и в дъното на ада да слезнеш, пак ще те измъкна!". Това бе Методи Константинов. Това е жертвата на Разумния свят към едного.

От Учителя съм научил, че наистина има един Всемирен закон, Закона на Любовта, но разбирам колко той е сложен и велик, когато надникна, колкото ми позволяват за това човешките възможности, в тези необятни мирове на Микрокосмоса, Макрокосмоса и Мегакосмоса. Колко сложни и непонятни неща има там, личи от това, което Учителят казва за себе си по отношение на Любовта: „На Закона на Любовта, аз едва крайчеца съм надигнал!"