Jump to content

39. НИКОЛАЙ И ЦАНКА ЗА РОДА ДОЙНОВИ


Recommended Posts

39. НИКОЛАЙ И ЦАНКА ЗА РОДА ДОЙНОВИ

В.К. Ето ти един лист, където сестра ти Цанка е писала за рода си. Чети го на глас и допълвай каквото знаеш повече.
Н. Д. Баща ми Никола е роден в село Етъра. В.К.Той как се казваше, Николай кой? Н.Д. Никола Дойнов, но какво беше средното му име не мога да си спомня. „Никола Дойнов, роден в село Етъра, Габровско. Майка му, на която сестра ми е кръстена, майка му на баща ми, тя се казва Цанка и която си е заминала преди да се роди, била е много чиста, работлива и религиозна. Имала е сестра от село, по онова време е била вегетарианка, нейният бра т е бил монах в Атонския манастир, туй го знам. През 1902 или 1903 около тез години баща ми с един близък свой приятел отиват в Атонския манастир." В.К. Друго нещо знаеш ли за Атонския манастир? Аз знам от твоя брат Борис, че вашия род винаги първото дете го е давало и го е наричало за монах в Атонския манастир, ти знаеш ли това нещо? Н.Д. Като се родил Борис са искали да го обещаят там на Атонския манастир, искали като че ли да го пратят там, но майка ми не го е дала, туй съм чувал. В.К. Аз знам, че вашия род винаги давал едно дете за Атонския манастир. Н.Д. Не знам точно дали е нашия, може би, туй което знам допълнително, че баща ми е ходил. Бил е нейния брат на баба ми по баща е бил монах. „ Дядо ми, когото не помня, е свирел на цигулка. Имал е струг за правене на гаванки в Козята река. И като дойде август, края на август, Света Богородица, натоварва гаванките на коня и отива на Троянския манастир да ги продава. "Туй ми е казвал баща ми. В.К. С туй са си изкарвали прехраната. Н.Д. С туй е прехраната. И мойта баба е работила, имали са малки места, сяла е картофи, лук и т.н. В.К. Свирел е на цигулка. Н.Д. През зимните месеци е участвувал в селски сватби, туй не съм го чувал, но щом го казват тъй, така трябва да е - в сватби и гуляи.
„Известен във всички околни села. През летните месеци е работил гаванки имал е струг в Козята река в подножието на Малоша".
Беше приказно място, но сега там направиха юзина, не дават да се ходи, вземаха реката и Козята река стана дол. Ходих преди две години.
„Малоша, много поетично място, много красиво място с вирове, където подскачаха пъстърви и раци под скалите. По-късно, когато с татко минавахме по долината на Козята река всякога се отбивахме на това място, където е бил стругът".
В.К. Помниш ли го? Н.Д. Помня го струга, минавал съм по реката, защото много обичахме там да ходим на екскурзия и посочваха ми къде е бил стругът. Един ден баща ми яхва коня, майка знае как е било, слагат баща ми на коня, а дядо ми е имал кон, и пущат коня в Етъра в Козята река, мястото е доста голямо и коня върви спокойно, замръкнал. Дядо ми знаел, че баща ми ще дойде и по едно време чува дядо ми тропота на коня и извикал „ехо, ехо" и той го чул и му се обадил, баща ми е бил дете.
В.К. По-нататък. Н.Д. А, ето тя тук го пише. Цанка го описва много добре.
„Когато татко е бил на пет години майка му го качила на кончето, сложила дисагите с храна на баща ми, помилвала кончето и казала на малкото момченце „Дръж се здраво за кончето, то ще те заведе при татко ти, благословила го с молитва и пуснала кончето, стъпка по стъпка го завело точно на струга, на долината на Козята река. Когато татко станал момченце на десет години, негов комшия предприемач го взел за работа в Румъния. Там той се е отличил, като работлив и скромен, и господарят пожелал да го осинови, но татко отказал. Когато се завърнал на село той развързал цървулите си и оттам извадил спечелените пари, и ги дал всичките на майка си. От тези суми тя купила малката къщичка, в която живее".
В.К. Нещо да кажеш повече по този въпрос? Н.Д. Не го знам, за ментуйеново. На моята майка дядото е бил кафеджия. В.К. Твоята майка как се казваше? Н.Д. Кина Ботева. На моята майка дядото е бил кафеджия в турско време. В.К. Дядото как се е казвал? Н.Д. Дядото не знам. В.К. А дядо Жито, кой се е казвал? Н.Д. Жито, нейния баща.
„Ботьо Житов се е казвал, бащата на мойта майка. За него знам, че всяка нощ в един часа е ставал, опасвал се е с някакви бели колани, запалвал две големи свещи и се е молел, четял е Библията. Когато всички роднини са се събирали през тържествени дни, той всякога вземал Библията и всички наред четели".
