43. ЗАКОНЪТ ЗА САМОЖЕРТВАТА

[Ани]

43. ЗАКОНЪТ ЗА САМОЖЕРТВАТА

В.К. Сега си спомних един друг случай, ти ми разправяше, че след заминаването на Учителя, че всички които по една или друга причина са поели да запазят някои неща от Братството, всички са си намерили работа? Н.Д. По туй време, когато се ликвидира Братството бях на концлагер. Концлагер на остров Персинк, край Белене. И не знам подробности как е било. Обаче специално за нашата сестра Ганка, която сега е на Черни връх, раздава чай. Тази сестра след заминаването на бай Ради, пое цялата грижа по нашето малко стопанство, да копае и каквото има нужда стопанството. Много усърдно работеше. И ето на тази сестра и дадоха хубава работа, горе на Витоша, спокойна, добре платена предполагам. Един случай, където усърдието на един човек да направи нещо за Братството се възнаграждава по един такъв начин, като му дават една хубава работа после.

В.К. Аз си спомням ти си ми разказвал много случаи такива, които в онази епоха, когато е имало безработица, така се е случило, че всички, които са съдействували за укриване и запазване на книгите на Учителя, че всички получават работа и си изкарват насъщния. Н.Д. Позабравил съм тези работи, но вярно е това, че в онези времена имаше голяма безработица, много голяма безработица, мъчителна и вярно, че нашите приятели си намираха, така се нареждаше, та си намираха работа. Но подробности не си спомням. В.К. Аз си спомням възрастните, приятелите са ми разказвали как ти си им донасял работа, такива дребни неща, за да си изкарат прехраната и казваха благодарение на Николай оживяхме. Н.Д. Мойта задача, като бях търговец беше да мога да създам работа на приятелите, на братята и сестрите. Защото аз съм страдал много от търсене на работа и от безработица. Преди да се роди дъщеря ми, два месеца останах без работа бях готов дето се казва помиите да измитам. И този въпрос е залегнал здравата в мен. И като станах вече търговец, търсех и създавах работа на доста: да търкат такива пластмасови, да плетат мрежи от гайтан и ги давах на някои сестри, и успяваха да си изкарват по някой лев. Туй ми беше основната задача да създавам работа на братята и сестрите. В.К. Беше ми разказано, че всеки правел различни неща. Н.Д. Да, всеки. Разни играчки, топки, плетене на мрежи, гайтан, бакелитови сапунери, непочистени и плащах на братя и сестри да ги почистват. Мъчех се, мъчех се да създам работа така. Имах туй желание да се създаде работа на Изгрева, и ако не ме бяха ликвидирали може би в туй направление щях да успея да създам по-голямо обилие на работа за всички и добре платена. Също тъй четки правеха някои. Имаше мой братовчед, например бях му възложил да прави четки и въобще една от основните ми задачи в туй направление като търговец беше да създавам работа на хората. В.К. Спомням си, че всички разказваха за онези времена с голяма благодарност. Аз си спомням Младенова. Н.Д. А, да Младенова и нейния мъж. Той беше сръчен, особен човек, давах им работа, и вземаха пари. Те бяха особени работници. В.К. Тази епоха мина. И хората от тази епоха си заминаха от този свят.