Н.Д. Туй не го знаех
„Татко ка то младеж е бил чирак при много лоша жена ".
Н.Д. Туй не го знаех.
„Два пъти с каруца е ходил на Рилския манастир. После си отваря малко дюкянче и постепенно става един от видните търговци в града".
Н.Д. Туй, зная, че е бил търговец и шивач същевремено.
„Шиел на селянките, защото в Габрово всяка сряда и събота стават пазари т.е. от околните села идват селянки и баща ми можеше да шие селски такива дрешки, къси. Но интересно: „А, ти Пенке, тъй, тъй, а, да, да, дай твойто платно", носеха селски плат, взема си бележка, нито мярка взема, нито нищо. Присъствувала съм на приемането на плата, селски плат, вълнени платове, взема ги и ги направи, стават така, правеше им дрешките. Обичал е да дава много на вересия, да помага на селянките".
Н.Д. Туй е верно. Но когато ликвидира с търговията, изгори всички тефтери. Когато съм бил на 3-4 години татко отива с един негов приятел през Солун в Света гора. Качва се на връх Атон, когато се завърна донесе много картини от Света гора и Атон, които постави в малката молитвена стаичка. По нареждане на татко главния вход на къщата всякога беше отворен и затиснат с голям камък, понеже беше тежка.
„В нашия дом имаше много посещения, идваха и пътуващи монаси от Атон".
Н.Д.Туй е верно, и аз си спомням за двама монаха как дойдоха. Татко получаваше Библии със сандъци и ние ги подарявахме. В.К. Значи това е така, а друго нещо какво си спомняш от онова време? Н.Д. Около това време, туй което е писала Цанка добре е. Помня, че баща ми всяка сутрин неделен ден на черква ме водеше и мен. Обаче по едно време, аз реших да не ходя на черква и тъй стана. В.К. Цанка учи в Габрово прогимназия и гимназия, така ли? Н.Д. Цанка учи в Габрово, свърши Габровската гимназия и свиреше на цигулка, взимаше уроци по цигулка. В.К. Тука искам нещо да те питам, ето туй да ми прочетеш, да ми разтълкуваш.
„Когато завърших гимназия, въпреки всички възможности да продължа образованието си, пътя ми се затвори. Баща ми имаше възможности, въпреки тримата ми братя, на които даде висше образование, да отпусне кредити за мен. Но той ми заяви, че за да следвам, трябва да се продаде много ценно място и той отказа. Впоследствие след година туй място го загуби в някакво дело. В навечерието на делото моя вътрешен верен глас ми каза: „ Той ще загуби делото".
В.К. За какво ставаше въпрос? Н.Д. Баща ми имаше много ценен имот, в Габрово, на Баждар. В.К. Какво е туй Баждар? Н.Д. Баждар това местност, ей тъй на баира, като отиваме нагоре в дясно. Това място, неправилно е посочила Тя, че го е загубил. Баща ми имаше спор с общината и баща ми повери делото на фаденхет, този голям адвокат, помня много добре и Фаденхет спечели делото. И баща ми взема, туй голямо място, където е къщата на Цанка, туй място наоколо където са блоковете сега, туй беше всичкото на баща ми. После той го парцелира, продаде парцелите един по един и подари на Цанка парцел, където е къщата й. В тоз парцел се включваше и мястото, и където е построен блока до нейната къща. Спечели делото той. В.К. Да не би за друго място да говори, че е загубил. Н.Д. Не, той имаше това на Баждар, друго място имаше на Падало, там като отиваш към гарата в дясна страна отивайки за гарата, малко преди, където се спущат да минават по пътя имаше много хубаво и ценно място. И направи там по едно време работилница с дърводелски машини. И един дърводелец-предприемач такъв на прозорци, врати, дограма, заедно с него направиха някакво сдружение и почнаха да работят. Впоследствие не знам какво стана, аз дойдох да следвам и повече не мога да ти кажа. Но баща ми имаше много ценни места. Имаше два магазина в центъра на града, там където е пазарището. Тези неща имаше, които бяха много ценни, обаче поради туй, че почна горе в Козещица, нищо не стана и след това, измести дърводелските машини, докара ги в града. А после някакъв, според мен не много почтен човек му предлага някакви чешки машини. А тези машини били бракувани, стари според моите разбирания, бракувани. Ние ги поставихме горе и работеха, но понеже силата на водата беше малка, инженерите направили грешка в изчисленията, ний поставихме отначало водно колело, после турбина. Но не даде резултат да може да кара всичките станове. Аз изчислих и намерих, че понеже по математика и физика бях силен ученик, изчислих, че те са направили грешка, и силата не е повече от две конски сили и половина, която не е достатъчна да кара машините. Това опропасти моя баща. В.К. Значи за това място ти не си спомняш, така ли, за което тя споменава? Н.Д. Не, спомням си, обаче тя неправилно го изнася. Баща ми спечели делото, туй е Баждърлъка. Баща ми спечели делото и разпарцели го после и го продаде. В.К. След десет години туй място го загуби. НД. Не е вярно това. Туй вече го знам, защото помня, когато баща ми се радваше, че Фаденхет, този големия професор, може да го помниш, Фаденхет спечели делото, баща ми се радваше, че Баждърлъка остава негов. После разпарцели, продаде местата и подари на Цанка, туй място дето е къщата. В.К. Продължаваме по-нататък, чети написаното отсестра ти Цанка.
Н.Д. „Моята майка, когато й казах, че не искам да се омъжа и че нямам разположение към тоз живот тя ми изрежда всички стари моми в града и ми каза: „Ако ти харесва техния път, върви по него". Застанах на молитва за помощ. Тогава много категорично се разнесе решението отгоре: „ Имаш един неразрешен въпрос от векове, докато не го разрешиш, нито крачка напред". Заредиха се кандидати много. Когато ме срещнаха с този, който беше определен, много ясно чух: „ Този е човека с когото имаш карма ".
В.К. Той се казваше? Н.Д. Според мен беше много активен, деен човек. Казваше се Йордан Екимов и заедно с брат си имаха магазин за строителни материали, железария - дъски, греди, пирони и такива работи. И омъжи се за него. Подробности не зная. Запознаха се, омъжи се за него. Според мен беше добър човек, много активен и динамичен. В.К. По- нататък.
Н.Д. „ След година се създаде противоречие между баща ми и моят другар, аз бях между този огън. Три седмици не се хранех и не спах. В такова състояние отидох на Изгрева да моля Учителя за помощ. В момента, когато застанах пред стаичката на Учителя Той се зададе отнякъде. Бил поканен на обед и за изненадата на всички там, станал и много сериозен напуснал обеда. Когато се приближих до Него и си отворих устата да Му кажа, защо съм дошла Той ми каза: „Да не говорим, аз знам всичко". Погледна ме дълбоко и ми каза: „ Това е много, много стара карма, остани на молитва ". На другият ден Учителят замина някъде извън София. На десетия ден почувствувах лекота и че задачата отгоре е решена. Учителят си дойде и аз се срещнах с Него и Му казах, че съм почувствувала, че задачата решена. Тогава Учителят ми каза: „Да, ще служиш на Бога". Поиска моето обещание". В.К. Сега, какви противоречия имаше между баща ти и мъжът й? Н.Д. Между баща ми и мъжът й имаше такива противоречия, за текстилните машини, които пренесохме горе. Добре че той дойде, моят зет. Това ме освободи от ангажимента и аз можах да дойда тук в София да следвам. В.К. Значи той те освободи. Н.Д. Защото много активен, така динамичен човек. В.К. Какви противоречия имаше между тях? Н.Д. Противоречия някакви особени не знам, но преместиха машините в една сграда, която наеха под наем. След туй построиха сграда и може би в тези разправии, местене на машини натам- нататък да са станали някакви разправии по-сериозни. Това е.
В.К. Сега, Цанка пише по-нататък: „Семейството, в което влязох". Н.Д. Семейството, в което влязох, втора свекърва, братя заварени, заведени и преродени, зълви, син, хаос. Вярно, че беше объркано. Втора свекърва, тя беше една слабичка, истинска майка ли беше на мъжът на Цанка, не си спомням, но зная, че имаше доведени, заварени деца, един хаос беше. Заварени от друга майка, Йордан беше от друга майка, но точно какви, не мога да ти кажа. В.К. Тука пише: „Братовата жена на Йордан имаше роднини в Търново и ме покани да я придружа". Братовата жена - как се казваше? Н.Д. Значи, той имаше един брат Христо, с когото бяха ортаци в този магазин. Той беше оженен за софиянка ли беше, не мога да ти кажа. Братовата му жена е имала роднини. Христо се казваше брат му, ожени се за софиянка, какво ли беше. В.К. Тука, тя е писала по случая, имала е много големи конфликти с Мария. Н.Д. А, Мария Тодорова на Бориса. Аз не мога да ти кажа нищо по тоя въпрос. По това време може и да е имала конфликти, защото Борис живееше горе на Изгрева. Тя идваше там да нощува, но Мария се разпореждаше и тази Станка, която сега живее при Бориса, малко заядливо се държаха с мойта сестра. Вярно е това.
„След години, когато стана национализацията от комунистите на предприятията, и ние бяхме в тази огнена реторта, вземаха ни всичко и ни изхвърлиха с 40 лева. Йордан имаше 1000лева в портофейла, но му ги взеха. Тогава решили всички жени на индустриалците да ги вземат във фабриките за работнички. Когато комисията стигнала до главния ни вход, предводителят вдига ръка да отвори портата, но ръката му останала неподвижна. В тази уплаха той казал - в този дом аз няма да влезна. Единственият дом, в който работниците не нахълтаха да разграбят всичко беше нашия дом, въпреки че ни предупредиха, че ще дойдат. В последния момент взеха решение самите работници да отменят това."
Н.Д. Това също не го знам.
В.К. Сега, искам да те питам какво представлява тази крепост Градището, на която бяхме преди няколко дни? Н.Д. Не знам какво е било там, обаче е било развалина. Имало е църкви, постройки и т.н. било е някакво древно селище. И като деца ходехме често там, но бяха разкопали още, само остатъци на стените. После археолозите са копали и са намерили повече стени. В.К. А за онази нива, която е имала на времето, която е имала разни копия, мечове, където е имало някакво сражение, помниш ли? Н.Д. В Етъра, където е роден моя баща има една местност казва се Кокаляне. Там са ми разправяли, че първите старите жители са намерили кокали. И от историята знаем, че са ставали сражения там, но подробности не мога да ти кажа. Затуй са го нарекли Кокаляне, защото са намерили кости там. То е над Етъра, точно и аз не знам къде е, може би по-добре Борис да знае. В.К. Местността беше Етъра, където вие сте правили дъскорезницата. Н.Д. Не, дъскорезницата беше на Козята река, тя не е в Етъра, тя е през една предпланина отатък, в друга река. Сега през Етъра минава реката Янтра, а оттатък през един хребет минава Козешката река.
В.К. Искам да ми разкажеш за онова дърво, за Вълчан войвода. Н.Д. До нашата къща в Габрово, старата сега имаше един много мил и симпатичен фурнаджия, ама така, умен, мъдър човек. Този умен човек бил чирак на един фурнаджия в Букурещ. И когато самият фурнаджия остарял вече и се почувствувал на смъртно легло, повикал момчето, извадил от пазвата си някакви старинни карти, рисувани и му ги подава. И тъкмо да му обясни какво, що и умира. Тези карти този фурнаджия ги запазва, като дошъл в Габрово и повиква Бориса, и му ги дава. Ще питаш по-подробно Бориса. Аз съм ги гледал разни мечки, разни кръгове. И ходили са да търсят имането по тези карти. Над Габрово отивайки за село Бичкиня имаше един голям дъб, много голям дъб, аз съм ходил при него и съм го виждал. На този дъб имаше сечено с брадва и се вижда ясно хралупата, дупката. Казвали са ми тамошните хора, че дошъл от Букурещ някакъв на кон. Дошъл нагоре, завъртял се, поогледал дървото и през нощта сякъл дъба, дупката и извадил имане някакво на Вълчан войвода. Аз съм ходил при този дъб, виждал съм дупката, но сега вече е застроено там - жилища, блокове, фабрики и не е останало нищо от самата местност за да ми напомни къде е било. В.К. Друга такава хубава местност в Габрово коя беше на времето, Соколския манастир? Н.Д. Да, Соколския манастир, Кожещица, където дядо ми имаш струг там. Беше приказно място в своята красота и нагоре Стара планина, Киселчова могила, Кукла и Бабка, два върха много приятни, изобщо около Габрово има много хубави места за разходка. Реката Янтра беше много чиста и много привлекателна.
В.К. Тази къща Цанка, в която е, Йордан е правил. Н.Д. Да, Йордан я прави. В.К. И тази стая, която я дадоха на нея беше школна стая. Н.Д. Да, това беше школна стая, там се събираха, пиано Цанка имаАБше, тя свиреше, събираха се. Но после не знам какво стана нещо, дойде сега този сегашния ръководител и как стана, че я измести. Тя й беше малко мъчно. Сега е някакъв Иван, подробности не мога да ти кажа, но знам, чувствах че и беше мъчно, че я изместиха нещата. В.К. А старата къща къде ви беше на вас? Н.Д. Старата къща, там където е пазара, има сергии, както нашия пазар - Софийския пазар. Тази къща представляваше: долу имаше магазин, над него един етаж и третия етаж, където ние живеехме. Средния етаж беше от една стая и друга една като антре, като хол и едно малко помещение, тясно то беше определено от майка ми за стая за гости. Там като дойдат гости ги посрещахме ги, а идваха често гости при нас. Беше строена от дървен материал, но беше висока от три етажа. Беше южно изложение там някои от стаите. Дълго време не беше доизкарана даже. Но после задните две стаички, баща ми повика майстори, измазаха ги, направиха ги. Това е старата къща. В.К. До коя година живеехте там? Баща ти и майка ти бяха живи. Н.Д. Чакай да си спомня. Ами докато бяха живи. Това е историята за рода ни от Цанка и от мен.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...